Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор П.Вълчев
от ШОП,
като разгледа докладваното
от съдия Б.Бойн КАНД № 194 по описа за 2020г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и чл.217 ал.2 от Административно-процесуалния
кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от
„Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв.С. К., против
Решение № 326/29.07.2020г. на Районен съд–Шумен, постановено по ВАНД №974/2020г.
по описа на същия съд. В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Обосновава се тезата за материална
незаконосъобразност на наложената на санкционирания субект имуществена санкция
за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. В конкретния казус нямало договор за
продажба, съобразно който следвала да бъде приведена в съответствие стоката, а
договор за лизинг. Бил минал срокът по чл.108 от ЗЗП за действие на
презумпцията за несъответствие на стоката с договора. Освен това била
установена с протокол от сервиза, че дисплеят на телефона е механично увреден,
което водело до извода за неправилна употреба от страна на потребителя. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответната страна
Комисия за защита на потребителите- Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, представя писмено становище по
касационната жалба. Не изпраща представител при разглеждането на делото в
открито заседание.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено НП № В-0050580/13.04.2020г.,
издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра, със седалище– гр. Варна, към ГД „Контрол на
пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, за извършено нарушение на разпоредбите
на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв.
Въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна следното: Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение №К-0050580 от 16.01.2020г.,
съставен срещу касационния жалбоподател за това, че на 15.11.2019г., в гр. Шумен,
бул.„Велики Преслав“ № 6, магазин „Теленор“, не е изпълнил административното си
задължение, когато стоката не съответства на договора за продажба, да я приведе
в съответствие с договора за продажба, нарушавайки чл.113 ал.1 от ЗЗП. В хода
на извършената проверка, по повод на която е изготвен АУАН, контролните органи
са констатирали, че на 18.11.2019г. лицето К.К.е подал жалба до КЗП във връзка
със закупен от него на 09.03.2018г. телефон, марка Самсунг модел Галакси J7,
на който проявил дефект- пробелм с долен ляв ъгъл на дисплея. Собственикът на
апарата поискал от магазин на жалбоподателя да му бъде ремонтиран телефона, но
му било отговорено, че е налице механична повреда и не поемат отговорност за
ремонта, за което по делото е приложен Сервизен протокол от 23.10.2019г. и
Протокол за връщане на клиент. По делото са приложени още Договор за лизинг, Акт
за удовлетворяване на рекламация № А502081237/15.11.2019г. В сервизният
протокол, е посочено, че телефонът е неотремонтиран, поради механична повреда
на дисплея и цената на евентуалният ремонт е 190лв. с ДДС. По повод на жалбата
с протокол за проверка № К-2665918/20.11.2019г. е изискано от КЗП становище от
жалбоподателя относно жалбата. Жалбоподателя е дал писмено обяснение с изх. № 471/25.11.2019г.,
в което е посочил, че дисплеят на телефона е бил механично повреден чрез
натиск, удар или усукване и това е довело до рекламирания проблем. Посочено е,
че констатирания проблем е в резултат на неправилна експлоатация на устройството
от потребителя и поради това е отказано гаранционно обслужване и е предложен
ремонт срещу заплащане. В резултат на събраните
е съставен акт № №К-0050580, с който е констатирано, че търговецът не е
изпълнил задължението си, когато стоката не съответства на договора за продажба
да я приведе в съответствие с договора за продажба. В акта е посочено, че това
нарушение е поредно за жалбоподателя и има над пет влезли в сила НП по ЗЗП. Въз основа на акта и на
материалите в административната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което
на „Т.Б.“ ЕАД, за извършено нарушение на разпоредбите на чл.113 ал.1 от ЗЗП, на
основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на
рекламацията, доколкото не са били налице основанията за отнемане на
гаранцията, съобразно предоставените на потребителя условия, респ.
постановеният отказ от гаранционно обслужване е неправомерен, което
предопределя и извода, че дружеството е осъществило описаната в АУАН и в НП
деятелност. Въззивния съд е констатирал също, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал размера на наложената санкция, определяйки я в максимален
размер, предвид това, че срещу дружеството за същото нарушение има влезли в
сила други НП. Поради изложеното, съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя както
установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на
нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
При съставяне на АУАН и при издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото
на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен състав намира
също така, че в случая действително не са налице предпоставките за прилагането
на чл.28 от ЗАНН.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл.113 ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Събраните
писмени доказателства- договор за лизинг установяват фактът на възникнало
облигационно отношение. В случая фактите, обуславящи материалната
законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени– налице е
надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе
потребителската стока в съответствие с договора.
Правилни и съобразени с
нормативната уредба и приобщените доказателства са и изводите на съда относно
безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение. От приложените по
делото доказателства се установява, че потребителят е предявил пред служител на
търговеца рекламация за закупения от него на лизинг мобилен телефон, при
приемането на който не е констатирано, че телефонния апарат е удрян и е налице деформация
на дисплея. След като служителят, приел устройството за ремонт, не е отразил,
че апаратът е удрян или натискан, не може да се приеме, че тези повреди са
причинени преди предявяване на рекламацията. Поради изложеното, правилно
районният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ
за привеждане на стоката в съответствие с договора за лизинг, като е изложил и
мотиви относно приложимостта на разпоредбите за продажба в настоящия казус и
качеството потребител на лицето страна по договор за лизинг с дружеството. В
допълнение може да се посочи, че разпоредбата на чл.113 ал.1 на ЗЗП се прилага към конкретните
отношения между търговеца и потребителя К., което следва от факта на сключения
между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава качеството на
потребителска стока по смисъла на чл.104 ал.3 ЗЗП. Характеристика на договора за
лизинг по смисъла в ТЗ, не изключва приложимостта на правилата за продажбата
спрямо него. В процесния случай чл.1 ал.2 на договора за лизинг предвижда
правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост, поради което
по силата на този договор и с оглед на чл.104 ал.1 ЗЗП, касаторът има качеството на
продавач по смисъла на специалния закон.
По отношение на направеното
възражение в касационната жалба за изминал 6 месечен срок и съответно липса на
презумпция за несъответствие, съдът намира същото за неоснователно. В чл.108 от ЗЗП е регламентирана оборима
презумпция, че проявеното несъответствие до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че
липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или характера на
несъответствието. В рамките на определения 6- месечния срок от закупуване на
стоката търговецът е този, който следва да доказва, че несъответствието на
стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение на потребителя.
След изтичане на този срок от 6 месеца установяването на всяко несъответствие
на стоката с договора за
продажба е по общите правила, т.е. в тежест на административно-наказващият
орган е да докаже несъответствието. В настоящия казус от протокола за приемане на телефона е
видно, че същия има само леки драскотини по десен ъгъл и гръб, докато проблемът
се изразява в петно в долен ляв ъгъл на дисплея. С оглед на което, съдът
приема, че след е налице несъответствие на стоката с договора и като не е
доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се
дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е
бил длъжен да изпълни задължението си по чл.113 ал.1 от ЗЗП и като не е сторил
това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за
неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по
несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като
наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.
Ограничен в
пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Депозираната на 06.08.2020г. молба за допълване на решението на въззивния
съд е адресирана до него и настоящия съд не следва да се произнася.
Водим от горното и на
основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 29.07.2020г., постановено по ВАНД № 974/2020г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 да заплати на КЗП-
гр.София, юристконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 09.10.2020г.