Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 3 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Енерго–Про
Продажби” АД, с ЕИК *********, против Решение
№ 4645/14.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 11867/2017 г.на ВРС, с което:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. О. Ц.
ЕГН **********
, с адрес: *** сумата от 577,70 /петстотин
седемдесет и седем 0,70/ лв., представляваща стойността на начислена и
заплатена без правно основание електроенергия за периода от 14.03.2012г. до
21.08.2012 г.
в резултат на корекция на сметка за обект на потребление
, находящ се в гр. Варна ул. Юрий Венелин № 10 ет.3 ап.7, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която е издадено дебитно известие №
**********/20.09.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-16.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. О. Ц.
ЕГН **********
, с адрес: *** сумата от 351,50
/триста петдесет и един 0,50/ лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите направени от
съда за основателност на иска. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Настоящият състав намира, че спорът относно начислената
служебно (след корекция) електроенергия е разрешен от константната съдебна практика на ВКС на РБ, постановена
по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за настоящия
съд. С тези решения е прието, че не е
допустима едностранната корекция на сметки и клаузите от ОУ,
регламентиращи тази възможност са нищожни / Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г.
на ВКС по т.д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. №
103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.д. № 885/2009г., Решение
№ 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е
и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т.
о. /
Доводи, че
възможността за корекция на сметките на абонатите за минал период е предвидена
в чл. 45 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38/2007 год., действали през процесния период,
са неоснователни. Разпоредбата на чл. 45 ПИКЕЕ
от 2007 год. /отм./ не съдържа уредба различна от тази в Правилата от 2004 г.,
които са взети предвид от ВКС при постановяването на посочените решения.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1
от Правилата от 2007 г. е идентична с тази на чл. 64, ал. 1
от Правилата от 2004 г. Ето защо и за процесния период ответното
дружество не може да черпи основание за едностранна корекция на сметката на
потребителя, позовавайки се на чл. 45, ал. 1
от Правилата от 2007 г. във вр. с чл. 24 и чл. 25 от Общите си
условия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е
била уредена в Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000 г., но същата е отменена с Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава
възможност не е предвидена, поради което ВКС на РБ в задължителната си практика
приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и
уговарянето на такава корекция в ОУ. По реда на чл. 290 ГПК
с Решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. 1008/2010 г. II т. о. ВКС се е
произнесъл за случай, касаещ извършена от въззивника едностранна корекция на сметки
през 2009 г. (след приемането на ПИКЕЕ
от 2007 год.) и е приел, че досегашната практика на ВКС по този въпрос намира
приложение и понастоящем.
Доводите на ответното дружество за наличие на
извънсъдебно признание на задължението на ищеца съдът намира за неоснователни.
Извънсъдебното признание на задължението няма процесуална стойност при
положение, че страната (в случая ищецът) е предявил иск за връщане на платената
сума, като дадена без основание. Процесуална стойност има признанието (съдебно
или извънсъдебно) на неизгоден за една от спорещите страни факт, който факт е
релевантен за правния спор, т. е., факт, който е елемент от фактическия състав
на спорното право, или от фактическия състав на правоотношение, което е
преюдициално спрямо заявеното с иска право. В случая признание на ищеца на
факт/факти, в изяснения по–горе смисъл, които да са релеванти за спора няма,
вкл. и извънсъдебно такова.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за втората инстанция в
размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4645/14.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 11867/2017 г.на ВРС,.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. О. Ц.
ЕГН **********
, с адрес: *** сумата от 300 /триста петдесет / лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: Членове:1.