№ 3219
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110203903 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2100158 от 01.02.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.128, т.2,
вр. чл.270, ал.3 от КТ на „.......“ ........ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
С жалбата на „.......“ ........ се иска съдът да постанови решение, с което да отмени
процесното НП. Твърди се, че компетентен орган да извърши проверката, респ. да издаде
АУАН и НП, е Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, която обслужва
Столична община – район „Сердика“. Посочва се, че нарушението не е извършено виновно
и няма доказателства за това. Визират се несъответствия между АУАН и НП относно
имената на управителя на Дружеството и липса на идентичност на имената Т.К.В и Т.В.М..
От тук се прави извод, че АУАН и НП са изготвени и връчени на лице, което е „не
относимо“ към това производство. Името на работника/служителя, за когото се твърди, че
не му е изплатено трудово възнаграждение също било различно – Л.И.Д. и не е имало
работник/служител с такова име в Дружеството. Според жалбоподателя актосъставителят е
нямал правомощията да състави подобен род АУАН. Изтъква се, че НП не е издадено в 1-
месечен срок от съставянето на АУАН, а Актът не бил съставен в 3-месечен срок от
откриване на нарушението. При съставянето на АУАН не били присъствали свидетели и
нямало подписи на такива. По съществото на спора жалбоподателят твърди, че
представените ведомости за изплащане на трудови възнаграждения опровергавали
1
твърденията на наказващия орган. С тези аргументи се иска съдът да отмени атакуваното
Наказателно постановление. В условията на алтернативност се сочи, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и се иска намаляване на размера на
имуществената санкция поради прекомерност и непосилност.
Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се представлява от управителя на
Дружеството – Т.М. и от адв. А.. И двамата в съдебно заседание на 03.06.2022г. заявяват, че
поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. А. казва, че нарушението,
което е предмет на настоящото производство е от категорията на онези, които биха могли да
се отстранят по реда на КТ. Посочва се, че нарушението е било отстранено на 08.12.2021г.
след започване на проверката и от него не са произлезли вредни последици. Твърди се, че
деянието е с ниска степен на обществена опасност, има смекчаващи обстоятелства и липсват
вредни последици за служителя/работника, спрямо който се твърди, че не е изплатено
трудово възнаграждение. Поради това адвокатът пледира за маловажност на случая и за
прилагане на чл.415 от КТ. Ако не бъде отменено изцяло Наказателното постановление, адв.
А. иска да се наложи наказание в предвидения в закона минимум, като се изтъква, че „.......“
........ не е санкциониран до момента за подобно нарушение. Определя се като недопустимо
искането на административно-наказващия орган работодателят да се преследва
административно по чл.245, ал.1 от КТ, така и по чл.128 от КТ и чл.124 от КТ и то
кумулативно, тъй като документалното неоформяне на изплатено възнаграждение е
нарушение при водене на счетоводната документация, но не е нарушение по чл.245, ал.1 от
КТ. На следващо място в пледоарията си защитата посочва, че в АУАН и Наказателното
постановление нямало изчерпателно фактическо описание на констатираното нарушение, не
бил индивидуализиран размерът на минималната работна заплата за процесния период,
както и размерът на трудовото възнаграждение, което следвало да се плати, не било ясно
дали става въпрос за неизплатено в срок възнаграждение или за изплатено извън способите,
посочени в чл.270, ал.3 от КТ, не било посочено имущественото състояние на нарушителя и
не било обосновано защо се налага по-високо от минималното наказание. Претендира се и за
нарушение на териториалната компетентност на актосъставителя, тъй като той е служител
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, а извършената проверка е на
територията на Дирекция „Инспекция по труда“ - София и същевременно няма Заповед за
командироване или друг документ от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
който да се прехвърлят правомощия на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на
територията на Дирекция „Инспекция по труда“ - София. Освен това се посочва, че Актът е
съставен на 06.12.2021г., а Наказателното постановление е издадено на 01.02.2022г. Поради
това адв. А. моли за отмяна на Наказателното постановление с алтернативно искане да се
определи минималното, предвиден в закона наказание. Изрично адвокатът посочва, че не
претендира разноски.
Управителят на Дружеството-жалбоподател казва пред СРС, че поддържа казаното от
адвоката и няма какво да допълни.
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
2
се представлява от юрк. Найденова пред СРС. В съдебното заседание на 03.06.2022г. тя
заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд юрк.
Найденова моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като от свидетелските показания
се установявало, че Дружеството е извършило вмененото му нарушение. Процесуалният
представител на въззиваемата страна казва, че от ведомостта за заплати на страница 14 се
вижда, че този документ е изготвен след извършване на проверката на контролните органи,
както и след като е даден срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който е бил до
22.12.2021г. Ведомостта за заплати с подпис на свидетеля била предоставена на
29.12.2021г., след приключване на проверката. По отношение на сочената в жалбата
нередност в имената на Управителя юрк. Найденова я приема за „неотносима“, тъй като
съгласно справка в Търговския регистър там не е променена фамилията на Управителя и все
още е В.. Несъответствията в имената на работника в Акта също не е основание за отмяна на
Наказателното постановление според юрк. Найденова, защото ставало въпрос за техническа
грешка. По отношение липсата на свидетели при изготвянето на Акта юрк. Найденова казва,
че е видно, че такива са присъствали и са подписали Акта. Процесуалният представител на
въззиваемата страна посочва, че по делото са представени Заповеди за правомощията на
актосъставителя да издава АУАН, както и за компетентността на Дирекцията, съответно на
контролните органи да извършват проверки в съответни райони в гр. София. Поради това се
приема, че Наказателното постановление е издадено в срока, предвиден в закона. Пред СРС
юрк. Найденова иска да се потвърди НП, както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Въпреки, че адв. А. казва, че не претендира разноски, юрк. Найденова
прави възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като е
видяла по преписката такова искане.
Като реплика адв. А. казва, че на 23.12.2021г. са приети изменения на ЗАНН и в
чл.43, ал.5 от ЗАНН се вменява в задължение на актосъставителя да уведоми нарушителя за
правото му да сключи споразумение, но административно-наказващият орган умишлено не
го направил, въпреки че бил задължен по закон.
Управителят на Дружеството-жалбоподател казва, че поддържа казаното от адв. А. и
допълва, че е станало ясно, че Л.Д. не е потърпевша, тъй като е имала причина да забави
подписването на ведомостите, а здравето на всеки е преди всичко и на работника/служителя
му се е наложило да отсъства. Управителят на Дружеството-жалбоподател казва, че е нямала
моралното право да я вика на часа, за да подпише ведомостите и изтъква, че от 20 години е
управител на Дружеството и никога не й се е случвало нещо подобно.
Като последна реплика процесуалният представител на въззиваемата страна посочва,
че промените в ЗАНН са от 23.12.2021г., а Актът е съставен на 06.12.2021г. и тогава е
връчен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Със Заповед № З-0058/11.02.2014г. Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” е упълномощил Директорите на Дирекции
3
„Инспекция по труда” да издават Наказателни постановления по Актове за установяване на
административни нарушения, съставени от инспектори и от лицата от Дирекция „Инспекция
по труда”, посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”.
Със Заповед № З-0024/08.01.2019г. Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” е определил териториалния обхват на контролната
дейност на служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ - София и Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“. Със Заповед № З-0025/08.01.2019г. Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е разширил териториалния
обхват на контролна дейност, определен със Заповед № З-0024/08.01.2019г. за служителите
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”. Така район „Овча купел“ и район
„Сердика“ на Столична община са били включени към териториалния обхват на контролна
дейност на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.
Л.И.Д. работила за „.......“ ........ от месец март до месец август 2021г. като продавач –
консултант. Трудовият й договор бил подписан на 10.05.2021г. и бил прекратен, считано от
01.09.2021г. Уговорката с работодателя била заплатата да й се плаща на седмица.
Възнагражденията на Д. били изплащани в магазина, в който тя работила според уговорката
– седмица за седмица. Тъй като Д. трябвало да се грижи за майка си, подписването на
ведомостите за заплати станало накуп след като били прекратени трудово-правните
отношения на лицето с „.......“ .........
След постъпил сигнал за нарушение на трудовото законодателство свидетелите Ц.К.
и Б.Т.а (служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“) извършили
проверка на „.......“ ........ в магазин за алкохол и цигари, намиращ се в гр. .......... Проверката
започна на 24.11.2021г. в обекта на контрол и продължила по документи на 02.12.2021г. и
06.12.2021г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. При прегледа
на документите свидетелките К. и Т. приели, че работодателят „.......“ ........ не е изплатил в
установените срокове трудовото възнаграждение за положен труд на Л.Д. за месец юни
2021г. Трудовото възнаграждение на лицето било начислено и въведено във ведомостта за
заплати за месец юни 2021г., но липсвал подпис на служителката. Въз основа на трудовите
договори на „.......“ ........ с други работещи в Дружеството лица и Вътрешните правила за
работна заплата в „.......“ ........, К. и Т. приели, че трудовото възнаграждение на работниците,
включително и на Д., следвало да се изплаща не по-късно от 25-то число на следващия
месец. До приключване на проверката от „.......“ ........ не представили документи,
удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение на Д. за месец юни 2021г.
Поради това, а и за други нарушения, констатирани в хода на проверката, проверяващите
лица издали Протокол за извършена проверка № ПР2139601 от 06.12.202021г. С него било
прието, че работодателят „.......“ ........ не е изплатил в установените срокове трудовото
възнаграждение за положения труд от Л.И.Д. през месец юни 2021г., начислено във
ведомост за заплати за юни 2021г., с което бил нарушен чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.3 от
КТ. В тази връзка било дадено и предписание № 11 в Протокол за извършена проверка №
4
ПР2139601 от 06.12.202021г., според което в срок до 22.12.2021г. работодателят следвало да
изплати трудовото възнаграждение на Л.И.Д. по ведомост, срещу разписка, по писмено
искане на работника/служителя – на негови близки или по писмено искане на
работника/служителя на влог в посочена от него банка – за положения труд за месец юни
2021г. съгласно чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ.
По повод на така констатираното нарушение св. К., в присъствието на св. Т.,
съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2100158 от
06.12.2021г. срещу „.......“ ........ за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ не е изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за
положения труд от Л.И.Д. през месец юни 2021г., начислено във ведомост за заплати за
съответния месец - юни 2021. В АУАН е посочено, че видно от сключените трудови
договори възнаграждението на работниците/служителите се изплаща до 25-то число на
месеца за предходния, като до приключване на проверката на 06.12.2021г. не били
представени документи за изплащане на трудовото възнаграждение на Л.Д. по ведомост,
срещу разписка, по писмено искане на работника/служителя на негови близки или по
писмено искане на работника/служителя на влог в посочена от него банка, за положения от
Д. труд през месец юни 2021г., с което на 27.07.2021г. било извършено нарушение на
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ.
Актът е връчен на 06.12.2021г. срещу подпис на Т.К.В (вписана като управител и
едноличен собственик на „.......“ ........ по партидата на Дружеството - според
общодостъпната информация в сайта на Търговския регистър).
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
него, срещу „.......“ ........ е издадено процесното Наказателно постановление № 23-2100158 от
01.02.2022г., с което Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от
КТ е наложил на Дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
На 07.03.2022г. по пощата /с известие за доставяне/ това Наказателно постановление
било връчено на „.......“ ........ (чрез управителя Т.М.) и на 17.03.2022г. било обжалвано с
жалба, депозирана „на ръка“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите К., Т. и Д.; известие за
доставяне на НП; призовка; идентификационна карта; Протокол за извършена проверка №
ПР2139601 от 06.12.2021г.; график за работа за месец юни 2021г.; ведомост за работни
заплати за месец юни 2021г.; Заповед № 1-7/02.08.2021г. за прекратяване на трудов договор;
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за Л.Д.; Вътрешни правила за работна заплата в „.......“
........; Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда с № З-0058/11.02.2014г., № З-0024/08.01.2019г., № З-0025/08.01.2019г., № ЧР-
1160/15.11.2017г. и № ЧР-750/18.05.2017г.; длъжностни характеристики на Е.А. - Директор
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и на Ц.К. - „главен инспектор“ в
5
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“; служебна бележка (на лист 36 от делото)
и АУАН № 23-2100158 от 06.12.2021г.
Показанията на свидетелите К. и Т. са еднопосочни. Въпреки това СРС не ги
кредитира изцяло. Този съдебен състав счита, че следва да се довери на показанията на тези
две свидетелски само относно извършената от тях проверка, проверяваното лице,
съдържанието на ведомостта за заплати за месец юни 2021г., това, че Л.Д. е полагала труд за
Дружеството – жалбоподател към юни 2021г., както и че е бил съставен АУАН на „.......“
........, тъй като само в тази част показанията на свидетелите К. и Т. не се опровергават от
останалия доказателствен материал, събран по делото, а се подкрепят от констатациите в
АУАН № 23-2100158 от 06.12.2021г., Протокола за извършена проверка № ПР2139601 от
06.12.2021г., както и от графика за работа за месец юни 2021г. и ведомостта за работни
заплати за месец юни 2021г. (на лист 12 от делото). Относно извода, който са направили
двете свидетелки, че Дружеството – работодател не е платило в установените срокове
трудовото възнаграждение на Л.Д. за месец юни 2021г. – думите на К. и Т. се опровергават
от показанията на свидетелката Д., която като лице, което е полагало труд за „.......“ ........ и е
получавало възнаграждение от Дружеството най-добре знае дали, кога и колко от
възнаграждението й е било изплатено. Поради това за тези обстоятелства съдът кредитира с
приоритет показанията на св. Д. като първичен източник на релевантна за спора
информация, а не косвените доказателства – показанията на свидетелите К. и Т., които
пресъздават не конкретно случил се или не пред тях факт, а техните изводи, направени в
хода на проверката.
Показанията на свидетелката Д. следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като
звучат обосновано и достоверно, не са предубедени и се подкрепят отчасти от събраните по
делото писмени доказателства. Думите на Д., че е работила за „.......“ ........ от март до август
2021г. намират опора в приложените по делото Заповед № 1-7/02.08.2021г. за прекратяване
на трудов договор и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за Л.Д., както и косвено от графика за
работа за месец юни 2021г. Доколкото във Вътрешните правила за работна заплата в „.......“
........ се казва, че работната заплата се изплаща „не по-късно от 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се начислява работната заплата / през който е положен трудът“,
СРС приема, че в този документ е зададен възможният краен срок за плащане на трудовото
възнаграждение, без това автоматично да означава, че такива са били сроковете за плащане
на трудовото възнаграждение конкретно на Д.. Доколкото тя е една от страните по
трудовото правоотношение с „.......“ ........ и към момента на разпита й пред СРС не е в
трудова или друга обвързаност с Дружеството – жалбоподател, съдът кредитира думите й
като достоверни и непредубедени и съответно приема, че уговорката с работодателя й е
била заплатата да й се плаща на седмица и че това е ставало именно така - в магазина, в
който Д. работила за „.......“ ........ седмица за седмица. Разказът на св. Д. относно причините,
поради които самото подписване на ведомостите за заплати е станало на по-късен етап също
следва да се кредитира от съда, тъй като звучи житейски достоверно, обективно и намира
подкрепа в приложената по делото ведомост за работни заплати за месец юни 2021г., в която
6
не фигурира подпис на Д.. По същество тя не отрича този факт, тъй като признава, че едва
след като били прекратени трудово-правните й отношения с Дружеството е подписала
ведомостите за заплата.
Доколкото св. Д. твърди, че няма сума от трудовото й възнаграждение, която да й се
дължи от „.......“ ........ и да не й е платена, както и че е била спазена уговорката с
работодателя за плащане на възнаграждението й „на седмица“, като тези показания се
отнасят до действително случилите се събития по заплащане на трудовото възнаграждение
на Д., а показанията на проверяващите лица се отнасят до извод, който те са направили на
база липсата на подпис на Д. във ведомостта за заплати за месец юни 2021г. и
непредставянето на други документи, доказващи плащането, СРС счита, че в случая относно
въпроса дали работодателят е платил или не трудовото възнаграждение на Д. за месец юни
2021г. следва да се приоритизират показанията на свидетелката Д. като първостепенен
източник на информация, а не показанията на свидетелите К. и Т. и подкрепящите ги
писмени доказателства, в които се пресъздава един и същ извод, направен от проверяващите
лица в хода на проверката само на база представени документи, без да е била изслушана
самата Д. в хода на проверката.
Известието за доставяне на НП има достоверна дата, която съдът кредитира и приема,
че НП е връчено на „.......“ ........ (чрез управителя Т.М.) на 07.03.2022г.
Призовката и идентификационната карта са еднопосочни и достоверни писмени
доказателства, на които съдът се доверява. От тях, както и от показанията на свидетелите К.
и Т. се установява, че е направена проверка на „.......“ ........ относно спазване на трудовото
законодателство.
Приложените по делото график за работа за месец юни 2021г., ведомост за работни
заплати за месец юни 2021г., Заповед № 1-7/02.08.2021г. за прекратяване на трудов договор
и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за Л.Д. са относими към трудовото правоотношение на
Д. с „.......“ ......... Тези писмени доказателства са обективни, достоверни и взаимно се
подкрепят. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Вътрешните правила за работна заплата в „.......“ ........ са обективно и непредубедено
доказателство, на което съдът се доверява, но същевременно тук е моментът да се посочи, че
то само в най-общ вид доказва крайният срок, до който Дружеството – работодател е
следвало да плати трудовото възнаграждение на работниците/служителите си, без това да
означава, че заплатата на Д. е плащана именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, в
който е полаган труд от лицето. Именно въз основа на показанията на св. Д. СРС приема, че
нейното възнаграждение е било заплащано седмица за седмица.
Констатациите от АУАН № 23-2100158/06.12.2021г. и тези от Протокола за
извършена проверка № ПР2139601 от 06.12.2021г., касаещи този казус, следва да се
анализират изключително внимателно, тъй като в тях се съдържат и факти, и правни изводи.
В частта, в която в АУАН и Протокола за извършена проверка (точка 11) се казва, че „.......“
........ е работодател на Л.Д., че тя е полагала труд през месец юни 2021г. за това Дружество,
7
че трудовото й възнаграждение за месец юни 2021г. било начислено във ведомост за заплати
за съответния месец и че до приключване на проверката не са били предоставени документи
за изплащане на трудовото възнаграждение на Л.Д. по ведомост, срещу разписка или по
писмено искане на близки или по банков път – доколкото тези твърдения намират опора в
показанията на свидетелите К. и Т., както и в писмените доказателства : график за работа за
месец юни 2021г. и ведомост за работни заплати за месец юни 2021г., в която не фигурира
подпис на Д., както и защото тези констатации не се опровергават от показанията на св. Д.,
СРС счита, че са налице основания същите да бъдата кредитирани, тъй като е налице
система от преки и косвени доказателства, които да подкрепят така направените
констатации в АУАН № 23-2100158/06.12.2021г. и Протокол за извършена проверка №
ПР2139601 от 06.12.2021г. Същевременно съдът не кредитира направения в тези два
документа извод, че работодателят не е изплатил в установените срокове трудовото
възнаграждение на Д. за месец юни 2021г., тъй като от една страна се установи, че
уговорката между Д. и работодателя й е била за плащане на трудовото възнаграждение
седмица за седмица и именно по този начин /при спазване на тази уговорка/ е било плащано
на Д.. Поради това СРС приема, че доколкото с показанията на св. Д. се опровергава този
извод в АУАН № 23-2100158/06.12.2021г. и Протокола за извършена проверка № ПР2139601
от 06.12.2021г., същият не следва да се приема за доказан по делото и съответно в тази само
част не следва да се кредитират АУАН и Протокола за извършена проверка.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда с № З-0058/11.02.2014г., № З-0024/08.01.2019г., № З-
0025/08.01.2019г., № ЧР-1160/15.11.2017г. и № ЧР-750/18.05.2017г.; длъжностните
характеристики на Е.А. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и
на Ц.К. - „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, както и
служебната бележка на лист 36 от делото са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира
напълно и приема за доказано по делото, че към 01.02.2022г. инж. Е.А. е заемала длъжността
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и като такава е имала
правото по силата на Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда да издава Наказателни постановления по
Актове за установяване на административни нарушения, съставени от инспектори и от
лицата от Дирекция „Инспекция по труда”, посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. От длъжностната
характеристика на Ц.К. и Заповед № ЧР-750/18.05.2017г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се установява, че актосъставителят Ц.К.
е заемала длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“. Като такава тя има право и задължение да съставян АУАН при констатиране на
нарушения на трудовото законодателство от работодатели. Нещо повече – от Заповед № З-
0024/08.01.2019г. и Заповед № З-0025/08.01.2019г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” става ясно, че е бил разширен
териториалният обхват на контролна дейностна служителите на Дирекция „Инспекция по
8
труда Софийска област” включетелно и върху територията на район „Овча купел“ и район
„Сердика“ на Столична община.
Доколкото със Заповед № З-0057/14.01.2022г. на основание чл.6, ал.2 т.14 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е
възложил на Ц. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”) от
14.01.2022г. до 31.12.2022г. да извършва контрол на територията на Столична община по
спазване на трудовото законодателство, вкл. и съставяне на АУАН, а конкретният Акт № 23-
2100158 е съставен на 06.12.2021г., т.е. преди да бъде издадена и да започне да действа тази
Заповед, СРС приема, че тя се явява неотносима към този правен спор и поради това не
следва да се кредитира от съда.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената съвкупност и не подложи
на анализ ведомостите за работни заплати за месеците май, юли и август 2021г., както и
Трудовите договори на „.......“ ........ с Ш.П. и В.В., тъй като тези писмени документи са
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело – от една страна защото
процесното деяние касае трудовото възнаграждение на Д. за месец юни 2021г., а от втора
страна защото от трудовите правоотношения на „.......“ ........ с Ш.П. и В.В. не могат да се
установят трудово-правните отношения на „.......“ ........ с Л.И.Д. и в частност уговорката
между работник и работодател относно времето, периодичността, мястото и размера на
дължимото трудово възнаграждение на Д..
Съдът остави извън доказателствената маса и приложеното по делото възражение
срещу АУАН, тъй като то съдържа становище на „.......“ ........ по съществото на спора и няма
белезите на гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата е процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Доколкото нарушението се твърди да е извършено на 27.07.2021г. и да е установено в
хода на проверка, която е започнала на 24.11.2021г. и е приключила на 06.12.2021г., което
означава, че в периода след 24.11.2021г. и преди 06.12.2021г. е бил установен нарушителят,
то съставеният на 06.12.2021г. АУАН се явява съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Във връзка с доводите от жалбата тук е редно да се посочи, че 3-месечният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН започва да тече не от датата на извършване на нарушението, а от датата на
установяване на нарушителя, което няма как в случая да се приеме, че е станало преди да
започне проверката на 24.11.2021г. Считано, дори и от тази най-ранна дата, като възможна
дата на установяване на нарушителя, до датата на съставяне на Акта не са изтекли повече от
3 месеца. Поради това този довод на жалбоподателя се явява неоснователен.
9
Между датата на съставяне на АУАН /06.12.2021г./ и дадата на издаване на НП
/01.02.2022г./ не са минали повече от 6 месеца. Поради това съдът приема, че е спазен и
срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Това, че НП е издадено след повече от месец след
съставянето на АУАН не е съществено процесуално нарушение, тъй като срокът по чл.52,
ал.1 от ЗАНН не е преклузевен, а е насочен само към дисциплиниране на административно –
наказващия орган за срочно произнасяне. Поради това и този довод от жалбата е
неоснователен.
Актът е съставен на 06.12.2021г. от свидетелката К. като актосъставител пред
свидетелката Т. като свидетел на установяване на нарушението и в присъствието на Т.К.В
като управител на „.......“ ........ (според общодостъпната информация в сайта на Търговския
регистър). Поради това съдебният състав счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от
ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Не е основателно твърдението на жалбоподателя, че
АУАН е съставен без да присъства свидетел. От нормата на чл.43, ал.1, вр. чл.40, ал.1 от
ЗАНН следва, че АУАН може да бъде подписан и само от един свидетел, ако е свидетел на
извършване на нарушението и на неговото установяване, както в случая.
Правилно процесуалният представител на въззиваемата страна възразява, че в
Търговския регистър (чийто сайт и информацията в него са общодостъпни) името на
управителя на Дружеството „.......“ ........ е записано така, както е записано и в АУАН. Поради
това съдът приема, че АУАН е връчен на лице, което е вписано в Търговския регистър като
управител и едноличен собственик на капитала на „.......“ ......... Същевременно доколкото
жалбата е подписана от Т.М. като управител на „.......“ ........ и е подадена в
законоустановения срок, СРС приема, че посоченото в известието за доставяне на НП лице-
получател на пратката е правоимащо лице, т.е. процесното Наказателното постановление е
връчено при спазване на изискванията на чл.58 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението от жалбата относно имената на
работника/служителя, тъй като и в приложените по делото доказателства, и в АУАН, и в НП
имената и ЕГН-то на Л.И.Д. са изписани по един и същ начин и не е налице неяснота
относно това спрямо кой работник/служител се твърди да е извършено нарушение на
трудовото законодателство.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че между
съдържанието на АУАН и Наказателното постановление има тъждество по отношение на
фактите и правната квалификация на деянието. Посочени са всички съставомерни
обстоятелства и е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в АУАН и НП. Съдът не констатира липса на някой от реквизитите по чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН. Нарушението е достатъчно ясно и подробно описано. Посочени са
обстоятелствата, при които то е реализирано. Поради това в тази връзка съдът не констатира
да са допуснати съществени процесуални нарушения, неяснота на административно-
наказателното обвинение или да е нарушено правото на защита на наказаното лице. Дали
вмененото на Дружеството – жалбоподател нарушение е извършено или не е въпрос по
съществото на спора.
10
Преди да се премине към решаването на делото по същество следва да се обърне
специално внимание на лицата, издали конкретните АУАН и НП, както и на това дали
същите са имали или не компетентност да издадат тези актове. Тук е местото да се посочи,
че проверяваното Дружество е със седалище и адрес на управление в гр. ...........
Същевременно проверката е извършена от инспектори от Дирекция „Инспекция на труда
Софийска област“, АУАН е съставен от св. Ц.К. („главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“), а Наказателното постановление е издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Проверката е извършена в
магазин на „.......“ ........ в гр. ........., т.е. на територията на район „Овча купел“. Съгласно
разпоредбата на чл.416, ал.5 от КТ Наказателните постановления се издават от ръководителя
на съответния контролен орган или от упълномощени от него лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В този смисъл по делото е приложена Заповед № З-
0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, издадена на основание чл.6, ал.5 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с която е възложено на Директорите на
Дирекции „Инспекция по труда“ да издават Наказателни постановления по Актове за
установяване на административни нарушения, съставени от инспектори и от лицата от
Дирекция „Инспекция по труда”, посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. По делото са приложени Заповеди на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № 3-
0024/08.01.2019г. и с № 3-0025/08.01.2019г., с които се разширява териториалната
компетентност на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, като
тези Заповеди за издадени на основание чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Именно въз основа на Заповеди с № З-
0024/08.01.2019г. и № З-0025/08.01.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” е разширен териториалният обхват на контролна
дейностна служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, като са
включени и територията на район „Овча купел“ (където се намира проверяваният магазин) и
район „Сердика“ (където е седалището и адресът на управление на „.......“ ........). С оглед
промяна в съдебната практика (след постановяването на Решение № 5447/24.09.2021г. на
АССГ по адм. дело № 2/2021г. и Решение № 3624/15.04.2022г. на ВАС - Шесто отделение по
адм. дело № 11698/2021г. относно упражнения инцидентен контрол върху Заповед № З-
0024/08.01.2019г. и Заповед № 3-0025/08.01.2019г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”) следва да се приеме, че доколкото
териториалната компетентност на отделните териториални поделения на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” е императивно определена в чл.16, ал.2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и не е
налице делегиране на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ на права да определя или изменя тази компетентност, а също и защото
при делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган и за да е
възможно и правно допустимо това е необходимо изрично нормативно овластяване, каквото
11
в случая липсва, СРС приема, че щом със Заповед № З-0024/08.01.2019г. и Заповед № 3-
0025/08.01.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” не може да се променя териториалната компетентност на инспекторите по труда
от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, то не може да се приеме, че
законосъобразно св. К. като „главен инспектор“ от тази Дирекция е съставила АУАН, а
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е издал НП за деяние,
реализирано на място, което попада извън териториалния обхват на Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“ по силата на чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, тъй като Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ може да осъществява дейността си само на територията на София
област, но не и на територията на София град. Поради това компетентни да извършат
проверката, съставят АУАН и да се издаде НП са инспекторите, респ. Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София. От тук следва, че правилно жалбоподателят е
възразил, че компетентен да извърши проверката и издаде АУАН е бил инспектор от
Дирекция „Инспекция по труда“ – София с оглед мястото на нарушението. От всичко
изложеното по-горе следва, че конкретните АУАН и НП са издадени от териториално
некомпетентни лица и поради това Наказателното постановление следва да се отмени на
формално основание.
Въпреки това, СРС прие, че следва да разгледа спора и по същество, за да отговори на
всички доводи на страните :
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение може да се преведе и на влог в посочена от него
банка. Според чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение. В случая с Вътрешните правила за работната заплата
в „.......“ ........ не се доказва какви са били конкретно уговорените между Дружеството –
работодател и Л.И.Д. срокове за изплащане на трудовото възнаграждение на лицето. В тези
Вътрешни правила се казва най-общо, че работодателят следва да плати заплатата на
работницити/служители „не по-късно“ от 25-то число на следващия месец. Доколкото по
делото са събрани гласни доказателства (показанията на св. Д.), според които
възнаграждението на Д. е било уговорено с работодателя да й се плаща „на седмица“, СРС
приема, че в случая това е бил уговореният срок за плащане на възнаграждението от „.......“
........ на Л.Д., вкл. и за процесния месец юни 2021г. От графика за работа за месец юни
2021г. се установява, че Д. е работила за Дружеството – жалбоподател. Както от това
писмено доказателство, така и от Заповед № 1-7/02.08.2021г. и уведомление по чл.62, ал.5 от
КТ се установява, че за месец юни 2021г. Дружеството – жалбоподател е имало качеството
на работодател за Д. по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Като такъв „.......“ ........ е следвало да
изпълни задължението си за плащане на трудово възнаграждение на Л.Д. съобразно чл.128,
т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ. От събраните по делото доказателства не може да се направи
12
извод, че Д. е искала изплащане на възнаграждението й по банков път или на нейни близки.
Поради това в случая важи общото правило – за плащане на трудовото възнаграждение
лично на работника/служителя по ведомост или срещу разписка. Задължението за това
плащане тежи върху работодателя и то следва да се реализира „в установените срокове“.
Доколкото по делото не е представен трудов договор между „.......“ ........ и Л.Д. или друг
документи, от който да може да се установи какви са били установените срокове за плащане
на трудовото възнаграждение на Д., на база показанията на свидетелката Д. следва да се
приеме, че тя е имала уговорка с работодателя си да й плаща заплата „на седмица“. Нещо
повече – от анализа на доказателствата следва, че уговорката между „.......“ ........ и Л.Д. за
плащане на възнаграждението й „на седмица“ е била спазвана и няма трудово
възнаграждение, което да се дължи и да не е било платено на Д.. Поради това следва, че с
показанията на св. Д. се оборва тезата на актосъставителя и на административно –
наказващия орган, че до 26.07.2021г. включително работодателят не е изплатил трудовото
възнаграждение на Д. за месец юни 2021г. От събраните и кредитирани по-горе
доказателства се установи единствено, че Д. не е подписала своевременно ведомостта за
заплати, тъй като на лист 12 от делото фигурира ведомост за месец юни 2021г., в която не
фигурира подпис на Д., а и самата тя признава, че е подписала ведомостите след като е
прекратила трудовите си отношения с Дружеството като за това е имала основателна
причина от личен характер. В този смисъл в конкретния случай, както правилно отбелязва
адв. А., е налице документално неоформяна на изплатено трудово възнаграждение
(нарушение при водене на счетоводна документация), а не неизпълнение на задължението
на работодателя да плати уговореното трудово възнаграждение конкретно на Д. за юни
2021г.
За да е налице съставът на нарушението по чл.128, т.2 от КТ трябва да се докаже, че 1.
работодателят дължи изплащане на трудово възнаграждение на работника/служителя; 2. че е
изтекъл установеният срок за плащане на трудово възнаграждение и 3. че работодателят не е
изплатил уговореното трудово възнаграждение. От приложените по делото уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ, график за работа за месец юни 2021г., Заповед № 1-7/02.08.2021г. и
показанията на св. Д. се установява, че Л.И.Д. е била в трудово правоотношение с „.......“
........ и е полагала труд за това Дружество през месец юни 2021г. По аргумент от чл.128, т.1
от КТ и доколкото работодателят е начислил във ведомостта за юни 2021г. трудовото
възнаграждение на Л.Д., съдът приема, че работодателят с издаването на този документ
също признава, че през юни 2021г. Д. е положила труд за него, което означава, че за
Дружеството – работодател е възникнало задължение за изплащане на положения труд от Д.
за юни 2021г. От показанията на свидетелите К. и Т., Протокола за извършена проверка,
АУАН и Вътрешните правила за работна заплата в „.......“ ........ не може да се установи с
категоричност какъв е бил установеният срок за плащане на трудово възнаграждение на Д. и
кога е изтекъл този срок касателно възнаграждението й за месец юни 2021г. Същевременно
тезата, застъпена от наказващия орган, че Дружеството – жалбоподател е трябвало да
изплати трудовото възнаграждение на Л.И.Д. за месец юни 2021г. до 25.07.2021г. не се
доказва, а даже се опровергава от показанията на св. Д.. Поради това СРС приема, че не е
13
доказана втората предпоставка за извършване на нарушението по чл.128, т.2 от КТ. Според
този съдебен състав не е доказана и третата /изведена по-горе/ предпоставка, тъй като от
показанията на св. Д. се установява, че работодателят й е изплатил седмица за седмица
трудовото възнаграждение и няма сума, която да й се дължи и да не й е платена от
Дружеството-работодател.
Поради всичко изложено по-горе СРС прие, че в случая административно –
наказателното обвинение не е доказано от обективна страна, поради което е безпредметно да
се обсъжда субективната страна на нарушението, санкцията, наложена с процесното НП,
както и евентуалното приложение на чл.415в от КТ. Гореизложеното означава, че
Наказателното постановление следва да бъде отменено не само заради липса на
компетентност на актосъставителя и наказващия орган да издадат конкретните АУАН и НП,
но и поради недоказаност по безпорен и категоричен начин на вмененото на „.......“ ........
нарушение.
С оглед изхода на делото на органа, издал процесното НП, не следва да се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото изрично адв. А. заявява пред СРС,
че не претендира разноски, такива не следва да се присъждат и в полза на Дружеството-
жалбоподател.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100158 от 01.02.2022г., с което
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 от КТ е наложил на „.......“
........ „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14