№ 78
гр. Шумен, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20233630101286 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод предявен осъдителен иск, с
правно основание с чл.55, ал.1 от ЗЗД от С. Т. Т., ЕГН **********. с
постоянен адрес гр. Шумен. ул. “*** №31. ет.2. ап.6, чрез пълномощника
К.В.С. -адвокат от АК-Шумен, съдебен адрес гр. Шумен. ул. "***в"№9-13,
срещу „А 1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Илинден, ул."***”№1, представлявано от А. В.Д. и М.М. заедно, с
искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на
73,32 лв. (седемдесет и три лева тридесет и две стотинки), представляваща
сума получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
дължимата сума.
Ищецът обосновава исковете твърдейки, че сключил с ответника
Договор №*********/19.01.2023г., съгласно който ответното дружество му е
предоставило услугите А1 ТВ в комбинация с фиксиран интернет А1 НЕТ,
като с Анекс към Договора била активирана и мобилна услуга за номер
0988/903 730. През месец април 2023г. получил издадени на 04.04.2023г. от
ответника фактури както следва: №********** на стойност 3.49лв.. касаеща
номер **********; №********** на стойност 10.48лв.. касаеща номера
**********, **********, **********; №********** на стойност 6.98лв.,
касаеща номера **********, **********: №**********, в която освен
дължимите по посочения по-горе договор суми е включена и дължима сума
2.91лв. без ДДС за номер ***. Ищецът твърди, че сумата, която не се дължи
по тези фактури е в общ размер 24.44лв.
Като основание за начисляване на тези суми в Приложение А към
фактурите било посочено „Такса повторно включване", но ищеца не е
1
заявявал такова повторно включване, нито е сключвал договор за посочените
във фактурите 7 мобилни номера.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който излага доводи и аргументи за
неоснователност на иска.
При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба:
договор № *********/19.01.2023 г.; Анекс към договор №
*********/19.01.2023 г.; фактура № **********/04.04.2023 г.; фактура №
**********/04.04.2023 г.; фактура № **********/04.04.2023 г.; фактура №
**********/04.04.2023 г.;фактура № **********/04.05.2023 г.; фактура №
**********/04.05.2023 г.; фактура № **********/04.05.2023 г.; фактура №
**********/04.05.2023 г.; фактура № **********/05.06.2023 г.; фактура №
**********/05.06.2023 г.; фактура№ **********/05.06.2023 г.; фактура №
**********/05.06.2023 г.; отчет по сметка от ПИБ АД с дата 29.04.2023 г. на
ищеца; платежно нареждане за кредитен превод с наредител ищеца и
получател ответника с дата 09.05.2023 г.; платежно нареждане за кредитен
превод с наредител ищеца и получател ответника с дата 23.05.2023 г.;
платежно нареждане за кредитен превод с наредител ищеца и получател
ответника с дата 08.06.2023 г.; договор за правна защита и съдействие от
12.06.2023 г.; представените с отговора на исковата молба заверени
ксерокопия на 7 бр. договори ведно с приложение 1 към тях (нечетливи
номера и дати); заявление от ищеца до ответника с дата 05.04.2023 г.; 2 бр.
писма от ответника до ищеца, без дата; заявление от ищеца до ответника с
дата 20.04.2023 г.;ценоразпис на ответника за клиенти на договор ведно с ОУ,
Фактура № *********/07.03.2023 г.;Фактура № *********/04.04.2023 г.;
Фактура № *********/04.04.2023г.; Фактура № *********/04.04.2023
г.;Фактура № *********/04.04.2023г.; Фактура № *********/04.05.2023 г. ;
Фактура № *********/04.05.2023г.; Фактура № *********/04.05.2023 г.;
Фактура № *********/04.05.2023г.; Фактура № *********/05.06.2023 г. ;
Фактура № *********/05.06.2023г.; Фактура № *********/05.06.2023 г.;
Фактура № *********/05.06.2023 г.; Справка от системата на А1, отразяваща
плащанията по фактурите, издадени към договора между А1 и С. Т. Т., за
периода от 01.01.2023 г. до 15.01.2024 г.
След преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите
на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по повод предявен осъдителен
иск, с правно основание с чл.55, ал.1 от ЗЗД от С. Т. Т., ЕГН **********. с
постоянен адрес гр. Шумен. ул.“*** №31. ет.2. ап.6 чрез пълномощника
К.В.С. -адвокат от АК-Шумен, съдебен адрес гр. Шумен. ул. "***в"№9-13,
СРЕЩУ „А 1" ЕАД . ЕИК ***. със седалище и адрес на управление гр.София.
р-н Илинден, ул."***”№1. представлявано от А. В.Д. и М.М. заедно, с искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на сумата
в размер на 73,32 лв.(седемдесет и три лева тридесет и две стотинки),
представляваща сума получена от ответника без правно основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
2
искова молба до окончателното й изплащане.
Неоснователното обогатяване предполага неоправдано разместване на
имуществени блага при липса на основание. В конкретния случай ищецът по
настоящото производство претендира заплащането на сума, за която твърди,
че е била неоснователно заплатена на ответника. По исковете с правно
основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно
значимо основание за получаването, респ. за задържане на полученото от
него. Двете страни трябва да извършат пълно доказване на обстоятелствата,
на които основават исканията си, тъй като доказването на горепосочените
факти е главно. Ищецът с абсолютна достоверност установи плащане на
сумата от 73,32 лв., факт който не бе оспорен и от ответника.
Ответникът, със същата достоверност, следваше да установи, че
плащането е било осъществено на някакво правно основание, което той не
доказа.
Ответната страна обосновава дължимостта на плащането като „Такса
повторно включване“, която била предвидена в ценоразпис публикуван на
интернет страницата на дружеството.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен по следните съображения:
Видно от представения по делото договор за услуга, същият е сключен
по повод предоставянето на услуга на физическо лице, т.е. договорът е
потребителски.
От представените по делото доказателства, а също и от становището на
ответника не се установи какъв точно е характерът на задължението за
заплащане на сумата от 3,49 лева с ДДС.
Ответникът е получил плащане на основание „Такса повторно
включване“, съгласно издадените фактури, като сочи, че тя е валидна за всяка
една услуга, която е била спряна.
От една страна ответникът твърди, че е получил плащане на посоченото
основание „Такса повторно включване“, като такса, която била предвидена в
ценоразпис публикуван на интернет страницата на дружеството, от друга
страна в отговора посочва, че основанието за начисляване е посочено в
общите условия на дружеството.
На първо място следва де се отбележи, че видно от представените общи
условия такава такса не е предвидена. Според ответника общите условия,
както и договора на потребителя препращали към ценоразписа на
дружеството.
Съдът намира, че посочената „Такса повторно включване“ има характер
на неустойка, тъй като предвид твърденията на ответника се активира след
преустановен достъп до услуги поради просрочени задължения. Такова
плащане под формата на такса по съществото си е обезщетяващо и е с
характер на неустойка. В този смисъл тези клаузи в Общите условия на
3
ответното дружество предвиждащи, посоченото са нищожни, съгласно трайно
установената съдебна практика, тъй като противоречат на добрите нрави.
Касае се и за неравноправност, поради това, че не отговаря на
изискванията за добросъвестност при договарянето. Таксата е наложена от
търговеца с приетите от него Общи условия и ценоразпис при злоупотреба
със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и с важността
на услугата, която предоставя. По този начин потребителят е принуден да
заплати претендираната сума под заплаха от последващо преустановяване на
предоставянето на услугата. Като е посочил и ответника в отговора на
исковата си молба: „След плащане на дължимите суми услугите са
активирани отново“.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен
и доказан в пълния предявен размер - исковата сума е получена от ответното
дружество без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД.
Относно разноските.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на
разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А 1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Илинден, ул."***”№1, представлявано от А. В.Д. и
М.М. заедно, да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Шумен. ул.“*** №31. ет.2. ап.6, чрез пълномощника К.В.С. -адвокат от АК-
Шумен, съдебен адрес гр. Шумен. ул."***в"№9-13 сумата от 73.32 лв.
(седемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – представляваща сбора от
начислените суми по фактури № **********, №**********, № **********,
№ **********, № **********, № **********; № **********; № **********,
№ **********, № **********, № ********** и № **********, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А 1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Илинден, ул."***”№1, представлявано от А. В.Д. и
М.М. заедно, да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Шумен. ул. “*** №31. ет.2. ап.6, чрез пълномощника К.В.С. -адвокат от АК-
Шумен, съдебен адрес гр. Шумен. ул. "***в"№9-13, общо сума в размер на
450,00 лева, от които сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса и
сумата от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат
съразмерно уважената част от исковете, както и 5,00 лева такса в случай на
4
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5