Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 1049 по
описа на състава за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 497 от КЗ.
Ищцата Е.Л.К., твърди, че понесла значителни имуществени
и неимуществени вреди, като резултат от настъпилото на 07.05.2019г. в гр. София
пътно-транспортно произшествие. В качеството на пешеходец, пресичащ пътното
платно на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с ул. „Хаджи Мано Стоянов“, ищцата
била ударена от преминаващия лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ****** и получила
множество телесни увреждания, които наложили извършването на оперативни
интервенции и провеждането на болнично лечение. В хода на лечение пострадалата
направила разходи за закупуване на медицински консумативи, извършването на
ортопедично-травматологични операции и снабдяване с медикаменти. Същевременно
ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в продължаващ
психо-емоционален стрес, чувство на отчаяние и безпокойство, негативна промяна
в личността и начина й на живот. Претърпените увреждания се отразили негативно
и върху психологическия статус на ищцата. Според ищцата, причинител на вредите
бил водача на лекия автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ****** – К.М., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество със застрахователна
полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По регламентирания от
чл.380 от КЗ ред – на 25.06.2019г. ищцата отправила извънсъдебна претенция към
ответното застрахователното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, за изплащане на
застрахователно обезщетение. В рамките на предвидения от КЗ срок за
произнасяне, ответникът изискал допълнителни документи, които ищцата също
предоставила, но в крайна сметка – ответникът отказал изрично изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо от 28.08.2019г. и така изпаднал в забава,
поради което започнал да дължи и лихва върху сумата на дължимото
застрахователно обезщетение. След предявяването на иска, с който е сезиран
настоящия съд – на 06.02.2020г. – ответникът изплатил на ищцата сумата от общо
34 501, 62 лева, посочвайки изрично, че сумата включва обезщетение за
претендираните имуществени вреди в пълен размер на 4 821 ,62 лева, както и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 29 680 лева. Според ищцата, плащането напълно
удовлетворило претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, но погасило
само частично претенцията за неимуществени вреди, тъй като заплатената на това
основание сума от 29 680 лева не била достатъчна да покрие пълния обем на
вредите, оценими на 100 000 лева. При изложените фактически
твърдения (с оглед оттеглянето на част от предявените искове и прекратяване на
производството в частта по тези искове), ищцата претендира за осъждане на
ответното дружество: да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата
от 70 320 лв., представляваща
разликата над вече изплатената на същото основание сума от 29 680 лева и
до пълния справедлив размер на обезщетението от 100 000 лева, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяването на иска на
27.01.2020г., до деня на окончателното изплащане на обезщетението. Предвид
очаквания положителен изход от спора ищцата претендира и за осъждане на
ответника, да заплати изцяло сторените съдебни и деловодни разноски, независимо
от оттеглянето на част от предявените искове – доколкото според ищцата - с
поведението си ответникът е дал повод за завеждането на делото.
Ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД поддържа
становище за неоснователност предявените срещу него претенции. Посочва, че след
предявяване на исковата претенция е преразгледало становището си и поради това
на 06.02.2020г. заплатило на ищцата напълно дължимото й застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди. Оспорва претенцията
за неимуществени вреди, като твърди, че тя е неоснователна за горницата над
вече изплатеното застрахователно обезщетение. Релевира доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която преди удара навлязла върху
платното за движение в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, които изисквали да
бъде предпазлива и внимателна, като се
съобрази с поведението на останалите участници в движението. Оспорва
като недоказани твърденията, свързани с настъпването на описаните неимуществени
вреди – продължителността на възстановителния период, факта на провеждано
последващо лечение и контролни прегледи, наличието на остатъчни травматични
последици. Релевира самостойтелно възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която според твърденията на ответника не се
съобразила с лекарските преписания и не се подложила на рехабилитационни
процедури след завършването на на болничното лечение. Оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва, тъй като твърди, че по- късното изплащане на
застрахователното обезщетение не било резултат от нарушение на неговите
задължения, а било предпоставено от поведението на пострадалата, която в
рамките на процедурата по чл. 380 от КЗ не представила необходимите
доказателства за установяване характера и размера на вредите. Моли за отхвърлянето на претенциите и на свой
ред претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените съдебни
разноски, доколкото не било дало повод за завеждането на делото.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство Протокол за оглед на ПТП № К-261на СДВР- Отдел „Пътна полиция“, установява
констатациите на разследващите органи за настъпване на процесното пътно
произшествие, при което е пострадала ищцата, за участниците в него и механизма
на неговото настъпване. В протокола се съдържат данни за това, че на 07.05.2019г. около 18 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Ломско
шосе“ с ул. „Хаджи Мано Стоянов“, Е.Л.К. е била ударена от движещия се на заден
ход лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ******.
Приетите като доказателства преписи от Протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица, като част от преписката по ДП № 11154/2019г.
по описа на ПП при СДВР съдържат данни за механизма на настъпване на пътния
инцидент. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно,
доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетелката К. Н. М. заявява, че била
очевидец на настъпването на пътния инцидент, поради това, че управлявала лекия
автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ******, когато била ударена ищцата. Свидетелката
твърди, че била спряла за кратко и при потегляне предприела маневра за движение
на заден ход, поради факта, че в този момент движението не било интензивно.
Свидетелката твърди, че възприемала визуално пълна картина на пътната
обстановка, включително и от задната страна на автомобила, тъй като включила
парктроник. При започване на маневрата, свидетелката не възприела визуално
наличието на пешеходци наоколо, но почувствала нещо странно при движението на
автомобила и по тази причина спряла- за да може да провери източника на
възприятието си за „съприкосновение“. Едва след като слязла от автомобила -
свидетелката видяла пострадалата /ищцата/, която лежала на пътното платно, а на
тротоара имало багаж. Свидетелката заявява пред настоящия съд, че лично тя не е
в състояние да обясни механизма на настъпване на инцидента, но е сигурна, че се
е движила на заден ход. Свидетелката заявява, че не е сигурна дори за това-
дали ударът в пострадалата пешеходка е бил реализиран с нейния автомобил, тъй
като по корпуса му не били видими следи от сблъсък.
Приетият като доказателство препис от Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 07.11.2019г. на прокурор при СРП /стр. 28 от
делото/установява, че досъдебното производство по ДП № 11154/2019г. по описа на
ПП при СДВР е било прекратено.
Като доказателства по делото са приети медицински документи: епикриза,
резултати от медицински изследвания /стр. 13-15, 98-102 и стр.104 от делото/,
които съдържат специализирана медицинска информация относно здравословното
състояние на ищцата след настъпването на процесното ПТП и по време на лечебно-
възстановителния период. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда
подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на
изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, което е изготвено въз основа
на данните за огледа на процесното местопроизшествие, от вещо лице Х.И.
(технология и безопасност в автомобилния транспорт), анализира механизма на
настъпване на произшествието и предлага следните отговори на подлежащите на
установяване факти:
- На
база всички събрани материали по делото, вещото лице счита, че пътния
инцидент е настъпил при следния механизъм:
На 07.05.2019г., около 18.00 часа, лек автомобил „Ауди А6" с
peг. № *******, управляван от водача
М.,*** с посока на движение към кръстовището с бул. „Ломско
шосе". Скоростта му на движение в района на кръстовището е била не
по-висока от 15 км/ч. В материалите по делото няма данни за пречки и
препятствия, които биха могли да ограничат видимостта на водача на лекия
автомобил към пешеходката. В същото време, пешеходката Е.Л.К. се е движила
по тротоара на бул. „Ломско шосе" с посока на движение към
кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов" и е предприела пресичане на
пътното платно на ул. „Хаджи Мано Стоянов" в гр. София. Посоката й на
движение, съгласно материалите по делото е отдясно наляво, спрямо посоката
на движение на лекия автомобил. Мястото, на което предприема пресичането,
е в района на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Хаджи Мано
Стоянов" и бул. „Ломско шосе" в гр. София. Траекториите на
движение на пешеходката и лекия автомобил се пресичат и настъпва
пътно-транспортно произшествие по между им. Контактът е осъществен с
предната лява част на лекия автомобил - челно-странично в зоната на левия
фар и предния ляв калник за автомобила в тялото на пешеходката. От удара, тялото
на пешеходката е изведено от състоянието на динамично равновесие и бива
отхвърлено напред и вляво от автомобила и пада на асфалтовата настилка. Пострадалата пешеходка се е установила на мястото, където е
констатирано петното от червена течност с неправилна форма - върху дясната
пътна лента на бул. „Ломско шосе", считано по посоката на огледа. В резултат на
удара са причинени наранявания по тялото на пешеходката, а при огледа на
лекия автомобил са описани забърсвания по преден ляв калник.
- Отчитайки
събраните материали по делото, вкл. описаните забърсвания по предния ляв
калник на лекия автомобил, бе определено, че ударът между лекия автомобил
и пешеходката е настъпил при движениета на автомобила напред. Причина за настъпването на процесното
ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, поради несвоевременното
възприемане на пешеходката и предприемане на обективно възможни, с оглед
ниската скорост мерки, с цел да избегне удара с намиращата се на платното
за движение пешеходка. От
всички събрани материали по делото се установява, че пешеходката не е манифестирала намерението си да пресече улицата и с оглед
сравнително ниската скорост на движение на автомобила – пострадалата също е
имала възможност да предотврати настъпването на процесното пътно- транспортно
произшествие, ако не бе навлизала на платното за движение на ул. „Хаджи
Мано Стоянов" в гр. София, без да се съобрази с
поведението на водача на автомобила, което е било предвидимо с оглед
сравнително ниската му скорост на движение, като се убеди,
че по този начин не се поставя в опасност.
В дадените пред
съда показания, свидетелката А.П.Л.заявява, че е сестра на пострадалата
/ищцата/ и по тази причина - тя възприела множество факти, свързани с лечебния
и възстановителен период на ищцата и с нейното здравословно и психологическо
състояние. При първото посещение на свидетелката в лечебното заведение,
пострадалата била в нетипично за нея състояние, не разговаряла, стояла
безжизнена и гледала в една точка от пространството. По- късно, пострадалата не
могла да разпознае и идентифицира личността на свидетелката, като считала, че
това е нейната внучка. Според възприятията на свидетелката- сестра й имала
дълъг престой в болницата, както и претърпяла няколко операции. По време на
лечението, пострадалата изпитвала силни болки и приемала различни медикаменти,
а свидетелката съдействала лично за да може да се осъществи консултация с
психиатър. По- късно, пострадалата се оплаквала от безсъние и проявявала силно
притеснение при възприемане на автомобили в близост до нея и при пресичане на
пътното платно. Според впечатленията на свидетелката, в последно време
пострадалата се „поуспокоила“.
Заключението на
изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е изготвена от д-р Б.Б.
(ортопедия и травматология) анализира данните за здравословното състояние на
ищцата след настъпване на произшествието и предлага следните отговори на
подлежащите на установяване факти:
- В
следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищцата е получила
следните травматични увреждания: контузия на лявата теменна област на
главата и хематом на лявото око; открита фрактура на костите на дясната
подбедрица; билокуларна (двойна) фрактура на костите на лявата подбедрица
(фрактура на тибиалното плато и фрактура на големия пищял в долната му
част); контузия и хематом на лявата шийна област и контузия с хематом на
лявото бедро.
- Естеството
и тежестта на травмите, мотивира
вещото лице да приеме хипотетичен извод за механизма на получаване на
уврежданията - първоначалният удар на пешеходката е бил нанесен с предната
лява челна част на автомобилното купе (до левия фар). Към момента на удара
ищцата е била полуобърната на ляво, като тежестта на тялото и е била върху
левия крак. Първоначалният удар е бил в долната част на лявото бедро и
лявото коляно. От този удар е получен хематомът на лявото бедро, получило
се е огъване на лявата колянна става, огъване с ротация в лявата глезенна
става, което е довело до т.н. двойното счупване на костите на лявата
подбедрица. Движението на автомобила е продължило и той е нанесъл удар и в
дясната подбедрица, като е причинил откритата фрактура на костите на
дясната подбедрица. След удара тялото на пешеходката е било изхвърлено
върху лявата част на предния капак, където най - вероятно предната лява колонка
е нанесла удар в областта на шията и главата пна пострадалата. Това е
причината за големия хематом на шийната област, контузията на лявата
теменна област на главата и хематома на лявото око. Като се имат в предвид
множествените и тежки травматични увреждания, вещото лице-лекар изказва
съмнение относно предварително изчислената ниска скорост (около 15 км/ч.)
на процесния автомобил към моента на удара на пешеходката. Въпреки това,
вещото лице приема, че травматичните увреждания при ищецата Е.К. са с
доказан произход и имат пряка причинно- следствена връзка с претърпяното
от нея ПТП на 07.05.2019г.
- По
своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата К. имат следната
медико-биологична характеристика: Получената открита фрактура на костите
на дясната подбедрица е причинила трайно затруднение на движенията на
десния долен карйник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 8 месеца).
Получената двойна фрактура на костите на лявата подбедрица е причинила
трайно затруднение на движенията на десния долен карйник за срок по- дълъг
от 30 дни (в случая 1 година.).
Претърпените мекотъканни увреждания (контузии и хематоми) в областта на
главата, шийната област и лявото бедро са причинили временно разстройство
на здравето неопасно за живота и са преминали напълно за срок до 2
седмици.
- Спешна
медицинска помощ на пострадалата е била оказана от екип на ЦСМП. Приета за
болнично лечение в УМБАЛ“ Царица Йоанна“ София. Освен описаните по-горе
травматични увреждания, при прегледа са установени и други предходни и
придружаващи заболявания: артериална
хипертония и захарен диабет.
- След
кратка предоперативна подготовка пострадалата е била оперирана по
спешност. Под обща анестезия са били извършени оперативни действия: открито
наместване на фрактурите на дясната подбедрица и стабилизирането им с
метална плака и винтове. Отчетена
е била първична инфекция в зоната на отритата фрактура. След стабилизиране
на общото състояние, пострадалата е била изписана от болницата на
15.05.2019г. и леченито и е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим, превръзки и поддържаща антикоагулантна и
обезболяваща терапия.
- Първоначално
лечението на пострадалата е било осъществено при строг постелен режим с
чужда помощ при обслужването, тъй като и двете подбедрици са били увредени
и оперирани. По време на това лечение пострадалата е била наблюдавана от
личния и лекар. В периода от 20.05.2019г. до 27.05.2019г. ищцата е провела
ново болнично и оперативно лечение по повод състояние след двойна фрактура
на костите на лявата подбедрица и поставен външен фиксатор. На
21.05.2019г. външният фиксатор е бил свален от лявата подбедрица,
импресията на тибиалното плато е била коригирана, а фрактурата фиксирана с
метална плака и винтове, след което лечението е продължило медикаментозно.
След изписването от болницата лечението на пострадалата е продължило
амбулаторно с назначени прегледи, предписан режим и лекарства.
- На
05.09.2019г. е била извършена пункция на лявата колянна става на
пострадалата. Поради влошаване локалния статус на раната на дясната
подбедрица и превръщането и в атонична рана с
нарушено кръвоснабдяване, ищцата е провеждала периодични прегледи в
ортопедичен кабинет. В
периода от 03.02.2020г. до 10.02.2020г. Е.К. от гр.София е провела
болнично и оперативно лечение в МБАЛ „
Св.Пантелеймон“ София по повод: състояние след
оперативно лечение за фрактура на лявото тибиално плато.
След извършени изследвания, консултации
и проведена предоперативна подготовка на 03.02.2020г. оперативно е била
отстранена металната така и винтовете от зарасналата фрактура на лявото
тибиално тато. Проведено медикаментозно лечение. След изписването от
болницата, лечението е продължило амбулаторно с наблюдение на личния
лекар. В периода от 06.07.2020г. до 09.07.2020г. Е.К. е провела ново
болнично и оперативно лечение по повод: „Състояние след метална синтеза за
фрактура на костите на дясната подбедрица“в МБАЛ „ Св. Пантелеймон“ София.
- На
06.07.2020г. оперативно е била отстранена металната така и винтовете от
зарасналата фрактура на десния голям пищял. Проведено медикаментозно
лечение. След изписването от болницата лечението е продължило амбулаторно
с наблюдение на общопрактикуващия лекар.
- Общо
лечебният и възстановителен период на всички увреждания при ищцата е
продължил 1 година. По време на лечението, пострадалата е търпяла - болки
и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца
непосредствено след злополуката и проведените ортопедични операции и
множествени превръзки. Интензивни са били болките през първите 2 месеца по
време на проведената рехабилитация на двата долни крайника за да се
преодолее контрактурата на съседните на фрактурите стави. Извън посочените
периоди, ищцата е търпяла само спорадични (единични) болки при преумора на
долните крайници и най-вече при рязка промяна на климата - при студено и
влажно време. През първите 4-5 месеца ищцата е провеждала лечението си при
постелен режим с необходимост от чужда помощ при обслужването и. Не е
можела да се предвижва с помощни средства, поради получените фрактури и на
двете подбедрици и имплантираните остеосинтези. В началото на 5-ия месец
ищцата е започнала дозирано натоварване на десния си крак, а левият крак е
започнала да натоварва чак към 8-ия месец, поради двойните фрактури на
подбедрицата и вътреставната фрактура (тибиалното плато) на левия голям
пищял.
- На
извършения на 15.12.2020г. медицински преглед на пострадалата от вещото лице, при който е констатирано, че счупените
кости са зараснали окончателно с малка остатъчна деформация областта на
глезенната става, но ис козметични белези. Движенията на лявата колянно
снтава са с 15 градуса намален обем на екстензия, а при флексия – намален
обем с 10 градуса. Костите на дясната подбедирца са зараснали окончателно.
Движенията на дясната колянна става вече са в норма. В нормален обем и
сила са движенията и в дясната глезенна става. Ищцата се предвижва
самостоятелно без помощни средства.
- Възстановителния
период при ищцата е бил в рамките на нормата съобразно вида на фрактурите
на двете подбедрици и възрастта на пострадалато. Ищцата е спазвала
стриктно медикаментозното лечение.
Ако периодът на лечение е бил удължен ( приблизително с около 1
месец), това се дължи на вида на самите
фрактури, на удължената рехабилитация и на проявата на някои от
констатираните заболяванията от общ характер, които не са свързани с
травмата при ПТП.
Като
доказателство по делото /на стр. 8-9, 23-26, 82-88/ са приети документи на
писмена кореспонденция между страните: писмено волеизявление- претенция по чл.
380 от КЗ, подадено от името на ищцата и адресирано до ответното дружество, заедно
с няколко отговора. В съдържанието на претенцията от 25.06.2019г. /на стр. 8-22
от делото/, която е подписана от упълномощен представител на ищцата, до
ответника е било отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди и за имуществени вреди, а в отговор - ответникът е изискал допълнително
представяне на документи /писмо от 15.07.2019г. на лист 23 от делото/.
На 28.08.2019г., ответникът е уведомил ищцата за изричния си отказ да
изплати застрахователно обезщетение /писмо на лист 25 от делото/, а след предявяването на иска – с писмо от 10.02.2020г. той е уведомил за
преразгледаното свое решение.
Приетия като доказателство платежен документ /на лист 25 от делото/мотивира извода, че на
06.02.2020г. ответникът е превел по банковата сметка на ищцата сумата от общо 34 501, 62 лева, посочвайки изрично в отговора на исковата
молба, че сумата включва обезщетение за претендираните имуществени вреди в
пълен размер на 4 821, 62 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 29680 лева.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими. Те са предявени надлежно, пред
компетентен да разгледа спора съд, при спазване на правилата на родовата и
местна подсъдност, включително и при наличието на предвидената в чл. 380, ал.1
от КЗ особена процесуална предпоставка за предявяване на съдебен иск срещу
застраховател.
Преценявайки основателността на исковете, съдът взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение, за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди.
Анализът на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства обосновава по категоричен
начин извода за проявлението на всички нормативно установени предпоставки - да
бъде ангажирана деликтната отговорност на водача на процесния лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ******.
След като
обсъди в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът
приема че действителният механизъм на настъпване на процесното ПТП е онзи,
който е описан в съдържанието на приетото като доказателство Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 07.11.2019г. /стр. 28 от делото/.
Същия механизъм за настъпване на инцидента възприемат за правдоподобен
назначените в хода на настоящия процес вещи лица, които считат, че ударът на
пешеходеца е бил осъществен при движение на автомобила напред.
При този
конкретен механизъм на инцидента, съдебно- медицинската експертиза мотивира настъпването
на релевираните в исковата молба травматични увреждания по тялото на
пострадалата, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка като
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Противоправния
характер в поведението на водача на лекия автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ****** бе изяснено с помощта на съдебната авто-
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира. То се изразява в
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗДвП, която вменява задължение на водача
- да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Цитираното задължение
на всеки водач е свързано с указаното в чл. 20, ал.2 от ЗДвП друго общо задължение на водачите на МПС- по време на движение на
автомобила, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя за опасности, да намали скоростта и в случай на необходимост -да спре, когато възникне опасност за движението.
Съдът не възприема доводите на
ищцата, че поведението й по време на пътния инцидент било напълно правомерно,
тъй като се изразявало в предприето от нея пресичане на кръстовище – по мисленото
продължение на тротоара върху платното за движениена - в съответствие с § 6, т.54 от ДР на ЗДвП.
Тук е уместно да се отбележи, че събраните в настоящия съдебен процес
доказателства, не установиха достатъчно ясно каква е конкретната поведенческа и
житейска причина, поради която при настъпването на удара пострадалата се е
оказала именно на пътното платно, а не на тротоара. В контекста на описанието
на инцидента, което ищцата е дала в своята писмена претенция по чл. 380 от КЗ и
твърденията, изложени в исковата молба – причината за пребиваването на
пешеходката на пътното платно не може да бъде изведена категорично. Категорично
се изясни само това, че пострадалата очевидно няма как да е навлязла рязко и
внезапно на пътното платно, тъй като се е движила бавно, но не се изясни
категорично - дали тя в действителност е
пресичала платното или се е намирала там изчаквайки спиране на автобус, което
би било в нарушение на дължимото поведение на пешеходците по чл. 113 от ЗДвП,
респ. на чл. 108, ал.1 от ЗДвП.
Въпреки това, съдът приема крайния извод, че причина за настъпването на
инцидента при конкретната пътна обстановка и житейска ситуация само е водачът
на автомобила, понеже относително
ниската скорост на движение на автомобила преди настъпването на удара, във
всеки случай е позволявала на водача М. да
изпълни ефективно задълженията си по чл. 5, ал.2 от ЗДвП и по чл. 20, ал.2 от ЗДвП - независимо от поведенческата реакция на пешеходеца. Ето защо съдът
счита, че в конкретния случай не би следвало да бъдат възприети доводите на ответника, за ефективно
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а тъкмо
напротив – движейки се с ниска скорост, водачът лесно би могъл да възприеме
пешеходката независимо от факта, дали се е намирала на пътното платно или е
навлязла там за да пресече и при опасността от настъпването на удар - и да спре
преди удара.
По претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди;
Като взе
предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл.
52 ЗЗД принцип на справедливостта, за да прецени размера на обезщетението,
съдът съобрази следните факти:
Ищцата е
понесла подробно обсъдените в мотивите на настоящото решение и посочени в заключението
на съдебно- медицинската експертиза болки, страдания, битови неудобства,
ограничения в период от четири месеца до една година, които са оставили трайни
последици.
На второ място,
следва да се отчита, че част от негативните преживявания, понесени от
пострадалата в рамките на лечебно- възстановтелния период се дължат на
съпътстващите общи заболявания с нетравматичен произход, които са посочени от
съдебно- медицинската експертиза. Този факт ще трябва да бъде взет предвид при
преценка за наличието на причинно- следствена връзка между настъпването на
инцидента е обема на причинените вреди.
На трето място
трябва да се има предвид, че причиняването на травмата е повлияло на
здравословното състояние и психологическото състояние на пострадалата, но все
пак не е причинило значително засягане на социалните и професионални
ангажираности на пострадалата, която е в неактивна, пенсионна възраст.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението и в контекста на социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите – през 2019г., (вкл. данните за жизнения стандарт,
размера на минималната и на средната работна заплата и средната пенсия за
страната по данни на НСИ за този период) както и нивата на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ - съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, понесено от ищцата, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 35 000 лева.
Физическите и
психически страдания никога не могат да бъдат обективно съизмерими с пари.
Доколкото паричното обезщетение за болки и страдания има социална компенсаторна функция - размерите на
обезщетенията трябва да бъдат съответни не само на субективните, но и на
обществените разбирания за справедливост. За обществените разбирания за
справедливост икономическите критерии се
явяват правно значимата граница между адекватния размер на обезщетението и
неговата прекомерност.
При липса на
нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост
(което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът съобразява
изводите си с утвърдената практика
на ВКС на РБ (например: Решение №
177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 28/09.04.2014
г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по
т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т.
дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело
№ 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК и др.) която споделя
становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната, към момента на настъпване на увреждането.
В заключение,
съдът приема, че ответникът дължи на ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на сумата от 35 000 лева, както и че претенцията е
неоснователна, поради прекомерност за горницата над посочената сума. Тъй като
се установи, че в хода на процеса ответникът вече е заплатил на ищцата сумата
от 29 680 лева, като част от споменатите общо дължими 35 000 лева, а
съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК – фактът на това плащане следва да бъде взет
предвид при постановяване на решението. Следователно с настоящото решение, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от още 5 320 лева, представляваща незаплатената разлика между
действително дължимата сума от 35 000 лева и вече изплатената сума от 29
680 лева.
За разликата от посочените 5 320 лева - до претендираните като дължими
и незаплатени 70 320 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По претенцията с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди;
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвижда, че лихва за забава се дължи от застрахователя,
считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. При това
обаче, в настоящия случай, ищецът претендира лихва, считано от датата на
предявяването на иска и до деня на окончателното плащане. Законната лихва за
споменатия период във всеки случай се дължи и следва да бъде присъдена.
По претенциите на страните за съдебни разноски;
Разноските
следва да бъдат изчислени - на база извода за дължимото застрахователно
обезщетение – както за имуществени, така и за неимуществени вреди, включително
за сумите, които са изплатени едва след предявяването на иска, който е дал
повод за образуване на настоящото дело.
Това е така,
доколкото ответникът с поведението си /изричния писмен отказ, предшестващ
преразглеждането на претенцията/ очевидно е дал повод за предявяването на иска
и следователно е станал причина за да бъдат направени съдебните разноски.
С оглед изхода
на спора при условията на чл. 78, ал.1 от ГПК - съдът намира, че ищцата има право
да получи действително направените от нея съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, които възлизат на 50 лева.
Тъй като ищцата
беше освободена от задължението да внася предварително съдебни такси и разноски
- над посочената сума от 50 лева,
останалите разходи за събиране на доказателства и дължимата държавна такса,
съразмерно с цената на исковете, чието основателност беше потвърдена – остават
за сметка на ответника. Последният ще трябва да бъде осъден, да заплати на
Софийски градски съд – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 1543 лева за държавна такса и 470 лева за съдебни разноски, които са
направени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА, процесуалният
представител на ищцата има право да получи от ответника сумата на минималното
адвокатско възнаграждение, което се дължи за процесуално представителство,
изчислено според цената на иска в уважената му/ платена в хода на процеса част.
Споменатата сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.В.Ю.,
за процесуално представителство по всеки от предявените искове възлиза общо на 1724 лева.
Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 и
ал.8 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които ищцата дължи и следва да
бъде осъдена да заплати, възлиза общо на 540
лева и включва: разноски за събиране на доказателства и разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, бул „********, да заплати на Е.Л.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат -
адвокат И.В.Ю.,***,
кантора
308, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 5 320 (пет хиляди триста и двадесет) лева, представляваща
незаплатената част от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при
ПТП от 07.05.2019г.,
което е причинено от водача на лек автомобил „Ауди
А6“ с рег.№ ******,
заедно със законната лихва върху посочената по-
горе сума на присъдено застрахователно обезщетение, считано от предявяването
на иска - 27.01.2020г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля
претенцията за
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
в частта за разликата -
над размера на присъдената сума на обезщетението и до пълния претендиран размер от 70 320 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, бул „********, да заплати на адвокат И.В.Ю.,***, кантора 308, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1724 лева (хиляда седемстотин
двадесет и четири
лева), представляваща разноски за процесуално представителство на Е.Л.К. в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да
заплати на Е.Л.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 50
лева (петдесет лева), представляваща
разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е.Л.К., да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД,
на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 540 лева (петстотин и
четиридесет
лева) за съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да
заплати по сметката на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК -
сумата
от 1543 лева (хиляда петстотин
четиридесет и три лева) за държавна такса и сумата от 470 лева (четиристотин и седемдесет лева) за съдебни разноски,
които са направени от бюджета на съда.
Задължението
към ищцата може да бъде платено доброволно по банкова сметка ***: ***, открита при „Ю.Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: