Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..
Гр. София, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в публичното съдебно
заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като разгледа т. д. № 2583/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. номер 147093 от 28.11.2019 г. подадена
от „Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Подуяне“, бул. „*****, срещу Н.А.П., с адрес – гр. София, бул. „*****, като с
нея са предявени за разглеждане искове при квалификацията на чл. 694, ал. 1, т.
1 ТЗ за установяване несъществуването на приети в производството по
несъстоятелност провеждано спрямо „Т.****“ ЕООД /н./ вземания, предявени от Н.А.П.с
молба от 05.09.2019 г., включени в изготвения от синдика Списък на приетите
вземания, предявени на основание чл. 685 ТЗ по т. д. № 2784/2017 г. от
кредиторите на „Т.****“ ЕООД /н./, който списък впоследствие с определение от
12.11.2019 г. е бил одобрен от съда по несъстоятелността без да се внасят
промени относно вземанията на Н.А.П.,
като упражненото възражение от „Т.****“ ЕООД /непл./ отнасящо се до тези
вземания е оставено без уважение, като тези вземания съставляват, както следва
: публични вземания за незаплатени данъци в размер на сумата от общо 1 014
407,04 лв., от които : главница в размер от 674 329,65 лв., лихви върху
данъчните задължения за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност) в размер на сумата от
336 518,10 лв., и лихви върху данъчните задължения за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. в размер на сумата от 3 559,29 лв.;
публични вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на сумата от
общо 220 769,71 лв., от които главница в размер от 105 508,31 лв., лихви върху
осигурителните задължения за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност) в размер на сумата от
114 704,55 лв., и лихви върху осигурителните задължения за периода от 05.07.2019
г. до 23.07.2019 г. в размер на сумата от 556,85 лв.; публично вземане за
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 100,00 лв.; частно вземане
за сумата в размер от 8,88 лв. – съставляваща разход за образувано пред ТД на
НАП изпълнително дело № 22150024197/2015 г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от подаване на исковата до окончателното им
погасяване.
В исковата молба се сочи, че ищецът има качеството на длъжник в открито
спрямо него производство по несъстоятелност в пределите на висящото т.д. №
2784/2017 г. на СГС, ТО, VI-18 с-в, като назначеният временен синдик – А.В.
изпълнила законовите си задължения да изготви и обяви списъци на предявените
приети и неприети вземания на кредитори в производството, като в списъка на
приетите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания включила и публичните вземания
на НАП с посочените по-горе основания и размери. Пояснява се, че публичните
вземания се формирали от начислен ДДС, осигурителни вноски, корпоративен данък
и местни данъци, след подадени от длъжника справки-декларации по ЗДДС,
декларации образец 6 по КСО, ГДД по ЗКПО, декларации по ЗМДТ, влезли в сила четири
ревизионни акта от 11.12.2008 г., 25.08.2010 г., 31.05.2012 г. и 24.07.2015 г.,
както и издадено наказателно постановление от 23.02.2015 г. Поддържа се, че от
страна на ищеца било упражнено своевременно възражение по реда и в срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ, с което надлежно възразил пред съда по несъстоятелността по
отношение съществуването на посочените публични вземания, като поискал те да
бъдат изключени от списъка с приетите предявени вземания. С определение от
12.11.2019 г. СГС се произнесъл по така подаденото възражение от длъжника, като
го оставил без уважение. С оглед на това, и в срока по чл. 694 ТЗ длъжникът
упражнява правото си на иск за да отрече съществуването на така приетите
вземания на ответника – НАП в производството по несъстоятелност. Във връзка с
въпроса за материалното съществуване на отричаните вземания с публичен
характер, съставляващи такива за данъци, осигурителни вноски, имуществена
санкция и лихви върху тях, ищецът навежда довода, че според правилото на чл.
171, ал. 1 ДОПК същите се погасяват с изтичането на 5-годиешн давностен срок,
отброяван от 1-ви януари на годината, следваща годината през която е трябвало
да се заплати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок, респективно по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК с 10-годишна абсолютна
давност, отброяван от 1-ви януари на годината, следваща годината през която е
трябвало да се заплати публичното задължение без значение, дали същата е била
спирана или прекъсвана, освен в случаите когато задължението е било разсрочено
или отсрочено, или пък изпълнението е било спряно по инициатива на длъжника.
Споменава се, че установените с РА от 11.12.2008 г. публични задължения са
такива с момент на възникване предхождащ 2007 г., поради което 5-годишния
давностен срок по отношение на тях бил изтекъл не по-късно от 01.01.2013 г., а
абсолютния такъв не по-късно от 01.01.2019 г. Предвид това всички публични
задължения, за които ответника черпи основанието си от визирания РА следва да
бъдат отречени, като съществуващи, защото са погасени поради изтичане на
абсолютната давност. Изложена е резерва във връзка с мотива на съда по
несъстоятелността, че началния момент на давността за тези вземания се поставя
от издаването на съответния РА – 11.12.2008 г. Задължението за плащане на данъците
установени посредством този РА било възникнало далеч преди издаването му, за
което красноречиво говори и факта, че в този акт се установява и задължение за
заплащане на лихва за забавено плащане на данъчните задължения. Що се касае до
вземанията установени посредством РА издаден на 25.08.2010 г. ищецът изтъква,
че в предметният му обхват попадат публични задължения, чието възникване датира
от преди 2009 г., което означава, че предвидената давност по отношение на тях е
изтекла в началото на 2015 г, предвид което същите не съществуват. Идентичен е
аргументът и за отричане на публичните вземания установени с РА издаден на
31.05.2012 г., тъй като те били възникнали преди 2011 г., а давността им била
изтекла в началото на 2017 г. Последният ревизионен акт ползван като основание
от НАП във връзка с предявените срещу ищеца вземания е издаден на 24.07.2015
г., като същия се отнася до публични вземания възникнали в периода от 2012 г.
до 2014 г., като 5-годишната давност за вземанията възникнали до 03.07.2014 г.
била изтекла най-късно на 03.07.2019 г., което съставлявало момент предхождащ
датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Т.****“ ЕООД,
респективно преди датата на предявяване на тези вземания от кредитора НАП.
Ищецът прави позоваване и в направление, че всички лихви за забава на публични
задължения, които са възникнали и начислени до 04.07.2016 г. са погасени,
поради изтичането на 3-годишна давност. Подобно е и твърдението отнасящо се до
приетото и отричано от ищеца вземане за имуществена санкция в размер на 100,00
лв. На следващо място се отбелязва, че ищецът няма сведения течащата
погасителна давност спрямо формираните в полза на НАП вземания да е била
прекъсната на някакво валидно правно основание. Налагането на предварителни
обезпечителни мерки и присъединяването на НАП към образувани изпълнителни дела
спрямо ищеца не могат да се причислят към конкретни предявени вземания, поради
което не могат да постигнат прекъсване на давността. Трябвало да се съобразява
й това, че към момента на налагането на съответните обезпечителни мерки
давността отнасяща се до конкретни предявени от НАП публични вземания вече била
изтекла, поради което нямало как същата да бъде успешно спряна чрез този
способ. На самостоятелно основание ищецът излага, че не дължи приетите в
производството публични вземания в полза на НАП, защото е осъществил тяхното
погасяване посредством извършено плащане.
Ответната страна – Н.А.П. депозира писмен отговор по реда на чл. 367 ГПК
на 30.12.2019 г., с който изразява своето становище по предявените за
разглеждане от длъжника искове при квалификацията на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, а
именно намира ги за неоснователни по същество. Настоява се, че публичните
вземания, които попадат в предметния обхват на предявения иск са доказани по
тяхното основание и размери, като те следва да бъдат удовлетворени в
производството по несъстоятелност провеждано спрямо длъжника-ищец. По отношение
съществуването на вземанията за данъци и лихви върху тях, ответникът отбелязва,
че основания за тяхната дължимост са издадените четири РА от 11.12.2008 г.,
25.08.2010 г., 31.05.2012 г. и 24.07.2015 г., както и подадените от самия
длъжник справка декларация от м. 03.2016 г., ГДД за 2017 г., декларации –
образец 6 подавани в периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г., както и
декларации по ЗМДТ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г. Ответникът е
дефинирал, че една част от публичните вземания са установени и се явяват
последица от издадените ревизионни актове, а друга от подадения от самият
длъжник данъчни декларации. Допълнено е, че като е подало съответните данъчни
декларации дружеството-длъжник извънсъдебно е признало размера на дължимия от
него данък подлежащ на заплащане в определените от закона срокове.
Диференциация в основанията е направена и по отношение на публичните вземания
за задължителни осигурителни вноски, като за тях е отбелязано, че са установени
посредством два издадени РА от 11.12.2008 г. и 31.05.2012 г., както и от
подадени декларации – образец 6 в периода от м.01.2010 г. до м.11.2018 г. И тук
е направено разграничение в реда за установяване на тези задължения, а именно
чрез издаването на РА, респективно подаване на нарочна уредена в КСО
декларация. Що се касае до публичното вземане имащо за източник издадено от
Община – Пловдив наказателно постановление от 23.02.2015 г. НАП пояснява, че
това е имуществена санкция, която е възникнала считано от влизането в сила на
наказателното постановление, като този момент е преди постановяване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца.
Ответникът е направил и коментар относно правния режим на вземанията за лихви
върху публични вземания, като е посочил, считано от кой момент се дължат и
какъв е техния установен законов размер. На последно място ответната страна се
е спряла на дължимата сума от 8,88 лв., съставляваща направена разноска по
образувано в ТД на НАП- София изпълнително дело 22150024197/2015 г. с оглед
принудително събиране на дължими от длъжника публични вземания, като тези разноски
са инкорпорирани в два броя издадени фактури от 30.06.2016 г. и от 30.11.2017
г. и съставляват стойност на извършени застрахователни оценки. На следващо
място ответникът се спира на въведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност спрямо отричаните в настоящото производство публични
вземания, като посочва, че подобно погасяване категорично не може да се приложи
по отношение на вземанията визирани в т. 1.5., т. 1.6., от т. 1.18. до т. 1.77
вкл. и от т. 2.44. до т. 2.102 вкл. Относно другите вземания попадащи в
предметния обхват на ИМ се изтъква, че спрямо тях приложение намира текста на
чл. 171, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно течащата давност е спряна след налагането
на съответните обезпечителни мерки. По отношение давността разписана в чл. 171,
ал. 2 ДОПК същата се прекъсвала, считано от момента на издаване акта за
установяване на публично вземане, или с предприемането на действия по
принудителното изпълнение. В този контекст с писмо от 20.12.2017 г. от НАП били
предприети действия за прекъсване/спиране на давността по реда на чл. 172 от ДОПК. Във връзка с размера на публичните вземания, които са предмет на
отрицание от ищеца, ответникът-кредитор настоява, че са такива за които
своевременно са били наложени обезпечителни мерки. Друг факт водещ до спиране/прекъсване
на давността е този на предявяването от страна на НАП на публичните вземания в
производството по несъстоятелност открито спрямо ищеца – чл. 685а ТЗ. С оглед
тези аргументи ответника иска постановяване на решение, с което исковите претенции
заявени за разглеждане от „Т.****“ ЕООД /н./ да бъдат отхвърлени, поради
тяхната недоказаност.
Конституираният като страна в производството синдик на „Т.****“ ЕООД /н./
– А.В. също депозира писмен отговор по ИМ. Тя излага становище, че предявените
в производството по несъстоятелност публични вземания от страна на кредитора –
НАП правилно са преценени от нея като съществуващи и са включени в списъка на
приетите вземания, където са били съхранени от съда по несъстоятелността въпреки
упражненото от длъжника възражение. Синдикът посочва, че при вземане на
решението си по отношение на тези вземания се е ръководел от изискванията на
закона и приложените от кредитора НАП към молбата му за предявяване писмени
доказателства. Ето защо в обобщение синдикът изразява позиция, че предявените
искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ с предмет отричане съществуването на
вземанията на НАП са недоказани и трябва да бъдат отхвърлени от сезирания съд.
На 21.02.2020 г. ищецът „Т.****“
ЕООД /н./ се е възползвал от процесуалното си право да подаде допълнителна
искова молба по делото, с която заявява, че поддържа изцяло изложените в
първоначалната такава фактически твърдения и оспорва тези изложени от ответника
НАП в представения отговор на ИМ. Ищецът последователно обосновава приложението
на погасителната давност спрямо публичните вземания, които са предмет на
издадените срещу него ревизионни актове. В този контекст относно РА датиращ от
11.12.2008 г. се упоменава, че задълженията по него е трябвало да се заплатят в
срок до 25.12.2008 г., което означава, че предвидената 10-годишна давност в чл.
171, ал. 2 ДОПК що се касае до този кръг от установени вземания е започнала да
тече не по-късно от 01.01.2009 г. и е изтекла на 01.01.2019 г. Това означавало,
че спрямо така обсъжданите вземания погасителният ефект на абсолютната давност
е налице. Това автоматично водело и до погасяване на лихвените задължения
натрупани върху главните публични вземания за данъци и осигурителни вноски. В
допълнение на отрицанието за съществуването на вземанията по РА от 2008 г.
ищецът изтъква и довода, че те са погасени и на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК,
тъй като 5-годишната давност е изтекла в началото на 2014 г., доколкото няма
основания да се приеме, че тя е била прекъсвана или спирана. За задълженията по
РА издаден на 25.08.2010 г. ищецът се спира на начисления ДДС за м. септември
2008 г. и м. януари 2009 г. и лихвите върху него, като аргументира позиция, че
тези вземания са станали изискуеми за плащане, считано от 01.01.2009 г. и
01.01.2010 г., респективно давността по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекла на в
началото на 2019, респективно 2020 г. Не е пропуснато и позоваването, че тези
вземания следва да се смятат за погасени и поради изтичането на давността
предвидена по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Що се касае до третия РА издаден на
31.05.2012 г. ищецът маркира, че същият има за предмет установяване на данъчни
задължения, осигурителни вноски и ТБО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като тези
възникнали през 2008 г. и 2009 г. били покрити от изтеклата абсолютна
погасителна давност и считано от началото на 2019 г., респ. 2020 г. са се
погасили, поради което ищецът не следвало да отговаря за тях пред държавата. За
всички останали публични вземания предмет отрицание с ИМ се поддържа, че са
погасени заради изтичането на давностния срок разписан в чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Ищецът се спира и на въпроса свързан с противопоставеното от ответника
съображение за прекъсване/спиране на погасителната давност, като прави
позоваване, че към момента, когато публичният взискател е предприел действия по
принудително изпълнение на вземанията си, то по отношение на тях вече е била
изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, което правело невъзможно приложението
на посочените институти. Дори обаче да се приемело, че 5-годишната давност е
била успешно спряна/прекъсната, то абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК с
оглед правната си природа не е предвидено да може да бъде спирана/прекъсвана, а
в случая с част от коментираните вземания и тя била изтекла. В това число попадало
и евентуалното прекъсване на давността по смисъла на чл. 685а ТЗ.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване са
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ от длъжника в
производството по несъстоятелност за установяване несъществуването на приети
вземания на кредитор, срещу чието включване в изготвения от синдика списък на
приетите вземания е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, оставено без
уважение от съда по несъстоятелността с определение, постановено в
производството по чл. 692 ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо
производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на
посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност
при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок.
Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на
държавните такси, вкл. и относно субективните предели на силата на пресъдено
нещо на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството
по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство.
От служебна справка по електронната партида на ответника в Търговския
регистър се установява, че в списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Т.****“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, под
т. 2 са включени вземанията на кредитора и ответник в настоящото производство НАП, предявени с
молба вх. № 99407/05.08.2019 г. (изпратена по пощата с клеймо от 29.07.2019
г.), а именно: 1/ публични вземания за данъци съгласно Ревизионен акт №
********** от 11.12.2008 г., Ревизионен акт № 1001830 от 25.08.2010 г.,
Ревизионен акт № ********** от 31.05.2012 г. Ревизионен акт №
Р-2206-1404560-091-001 от 24.07.2015 г., издадени от ТД на НАП София,
справка-декларация по ЗДДС вх. № 22061209787/10.03.2016 г., Годишна данъчна
декларация за 2017 г. вх. № 2206И0082650, 67 на брой данъчни декларации обр. 6
за периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г., и четири декларации по чл. 61р,
ал. 5 ЗМДТ, възлизащи в общ размер на сумата от 1 014 407,04 лв., от които : сумата
от 674 329,65 лв. – главници, ведно със законната лихва за забава за периода от
24.07.2019 г. до окончателното им погасяване, сумата от 336 518,10 лв. – лихви за
периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност), и сумата от 3 559,29 лв. – лихви за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г., 2/ публични вземания за задължителни осигурително вноски
съгласно Ревизионен акт № ********** от 11.12.2008 г., Ревизионен
акт № ********** от 31.05.2012 г., издадени от ТД на НАП
София, и сто на брой декларации обр. 6 за м. 01.2010 г. до м. 11.2018 г.,
възлизащи в общ размер на сумата от 220 769,71 лв., от които сумата от 105
508,31 лв. – главници, ведно със законната лихва за забава за периода от
24.07.2019 г. до окончателното им погасяване, сумата от 114 704,55 лв. – лихви
за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност), и сумата от 556,85 лв. – лихви за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г., 3/ публично вземания за имуществена санкция в размер на 100
лв. съгласно влязло в сила наказателно постановление № 110/23.02.2015 г., ведно
със законната лихва за забава за периода от 24.07.2019 г. до окончателното му
погасяване, както и 4/ сумата от 8,88 лв., представляваща разноски по изп. д. №
22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП София.
Изготвеният и обявен от синдика списък по чл. 685 ТЗ, обхващащ цитираните
по-горе вземания, е бил оспорен в съответната част от „Т.****“ ЕООД /н./, чрез
подаване на възражение пред съда по несъстоятелността по смисъла на чл. 690 ТЗ.
Съдът в правомощията си по чл. 692, ал. 4 ТЗ се е произнесъл по така
упражненото възражение с определение от 12.11.2019 г., обявено в Търговския
регистър на 13.11.2019 г. под № 20191113131529, като е оставил без уважение
възражението на длъжника и е одобрил в съответната част списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „Т.****“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ.
Видно от изложеното, поставените за разглеждане искове са упражнени от
носителя на това процесуално право в установения преклузивен по смисъла на чл.
694, ал. 6 ТЗ срок, а именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на
определението на съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692,
ал. 4 ТЗ, и в тази връзка настоящия състав ги възприема за допустими и
подлежащи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок (ал. 1), като независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,
изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване
на спор по глава шестнадесета, раздел IIа, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания. Същевременно в разпоредбите на чл. 172, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК са очертани хипотезите, при реализирането на които
започналата да тече по реда на чл. 171, ал. 1 ДОПК давност спира или се
прекъсва.
Данъчният период по ЗДДС е едномесечен за всички регистрирани лица и
съвпада с календарния месец, като за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, в която отразява резултата за съответния период.
Съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС справката-декларация по ЗДДС се подава до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като
в чл. 89, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че когато за периода е налице резултат,
регистрираното лице следва да внесе данъка по сметка на компетентната
териториална дирекция на НАП в срока за подавана на справката-декларация за
този данъчен период.
В случая процесното вземане за внасяне на ДДС се отнася за м. 02.2008 г.,
като регистрираното лице е следвало да подаде справка-декларация за този период
до 14.03.2008 г. включително, съответно да внесе дължимия данък в същия срок.
При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на
задължението за внасяне на ДДС за м. 02.2008 г. е започнала да тече на
01.01.2009 г., като петгодишната давност изтича на 01.01.2014 г. По делото няма данни така
започналия да тече срок на погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК да е бил
успешно прекъснат или спрян на някое от основанията предвидени в чл. 172, ал. 1
и ал. 2 ДОПК преди да изтече. Издаването на РА датира от м. 12.2008 г., което
означава, че това действие на кредитора на вземането не може да предизвика
прекъсване на давността, тъй като по отношение на коментираното вземане от 56
107,03 лв. такава изобщо не е била започнала да тече, доколкото началният
момент на отброяването на давността по отношение на това вземане е 01.01.2009
г. Следователно 5-годишната давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК относно
публичното задължение в размер от 56 107,03 лв. е изтекла на 01.01.2014 г.,
считано от който момент това вземане следва да се смята за погасено и
неподлежащо на събиране по принудителен ред. Посоченото дава основание на съда
да приеме, че приетото в производството по несъстоятелност публично вземане на
държавата срещу „Т.****“ ООД за внасяне на ДДС за м. 02.2008 г. в размер на
сумата от 56 107,03 лв. съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г.,
както и задълженията за законна лихва върху него са погасени по давност.
Съгласно ангажиран по делото Ревизионен акт № 1001830/25.08.2010 г.,
издаден от главен инспектор по приходи в ТД на НАП София, се установява, че в
резултат на проведена ревизия на „Т.****“ ООД са установени редица публични
задължения на ревизирания субект, в това число приетото в производството по
несъстоятелност вземане за сумата от 95 351,40 лв., представляваща непогасената
част от подлежащ на внасяне ДДС за м. 09.2008 г. Приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) върху
посоченото задължение за внасяне на ДДС се дължи лихва за забава в размер на
сумата от 116 191,66 лв., съответно в размер на сумата от 476,89 лв. за периода
от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е въпросът дали така
установените по делото вземания са погасени по давност.
В случая процесното вземане за внасяне на ДДС се отнася за м. 09.2008 г.,
като регистрираното лице е следвало да подаде справка-декларация за този период
до 14.10.2008 г. включително, съответно да внесе дължимия данък в същия срок.
При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на
задължението за внасяне на ДДС за м. 09.2008 г. е започнала да тече на
01.01.2009 г., като петгодишната давност изтича на 01.01.2014 г. Съгласно чл.
172, ал. 2 ДОПК с издаването на акта за установяване на публичното вземане, което в случая е станало на
25.08.2010 г., давността трябва да се разглежда за успешно прекъсната, а
последица от това е започване течението на нова давност, която изтича на 25.08.2015
г. В подкрепа на твърденията си
за прекъсване и спиране на давността ответникът е представил Разпореждане изх.
№ С160022-105-0010332/12.04.2016 г. за присъединяване по изп. д. №
22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП София и постановление изх. №
С160022-022-0004063/12.04.2016 г. за налагане на обезпечителни мерки. По
отношение на присъединяването на вземането по изпълнителното дело следва да се
отбележи, че само по себе си то не представлява действие по принудително
изпълнение, предприето в рамките на определен изпълнителен способ по ДОПК,
поради което не води до прекъсване на давността, като освен това в случая присъединяването
по изпълнителното дело е извършено след изтичане на 5-годишния давностен срок
по чл. 171, ал. 1 ДОПК. По сходен начин стои въпросът с обезпечителните мерки,
наложени чрез постановление с изх. №
С160022-022-0004063/12.04.2016 г., като това действие също не може да
предизвика спиране на давността, тъй като подобен институт може да бъде
прилаган само спрямо все още неизтекъл давностен срок, което в случая не е
налице, поради възприетото по-горе схващане, че давността е изтекла на 25.08.2015
г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че приетото в производството
по несъстоятелност публично вземане на държавата срещу „Т.****“ ООД за внасяне на ДДС за м. 09.2008
г. съгласно Ревизионен акт № 1001830/25.08.2010 г. в размер на сумата от 95
351,40 лв., както и задълженията за законна лихва върху него са погасени по
давност.
Съгласно ангажиран по делото
Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., издаден от инспектор по
приходите в ТД на НАП София, се разкрива, че в резултат на проведена ревизия
спрямо „Т.****“ ООД са установени редица публични задължения на ревизирания
субект, в това число приетите в производството по несъстоятелност вземания за
сумата от 397,79 лв., представляваща непогасена част от подлежащ на внасяне ДДС
за периода от м. 03.2010 г. до м. 10.2010 г., както и за сумата от 5 426,63 лв., представляваща непогасена част
от подлежащ на внасяне данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до м.
10.2010 г. Заключението на съдебно счетоводната експертиза установява, че за
периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност) върху посочените задължения за внасяне на ДДС се дължи лихва
за забава в размер на сумата от 371,37 лв., съответно в размер на сумата от 2,09
лв. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., както и че за периода до
04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност) върху посочените задължения за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ се дължи лихва за забава в размер на сумата от 5 066,35 лв., съответно в
размер на сумата от 28,65 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е въпросът дали така установените по делото
вземания са погасени по давност.
Относно
задължението за внасяне на ДДС за периода от м. 03.2010
г. до м. 10.2010 г., регистрираното лице е следвало
да подаде справки-декларации за всеки от месеците, попадащи в този период, до
14-то число на месеца, следващ този, за който се отнася, както и да внесе
данъка в същия срок. При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за
погасяване на задълженията за внасяне на ДДС за периода от м. 03.2010 г. до м.
10.2010 г., е започнала да тече на 01.01.2011 г., като петгодишната давност
изтича на 01.01.2016 г. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на акта
за установяване на публичното вземане, което в случая е станало на 31.05.2012
г., давността е прекъсната, след което е започнала да тече нова давност, която
изтича на 30.05.2017 г. С постановление изх. №
С160022-022-0004063/12.04.2016 г. по отношение на процесните вземания за ДДС и
лихвите върху тях са наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително
и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в шест изрично посочени банки, което на основание чл.
172, ал. 1, т. 5 ДОПК е довело до спиране на погасителната давност преди същата
да е изтекла. Няма основание да се заключи, че коментираното вземане е покрито
от абсолютната погасителна давност разписана в чл. 171, ал. 2 ДОПК, защото към
моментът установеният 10-годищен срок не е изтекъл – стартирал е на 01.01.2011
г.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че приетите в производството по
несъстоятелност публични вземания на държавата срещу „Т.****“ ООД за внасяне на ДДС за периода от
м. 03.2010 г. до м. 10.2010 г. в размер на сумата от 397,79 лв., както
задълженията за законна лихва върху тях, не са погасени по давност и са дължими.
Относно
задължението за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до
м. 10.2010 г., съгласно чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ същият е трябвало да бъде внесен от
работодателя-ищец в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на
дохода от предприятието. При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността
за погасяване на задълженията за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от
м. 07.2009 г. до м. 11. 2009 г. е започнала да тече на 01.01.2010 г., като петгодишната
давност изтича на 01.01.2015 г., съответно давността за погасяване на
задълженията за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 12.2009 г. до
м. 10.2010 г. е започнала да тече на 01.01.2011 г., като петгодишната давност
изтича на 01.01.2016 г. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на акта за
установяване на публичното вземане, което в случая е станало на 31.05.2012 г., давността е прекъсната, след което е започнала да тече нова давност,
която изтича на 30.05.2017 г. С постановление изх. №
С160022-022-0004063/12.04.2016 г. по отношение на част от посочените вземания
за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010
г., възлизащи в общ размер на сумата от 3 418,60 лв., както и законната лихва върху
тях, са наложени обезпечителни мерки, което на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 ДОПК е довело до спиране на погасителната давност преди същата да е
изтекла. По отношение на останалата част от вземанията за внасяне на данък по чл.
42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г. за разликата над сумата
от 3 418,60 лв. до пълния приет в производството по несъстоятелност размер на
сумата от 5 426,63 лв., давността не е спирана или прекъсвана, в резултат на
което е изтекла на 30.05.2017 г.
Тъй като
обаче длъжникът - „Т.****“ ООД е направил позоваване за изтичане и на абсолютна
погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, която не се влияе от спиране или
прекъсване, то в случая с вземанията възлизащи в размер на 1 068,31 лв.
дължим ДДФЛ за периода м.07.2009 г. – м. 11.2009 г. вкл. тази давност намира
приложение и те следва да се смятат за недължими, съответно за сумата в размер
от 2 350,29 лв., съставляваща начислен ДДФЛ за периода м.12.2009 г.
–м.10.2010 г. абсолютната давност не е
изтекла към момента, поради което те продължават да бъдат дължими на НАП и да
подлежат на събиране по принудителен ред.
От
изложеното следва, че погасени по давност са публичните вземания на държавата
срещу „Т.****“ ООД за сумата в размер от общо 3 076,01 лв., представляващи
начислен данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г.,
установен посредством Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както и
публични вземания за начислени лихви за периода до 04.07.2019 г. в размер на сумата
от 2 871,77 лв., съответно за начислени лихви за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г. в размер на сумата от 16,24 лв. В останалата му част
възражението на длъжника за погасяване по давност на задълженията му за внасяне
на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 12.2009 г. до м. 10.2010 г., съгласно
Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както и за начислени лихви за забава
се явява неоснователно.
Съгласно ангажиран по делото Ревизионен акт №
Р-2206-1404560-091-001/24.07.2015 г., издаден от главен инспектор по приходите
в ТД на НАП София, се установява, че в резултат на проведена ревизия на „Т.****“
ООД са установени редица публични задължения на ревизирания субект, в това
число приетото в производството по несъстоятелност вземане за сумата от 9
434,29 лв., представляваща непогасената част от подлежащ на внасяне ДДС за периода от м. 11.2010 г. до м. 4.2014 г. Приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода
до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност) върху посочените задължения за внасяне на ДДС се дължи лихва
за забава в размер на сумата от 9 462,16 лв., съответно в размер на сумата от
49,80 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е
въпросът дали така установените по делото вземания са погасени по давност.
В случая процесното вземания за внасяне на ДДС се отнасят за периода от
м. 11.2010 г. до м. 04.2014 г., като регистрираното лице е следвало да подаде
справки-декларации за всеки от месеците, попадащи в този период, до 14-то число
на месеца, следващ този, за който се отнася, както и да внесе данъка в същия
срок. При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на
задължението за внасяне на ДДС за м. 11.2010 г. е започнала да тече на
01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2016 г., давността за погасяване на
задълженията за внасяне на ДДС за периода от м. 12.2010 г. до м. 11.2011 г. е
започнала да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г., давността за
погасяване на задълженията за внасяне на ДДС за периода от м. 12.2011 г. до м.
11.2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г.,
давността за погасяване на задълженията за внасяне на ДДС за периода от м.
12.2012 г. до м. 11.2013 г. е започнала да тече на 01.01.2014 г. и изтича на
01.01.2019 г. и давността за погасяване на задълженията за внасяне на ДДС за
периода от м. 12.2013 г. до м. 04.2014 г. е започнала да тече на 01.01.2015 г.
и изтича на 01.01.2020 г. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на акта за
установяване на публичното вземане, което в случая е станало на 24.07.2015 г.,
давността е прекъсната, след което е започнала да тече нова давност, която
изтича на 23.07.2020 г. В случая НАП е предявила процесните публични вземания в
производството по несъстоятелност с молба, подадена на 29.07.2019 г., т. е.
преди изтичане на давностния срок, което е довело до ново прекъсване давността.
Позоваването на ищеца на изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла
на чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение на коментираните вземания е неоснователно,
защото за най-старото от тях, това отнасящо се за м. 11.2010 г. посочената
давност от 10 години би изтекла в първия ден на 2021 г.
Изложеното дава основание на
съда да приеме, че приетите в производството по несъстоятелност публични
вземания на държавата срещу „Т.****“ ООД
за внасяне на ДДС за периода от м. 11.2010 г. до м. 4.2014 г. в размер на
сумата от 9 434,29 лв., както задълженията за законна лихва върху тях, не са
погасени по давност и претенциите по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на
тях подлежат на отхвърляне.
2.
По
отрицателните установителни искове относно вземанията за ДДС съгласно
справка-декларация по ЗДДС вх. № 22061209787/10.03.2016 г. и законна лихва
върху тях.
От представена по делото справка-декларация по ЗДДС вх. № 22061209787/10.03.2016
г., се установява публично задължение на „Т.****“ ООД за внасяне на ДДС за м.
02.2016 г. в размер на сумата от 728,67 лв. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) върху
посоченото задължение за внасяне на ДДС се дължи лихва за забава в размер на
сумата от 244,35 лв., съответно в размер на сумата от 3,85 лв. за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е въпросът дали така
установените по делото вземания са погасени по давност.
В случая процесното вземане за внасяне на ДДС се отнася за м. 02.2016 г.,
като регистрираният по ЗДДС ищец е подал справка-декларация за този период в
законоустановения за това срок до 14.10.2008 г. включително, съответно е следвало
да внесе дължимия данък в същия срок. При съобразяване
на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на задължението за внасяне
на ДДС за м. 02.2016 г. е започнала да тече на 01.01.2017 г., като петгодишната
давност изтича на 01.01.2022 г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че приетото в производството
по несъстоятелност публично вземане на държавата срещу „Т.****“ ООД за внасяне
на ДДС за м. 02.2016 г. в размер на сумата от 728,67 лв., както задълженията за
законна лихва върху тях, не са погасени по давност и е дължимо, което означава,
че предявените за отричането им искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
3.
По отрицателните
установителни искове относно вземането за корпоративен данък за 2017 г.
съгласно годишна данъчна декларация вх. № 2206И0082650 и законна лихва върху
него.
От представена по делото годишна данъчна декларация вх. № 2206И0082650,
се извършва деклариране на публично задължение на „Т.****“ ООД за корпоративен
данък за 2017 г. в размер на сумата от 498 499,65 лв. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) върху
посоченото публично вземане се дължи лихва за забава в размер на сумата от 63
425,31 лв., съответно в размер на сумата от 2 631,18 лв. за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е въпросът дали така
установените по делото вземания са погасени по давност.
Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО във вр. с чл. 93 ЗКПО корпоративният данък
следва да се декларира в срок до 31 март на следващата година, като подлежи на
внасяне в същия срок.
В случая публичното задължение на „Т.****“ ООД за внасяне на корпоративен
данък се отнася за 2017 г., съответно същото е следвало да бъде платено в срок
до 31.03.2018 г. При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на коментираното
публично вземане на държавата е започнала да тече на 01.01.2019 г. и изтича на
01.01.2024 г.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че приетото в производството
по несъстоятелност публично вземане на държавата срещу „Т.****“ ООД за внасяне на корпоративен данък
за 2017 г. в размер на сумата от 498 499,65 лв., както задълженията за законна
лихва върху него, не са погасени по давност, а предявените искове за отричането
на тяхното съществуване на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ са неоснователни.
4.
По
отрицателните установителни искове относно вземанията за данъци по чл. 42 ЗДДФЛ
съгласно справки-декларации обр. 6 за периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г.
и законна лихва върху тях.
От представени по делото 67 на брой декларации - Образец 6 за дължим
данък по чл. 42 ЗДДФЛ се установява, че за периода от м. 01.2013 г. до м.
11.2018 г. „Т.****“ ООД е следвало да внесе данък за доходи от трудови
правоотношения възлизащ в общ размер на сумата от 8 036,47 лв. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) върху
посочените публични вземания се дължи лихва за забава в общ размер на сумата от
3 010,90 лв., съответно в размер на сумата от 42,47 лв. за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е
въпросът дали така установените по делото вземания са погасени по давност.
Съгласно чл. 42, ал. 9 във вр. с чл. 65, ал. 1 ЗДДФЛ се удържа и внася от
работодателя в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на
дохода от предприятието. При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността
за погасяване на задълженията за внасяне на данъка по чл. 42 ЗДДФЛ за периода
от м. 10.2013 г. до м. 11.2018 г. е започнала да тече най-рано на 01.01.2015 г.
(за данъците за м. 10.2013 г. до м. 09.2014 г.), съответно на 01.01.2016 г. (за
данъците за м. 10.2014 г. до м. 09.2015 г.) и т. н., като същата изтича
най-рано на 01.01.2020 г. (за данъците за м. 10.2013 г. до м. 09.2014 г.).
По отношение на данъка по чл. 42 ЗДДФЛ съгласно декларации Образец 6 за
периода от м. 01.2013 г. до м. 01.2016 г. се установява, че погасителната
давност е била спряна преди изтичането ѝ с налагането на обезпечителни
мерки съгласно постановление изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г. С
предявяването на посочените публични вземания в производството по
несъстоятелност погасителната давност е прекъсната преди същата да е изтекла,
поради което тези вземания не са погасени по давност.
По отношение на данъка по чл. 42 ЗДДФЛ съгласно декларации Образец 6 за
периода от м. 03.2016 г. до м. 11.2018 г. погасителната давност е започнала да
тече най-рано на 01.01.2017 г. (за данъка за м. 03.2016 г. до м. 09.2016 г.),
съответно изтича най-рано на 01.01.2022 г., от което следва, че макар до
предявяването им в производството по несъстоятелност на „Т.****“ ООД по
отношение на тези публични вземания да не са налице основание за спиране или
прекъсване на давността, същите не са погасени по давност.
Изложените съображения мотивират финален извод за неоснователност на
исковите претенции касаещи заявено от ищеца отричане на основание чл. 694, ал.
1, т. 1 ТЗ по отношение вземанията за данъци по чл. 42 ЗДДФЛ съгласно
справки-декларации обр. 6 за периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г. и
законна лихва върху тях, поради което същите подлежат на отхвърляне.
5.
По
отрицателните установителни искове относно вземанията за туристически данък
съгласно декларации по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015
г. и законна лихва върху тях.
По делото са представени четири на брой декларации по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ, въз основа на които, както и при съобразяване на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, се установяват задължения на „Т.****“ ООД за внасяне
на туристически данък за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г. и законна лихва
върху тях, както следва: сумата от 337,68 лв., представляваща туристически
данък за 2011 г., сумата от 251,98 лв. – законна лихва върху данъка за 2011 г.
за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност), сумата от 1,78 лв. – законна лихва върху данъка за 2011 г.
за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., сумата от
2,80 лв., представляваща туристически данък за 2012 г., сумата от 1,82 лв. –
законна лихва върху данъка за 2012 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност), сумата от 0,01
лв. – законна лихва върху данъка за 2012 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019
г., сумата от 2,00 лв., представляваща туристически данък за 2013 г.,
сумата от 10,59 лв. – законна лихва върху данъка за 2013 г. за периода до
04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност), сумата от 0,01 лв. – законна лихва върху данъка за 2013 г. за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., сумата от 5,20 лв., представляваща
туристически данък за 2015 г., сумата от 1,76 лв. – законна лихва върху данъка
за 2015 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност), сумата от 0,03 лв. – законна лихва върху
данъка за 2015 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между
страните е въпросът дали така установените по делото вземания са погасени по
давност.
Съгласно чл. 67, ал. 3 ЗМДТ в приложимата към относимия период редакция
(настояща ал. 7) туристическият данък се внася от данъчно задължените лица до
15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките. При
съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на задълженията
за внасяне на туристическия данък за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г. е
започнала да тече съответно на 01.01.2012 г., на 01.01.2013 г., на 01.01.2014
г. и на 01.01.2016 г. и съответно ако не са налице обстоятелства водещи до
нейното спиране или прекъсване би изтичала на 01.01.2017 г., на 01.01.2018 г.,
на 01.01.2019 г. и на 01.01.2020 г. Твърденията си за прекъсване на давностния
срок ответникът основава на присъединяването на посочените публични вземания за
принудително събиране по изп. д. № 22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП
София съгласно Разпореждане за присъединяване № С170022-105-0256602 от
27.10.2017 г. Както вече беше отбелязано само по себе си присъединяването на вземанията
за принудително събиране по изпълнителното дело не представлява действие по
принудително изпълнение, предприето в рамките на определен изпълнителен способ
по ДОПК, поради което не води до прекъсване на давността на основание чл. 172,
ал. 2 ДОПК. Доколкото по делото не са налице данни за настъпването на друго
обстоятелства, водещи до спирането или прекъсването на давността, съдът намира,
че погасени по давност са публичните вземания за туристически данък отнасящи се
за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и законните лихви върху тях, давността за които е
изтекла преди предявяването им /29.07.2019 г./ в производството по
несъстоятелност, съответно на 01.01.2017 г., на 01.01.2018 г., и на 01.01.2019
г. По отношение на туристическия данък за 2015 г. и законната лихва върху него,
по делото се установява, че това публично вземане е предявено в производството
по несъстоятелност преди изтичането на 5-годишния давностен срок, което е
довело до прекъсване на давността, съответно същото не е погасено. Следователно
основателни се явяват исковите претенции на ищеца имащи за предмет отричане на
основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ на следните вземания, предявени от НАП в
производството по несъстоятелност на „Т.****“ ООД : за сумата от 337,68 лв.,
представляваща туристически данък за 2011 г., за сумата от 251,98 лв. – законна
лихва върху данъка за 2011 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност), за сумата от 1,78 лв. –
законна лихва върху данъка за 2011 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019
г., за сумата от 2,80 лв., представляваща туристически данък за 2012 г., за сумата
от 1,82 лв. – законна лихва върху данъка за 2012 г. за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), за сумата
от 0,01 лв. – законна лихва върху данъка за 2012 г. за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г., за сумата от 2,00 лв., представляваща туристически данък за
2013 г., за сумата от 10,59 лв. – законна лихва върху данъка за 2013 г. за
периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност), за сумата от 0,01 лв. – законна лихва върху данъка за 2013 г.
за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., съответно неоснователни и
подлежащи на отхвърляне се явяват тези искови претенции по отношение на
вземането за сумата от 5,20 лв., представляваща туристически данък за 2015 г.,
за сумата от 1,76 лв. – законна лихва
върху данъка за 2015 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност), и за сумата от 0,03 лв. –
законна лихва върху данъка за 2015 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019
г.
6.
По
отрицателните установителни искове относно вземанията за осигурителни вноски
съгласно Ревизионен акт № ********** от 11.12.2008 г. и Ревизионен акт №
********** от 31.05.2012 г. и законната лихва върху тях.
Съгласно ангажиран по делото Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г.,
издаден от главен инспектор по приходи в ТД на НАП София, се установява, че в резултат
на проведена ревизия на „Т.****“ ООД са установени редица публични задължения
на ревизирания субект, в това число приетите в производството по
несъстоятелност вземания за сумата от 26 684,53 лв., представляваща невнесена
част от осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г. Приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода до
04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност) върху посочените задължения за осигурителни вноски се дължи
лихва за забава в размер на сумата от 53 109,76 лв., съответно в размер на
сумата от 140,84 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между
страните е въпросът дали така установените по делото вземания са погасени по
давност.
Съгласно чл. 7, ал. 1 КСО (съгласно приложимата към относимия период
редакция на разпоредбата към ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г.) осигурителните вноски
за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се
внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от
него. При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК
давността за погасяване на задълженията за осигурителни вноски за 2003 г. е
започнала да тече на 01.01.2004 г., съответно на 01.01.2005 г. за
осигурителните вноски за 2004 г., като петгодишната давност изтича на
01.01.2009 г. за вноските за 2003 г. и на 01.01.2010 г. за вноските за 2004 г.,
съответно абсолютната давност изтича на 01.01.2014 г. за вноските за 2003 г. и
на 01.01.2015 г. за вноските за 2004 г. Независимо, че впоследствие
задълженията са установени с влязъл в сила ревизионен акт, което представлява
основание за прекъсване на давността по чл. 172, ал. 2 ДОПК, по отношение на
процесните вземания е изтекла абсолютната давност, което дава основание на съда
да приеме, че приетите в производството по несъстоятелност публично вземане на
държавата срещу „Т.****“ ООД за осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г.
съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г., както и вземанията за
законна лихва върху тях, са погасени по давност и не се дължат. Предвид
посоченото предявените искови претенции с основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за
отричане съществуването на така коментираните публични вземания се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно ангажиран по делото Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., издаден от
инспектор по приходите в ТД на НАП София, се установява, че в резултат на
проведена ревизия на „Т.****“ ООД са установени редица публични задължения на
ревизирания субект, в това число приетите в производството по несъстоятелност
вземания за сумата от 27 468,07 лв., представляваща невнесена част от
осигурителни вноски за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза установява, че за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) върху
посочените задължения за осигурителни вноски се дължи лихва за забава в размер
на сумата от 32 002,03 лв., съответно в размер на сумата от 144,98 лв. за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е въпросът дали
така установените по делото вземания са погасени по давност.
При съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на
задълженията за осигурителни вноски за 2008 г. е започнала да тече на
01.01.2009 г., съответно на 01.01.2010 г. за осигурителните вноски за 2009 г. и
на 01.01.2011 г. за осигурителните вноски за 2010 г., като петгодишната давност
изтича на 01.01.2014 г. за вноските за 2008 г., на 01.01.2015 г. за вноските за
2009 г. и на 01.01.2006 г. за вноските за 2010 г., съответно абсолютната
давност изтича на 01.01.2019 г. за вноските за 2008 г., на 01.01.2020 г. за
вноските за 2009 г. и на 01.01.2021 г. за вноските за 2010 г. От изложеното
следва, че независимо, че впоследствие задълженията са установени с влязъл в
сила ревизионен акт, което представлява основание за прекъсване на давността по
чл. 172, ал. 2 ДОПК, по отношение на публичните вземания за осигурителни вноски
за 2008 г. и 2009 г. и законната лихва върху тях е изтекла абсолютната давност,
което дава основание на съда да приеме, че приетите в производството по
несъстоятелност публични вземания на държавата срещу „Т.****“ ООД за сумата от
16 689,09 лв., представляваща осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. съгласно
Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., за сумата от 19 443,84 лв. – законна лихва за забава върху осигурителните вноски за 2008
г. и 2009 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност), и за сумата от 88,08 лв. – законна лихва за
забава върху осигурителните вноски за 2008 г. и 2009 г. за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., са погасени по давност, съответно че
исковите претенции на ищеца по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за отричане на тяхното
съществуване се явяват основателни и подлежат на уважаване.
По отношение на осигурителните задължения за заплащане на осигурително
вноски обременяващи ищеца за 2010 г. и законната лихва върху тях давността е
прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г. Впоследствие по отношение на тези публични вземания с
постановление изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г. са наложени
обезпечителни мерки, което е довело до спиране на погасителната давност преди
същата да е изтекла. Тук приложение не може да намери и института на
абсолютната погасителна давност, доколкото се посочи, че ефекта от нея би
настъпил към един бъдещ момент 01.01.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че приетите в производството по
несъстоятелност публични вземания на държавата срещу „Т.****“ ООД за
осигурителни задължения за 2010 г. и законната лихва върху тях не са погасени
по давност, поради което претенциите на ищеца по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ в тази
им част подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
7.
По
отрицателните установителни искове относно осигурителните задължения съгласно
справки-декларации Образец 6 за периоди от м. 01.2010 г. до 11.2018 г. и
законната лихва върху тях :
При
съобразяване на нормата на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на задълженията
за осигурителни вноски за м. 01.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г. е
започнала да тече на 01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2016 г. До датата на
изтичане на давността по делото не се установява да са били предприети действия
или да са настъпили други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. По отношение на осигурителните задължения за м. 11.2010 г. и м.
12.2010 г. се установява, че през 2015 г. за събирането им е образувано изпълнително
дело № 22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП - София, което обаче, както
вече многократно се посочи, не представлява действие по принудително
изпълнение, предприето в рамките на определен изпълнителен способ по ДОПК,
поради което не води до прекъсване на давността на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК. От друга страна, макар и по делото да се установява, че с постановление
изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г. по отношение на посочените публични
вземания за осигурителни вноски са били наложени обезпечителни мерки, това е
станало едва след изтичането на 5-годишния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК. От
изложеното следва, че приетите в производството по несъстоятелност на „Т.****“
ООД публични вземанията за сумата от 27,96 лв., представляваща осигурителни
задължения за м. 01.2010 г. съгласно декларация Образец 6 вх. №
220021015346867, за сумата от 27,57 лв. – законна лихва за забава върху
осигурителните задължения за м. 01.2010 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност), и за сумата от
0,15 лв. – законна лихва за забава върху осигурителните задължения за м.
01.2010 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., за сумата от 1 124,58,
за сумата от 1 124,58 лв., представляваща осигурителни задължения за м. 11.2010
г. съгласно декларация образец 6 с вх. № 220021020512978, за сумата от 1 138,76
лв. – законна лихва за забава върху осигурителните задължения за м. 11.2010 г.
за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност), и за сумата от 5,94 лв. – законна лихва за забава върху
осигурителните задължения за м. 11.2010 г. за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г., за сумата от 1 072,84 лв., представляваща осигурителни
задължения за м. 12.2010 г. съгласно декларация образец 6 вх. №
220021000254504, за сумата от 1 071,30 лв. – законна лихва за забава върху
осигурителните задължения за м. 12.2010 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност), и за сумата от
5,66 лв. – законна лихва за забава върху осигурителните задължения за м.
12.2010 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., са погасени по
давност, съответно че исковите претенции на ищеца по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за
отричане на тяхното съществуване се явяват основателни и подлежат на
уважаване.
По
отношение на осигурителните задължения съгласно декларации образец 6 за периода
от м. 01.2011 г. м. 02.2016 г. се установява, че погасителната давност е била
спряна преди изтичането посредством налагането на обезпечителни мерки съгласно
постановление с изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г., респективно
прекъсната с действието по предявяването им в производството по
несъстоятелност. По отношение на
осигурителните задължения съгласно декларации образец 6 за периода от м.
03.2016 г. до м. 11.2018 г. давността е започнала да тече най-рано на
01.01.2017 г. и същата не е изтекла към датата на предявяването им в
производството по несъстоятелност на „Т.****“ ООД. Изтъкнатото означава, че претенциите
на ищеца по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ в тази им част подлежат на отхвърляне, като
неоснователни.
8.
По
отрицателния установителен иск относно публичното вземане за имуществена
санкция съгласно Наказателно постановление № 110 от 23.02.2015 г.
По делото е представено Наказателно постановление № 110 от 23.02.2015 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Месни данъци и такси“ – Община Пловдив, което
е влязло в сила на 28.03.2015 г., видно от което на основание чл. 127, ал. 1 ЗМДТ – поради неподаване в срок на декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ – на „Т.****“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 100,00 лв., като между
страните е спорно, дали така установеното по делото публично задължение е
погасено по давност.
Коментираното публично задължение за наложена имуществена санкция е
такова от категорията на предвидените такива по чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК и при
липсата на други изрично уредени срокове за погасяване по давност, то за него
на общо основание е приложим срокът по чл.171 ал.1 от ДОПК – 5 години. В случаят тази давност е започнала да тече на
01 януари 2016 г. и изтича на 01.януари 2021 г. От изложеното е видно, че към
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на „Т.****“
ООД, представляващо основание за прекъсване на давността по чл. 172, ал. 2 ДОПК, погасителната давност не е изтекла. Няма изтичане и на абсолютната
давност уредена в чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Изложеното дава основание на съда да заключи, че приетото в
производството по несъстоятелност публично вземане на държавата срещу „Т.****“ ООД за заплащане на имуществена
санкция в размер на сумата от 100,00
лв., наложена с Наказателно постановление № 110 от 23.02.2015 г., издадено от Директора
на Дирекция „Месни данъци и такси“ – Община Пловдив, не е погасено по давност и
е дължимо, поради което предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ с предмет отричане на съществуването на това вземане е неоснователен.
9.
По отрицателния
установителен иск имащ за предмет вземането за разноски по принудителното
изпълнение сочени за направени в пределите на изпълнително дело №
22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП – София :
По делото са представени фактура №
**********/30.06.2016 г. за сумата от 4,80 лв. и фактура №
**********/30.11.2017 г. за сумата от 4,08 лв., издадени от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД с получател ТД на НАП - София, за извършването на
застрахователни оценки на обекти, съответно за м. 06.2016 г. и за м. 11.2017
г., представляващи извършени разходи по изпълнително дело № 22150024197/2015 г.
по описа на ТД на НАП София.
Така установените по делото частни държавни вземания с оглед момента на
тяхното възникване и настъпила изискуемост не са погасени по давност нито по
смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК, нито по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради
което предявеният по отношение на тях отрицателен установителен иск подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
На самостоятелно основание по отношение на предявеният за разглеждане иск
по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ имащ за предмет отричане на приетото вземане,
предявено от кредитора – НАП за заплащане на лихви за забава в плащането на
данъчните задължения натрупани от ищеца -
„Т.****“ ЕООД начислени за периода до 04.07.2019 г., респективно за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., след като съобрази и кредитора
изчисленията на вещото лице направено по отношение на вземането за лихва
генерирано върху посочените лихвоносни публични вземания за данъци, констатира,
че размерът на натрупаните лихви за периода от настъпване състоянието на забава
по всяко от посочената категория вземания до 04.07.2019 г. натрупаната лихва
възлиза в размер на общо 302 496, 60 лв., респективно за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. на сумата от 3 532,90 лв., което означава,
че предявените искови претенции за разликите над посочените размери до приетите
от синдика в изготвените списъци одобрени от съда вземания за лихва
от 336 518,10 лв. и 3 559,29 лв. са недължими, респективно в
тази му част искът по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ се явява основателен и трябва
също да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
Изходът на делото създава за ответника право да получи направените от
него разноски за водене на делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове – чл. 78, ал. 3 ГПК, в това число възнаграждение за
юрисконсулт, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ съдът определя в размер на сумата от 450 лв. Процедирайки
съобразно посочените процесуални правила за формиране на разноските настоящата
инстанция и при съобразяване на размер на отхвърлената част от предявените
искове съдът счита, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 238,73
лв. – депозит за вещо лице и сумата от 268,57 лв. – възнаграждение за
представителство от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция. Предвид
отсъствието на съответно искане по разноските в полза на ищеца не следва да се
присъждат разноски. Съобразявайки законовото положение, че при исковете с
основание чл. 694 ТЗ изрично е предвидено, че разноските се събират едва при
етапа на приключване на делото – в случая с постановяване на съдебно решение, и
с оглед на това, като съобрази изхода на спора между страните, настоящия състав
намира, че следващата се държавна такса по смисъла на чл. 694, ал. 7 ТЗ трябва
да се разпредели между страните съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от предявените искове и при
отчитане нормата на чл. 694, ал. 7 ТЗ във връзка с т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размерът на държавната
такса, която трябва да се формира за
разглеждане на предявените искове възлиза на сумата от общо 12 352,85 лв., като
от нея сумата от 7 372,61 лв. следва да бъдат заплатени от ищеца, а
ответникът с оглед действието на чл. 84, т. 1 ГПК следва да се смята за
освободен по силата на закона от заплащането на припадащата се държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Подуяне“, бул. „***** срещу Н.А.П., с адрес – гр. София,
бул. „***** искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „Т.****“ ЕООД
/н./ не дължи на Н.А.П. публични вземания, включени под т. 2 в одобрения от
съда списък на приетите вземания на кредиторите на „Т.****“ ЕООД /н./, както
следва : сумата в размер от 34 021,50 лв., съставляваща разликата над
сумата от 302 496,60 лв., представляваща законна лихва за забава върху
данъчните задължения начислена за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност), до пълния включен в списъка
на приетите вземания размер на сумата от 336 518,10 лв., и сумата в размер
от 26,39 лв., съставляваща разликата над сумата от 3 532,90 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху данъчните задължения начислена за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., до пълния включен в списъка на
приетите вземания размер на сумата от 3 559,29 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Подуяне“, бул. „***** срещу Н.А.П., с адрес – гр. София,
бул. „***** искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „Т.****“ ЕООД
/н./ не дължи на Н.А.П. публични вземания, включени под т. 2 в одобрения от
съда списък на приетите вземания на кредиторите на „Т.****“ ЕООД /н./, както
следва:
-
за сумата в размер от 56
107,03 лв., представляваща начислен ДДС за м. 02.2008 г. съгласно Ревизионен
акт № **********/11.12.2008 г., за сумата в размер от 104 468,35 лв.,
представляваща начислена законна лихва за забава върху начислен ДДС за м.
02.2008 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност), и за сумата в размер от 296,14
лв., представляваща начислена законна лихва за забава върху начислен ДДС за м.
02.2008 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
-
за сумата в размер от
95 351,40 лв., представляваща начислен ДДС за м. 09.2008 г. съгласно
Ревизионен акт № 1001830/25.08.2010 г., за сумата в размер от 116 191,66
лв., представляваща начислена законна лихва за забава върху начислен ДДС за м. 09.2008 г. за периода до 04.07.2019
г. (датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност), и за сумата в размер от 476,89 лв., представляваща начислена законна
лихва за забава върху ДДС за м. 09.2008 г. за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.
-
за сумата в размер от
3 076, 01 лв., представляваща част от начислен данък по чл. 42 ЗДДФЛ за
периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г., съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г.; за
сумата в размер от 2 871,77 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода до 04.07.2009 г. (датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност) начислена върху част от данък по чл. 42 ЗДДФЛ дължим за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г.; и за сумата в размер
от 16,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.07.2019
г. до 23.07.2019 г. начислена върху част от данък по чл. 42 ЗДДФЛ дължим за
периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г.
-
за сумата в размер от 337,68
лв., представляваща туристически данък начислен за 2011 г. съгласно декларация
по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; за сумата в размер от 251,98 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху туристическия данък начислен за
2011 г. начислена за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението
за откриване на производството по несъстоятелност); за сумата в размер от 1,78
лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху туристическия данък
за 2011 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; за сумата в размер от
2,80 лв., представляваща туристически данък за 2012 г. съгласно декларация по
чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; за сумата в размер от 1,82 лв.,
представляваща законна лихва за забава начислена върху туристическия данък за
2012 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност); за сумата в размер от 0,01
лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху туристическия данък
за 2012 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; за сумата в размер от
2,00 лв., представляваща туристически данък за 2013 г. съгласно декларация по
чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; за сумата в размер от 10,59 лв., представляваща
законна лихва за забава начислена върху туристическия данък за 2013 г. за
периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност); и за сумата в размер от 0,01 лв.,
представляваща законна лихва начислена върху туристическия данък за 2013 г. за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
-
за сумата в размер от 26
684,53 лв., представляваща невнесена част от начислени задължителни
осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г. съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008
г.; за сумата в размер от 53 109,76 лв. представляваща законна лихва за забава
начислена върху задължителни осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г. съгласно
Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г. за периода до 04.07.2019 г.
(датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност); за сумата в размер от 140,84 лв., представляваща законна лихва
за забава начислена върху задължителни осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г.
съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г. за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г.
-
за сумата в размер от 16
689,09 лв., представляваща невнесена част от начислени задължителни осигурителни
вноски за 2008 г. и 2009 г. съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г.;
за сумата в размер от 19 443,84 лв., представляваща законна лихва за забава начислена
върху задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. съгласно Ревизионен
акт № **********/31.05.2012 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване
на решението за откриване на производството по несъстоятелност); за сумата в
размер от 88,08 лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху задължителни
осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. съгласно Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
-
за сумата в размер от 27,96
лв., представляваща публично вземане за задължителни осигурително вноски за м.
01.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021015346867; за сумата в
размер от 27,57 лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху публично
вземане за задължителни осигурително вноски за м. 01.2010 г., дължима за
периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност); за сумата в размер от 0,15 лв.,
представляваща законна лихва за забава начислена върху публично вземане за задължителни осигурително вноски за м. 01.2010 г.
дължима за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; за сумата в размер от 1
124,58 лв., представляваща публично вземане за задължителни осигурителни вноски
за м. 11.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021020512978; за
сумата в размер от 1 138,76 лв.,
представляваща законна лихва за забава начислена върху публично вземане за
задължителни осигурителни вноски за м. 11.2010 г. дължима за периода до 04.07.2019 г. (датата
на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност); за сумата в размер от 5,94 лв., представляваща законна лихва
за забава начислена върху публично вземане за задължителни осигурителни вноски
за м. 11.2010 г. дължима за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; за
сумата в размер от 1 072,84 лв., представляваща публично вземане за
задължителни осигурителни вноски за м. 12.2010 г. съгласно декларация Образец 6
с вх. № 220021000254504; за сумата в размер от 1 071,30 лв., представляваща
законна лихва за забава начислена върху публично вземане за задължителни
осигурителни вноски за м. 12.2010 г. дължима периода до 04.07.2019 г. (датата
на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност); и за сумата в размер от 5,66 лв., представляваща законна
лихва за забава начислена върху публично вземане за задължителни осигурителни
вноски за м. 12.2010 г. дължима за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.,
доколкото очертаните вземания са погасени, поради изтекли давностни
срокове по смисъла на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Подуяне“, бул. „***** срещу Н.А.П., с адрес – гр. София,
бул. „***** искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ в останалите им
части.
ОСЪЖДА „Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Подуяне“, бул. „*****, да заплати в полза на Н.А.П., с адрес – гр. София, бул.
„*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 238,73 лв. – депозит за вещо
лице и на основание чл. 78, ал. 8 ПГК сумата от 268,57 лв. – възнаграждение за
представителство от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Подуяне“, бул. „*****, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд
на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата в размер от 7 372,61 лв., съставляваща
следващата се държавна такса за разглеждане на предявените в настоящото
производството искове съразмерно на отхвърлената тяхна част.
Решението е постановено при участието на А.В., в качеството й на синдик
на ищеца - „Т.****“ ЕООД /н./ конституирана на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: