Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 373  по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

А.Д.Х., ЕГН ********** *** / С. / № 14 е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 19 – 0286 - 000782 / 17.09.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.  

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Господинов – САК, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, ведно със законните от това последици.  

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия Д № 976835 / 03.09.2019 г., че на 03.09.2019 г. в 13.45 часа в община К., на път Петрохан – Б. – Б. – М. – Л., в община К. на ВП – 81, с. Бучин проход при разклона за с. И., с посока от гр. С. към гр. М., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ф.Т.”, с рег. № СА 75 59 ХК, собственост на „Б.Х.А.В. – 2008“ ЕООД – гр. С., като водачът не е заплатил наложена глоба, не заплатена в определения за това срок и по този начин е нарушил чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. Автомобилът по свидетелство за регистрация се води товарен, а е с монтирани пътеки за Пътна помощ и лебедка за качване на автомобили и по този начин е нарушил чл. 146 ал. 1 от ЗДвП.

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 19 – 0286 - 000782 / 17.09.2019 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП и чл. 178 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП е наложил на А.Д.Х., ЕГН ********** *** / С. / № 14 административно наказание : „Глоба” в размер на 20.00 / двадесет / лева и  „Глоба” в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите С.И.С., Димитър Ангелов Х. и П.М.Г. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.10.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 433200 – 120869 / 30.10.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение серия Д № 976835 / 03.09.2019 г. намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не е посочено мястото на извършване на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено същото. В АУАН е посочено като място на извършване на нарушението -  община К., на път Петрохан – Б. – Б. – М. – Л., в община К. на ВП – 81, с. Бучин проход при разклона за с. И., с посока от гр. С. към гр. М. / това са различни места /.

С оглед на изложеното липсват две от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е посочено мястото на извършеното нарушение / чл. 42 т. 3 от ЗАНН / и не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 3 и т. 4  от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. наказателно постановление № 19 – 0286 - 000782 / 17.09.2019 г.  се явява незаконосъобразно.

По отношение на посочено в постановлението нарушение - по чл.190 ал. 3 от ЗДвП, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е ангажирана отговорността на жалбоподателя А.Д.Х., ЕГН ********** за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. С наказателното постановление, предмет на обжалване А.Д.Х., ЕГН ********** е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20.00 лева. В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. В този смисъл е и Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас.

Следва да се добави, че приемането на противното означава да се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл. 43а НК е регламентирана изрично възможността за замяна на наказанието „пробация“ при неоснователно неизпълнение на наложените мерки).

Относно нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП.

По отношение на административното нарушение на чл.146 ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Т.е. цитираната разпоредба е бланкетна и препраща към условията и реда, предвидени в Наредбата, в която с точност е посочено как и в кои случаи да се осъществи изменение в конструкцията на МПС. В случая в обстоятелствената част на АУАН / е посочен лек автомобил /, а в НП е посочено, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят А.Д.Х., ЕГН ********** е управлявал товарен автомобил „Ф.Т.”, с рег. № СА 75 59 ХК,  за който било установено,че е с изменение в конструкцията,  без да е спазен установения ред, комплектуван с основни агрегати / лебетка за качване на автомобили /. От даденото в акта  описание на нарушението  не стават ясни  редът и   условията, за които се твърди, че не са били спазени, в този смисъл не е направена и правна връзка с подзаконовия  нормативен акт, който ги урежда. По този начин съдът е поставен пред невъзможност правилно да прецени, дали процесният автoмобил е следвало да бъде комплектуван с основни агрегати / лебетка за качване на автомобили /. Отделно от това по делото се установяват обстоятелства, че товарният автомобил така е бил закупен. Във връзка с това обстоятелство, разпитаният в съдебно заседание свид. Д.Х.. заявява, че автомобилът е собственост на фирма „Б.Х.А.В. – 2008“ ЕООД, където той е управител и, че същият е закупен през 2014 г. в гр. Х. в този вид, в който е в момента, т.е. с лебедка.

 Нещо повече, всички тези обстоятелства, касаещи  удостоверението за изменение на конструкцията на регистрирано МПС по никакъв начин не са намерили отражение в обстоятелствата част на АУАН и НП.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р     Е     Ш   И :

       

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19 – 0286 - 000782 / 17.09.2019 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К.,  с което на А.Д.Х., ЕГН ********** *** / С. / № 14 е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 20.00 / двадесет / лева, за нарушение на чл. 190 ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 2 000.00 / две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 146 ал. 1 от ЗДвП.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                    

                                                                    

               РАЙОНЕН СЪДИЯ :