Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /19.11.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на дванадесети ноември две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в
състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 427/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл. 127, ал. 2 ЗЗД
Производството е образувано по иск с
правна квалификация чл. 127 ЗЗД предявен
от Г.Г.Д. ЕГН ********** срещу П.Р.К. ЕГН **********, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 2184,95 лв., която сума представлява
разликата между дължимото от ищеца задължение по договор за потребителки кредит
№ *******-**-**** от 10.07.2018 г. сключен с „ЦКБ“ АД и реално изплатеното от
ищеца на кредитора за месечни вноски за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2020
г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Двамата с
ответника са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с влязло в законна сила
решение по гр.д. № 346/2019г. по описа на PC Панагюрище, като исковата молба е
подадена на 03.05.2019г., от който момент страните са във фактическа раздяла.
Твърди се, че по време на брака между страните двамата с ответника изтеглили
потребителски кредит от „ЦКБ“ АД в размер на 27000 лева, съгласно Договор за
потребителски кредит №*******-**-****/10.07.2018г. По този договор ищцата е
кредитополучател, а ответникът е солидарен длъжник. Твърди се, че изтеглената
сума е използвана за рефинансиране на предходен общ кредит отново в „ЦКБ“ АД в
размер на 15 000 лева, съгласно Договор за потребителски кредит № *******-**-****/13.07.2017г.,
сключен отново между страните по делото и „ЦКБ“ АД, както и за погасяване на
други кредити на страните за покупка на техника, като с остатъка са извършили
основен ремонт на първия етаж в къщата на майката на ответника Н.Д.К., находяща
се в гр. Панагюрище, ул. ***, който етаж е ползвано за семейно жилище. Твърди
се, че кредита е изтеглен от съпрузите и е изразходван изцяло още по време на
брака им за посочените по-горе цели. Сочи се, че от фактическа раздяла на
страните от 01.05.2019г., до настоящия момент само ищецът изплаща в пълен
размер вноските по този кредит, които ми се удържат директно от сметката й в
лева в ЦКБ АД с IBAN ***, по която получава трудовото си възнаграждение. Твърди
се, че от 27.05.2019г., когато вече страните били разделени и в процес на
развод, до настоящия момент ищецът е заплатила 15 месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора за кредит, видно от приложените справки за
банковата й сметка за периода 2019г. и 2020г. на обща стойност 4369.89 лева,
както следва : на 27.05.2019г.: 102.98 лева - лихва и 182.08 лв. главница по
кредит или общо 285.06 лв., на 27.06.2019г.: 102.24 лева - лихва и 182.82 лв.
главница по кредит или общо 285.06 лв., на 29.07.2019г.: 113.92 лева - лихва и
178.37 лв. главница по кредит или общо 292.29 лв., на 27.08.2019г.: 113.10 лева
- лихва и 179.19 лв. главница по кредит или общо 292.29 лв., на 27.09.2019г.:
112.28 лева - лихва и 180.01 лв. главница по кредит или общо 292.29 лв., на
28.10.2019г.: 111.45 лева - лихва и 180.84 лв. главница по кредит или общо
292.29 лв.,на27.11.2019г.: 110.62 лева-лихваи 181.67 лв. главница по кредит или
общо 292.29 лв., на 27.12.2019г.: 109.79 лева - лихва и 182.50 лв. главница по
кредит или общо 292.29 лв., на 27.01.2020г.: 108.95 лева - лихва и 183.34 лв.
главница по кредит или общо 292.29 лв., на 27.02.2020г.: 108.11 лева - лихва и
184.18 лв. главница по кредит или общо 292.29 лв., на 27.03.2020г.; 107.27 лева
- лихва и 185.02 лв. главница по кредит или общо 292.29 лв., на 27.04.2020г.:
106.42 лева - лихва и 185.87 лв. главница по кредит или общо 292.29 лв., на
27.05.2020г.; 105.57 лева - лихва и 186.72 лв. главница по кредит или общо
292.29 лв., на 29.06.2020г.: 104.71 лева - лихва и 187.58 лв. главница по
кредит или общо 292.29 лв., на 27.07.2020г.: 103.85 лева - лихва и 188.44 лв.
главница по кредит или общо 292.29 лв. Сочи се, че с оглед обстоятелството, че
ответникът е солидарен длъжник както по този кредит, така и по рефинансирания с
него предходен кредит от 15000 лева и съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД, платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните
длъжници. В тази връзка е отправена писмена покана до ответника за заплащане на
половината от внесените суми като вноски по кредита, която му е връчена на
26.06.2020г.. Плащане обаче не е
последвало като до настоящия момент ответникът не е платил половината от
внесените вноски по кредита за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020г. в общ
размер на 2184.95 лв. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
подаден отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност
на исковата претенция. Сочи се, че не се оспорват фактите и обстоятелствата
описани в исковата молба, като на ответника му е известно, че следва да заплати
половината от платените вноски, което не е сторено по обективни причини, тъй
като отглежда двете деца родени от брака. Сочи, се че солидарният длъжник не
може да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 ЗЗД без преди това да е
платил на кредитора такава част от солидарното задължения, която да надхвърля
припадащата му се част, което не е
налице в настоящия случай. Моли се да се отхвърли предявения иск. Претендират
се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен
съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер
на 2184,95 лв. - разликата между дължимото от ищеца задължение по договор за
потребителки кредит № *******-**-**** от 10.07.2018 г. сключен с „ЦКБ“ АД и
реално изплатеното от ищеца на кредитора за месечни вноски за периода от
01.05.2019 г. до 31.07.2020г.
С определение № 260062 от 24.09.2020 г., с което е изготвен проекто-
доклада е обявено за безспорно между страните, че между „ЦКБ“ АД
- кредитодател и Г.Д. – кредитополучател и П.К. – солидарен длъжник е
сключен договор за потребителски кредит №*******-**-**** от 10.7.2018 г., по силата на който на страните по делото е
предоставена сума в размер на 27 000 лв., която Г.Д. и П.К. са с задължили
да върнат на месечни погасителни вноски в срок до 27.06.2028 г. За периода
01.05.2017 г. до 31.07.2020 г. единствено ищцата Г. Дагчева е правила плащания
за погасяване на задължението по договора, като за посочените месечни вноски е
направено плащане в общ размер на 4369,89 лв. Това се установява и от събраните
по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит и извлечения
от банкова сметка.
***. 127, ал. 2 ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже
неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници,
включително и този, който е изпълнил. При сключен договор банков кредит с
уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж,
какъвто е настоящият случай, за да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници следва платилият
солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко
месечни вноски. Съдебната практика обективирана в Решение № 16 от
04.02.2020 г. по гр. д. № 1222/2019 г. на Трето гр.о., ВКС и Решение № 191 от
23.02.2018 по гр.д. 3907/2016 на Четвърто гр.о., ВКС приема, че в хипотеза на
чл.127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД „изпълнил повече от своята част” следва да се разбира
платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или
няколко месечни вноски по договора за банков кредит. Изводът се извежда от
предвиденото в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, според която, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат
издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на
извлечение от счетоводните си книги. С посочените разпоредби е уредена
възможността банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена
вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за
всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Във вътрешните отношения между
солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е
платил тази вноска. Ако се приеме обратното при дългосрочните кредити – тези
със срок на погасяване на задължението от 10 и повече години правото на
платилия солидарен длъжник да получи платеното в повече би могло да не се
реализира при евентуално възражение на другите солидарни длъжници за погасяване
на вземането по давност, което го поставя в по-неблагоприятно положение от
солидарните длъжници, които не погасяват задължението. Освен посоченото следва
да се съобрази и обстоятелството, че при банковите кредити с променлив лихвен
процент, и при изплатени месечни вноски от солидарен длъжник за част от
кредитния период е невъзможно да се изчисли останалата неиздължена част от
задължението до края на периода, тъй като лихвата е променлива, за да се
прецени платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от своята част от
целия кредит. Предвид изложеното съдът намира, че солидарният длъжник по
договор за банков кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на
месечни вноски, ако е изплатил една или няколко вноски има правото да
претендира на основание чл.127,ал.2 ЗЗД от останалите солидарни длъжници да му
върнат припадащите им се части от тези вноски.
Разпоредбата на чл. 127,
ал. 1 ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе
от тях по равно. В конкретния случай от представения договор за потребителски
кредит и съобразно доводи изложени от страните следва да се направи извод, че между солидарните
длъжници не съществува специална уговорка, която изключва приложението на общото
правило, че следва да се понесе по равно платеното на кредитора. Както бе
посочено по-горе от събраните по делото доказателства, а и това не е спорно
между страните, се установява, че ищцата Д. е заплатила на „ЦКБ“ АД сума в общ
размер на 4369,89 лв. вноски за периода от м. 05.2019 г. до м.07.2020 г.,
поради което основателен се явява искът за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 2184,95 лв., представляваща половината от сумата
платена на кредитора.
За пълнота на
изложението следа да се посочи, че неоснователно е възражението на ответника
направено в отговора на исковата молба, че до момента не е правил плащания по
вноските по кредита поради обективни
причини, тъй като отглежда двете деца родени от брака, тъй като съгласно
изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, които са в общ размер на 487,40 лв., от които 87,40 лв. – държавна
такса и 400 лв.- възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са
своевременно поискани като са представени доказателства, че са реално направени
– договор за правна защита и съдействие л. 3 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, П.Р.К. ЕГН: ********** с адрес: *** да
заплати на Г.Г.Д. ЕГН: ********** с адрес: *** сума в размер на 2184,95 лв. -
представляваща 1/2 част от платените за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2020
г. от Г.Г.Д., в качеството й на солидарен длъжник суми за погасяване на
задължение по договор за кредит № *******-**-**** от 10.07.2018 г. сключен между „ЦКБ“ АД кредитор и Г.Г.Д. и П.Р.К.,
като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.Р.К. ЕГН: ********** да заплати на Г.Г.Д. ЕГН: ********** сума в размер на 487,40лв. – разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: