РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Бургас, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500332 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на Д.Н. Н.а - длъжник по
изпълнително дело №20188010400110 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, срещу отказът на
последния да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради
неизвършване на изпълнителни действия за повече от две години, който отказ е обективиран
в съобщение изх.№244/18.01.2022г.
Жалбоподателката твърди, че последното искане на взискателя за извършване на
конкретни изпълнителни действия е с молба от 19.08.2019г. за актуализация и насрочване на
публична продан върху ½ ид. ч. от имот с идентификатор 72151.16.86.2, представляващ
сграда „Конюшня“ в м. „Дермен Оджа“ в землището на с. Твърдица, общ. Бургас, в резултат
на което е била насрочена публична продан на посочения имот за периода от 3.10.2019г. до
4.11.2019г. На 16.10.2019г. жалбоподателката подала молба до ЧСИ Димитров за спиране на
публичната продажба и отмяна на всички незаконосъобразно извършени изпълнителни
действия. С разпореждане от 25.10.2019г. ЧСИ спрял публичната продан за изясняване
собствеността, статута и характеристиките на имота. Взискателят бил уведомен за
спирането на проданта на 30.10.2019г., като не е обжалвал същото. На 6.12.2019г. ЧСИ
депозирал искане до Службата по вписванията при БРС за справка относно имота и копие на
договора за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №5/13.01.2014г.
Справката била представена на ЧСИ, с което собствеността, характеристиките и статута на
имота били напълно изяснени. След спирането на публичната продажба взискателят не е
предприемал каквито и да било изпълнителни действия по изпълнителното дело, а такива не
1
били извършвани и от ЧСИ Трифон Димитров. При това положение жалбоподателката
счита, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл най- късно на 25.10.2019г.,
като дори да се отчете двумесечния период съгласно ЗМДВИПППИП, през който сроковете
са били спрени, то към 12.01.2022г., когато жалбоподателката е поискала от ЧСИ
изпълнителното дело да бъде прекратено, ЧСИ следвало да констатира настъпилата по
силата на закона перемпция и да я прогласи. Намира за неправилно и несъответстващо на
фактите по изпълнителното дело становището на ЧСИ Димитров, съдържащо се в
обжалвания отказ, че изпълнителното дело е било спряно, поради което на основание чл.61
ГПК са спели да текат и всички започнали, но неизтекли срокове. Развити са подробни
съображения в подкрепа на становището на страната, че била спряна само публичната
продажба, при това незаконосъобразно, по инициатива на ЧСИ, който по аргумент от
чл.432, ал.1 ГПК не разполагал с подобна правна възможност. На следващо място се сочи,
че по изпълнително дело №360/2018г. по описа на ЧСИ Делян Н., по което е присъединено
вземането на взискателя по изп.д.№110/2018г. на ЧСИ Трифон Димитров, не са били
извършвани никакви изпълнителни действия, нито такива били поискани, като се иска съдът
да констатира това след служебна справка.
Моли отказът на ЧСИ Трифон Димитров да прекрати изпълнително дело №110/18г. и
да се постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, считано от 10.12.2021г., алтернативно- на 1.01.2022г. Направено и е акцесорно
искане съдът изрично да се произнесе по отношение вдигане на всички обезпечителни
мерки и погасяване на вземанията към длъжника за извършените по изпълнителното дело
разноски и събраните такси по ТТРЗЧСИ.
Представени са доказателства.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Д. Д.
Н., чрез пълномощника му адв. Свилен Цонев. Ответникът по жалбата намира, че не са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно- бездействие на взискателя в
продължение на две години, през които да не е искал извършването на изпълнителни
действия. Признава обстоятелството, че съдебният изпълнител е спрял публичната продан
по искане на длъжницата, въпреки убедеността на взискателя за нищожност на
разпоредителната сделка между длъжницата и сем. Петрови, за които Д.Н. е твърдяла, че са
собственици на 9/20 ид. ч. от процесния недвижим имот. Привидността на сделката била
призната от длъжницата в исковата й молба за делба, по повод на която било образувано
гр.д.№3157/2021г. по описа на БРС, към която бил приложен заверен препис от обратно
писмо. Заявява също, че въпросът за собствеността на ½ ид. ч. от процесния имот предстои
да бъде разрешен по делбеното дело. Намира, че длъжницата всячески се стреми да осуети
изпълнителните действия спрямо недвижимия имот, като според него тази злоупотреба с
процесуални права не следва да се толерира. Сочи, че с оглед издаването на удостоверение
за размера на дълга /на 6.07.2021г./ по изп.д.№110/2018г. по описа на ЧСИ Трифон
Димитров, не е налице бездействие от страна на взискателя, още повече, че по
изпълнителното дело, по което е присъединено вземането на взискателя по процесния
изпълнителен лист, били извършвани множество изпълнителни действия, всяко от които
2
прекъсвало давностния срок, включително, както твърдяла жалбоподателката, била
насрочена дата за извършване на разпределение на постъпилите по изпълнителното дело на
ЧСИ Н. суми. Моли жалбата да се остави без уважение, а на взискателят да се присъдят
разноските по настоящото производство, включващи платен адвокатски хонорар. Представя
копие от цитираното обратно писмо, както и договор за правна защита и съдействие.
ЧСИ Трифон Димитров е приложил копие от изпълнителното дело, както и
становище по повод жалбата /л.47 от настоящото дело/. Счита, че жалбата е неоснователна.
Според съдебният изпълнител изпълнителното дело не е перемирано, тъй като е спряно, а
съгласно чл.61, ал.1 ГПК, при спиране на производството спират да текат и всички
започнали да текат, но неизтекли срокове. Заявява, че се присъединява към становището на
взискателя.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
Същата е подадена в срок, от надлежно упълномощен за това адвокат, внесена е
дължимата държавна такса, поради което съдът я приема за редовна и допустима, поради
което следва да я разгледа по същество.
Изпълнително дело №20188010400110 по описа на ЧСИ Трифон Димитров е
образувано на 12.03.2018г. по искане на взискателя Д. Д. Н. с правно основание чл.427, ал.5
от ГПК, след като първоначално делото е било образувано под №20177030400675 по описа
на ЧСИ Георги Михалев.
Принудителното изпълнение е предприето въз основа на изпълнителен лист №3831
от 24.07.2017г. , издаден на 24.07.2017г. по гр.д.№ 2605/2015г. по описа на РС- Бургас,
съгласно който длъжникът Д.Н. Н.а е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1065 лв.-
представляваща деловодни разноски.
Непосредствено след образуването на изпълнителното дело, на 16.03.2018г., за
установяване имотното състояние и семейно положение на длъжника са извършени справки
в Службите по вписванията при БРС и КРС по партидата на длъжника, както и справки в
Национална база данни „Население”, НАП, а така също и справка от БНБ, регистър на
банковите сметки и сейфове за наличието на такива. На 20.03.2018г. е извършена нова
справка в Службата по вписванията на БРС. На същата дата е изискана справка от ОблД
„Земеделие”- Бургас относно регистрацията на Д.Н. като земеделски производител.
На 19.03.2018г. ЧСИ Димитров е изпратил съобщение до К.И.К. /кредитор са
наложена възбрана/, че на 5.04.2018г. от 11ч. ще извърши опис на възбранения недвижим
имот на длъжника Д.Н.- поземлен имот №031005 в землището на с. Извор, м.
„Чардаклията”, представляващ нива с площ 24,005 дка, представляващ ПИ с идентификатор
32367.31..
На 21.03.2018г. взискателят е отправил искане до ЧСИ Димитров /л.97 от ИД/ за
налагане на възбрана върху собствената ¼ ид.ч. от недвижим имот на длъжника с
идентификатор 07079.501.71.1.19- апартамент в гр.Бургас, к-с „Изгрев”, бл.71, вх.1,ет.7,
ап.19. На 26.03.2018г. е изискано копие от данъчната декларация на същия имот, в отговор
3
на която Община Бургас, Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” е
посочила, че длъжницата не е декларирала собственост върху апартамента. В тази връзка
ЧСИ е предприел действия са установяване на обстоятелството дали този имот е бил
деклариран от покойния баща на длъжницата.
На 28.03.2018г. ЧСИ Димитров е изпратил уведомление до длъжницата Д.Н. за
преобразуването на делото,
На 30.03.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ Димитров удостоверение за размера на
дълга, с цел присъединяване на задължението за събиране по изпълнително дело
№1412/2017г. на ЧСИ Станимира Н.а. Такова и издадено на 2.04.2018г.
На 24.04.2018г. взискателят е направил искане ЧСИ да извърши опис и да
предприеме публична продажба на недвижим имот, собственост на длъжника- ПИ с
идентификатор 031005 в с. Извор с площ 24005 кв.м. След извършена справка и
констатация, че длъжницата е регистрирана като земеделски производител през 2017г. и е
извършвала дейности през 2017 и 2018г., ЧСИ е постановил отказ да предприеме исканите
изпълнителни действия, поради кова, че имота в с. Извор е несеквестируем. Отказът е
обжалван от взискателя, но жалбата е оставена без уважение с влязло в сила решение №I-
1179 от 29.06.2018г. по в.гр.д.№942/18г. на БОС.
ЧСИ е уведомил взискателя за съдебното решение с писмо от 9.07.2018г.
На 11.07.2018г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ за насочване на изпълнението
върху собствената на Д.Н. ½ ид. ч. от недвижим имот, придобит в режим на СИО- сграда с
идентификатор 72151.16.86.2 с площ от 262 кв.м., представляваща едноетажна
селскостопанска сграда, разположена в ПИ с идентификатор 72151.16.86. На 7.08.2018г. до
длъжника е изпратено писмо за внасяне на държавни такси за налагане на възбрана, както и
за заплащане на такса за ЧСИ за искането за налагане на възбрана.
На 8.08.2018г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и публична продажба на
½ ид.ч. от имот с идентификатор 72151.16.86, като е посочил, че това е описания в молбата
от 11.07.2018г. имот /налице е разлика, тъй като в първата молба искането касае сграда, а
във втората- земята, върху която сградата е построена/. Внесени са и определените от ЧСИ
такси за налагане на възбрана.
На 7.08.2018г. ЧСИ е изпратил искане за вписване на възбрана върху ½ ид. ч. от
посочената по-горе сграда, което е вписано на 14.08.2018г. с Акт №192, т.3 на Службата по
вписванията при БРС.
На 20.08.2018г. ЧСИ е изискал удостоверения за тежести и за данъчна оценка на
имота, на 28.09.2018г. отново е изискано удостоверение за данъчна оценка на имота. Такова
е получено от ЧСИ на 3.10.2018г.
На 23.10.2018г. ЧСИ Димитров е изпратил съобщения до страните за насрочени на
22.11.2018г. опис и оценка на посочената сграда, находяща се в с. Твърдица, общ. Бургас.
На 22.11.2018г. от 14ч. е извършен описа на имота. На 10.12.2018г. е предявена
оценката на имота /протокол на л.307/, съобразно отразеното в протокола за опис/.
До страните са изпратени писма с размера на оценката- 88500 лв.
На 7.01.2019г. взискателят е оспорил така определената оценка и е поискал нова.
4
На 17.01.2019г., във връзка с указания, дадени му от ЧСИ взискателят е посочил вещо
лице, което да извърши оценката. На 18.01.2019г. е назначена повторна техническа
експертиза.
На 18.01.2019г. ЧСИ Димитров е уведомен от ЧСИ Делян Н., че по изпълнително
дело №360/18г. е насрочил принудително изпълнение на възбранен по делото на ЧСИ
Трифон Димитров недвижим имот, а именно- сграда с идентификатор 72151.16.86.1. С
писмо от 22.01.2019г. съдебният изпълнител е уведомил за това взискателя. С писмо от
29.01.2019г. ЧСИ е уведомил страните по изпълнителното дело за новата оценка, изготвена
на 28.01.2019г., а именно- 12100 лв.
На 26.03.2019г. по делото е постъпила молба от длъжницата, с която е направила
искане всички книжа във връзка с описа и оценката на имота да бъдат изпратени на нейния
пълномощник, тъй като се намира на лечение в болнично заведение.
С постановление без дата /л.365/ въз основа на двете експертизи, ЧСИ Димитров е
определил начална цена на имот с идентификатор 72151.16.86.2, а именно- 40240 лв.
Насрочена е първа публична продан на ½ ид. ч. от имота в периода от 24.04.2019г.-
27.05.2019г. с начална тръжна цена за процесната идеална част- 20120 лв. Същата е обявена
за нестанала поради липса на наддавателни предложения с постановление от 28.05.2019г.
По искане на взискателя от 30.05.2019г., ЧСИ Димитров е насрочил втора публична
продан в периода от 12.07.2019г.- 12.08.2019г. с начална тръжна цена за процесната идеална
част- 18108 лв. Същата е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения с
постановление от 13.08.2019г.
На 19.08.2019г. взискателят е поискал да се изготви актуализирана оценка на имота и
да бъде насрочена нова продан. С постановление от 27.08.2019г. е назначена съдебно-
техническа експертиза.
Насрочена е нова публична продажба в периода от 3.10.2019г. до 4.11.2019г. с
начална цена 4120 лв.
На 16.10.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжницата, чрез
пълномощника й, с която е направено искане за отмяна на всички извършени по делото
изпълнителни действия, във връзка с исканията на взискателя от 11.07.2018г. поради
допуснати съществени процесуални нарушения, както и да бъде отменена и спряна
насрочената последна публична продажба. Наведени са и доводи, че изнесената на публична
продан сграда не е идентична със съществуващата на място постройка, като взискателят е
подвел ЧСИ относно характеристиките на имота, което е рефлектирало върху оценката,
дадена от вещото лице, а освен това са изложени доводи за наличието на множество спорове
относно собствеността на имота.
С разпореждане от 25.10.2019г. /л.646/ ЧСИ Димитров е спрял обявената в периода
3.10.2019г. до 4.11.2019г. публична продажба до изясняване на всички обстоятелства, които
касаят собствеността, статута и характеристиките на недвижимия имот. Изпратено е искане
до БРС и Кметството на с. Твърдица обявленията за проданта да бъдат свалени от таблото за
разгласа и да се върнат на ЧСИ.
Постановлението за спиране е връчено на взискателя на 30.10.2019г. /л.656/. Няма
5
данни, както и твърдения от страна на взискателя да е обжалвал същото.
На 6.12.2019г. ЧСИ е направил справка в Службата по вписванията на БРС и е
изискал от същата служба копие от нотариалния акт за замяна от 2014г.
На 1.07.2021г. взискателят, чрез пълномощника си адв. Цонев е направил искане за
издаване на удостоверение за присъединяване, необходимо по изпълнително дело
№360/2018г. по описа на ЧСИ Делян Н., което е уважено на 2.07.2021г.
На 6.07.2021г. на взискателя е издадено удостоверение за размера на дълга /л.685/.
На 12.01.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Д.Н. за обявяване на
прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, понеже в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на каквито и да било
изпълнителни действия.
С писмо изх.№244/18.01.2022г. до длъжницата ЧСИ Трифон Димитров е отказал да
прекрати изпълнителното дело, като е посочил, че към момента изпълнителното дело е
спряно, при което спират да текат и всички започнали да текат, но неизтекли срокове,
поради което не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Същото има характеристиките
на отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, поради което подлежи на
обжалване на основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
При така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
Предпоставката за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно
изброени в чл.433, ал.1 от ГПК, като според нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК една от тях е
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години /с изключение на делата за издръжка, какъвто не е настоящия случай/.
В мотивите на т.10 към ТР №2/13г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на
ВКС са разяснени предпоставките, при които настъпва прекратяването на изпълнителното
дело поради т. нар. „перемпция“, както и кои са действията на взискателя, които прекъсват
давността за вземането.
В тях е посочено следното: „Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният
процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
6
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изисква съдебният
изпълнител да прекрати изпълнителното производство с постановление, но неговият акт има
само декларативен характер, защото когато прекратяването е по силата на закона /както е в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването на ефекта“.
В съдебната практика- например Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747 на
ВКС, както и Решение №3/4.02.22г. по гр.д.№1722/21г. на ВКС, постановени от четвърто гр.
отд., е изяснено, че едни и същи факти могат да имат значение както за давността, така и за
перемпцията. В първото от цитираните решения е посочено също, че двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява принудително
изпълнение /включително доброволно, например по постигнато споразумение между
страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или
безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят
отговаря- след направеното искане не е внесъл такси и разноски, не е оказвал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане.
Настоящият съдебен състав счита, че последното предприето от взискателя
изпълнително действие по изпълнителното дело е искането за нова оценка и насрочване на
публична продан от 19.08.2019г., във връзка с което от ЧСИ е предприето принудително
изпълнение чрез насрочването на трета поред публична продан в периода 3.10.2019г. до
4.11.2019г. След изтичането на едноседмичния към онзи момент /до изменението на ГПК с
ДВ бр.100/19г./ срок за обжалване на постановлението за спиране на изпълнителното дело
/връчено на 30.10.2019г./, а именно на 6.11.2019г., не са предприемани никакви действия от
страна на взискателя за продължаване на изпълнението.
Несъстоятелно е становището на ЧСИ Трифон Димитров, че изпълнителното дело е
7
спряно. Спирането на публичната продан по искане на длъжника не представлява спиране
на изпълнителното дело по смисъла на чл.432 ГПК, тъй като не осъществява нито една от
посочените в нормата хипотези. По делото няма приложен съдебен акт, с който като
обезпечителна мярка да е допуснато спиране на изпълнението по някое от висящите дела с
предмет собствеността на процесния имот. Няма данни да са налице и предпоставки за
спиране на изпълнението по силата на закона.
Същевременно взискателят, въпреки възможността да обжалва разпореждането за
спиране или да поиска ново насрочване на публична продан върху посочената сграда, не е
сторил това, поради което следва да се приеме, че публичната продан, която е била спряна
без основание от ЧСИ Трифон Димитров не се е осъществила по причини, които зависят от
волята на взискателя. Взискателят не е поискал от ЧСИ да предприеме друг изпълнителен
способ върху друго имущество на длъжника. Ето защо може да се направи обоснован извод,
че по принудителното изпълнение не са извършвани каквито и да било действия единствено
по причини, които зависят от волята на взискателя.
Снабдяването с удостоверение за присъединяване към друго изпълнително дело не
представлява искане за предприемане на изпълнителни действия, по смисъла на т.10 от ТР
№2/2013г. от т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което да прекъсне преклузивния срок по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започнал да тече по изп.д.№110/18г., считано от 7.11.2019г. Това
искане цели единствено удовлетворяването на вземането на ищеца чрез присъединяването
към друго изпълнително дело, по което е предприето принудително изпълнение спрямо
длъжника от друг взискател, поради което предвид самостоятелността на двете
изпълнителни производства- това по ИД 110/18г. на ЧСИ Трифон Димитров и това по ИД
№360/18г. на ЧСИ Делян Н., при което второто не е продължение на първото, двугодишният
срок за перемиране на изпълнително дело №110/2018г. на ЧСИ Димитров, започнал да тече
на 7.11.2019г., не е прекъсван. При отчитане на спирането, предвидено спирането на
сроковете съгласно чл.3 , т.1 и т.2 от ЗМДВИПППИП за периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г., съдът приема, че към 12.01.2022г., когато длъжницата е поискала ЧСИ Трифон
Димитров да констатира настъпилата автоматично, по силата на закона перемпция, срокът
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е бил изтекъл.
Ето защо Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и следва да го отмени.
На основание чл.434, ал.1 ГПК ЧСИ Трифон Димитров следва да констатира
настъпилата перемпция с постановление за прекратяване и съгласно чл.433, ал.3 ГПК да
вдигне служебно наложените запори и възбрани.
Въпросът за дължимостта на таксите и разноските по изпълнението не е предмет на
настоящото производство, независимо от искането на длъжника, тъй като правомощията на
съда в производството по чл.437 и следващите ГПК зависят от обжалваното действие, като
няма препращане към чл.278, ал.2 ГПК. В обжалвания акт на ЧСИ няма произнасяне по
разноските, поради което в настоящото производство съдът не следва да обсъжда въпроса за
тяхната дължимост/ недължимост, която е уредена изрично в закона- чл.79, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ Трифон Димитров, обективиран в писмо до длъжника Д.Н.
Н.а изх.№244 от 18.01.2022г., да констатира на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпилото
ex lege прекратяване на изпълнително дело №20188010400110 по описа на същия съдебен
изпълнител, поради това, че взискателят Д.Н. не е поискал извършването на изпълнителни
действия в периода след 7.11.2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9