М О Т
И В И :
към присъда
по НОХД № 915/2011 г.
Окръжна прокуратура гр.П. е предала на съд с обвинителен акт Н.Б. *** за
извършено престъпление по чл.304 А от НК- за това, че на **.2011 г. на главен
път ІІ-64 П.- К., в близост до разклона за с. М., обл.П.ска е дала подкуп-
сумата от 50 лв. на длъжностни лица- И.Н.Н. и Й.А.Г.- полицейски органи при РУП
гр.Хисар.
Прокурорът поддържа обвинението при изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Счита, че на подсъдимата следва да се наложи
наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, което да се редуцира съгласно чл.58 а ал.1 НК с една трета
и се приложи чл.66 НК. Освен това да се наложи и кумулативното наказание глоба
в размер на 1000 лв., а предмета на престъплението се отнеме в полза на
държавата.
Съдебното следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на
чл.371 т.2 НПК, като подсъдимата се признава за виновна и признава изцяло
фактите по обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за
тях. Защитата й моли съда да определи наказанието при условията на чл.55 НК и
наложи пробация, без кумулативното наказание глоба.
Съдът, преценявайки събраните на досъдебното производство доказателства
и въз основа на направеното самопризнание на подсъдимата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Свидетелите И.Н.Н. и Й.А.Г. са полицейски служители при РУП гр.Хисар и
обладават качеството на длъжностни лица според чл.93 т.1 б.а НК. На ***.2011 г.
били дежурен автопатрул със служебен автомобил „ Опел Астра” и изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата и по
охрана на обществения ред. По това време по главен път ІІ-64 от К. за гр.П. се
движели с л.а.” Фолксваген Ппасат” с ДК № **св. В. П. и подс. Н. К.. В колата
натоварили няколко чувала с цветни метали, които покрили с одеяла. Подсъдимата
възнамерявала да ги продаде в пункт за изкупуване на вторични суровини. В
близост до разклона за с. М., обл.П.ска полицаите спрели автомобила им за
проверка. Забелязали чувалите и попитали св.П. и спътницата му какво има в тях.
Свидетелят отговорил, че карат метали и ще ги предадат в някой пункт за скрап.
Св.Н. разпоредил на П. да отвори багажника на колата. Вътре имало значително
количество отпадъци от черни и цветни метали, за произхода на които св.П. не
могъл да даде обяснение и заявил, че е помолен от подсъдимата да ги превози до
пункт за изкупуване на метали. Междувременно последната помолила полицаите да
ги пуснат, защото бързат и притеснена от проверката /вече била осъждана за
престъпление по чл.234 Б ал.1 НК/, слязла от колата и извадила две банкноти по
20 лева и една от 10 лв., които показала на полицейските служители с думите „Да
ви дам да се почерпите и да си тръгвам”. Свидетелите Н. и Г. й поискали личната
карта, но тя отвърнала, че не я носи. След това се приближила до св.Н. и
пъхнала в десния джоб на униформеното му яке сумата от 50 лв. в посочените
банкноти, за да бъде преустановена проверката на автомобила и товара. Полицаите
не приели подкупа и веднага докладвали в РУП Хисар и след пристигане на разследващ
полицай, св. Н. предал поставената в джоба му парична сума. На подсъдимата бил
съставен АУАН по чл.6 от ЗБЛД.
Тези факти се установяват от направеното самопризнание на подсъдимата К. и събраните на досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят по несъмнен начин- протокола за
доброволно предаване, свидетелството за съдимост, показанията на полицейските
служители свидетелите И.Н. и Й.Г. и св. В.П., останалите писмени доказателства
по делото и спор фактите не съществува.
Въз основа на тях съдът прецени от правна страна, че подсъдимата Н.Б. К.
е осъществила обективните и субективни признаци на престъплението по чл.304
ал.1 НК- активен подкуп- тъй като на **.2011 г. на главен път ІІ-64 П.- К., в
близост до разклона на с. М., обл.П.ска е дала дар- сумата от 50 лв. на
длъжностни лица- И.Н.Н. и Й.А.Г.- полицейски органи при РУП гр.Хисар, за да не
извършват действия по служба- проверка на л.а.” Фолксваген пасат” с рег. № ** и
товара му, а не престъпление по чл.304 а НК- да е дала подкуп на полицейски
органи, поради което я оправда по първоначално повдигнатото й обвинение за това
престъпление. В самия обвинителен акт е отразено, че подсъдимата е дала сумата
на полицейските служители, за да бъде преустановена проверката на автомобила и
товара, а самите полицейски органи- свидетелите И.Н. и Й.Г. са възприели
даването на сумата като подкуп, за да не изпълнят служебните си задължения.
Точно такава е била и целта на подсъдимата- дала е парите, за да осигури
бездействието на полицаите, включително и да не й съставят АУАН, защото е
нямала лична карта в себе си, и по този начин да ги мотивира към неизпълнение
на задълженията, произтичащи от службата им.
С изменението на НК, ДВ, бр.26 от 2010 г. в чл.304 а НК се добавиха
думите „... или на полицейски орган, или на разследващ полицай...”, което
очевидно е мотивирало прокурора да подведе деянието по тази правна
квалификация. Дотогава/ до изменението/ всички подобни казуси- предлагане или
даване на подкупи, най-вече на полицейски служители по контрола на движението
от страна на водачите на МПС-та, за да не им съставят актове за установяване на
административни нарушения, са подвеждани по квалификацията на чл.304 ал.1 НК и
цялостната съдебна практика в това отношение е непротиворечива. Ако се приеме
за правилна дадената в обвинителния акт правна квалификация, ще се окаже, че
случаи като процесния имат двояка правна уредба- до изменението на чл.304 а НК
са квалифицирани по чл.304 ал.1 НК, а след това- по чл.304 а НК. А може да се
окаже, че до изменението на чл.304 а НК за подобни престъпни прояви е
съществувала законова празнота- и двете хипотези са еднакво неприемливи и
неправилни откъм правната им страна, защото според настоящия съдебен състав,
законът който следва да се приложи/ а и се е прилагал досега/ е нормата на
чл.304 ал.1 НК. Разпоредбата на чл.304 а НК съдът намира за приложима при друг,
различен фактически състав от настоящия- когато се предлага, обещава или дава подкуп на
полицейски орган или на разследващ полицай във връзка с разследването по дадено
наказателно производство и е свързано с предоставените им от закона
правомощия за разкриване на дадено
престъпление. В тази насока са и мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на Наказателния кодекс с посочената добавка в състава на чл.304 а НК.
Престъплението подсъдимата Н. К. е извършила при пряк умисъл- с целени и
настъпили общественоопасни последици по смисъла на чл.11 ал.2 предл.първо НК.
Съдът намери, че наказанието, което подсъдимата трябва да понесе за
извършеното от нея престъпление, следва да се определи при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващи вината й обстоятелства- чисто съдебно минало/
реабилитирана е по право за предишното си осъждане/, признание на вината/ извън
процедурата на чл.371 т.2 НПК/ и съдействие на разследващите за разкриване на
обстоятелствата по делото. При тези данни съдът прецени, че целите на
наказателната репресия могат да се постигнат и наказанието ще е съответно на
извършеното/чл.35 ал.3 НК/ и на степента на обществена опасност на
престъплението и дееца, като размерът му бъде фиксиран на една година и шест
месеца лишаване от свобода. След дължимата по чл.58 а ал.1 НК редукция, съдът
наложи на подсъдимата Н. К.а наказание една година лишаване от свобода. Наложи
й и кумулативното наказание глоба също в размер, съответен на смекчаващите
наказателната отговорност факти- 1000 лв.
Наказанието лишаване от свобода съдът отложи за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, защото са налице материалните
предпоставки на чл.66 ал.1 НК за това и за постигане на целите по чл.36 ал.1 НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимата не е необходимо да изтърпи
ефективно тази санкция.
Съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, съгласно
чл.53 ал.1 вр. чл.307 а НК. На основание чл.189 ал.3 НПК възложи в тежест на
подсъдимата направените по делото разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, ПОС постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: