№ 14
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100101564 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. А. О., ЕГН ********** от ***** срещу В. В. П.,
ЕГН ********** от *** за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният не е собственик на недвижим имот с
идентификатор ****, с адрес: *** площ 950 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1087,
квартал 10, парцел VIII, съседи: ****, и на изградената в поземления имот
сграда с идентификатор ****.1, с адрес: ***, с предназначение: вилна
сграда- еднофамилна, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата се легитимира за
собственик на процесния имот въз основа на договор за покупко – продажба
от 26.08.2004г., оформен в нотариален акт №17/2004г., въз основа на който е
придобила по възмезден начин имота от Г.В. и Г.К.. Правата на нейните
праводатели твърди, че произтичат от дарение осъществено през 1978г., като
имотът им е бил подарен от техния баща Ч.В.. Твърди, че процесният имот е
бил ограден с поставена метална врата от към улицата, която е била
заключена. Имота е посещавала регулярно считано от момента на неговото
придобиване.
При посещение през 2024г. в СГКК установила, че като собственик на
имота бил вписан предходен собственик на същия – Ч.В.. Станало известно на
ищцата, че досежно имота, ответникът е депозирал заявление вх. № 01-
327421/14.06.2024г., въз основа на което било издадена скица с оглед
образувано по производство по обстоятелствена проверка. Ищцата установила
при посещение в имота, че оградата и поставената метална врата били
премахнати, като със строителна техника имотът бил изчистен от
растителността в него. Съседи по имот я уведомили, че дейността по
почистване на имота била предприета от ответника П.. Твърди, че след
1
установяване на посочените факти същата е възстановила ограждението на
имота, който имот владее и към момента на депозиране на исковата молба в
съда.
С посочените фактически действия осъществени в имота, както и
действия във връзка с откритата процедура по издаване на констативен
нотариален акт за имотна, твърди, че ответникът оспорва нейните права на
собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който
излага възражения, че предявения иск е недопустим, а в условията на
евентуалност сочи същия е неоснователен.
Излага възражения, като посочва, че не се е снабдявал с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка досежно имота, като процедурата
по така образуваното производство е прекратена, поради допусната от него
грешка. Посочва, че не е предявявал вещни права по отношение на имота.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е нотариален акт № 6, дело №14 от 1978г. по
описа на нотариус при ВРС, в който е обективирано дарение на недвижим
имот от Ч.В. в полза на Г.В. и Г.К., който имот представлява лозе с площ от 1
дка. намиращ се в местност **** ведно с намиращата се в имота жилищна
сграда.
Представен е договор за покупко продажба от 26.08.2004г., оформен в
нотариален акт № 17, том, IV, рег. № 5253, дело № 554/2004г. по описа на
нотариус С.Д. с район на действие ВРС, по силата на който ищцата е
придобила правото на собственост от Г.В. и Г.К. на поземлен имот с площ от
1000 кв.м. намиращ се в местност *** същия с пл. №741, кв.14 по плана на
местността, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 49 кв.м.
Приета по делото е молба – декларация от 02.07.2024г. от ответника,
същата депозирана чрез кмета на община Варна до нотариус с район на
действие ВРС за признаване правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор ****, намиращ се в *** с площ от 950 кв.м., ведно с
намиращата се в имота сграда с идентификатор ****.1 чрез извършване на
обстоятелствена проверка.
Представена е скица № 15-689820/05.07.2024г. от СГКК – Варна
досежно имот с идентификатор ****.1, видно от която като собственик на
имота е вписан Ч.В..
Представено е заявление от ответника до СГКК – Варна във връзка с
искане на последния за издаване на скица на имот с идентификатор ****.1 във
връзка с процедура по обстоятелствена проверка.
Със съобщение №20-25140/05.07.2024г. СГКК – Варна е уведомила
ищцата във връзка с откритата процедура по обстоятелствена проверка по
молба на ответника и издадената скица са имота.
Разпитан по искане на ищцата е свидетелят А.К. О. – син на ищцата,
който в разпитът си посочва, че е присъствал на разговор между неговата
майка и съсед по имот /А./, която споделила, че в имота е виждала ответника
П., който организирал строителна техника, с която разчистил имота от
намиращата се в него растителност. Имотът бил ограден и заключен, като
2
ключ за него разполагала единствено неговата майка. Известно му е, че
оградата и металната врата били премахнати от ответника при осъществяване
на посочените фактически действия в имота. След премахване на оградата и
металната врата на имота от ответника, ищцата възстановила същите обратно
на тяхното място.
Разпитана в хода на съдебното производство е и свидетеля Ш.Д.С В
разпитът си споделя, че й е известен процесния имот, като за него знае, че се
притежава от ищцата. Споделя, че през лятото на 2024г., преминавайки покрай
имота е видяла, че растителността в него е почистена, а оградата и металната
врата премахнати. Изрично посочва, че до този момент имотът е бил ограден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на
спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответникът не притежава това право, т. е. спорното. Съобразно
приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от
предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права ще е
налице ако той притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права ако отрече
правата на ответника.
В настоящия правен спор ищцата излага твърдения, че се собственик на
имота, като правото си на собственост обосновава въз основа на деривативно
правно основание, което в случая се явява договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 2024г. Изложените от ищцата твърдения в исковата молба
за притежавани от нея материални права на собственост се доказват по делото
от ангажираните от страната писмени доказателства. В тази връзка видно от
договор за покупко – продажба от 26.08.2024г., който е оформен в нотариален
акт № 17/2004г., ищцата е придобила процесния имот представляващ земя и
сграда, намиращ се в *** от праводателите си Г.В. и Г.К., които от своя страна
са придобили имота по дарение от Ч.В. през 1978г., за което по делото също са
ангажирани писмени доказателства. Няма спор между страните за
идентичността на процесния имот с имота предмет на разпоредителната
сделка от 2024г., от която ищцата черпи своите материални права, поради
което съдът намира, че последната в условията на пълно и главно доказване
установи вещните си права досежно имот, което обосновава и правния й
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за защита правото
на собственост по отношение на него.
Следващият въпрос, който е предмет на разглеждане във връзка с
предявения отрицателен установителен иск, след като бъдат установени
вещните права на ищеца досежно имота, е въпроса във връзка с оспорването
на тези права от насрещната страна по иска. В исковата молба в тази насока
ищцата излага твърдения, че правата й се оспорват от ответника посредством
осъществяване на фактически и правни действия от него по отношение на
процесния имот. За доказване на тези си твърдения ищцата ангажира гласни и
писмени доказателства. От анализа на гласите доказателства на свидетелите
А. О. /последните кредитирани при приложение на ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК предвид родствената му връзка с ищцата/ и С.,
съдът прима, че имотът е бил ограден с ограда и поставена метална врата,
която се е заключвала, а ключ за нея е притежавала единствено ищцата. От
гласните показанията на свидетелите се установява, че поставената врата и
3
ограда са били премахнати, а с помощта на строителна техника имотът е бил
разчистен от намиращата се в него растителност, като тези действия в имота с
били осъществени от ответника П.. Последният при предприемане на тези си
фактически действия в имота се е представил пред съсед по имот, като е поел
отговорността на извършването им. Доказателства в противната насока, от
които да бъде направен извод, че не П., а трето на спора лице е осъществяло
тези действия в имота не се ангажираха, въпреки че съдът предостави
възможност на ответника да ангажира доказателства във връзка с допуснатите
гласни такива на ищцата, от която възможност ответникът не се възползва. От
изложеното следва извода, че ищцата в условията на пълно и главно доказване
доказа осъществените от ответника фактически действия по премахване на
оградата и металната врата в имота и неговото разчистване със строителна
техника.
От анализа на ангажираните по делото писмени доказателства съдът
приема, че ответникът е предприел и правни действия, с които си действия
също е оспорил правата на ищцата досежно имота. Видно от представените по
делото доказателства и в частност представената преписка от СГКК – Варна,
ответникът е инициирал производство по снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка досежно процесния имот.
Представената по делото молба – декларация от 02.07.2024г. е с конкретно
посочване на процесния имот – земя и сграда, като няма спор, че автор на този
документ е ответника П.. От така събраните доказателства по делото се
установява, че е образувана преписка по издаване на скица за имота във
връзка с процедурата по обстоятелства проверка, която е инициирана от
ответника. Oт изложеното съдът прима, че последният със свои правни
действия е оспорил материалните права на собственост на ищеца по
отношение на процесния имот.
В заключение следва да бъде посочено, че ищцата доказа в условията на
пълно и главно доказване, че същата е собственик на материалното право
предмет на спора, което се оспорва от ответника.
Тежестта на доказване при предявяване на отрицателен установителен
иск обуславя и необходимостта ответникът по спора да докаже всички свои
възражения, като се има в предвид всички свои придобивни основания, на
които се позовава, и от които черпи права досежно процесната вещ.
В процесната хипотеза в отговора на исковата молба ответникът не
изложи конкретни възражения за наличие на собствени материални права
върху имота, съответно не предприе действия по доказване наличието им. В
основата на защитните си възражения ответникът изложени доводи за
допусната грешка от последния. Посочи, че не се е снабдявал с констативен
нотариален акт за собственост за имот, както и че ищцата владее имотът си, за
което ответникът не й създава пречки.
Съдът намира за недоказани наведените от ответника възражения за
допусната от него грешка при иницииране на производството по снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка във връзка с
процесния имот. Тези възражения останаха недоказани с оглед представените
по делото писмени доказателство, въз основа на което съдът прие, че именно
ответникът е предприел правни действия /наред с фактическите такива/ по
признаването му собственик на имота по реда на чл. 587 ГПК.
Съдът намира, че е без правно значение, че процедурата по чл. 587 ГПК
4
не е приключила с издаване на констативен нотариален акт за собственост,
доколкото не с окончателния акт издаден в това производство, а по силата на
самите предприети от ответника правни действия по неговото иницииране се
оспорват материалните права на собственост на ищцата върху имота. Същата
не следва да изчаква приключване на производството по снабдяване на
насрещната страна с констативен нотариален акт за собственост за собствения
й имот за да предяви иск за защита на собствеността си. Тази й възможност за
съдебна защита на спорното право за нея се явява открита още на етап
оспорване на собствеността й от друго лице чрез предприемане от последното
на съответните правни и/или фактически действия, които имат за цел да
отрекат нейните права досежно собствеността.
Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият
собственик, когато неговото право на собственост е засегнато от действия на
трети лица. Именно с предявяване на иск за собственост и със сила на
пресъдено нещо ще бъде разрешен спора между тези страни и досежно този
имот, при което ще бъдат охранени вещните права на собственост на
собственика на имота.
По изложените съображения съдът намира, че възраженията на
ответника са неоснователни, а предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и доказан по същество, поради което следва да бъде уважен, като
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на процесния имот.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищцата се дължат разноски в
размер на 6691,43 лева, от които 6100 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, както и сумата от 591,43 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. О., ЕГН
********** от *****, че В. В. П., ЕГН ********** от *** НЕ Е
СОБСТВЕНИК на недвижим имот с идентификатор ****, с адрес: ***
площ 950 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 1087, квартал 10, парцел VIII, съседи: ****, и
на изградената в поземления имот сграда с идентификатор ****.1, с адрес:
***, с предназначение: вилна сграда- еднофамилна, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. О.,
ЕГН ********** от ***** сумата от 6691,43 /шест хиляди шестстотин
деветдесет и един лева и 43 ст./ лева, от които 6100 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, както и сумата от 591,43
лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6