№ 12268
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110169497 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед № 23471/27.12.2021 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея и изпълнителен
лист на 27.12.2021 година.
По делото е постъпила молба от заявителя, с която се иска съдът да извърши поправка
на очевидна фактическа грешка, относно изписаната в заповедта и изпълнителния лист сума
на възнаградителната лихва.
При горното съдът като съобрази постъпилата молба и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист за да
се произнесе съобрази следното:
Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 година, постановено по
тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата
– „По силата на задължението на гражданския съд да разгледа всяка подадена до него молба
за защита и съдействие /чл.2 ГПК/ заповедният съд е длъжен да се произнесе по молба за
поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. Да се приеме противното би
означавало да се допусне съществуването в правния мир на погрешно, непълно или неясно
произнасяне на съда, което не е в състояние да постигне целите на производството“. В тази
връзка при искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по аналогия намира приложение и разпоредбата на чл.406,
ал.4 от ГПК относно поправката на изпълнителен лист.
Съобразно повелята на чл.247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
В разглеждания случай, съдът е посочил неправилно сумата на възнаградителната
лихва, като е допуснал техническа грешка, което не е волята на съда и в този смисъл
молбата за поправка е основателна и следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание т.7 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на
ВКС във връзка с чл.247, ал.1 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №
23471/27.12.2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист на 27.12.2021 година, в следния
смисъл:
като вместо „- сумата от 293,37 лева, представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода от 1.4.2021 година до 17.7.2021 година;“
се чете „- сумата от 293,97 лева, представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода от 1.4.2021 година до 17.7.2021 година;“.
Препис от настоящето да се връчи на заявителя, като същото подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд –в двуседмичен срок от връчване на настоящето, а на длъжника
– от съдебния изпълнител.
Настоящето е неразделна част от Заповед № 23471/27.12.2021 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист на 27.12.2021 година.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2