Р Е Ш Е Н И Е
№ 260479
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.10.2020 г.
гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На трети
август две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 3326 по описа за 2020 година
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 90/ 21.05.2020г. на Директора на „Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ / БД ИБР/, съгласно Заповед № РД-218/09.03.2020г. на
Министъра на околната среда и водите, с което на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище", ул. „Триадица" № 8, праставлявано от И.Т.Й., на основание
чл. 200, ал.1, т.2 от Закон за водите /ЗВ/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 10 000 лева, за нарушение на
чл.46, ал.1, т.3, буква“б“ от ЗВ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 90/ 21.05.2020г. на Директора на „Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ / БД ИБР/, съгласно Заповед № РД-218/09.03.2020г. на
Министъра на околната среда и водите, с което на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище", ул. „Триадица" № 8, представлявано от И.Т.Й., на
основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закон за водите /ЗВ/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 10 000 лева, за
нарушение на чл.46, ал.1, т.3, буква“б“ от ЗВ.
Жалбоподателят „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени атакуваното накaзателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв. К. и адв. Х., които поддържат жалбата.
Административнонаказващият орган – БД ИР, редовно призован, в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител- юрк. Х., която излага доводи и
прави искане за потвърждаване на обжалваното накaзателно постановление.
Пловдивският районен съд
– VII н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършена проверка на 13.12.2019г., на обект „НЕК“ ЕАД, ВЕЦ „Въча 1",
изградена на р. Въча, в землището на гр. Кричим, община Кричим, област Пловдив,
било установено на място от експерти на БД ИБР гр. Пловдив РИОСВ гр. Пловдив,
РЛ Пловдив към ИАОС и ръководител на ВЕЦ „Въча 1“, че при изтечалото на ВЕЦ
„Въча 1“ се отичат в река Въча оцветени, белезникави петна, образуващи филм на
водната повърхност на реката. На място били взети водни проби от РЛ Пловдив, в
река Въча откъдето се изпускат отработените води на ВЕЦ „Въча 1“. На 19.12.2019г.
видно от постъпилите в БДИБР с вх. № КД-03-239(3)/19.12.2019г. протоколи с
резултати от извършените химичените анализи, е установено, че резултатът от
изпитването показва стойност на нефтопродуки 0,24mg/l. Резултатите от протокола
доказват, че има превишение на съществуващата норма за нефтопродукти в
повърхностни води, поради което може да се определи, че изтичащите води от
обект ВЕЦ „Въча 1“ имат характер на отпадъчни води.
Съгласно
нормата за качество на показател нефтопродукти било установено заустване ва
замърсени води изтичаши от ВЕЦ „Въча 1“, стопанисван от „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище", ул. „Триадица" № 8. Столична
Община, област София. Установено било изпускане на преработени води с оцветени
белезникави петна от изтичалото на ВЕЦ „Въча 1", образуващи филм по
водната повърхност на река Въча.
С
това деяние „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище", ул. „Триадица”
№ 8. Столична Община, област София е изпускало отпадъчни води в коритото на
река Въча, като не е притежавало разрешително за заустването на отпадълни води
в повърхностен воден обект, съгласно разпоредбите на Закона за водите.
С оглед направените констатации, от свид. Б., на длъжност *****
– Дирекция „Контрол“ БД ИР, бил съставен АУАН № 4/09.01.2020 г. за извършено
нарушение по чл.46, ал.1, т.3, буква“б“ от ЗВ срещу жалбоподателя за така
установеното нарушение в присъствието на пълномощник. Получен бил и екземпляр
от акта от същата дата. Жалбоподателят депозирал писмени възражения по смисъла
на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на така съставения акт
било издадено и обжалваното наказателно постановление за нарушение
чл.46, ал.1, т.3, буква“б“ от ЗВ и наложено наказание – имуществена санкция в
размер на 10 000 лв.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят В.Б.,
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят
пояснява, че предходен колега е бил на място на проверявания обект и е
констатирал замърсяване на река Въча. Впоследствие свид. Б. съставил акта, въз
основа на констатацията от лабораторното изследване на Регионална лаборатория
към РИОСВ Пловдив. В последното било описано,че нефто-продуктите са завишени и
има маслен филм. На място на проверката колегите му констатирали при ВЕЦ
„Въча“1 мазни петна по повъхността на водата. Обяснава, че обектът по принцип
има разрешително за водоползване от
съответните водоизточници, но дружеството няма разрешително за отпадъчни води,
а в случая след констатациите станало ясно,че характерът на водите е отпадъчен.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
Съгласно
разпоредбата на чл. Чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ:
Разрешително
за ползване на воден обект се издава за: заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч.
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. А
според посоченото в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение
от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.
Според
§ 1, т. 25 от ДР на ЗВ, "ползване" на водния обект е всяка дейност в
него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за
въздействие върху режима на водите. По смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗВ
"воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със
съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи,
какъвто се явява. По друг начин казано, именно жалбоподателят си е позволил
формирането на отпадъчни води и ползване на водния обект без законово
основание, като извършеното замърсяване на водите по същество е заустване на
отпадъчни води, за което е необходимо надлежно издадено разрешение по реда на
ЗВ.
В т. 6 от § 1 на ДР на Наредба № 2 от
08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване се съдържа
дефиниция на „Отпадъчни води" – това са водите, в т. ч. и дъждовни,
замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова
дейност, както и водите от канализационните системи на населените места,
селищните и курортните образувания.
В
случая е безспорно установено, че в река Въча се изпускат отработените води на
ВЕЦ „Въча1“, стопанисван от жалбоподателя
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД. В резултат, на което се
насложили оцветени, белезникави петна, образуващи филм на водната повърхност на
водата. Безспорно установено, че от
взетите проби на място от реката и извършените химически анализи, е наличието
на нефтопродуки 0,24mg/l, т.е. превишение на нефтопродукти в повърхностни води,
т.е. изтичащите води от обект ВЕЦ „Въча 1“ имат характер на отпадъчни води. За
посоченото, жалбoподателят разполага с разрешително
за ползване на водния обект, но не притежава разрешително за заустване/
изпускане на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи
обекти, какъвто е река Въча. Видно от депозираното възражение, а също и с оглед
оплакванията в жалбата е, че жалбоподателят
оспорва резултатите от направената проба.
Същите обаче доколкото не са оспорени от жалбоподателя по предвидения
ред се явяват годно доказателство. Пробите са взети
законосъобразно от компетентни лица и в присъствието на ръководителя на ВЕЦ.
Тези обстоятелства безспорно се установяват от приложените по преписката
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
разпитания в съдебно заседание актосъставител Б.. Неоснователно e и възражението на жалбоподателя за несъобразяване на
използваните данни от водовземането с БС, доколкото представените по делото
протоколи доказват противното. А обстоятелствата на конкретните повърхностни
води „без цвят и мирис“ принудило и
извършване на изледванията в лаборатория.
Не
се споделя и твърдението за приложимост на чл.3, т.1 от Наредба № 2 от
8.06.2011 г., която изключва наличие на заустване на отпадъчни води, доколкото
в случая съдът не установи твърдяната хипотеза - изпускането на възвратими
води, чиито състав и свойства не са влошени спрямо водите на водното тяло, от
което са отнети. Не може да послужи като освобождаване от
отговорност и твърдяни обстоятелства, обективирани в частни документи,
изхождащи от самия жалбоподател, във връзка със сочения дневник за ежедневен
мониторинг. Резултатите от този мониторинг по никакъв начин не могат да
игнорират констатациите на контролните органи.
На
следващо място, AУАН и НП са съставени от компетентни лица и в съответствие със
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Ето защо неоснователно е възражението на
жалбоподаталя, че АУАН е съставен от некомпететно лице, доколкото лицето
В.Г.Б., на длъжност „****“ – дирекция „Контрол“ БД ИР е имал това правомощие,
именно предвид разпоредбата на чл. 201, ал.1 и упълномощаването му, видно от
приложената по преписката оправмощителна заповед № РД-03-395/20.11.2019г. На
следващо място актът е издаден на 09.01.2020г., а НП на 21.05.2020г., съответно
спазени са 3-месечният срок от откриването на нарушителя и 6-месечният срок от съставяне на АУАН. Що се
отнася до срока на чл.52,ал.1 от ЗАНН, то същият е инструктивен и касае вътрешен ред на организация на
работата, но не и да се определи като нарушение на процесуалните правила.
Описанието
на нарушението в акта и постановлението е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно, така че жалбподателят е разбрал за какво негово поведение е санкциониран.
Правилно нарушението е било подведено под материалната норма, определена от
актосъставителя и наказващия орган и по реда на чл. 200,
ал.1, т.2 от ЗАНН е наложено
наказание.
Като взе предвид и горните съображения,
настоящият съдебен състав счита, че не са налице условията за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го
отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други
нарушения от същия вид. Необходимо е да се отбележи, че нарушението засяга
обществени отношения по спазване на екологичните правила и норми, които са с
висок интензитет на необходимост от защита.
При разглеждане
въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите, за същото нарушение на
юридическите лица по чл. 46, ал.1, т.3, буква „б“ се налага имуществена санкция
в размер от 2 000 до 10 000 лв. В случая е определена имуществената санкция в
максимален размер от 10 000 лева. Същия размер на наказанието е
незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не
се сочат никакви мотиви за определяне на максималното наказание – нито във
връзка с обществената опасност на деянието, нито има данни за влезли в сила
наказателни постановления за други извършени нарушения по закона, нито
определени неблагоприятни /макар и несъставомерни/ последици от деянието,
разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната. Ето защо съдът счете, че така определеното
наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум, а именно
имуществена санкция в размер на 2000 лв., като намери същото в този му размер
за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да се измени, като така наложената имуществената санкция бъде намалена
до минималния размер, предвиден в закона за така установеното нарушение.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. Предвид изхода на делото, такива се дължат по съразмерност. Въпреки
това, съдът няма да се произнесе в този смисъл, доколкото в случая е направено
искане за присъждане на разноски единствено от страна на жалбоподателя, без да
са представени своевременно доказателства за реално платени и направени такива
в производството.
Мотивиран
от гореизложеното, ПРС – VII наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!~
МГ