М О Т
И В И
към Присъда от 13.05.2019 г., постановена по ВНАХД № 15/2019г. по
описа на Сливенския окръжен съд
Производството
е въззивно и е по реда на чл.378
ал.5 във връзка с чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила
първоинстанционно решение, постановено по реда на глава ХХVІІІ-ма от НПК.
Образувано
е по въззивен протест, депозиран от прокурор от Районна прокуратура – Котел
срещу решение № 47/13.11.2018 г. постановено по НАХД № 262/2018 г. по описа на
Районен съд – Котел.
С
атакувания съдебен акт обвиняемият С.И.Н. е признат за невиновен в това, че на
28.06.2018 г. по път ІІ-48 между село Градец, общ. Котел и гр. Котел,
управлявал товарен автомобил „Опел комбо“ с номер на рамата WOL000071T3015218 и
номер на двигателя 17D034342, което не е регистрирано по надлежния ред, като
обвиняемият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
протеста, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство,
депозиран от прокурор от Районна прокуратура – Котел в установения от закона
срок за обжалване, решението на РС – Котел се атакува със съображения за
необоснованост и незаконосъобразност. Претендира се постановяването на
осъдително решение спрямо обв. Н..
Постъпил
е и допълнителен протест, с който се заявява оплакване за неправилно приложение
на материалния закон. Оспорват се
изводите на РС – Котел, че повредата в лекия автомобил, изразяваща се в
изгоряла инсталация е попречила на обвиняемия да управлява МПС. С аргументи от цитирана
съдебна практика, вкл. задължителна такава – Постановление № 1/17.01.1983 г. по
н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС се настоява, че действията на обвиняемия
представляват „управление на МПС“, доколкото Н. е боравил с кормилната уредба
на автомобила и го е направлявал по пътното платно, най-малко за да не навлезе
в лентата за насрещно движение. Прокурорът се е позовал на изискване от Закона
за движението по пътищата лицето, което управлява тегления автомобил, както и
теглещият, да е правоспособен водач. Защитава се тезата, че обективно и
субективно обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.345 ал.2 от НК, като е управлявал товарния автомобил, който не е бил регистриран по
надлежния ред. Поддържа се искането с първоначалния протест да бъде отменено
решението на РС – Котел и спрямо обв. Н. да бъде постановено осъдително
решение.
В с.з.
пред настоящата инстанция обвиняемият С.И.Н. участва лично и с упълномощения си
защитник.
В с.з.
пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че
поддържа протеста на посочените в него основания и настоява за уважаването му. Взема
становище, че за да
оправдае обвиняемия, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния
закон, като не е съобразил разясненията дадени в задължителната и актуалната
съдебна практика. Предлага да бъде уважен протеста на РП – Котел с отмяна на
атакувания съдебния акт и постановяване на нов съдебен акт, с който обв. Н. да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 345 ал. 2 от НК, и да му бъде наложено съответно наказание в средния размер.
Защитникът на обвиняемия моли
протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен и необоснован, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Настоява, че РС – Котел е
приложил правилно тълкуване на закона и задължителната съдебна практика,
оправдавайки обвиняемия. Отделно от това претендира наличието на чл.9, ал.2 от НК относно извършеното от обвиняемия деяние.
В личната си защита и последната си дума обв. Н.
се присъединява към становището на защитника си и моли да бъде потвърдено
решението на РС – Котел.
Сливенският
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в протеста и допълнителния протест на РП – Котел, като изслуша становището
на страните в съдебно заседание, като прецени наличните по делото доказателства,
включително събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния
съд, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:
Протестът
на Районна прокуратура – Котел е подаден в законоустановения срок от страна с
правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, протестът е основателен.
Въз
основа на събраните и проверени в хода на проведеното от първоинстанционния съд
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и тези, събрани от
въззивния съд, се установява следната фактическа обстановка:
На 28.06.2018 г.
обвиняемият С.Н. и свид. А. Я. отишли до село Дъбовица, за да вземат оттам стар
автомобил, който обвиняемият да продаде за скрап. Старият автомобил бил с изгоряла
инсталация. Автомобилът бил марка „Опел комбо“,
с номер на рама W0L000071T3015218 и номер на двигателя 17D034342. Автомобилът бил с
прекратена регистрация от 23.05.2017 г., включително и към инкриминираната дата.
С твърда връзка закачили стария автомобил към товарен автомобил „Форд транзит“.
Свид. Я. управлявал товарния автомобил, а обвиняемият управлявал тегления
повреден автомобил и въртял волана, като така насочвал колелата на автомобила в
желаната посока. Валял проливен дъжд. В местността „Демир капия“ близо до град
Котел свидетелите Б.В. и Р.И. – служители на РУ на МВР – Котел, спрели двата
автомобила за проверка и установили, че автомобилът, който управлявал обвиняемият
– „Опел комбо“, е с прекратена регистрация и след 23.05.2017 г. не е бил
регистриран по надлежния ред.
Тази фактическа обстановка въззивният съд намира за несъмнена и категорично
установена от доказателствата по делото. Същата се установява на базата на
гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, взимнодопълващи се
и относими към предмета на делото. Кредит на доверие следва да бъде даден както
на гласните доказателствени източници – показанията на свидетелите Б.В., Р.И., А.
Я., и кореспондиращите с тях обяснения на обв. Н., така също и на всички
писмени доказателствени материали, неоспорени от страните и приобщени по
надлежния процесуален ред – чрез прочитането им. Доказателствените материали са
взаимнодопълващи се, като по безспорен начин установяват мястото, времето и
начина на извършване на деянието. Показанията на посочените свидетели и
обясненията на обвиняемия съдържат безпротиворечива информация относно
възприетите по-горе факти. Установява се, че именно обв. Н. е управлявал
товарния автомобил „Опел комбо“, както и че автомобилът не е бил регистриран по
надлежния ред към инкриминираната дата. Въззивният съд съобрази всички приобщени по
делото доказателства и доказателствени средства. Същите не се оспорват от
страните и кореспондират с установената фактическа обстановка.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, настоящият
състав на въззивния съд достигна до правни изводи, различни от тези на
първоинстанционния съд, а именно за виновност на обвиняемия по предявеното му
обвинение, поради което и съобразно с правомощията по чл. 334, т.2 от НПК и чл.
336 ал.1 т.2 от НПК постанови нова присъда. Съображенията за това са следните:
За да признае
обвиняемия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл. 345,
ал.2 от НК, районният съд е преценил липса на елемент от обективната страна на
престъплението. Прието е, че поради повредата в тегления автомобил действията
на обв. Н. не представлявали „управление на МПС“.
Според мотивите към първоинстанционното решение, обвиняемият е седял в този автомобил, но автомобилът се е движел по пътя,
посредством теглене от друг автомобил, поради което действията, извършени от
обвиняемия, не могат да се квалифицират като управление. Заключено е, че
обективно извършените от обвиняемия действия не са в причинна връзка с
привеждане на процесния автомобил в движение, поради което и не
следва да бъде наказателноотговорен. Районният съд е счел, че в
конкретния случай не е осъществен състава на престъплението по чл. 345, ал.2 от НК и е оправдал обвиняемия по повдигнатото му обвинение.
Настоящата
инстанция не споделя тезата, изложена в мотивите към атакуваното решение и
намира за основателни възраженията, наведени в допълнителния протест на
прокуратурата в тази насока, както и тези, заявени в съдебно заседание пред
въззивния съд.
Спор по фактите в настоящия случай не е налице. Самият обвиняем в
обясненията си пред РС – Котел е заявил „Аз управлявах автомобила без надлежна
регистрация“. Спорен е въпросът има ли осъществено управление на МПС с оглед на
конкретните обстоятелства в настоящия случай. В мотивите на РС – Котел е
цитирана съдебна практика, която въззивният съд, за разлика от
първоинстанционния, намира за относима по настоящия казус.
В Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС,
т.2, е разяснено понятието „управление“, употребено в чл.342, ал.1 от НК, което
е относимо към същото понятие, употребено в чл.345 от НК – обхваща
всички действия или бездействия с механизмите или приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, независимо
дали превозното средство е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Посоченото схващане е застъпено и в по-новата практика – решение
№ 533 от 10.12.2012 г. по наказателно дело № 1750/2012 г., ІІ н.о., в което се
поддържа, че бутането на лекия автомобил по пътното платно и направляване чрез
кормилната уредба през отворен прозорец на шофьорската врата покрива понятието
"управление" на моторно превозно средство, в съответствие с
поясненията, дадени с цитираното по-горе постановление. След като МПС се движи
по път отворен за обществено ползване, регистрационните номера са задължителни,
тъй като МПС са поставени под регистрационен режим.
В настоящия случай въпреки данните за техническа неизправност на товарния
автомобил „Опел комбо“, респ. придвижването му по пътната мрежа чрез теглене от
друг товарен автомобил, въззивният съд счита, че обвиняемият е осъществил
управление на тегленото МПС. Неработещата ел. инсталация не е попречила на обвиняемия
да си служи с някои от системите и механизмите на тегления автомобил, за да го
направлява по пътното платно. Тоест е налице „управление“ по смисъла на цитираното
Постановление № 1/1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС. Ако автомобилът
е бил негоден за управление е следвало обвиняемият и свид. Я. да предприемат
други действия за транспортиране на автомобила от едно населено място в друго,
което не са сторили. И свид. Я., и обв. Н. са били наясно, че тегленото МПС е
било неизправно и с прекратена регистрация, но с работеща кормилна уредба.
Обвиняемият е управлявал този автомобил, докато автомобилът се е движел по път
отворен за обществено ползване, макар и теглен от друг автомобил. Няма обратен
аргумент в обстоятелството за теглене на МПС чрез твърда връзка между него и
теглещият го автомобил. От значение е фактът, че процесният /тегленият/ товарен
автомобил се е движил самостоятелно, а не на платформа, по пътната мрежа,
управляван от обвиняемия. По тези съображения съдът счита, че деянието на обв. Н.
е обективно съставомерно, тъй като същият е управлявал МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред. Субективната страна под формата на пряк умисъл
също е налице. Обвиняемият е бил наясно, че автомобилът е с прекратена
регистрация, че е неизправен и няма регистрационни табели, но въпреки това се е
качил в него, за да го управлява от едно населено място до друго, макар и теглен
от друг товарен автомобил. Защитната версия на обвиняемия, че не е знаел, че не
може да се движи с автомобила без регистрация по пътищата, отворени за
обществено ползване, когато е теглен от друг автомобил, не държи сметка за
разпоредбата на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно
цитирания законов текст по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процесният
товарен автомобил „Опел комбо“, макар и теглен на твърда връзка, се е движил на
собствен ход по пътното платно, управляван от обвиняемия чрез кормилната уредба,
но без да е регистриран по установения ред. Всички тези обстоятелства са били
известни на неговия водач – обв. Н., който е осъществил състава на
престъплението по чл.345 ал.2 от НК. От дадените от обвиняемия
обяснения, както и от останалите гласни и писмените доказателства се установява
целенасочено, логично и последователно поведение на обвиняемия при извършване
на конкретното инкриминирано деяние, за което е ангажирана отговорността му.
Възможен е единственият извод за съзнаван от обв. Н. общественоопасен характер
на деянието, като същият е предвиждал неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Деянието е извършено от субективна страна при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
С оглед
изложените по-горе съображения, въззивният съд намира деянието на обвиняемия С.И.Н.
за съставомерно по чл.345 ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна.
Неоснователно
е искането на защитата за приложението на чл.9 ал.2 от НК, направено и пред
двете съдебни инстанции.
Тази норма от
наказателния закон предвижда, че не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Тоест престъпният характер на деянието
се изключва при наличието на една от двете форми на
"малозначителност" – пълна липса на обществена опасност или наличие
на обществена опасност, но с явна незначителност.
Правната доктрина и
съдебната практика последователно приемат, че при обсъждане приложението на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за
всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на
степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на
обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже
отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово
въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава
този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да
бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената опасност на
деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска
степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление, отново
ще е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Обществената опасност на дееца
оказва влияние в случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр.
възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на
неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние.
Конкретният
случай касае деяние, което осъществява обективните и субективни признаци на
предвиденото в чл. 345, ал. 2 от НК престъпление. Обществената опасност от
деянието на обвиняемия не може да бъде оценена като незначителна или да се
направи извод за пълна липса на обществена опасност. Както характера на управляваното
от обвиняемия моторно превозно средство – товарен автомобил, така и неговото
техническо състояние - неизправен с
изгоряла ел. инсталация, обуславят степен на обществена опасност в значителна
степен. Автомобилът, теглен от друго МПС, се е движел на собствен ход по
пътното платно и е представлявал опасност за водача му и за останалите
участници на пътя. Движението се е извършвало през планински участък в района
на гр. Котел, който е известен с интензивен
автомобилен трафик. В свидетелските показания е налице информация, че е валял
проливен дъжд. Всички гореописани обстоятелства дават основание да се заключи,
че обществената опасност на конкретното деяние не би могла да се оцени като
незначителна. Отрицателното въздействие на престъплението върху обществените
отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората е съществено, което
в конкретния случай обосновава извод за неприложимост на разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК. Без значение се явява обстоятелството, че личността на обвиняемия
не разкрива висока степен на обществена опасност.
Предвид
обстоятелството, че обв. Н. е реабилитиран по предходните си осъждания към
момента на извършване на деянието, т.е. се явява неосъждан, а предвиденото
наказание е лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда
лева, налице са основанията за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание „глоба“. По отношение на обвиняемия /след реабилитацията/ не е
бил прилаган чл. 78а от НК, а от престъплението няма причинени имуществени
вреди.
Относно
размера на наказанието, което следва да наложи, съдът прецени, че наказание в
размер на 1000 лв. глоба е съответно на обществената опасност на деянието и
дееца. Размерът е съобразен с конкретни обстоятелства по случая, както с
характеристичните данни за дееца – семеен и трудово ангажиран. Няма основание
за налагане на по-тежко наказание, с оглед конкретните данни по делото.
В този
смисъл следва да бъде отменено изцяло решението на РС – Котел и на основание чл.334,
т.2 във вр. с чл.336, ал.1 т.2 от НПК, да бъде постановена присъда, с която
обв. С.И.Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото спрямо него обвинение по
чл.345, ал.2 от НК и съответно да бъде освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 1000лв.
Така
мотивиран, въззивният съд постанови съдебния си акт.
Мотивите са изготвени и предадени на 16.05.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: