Решение по дело №1230/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 260061/15.2.2021 г.

 

гр. Ямбол, 15.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при  секретаря М. Павлова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1230 по описа на ЯРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С.Г.Д. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 20-0813-001041/26.06.2020г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, с което са й наложени наказания, както следва:

- на основание чл.185 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП (т.1 от НП),

- на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и

- на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са й наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателката оспорва НП „изцяло“ (или във всичките му части), като счита, че същото е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на установената в ЗАНН процедура. В тази връзка навежда общи оплаквания, че в разрез с разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в акта и в НП липсва ясно, конкретно и точно описание на мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, без да излага конкретна аргументация. Счита също, че при издаване на оспорения акт АНО е допуснал нарушение  на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е извършил проверка за законосъобразност на съставения акт и не е преценил всички доказателства по преписката. По отношение и на това оплакване липсва всякаква конкретика. Не е посочено и кои доказателства АНО е игнорирал.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно преупълномощен защитник адвокат, който пледира за отмяна на НП в частта му по т.3 и в края на съдебните прения заявява, че оттегля жалбата срещу НП в частта му по т.1 и т.2. В допълнение към доводите в жалбата излага, че НП е издадено в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН - преди изтичане тридневния срок за писмени възражения по акта. Застъпва и становище за недоказаност на нарушението, като счита, че не е доказано наличието на техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества у проверяващите. Не претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на жалбата. Оспореното НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено, като счита, че е издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на установената в закона процедура. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.06.2020 г. около 02:25 часа, при управление на л.а. „Деу Нубира“ с рег. № У *** ВВ по ул. „Милин камък“ в гр. Ямбол, до № *, жалбоподателката била спряна за проверка от екип на РУ – Ямбол, в състав свидетелите И. и К.. В хода на проверката жалбоподателката не могла да представи контролен талон към СУМПС, била видимо притеснена и треперела, поради което полицаите преценили, че следва да бъде проверена за употреба на алкохол и наркотични вещества. Затова поискали съдействие от служители на сектор Пътна полиция, които да извършат такава проверка. На място бил изпратен екип в състав Хр. П. и св. В. В.. Последният провел разговор с колегите си и извършил проверка на документите на водача, при което установил, че жалбоподателката е спряна за проверка по време на управление на автомобила и не носи в себе си контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Установило се също, че през 2019г. и през 2020г. същата има наложени две глоби с фиш, които не били платени. След това св. В. поканил жалбоподателката да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Същата се съгласила да бъде проверена за употреба на алкохол и й била извършена проверка, която не отчела наличие на такъв. След това била поканена да бъде изпробвана и за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 STK, с инв. № ARJM-0045, при което жалбоподателката категорично отказала извършването на такава проверка и обясниа, че преди няколко дни е пушила трева. Затова св. В. й съставил АУАН серия GA № 236747/21.06.2020г. за нарушения по чл.186, ал.7 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. На водача бил издаден и талон за изследване № 001283.

Жалбоподателката подписала акта и талона, но отказала химико-токсикологично изследване и не се явила на указаното място за вземане на проби.

Впоследствие - на 26.06.2020г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, е издадено обжалваното НП. 

Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС от 2007г. и към момента на извършване на деянието е наказвана седем пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – три пъти с влезли в сила НП и четири пъти с налагане на глоба с фиш.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В., И. и К., както и от писмените доказателства по делото, които са последователни, логични безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда. По същество, приетите за установени фактически положения не се оспорват и от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът правни следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Съгласно разпоредбите на чл.324, ал.1 и ал.2 от НПК, приложими чрез препращане по силата на чл.84 от ЗАНН, жалбата може да се оттегли от защитника само със съгласието на жалбоподателката и то най-късно до започване на съдебното следствие. Доколкото в случая оттеглянето на жалбата против НП в частта му по т.1 и т.2 е направено в края на съдебните прения и без изричното съгласие на наказаното лице, съдът счита, че липсва валидно оттегляне на жалбата и следва да се произнесе по законосъобразността на НП във всичките му части.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

НП в частта му по т.1 е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради следното:

Изпълнителното деяние, за което санкционната норма на чл.185 от ЗДвП предвижда наказание, се изразява в нарушаването на конкретна разпоредба от ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание. В случая АНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, която обаче, не съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до водачите на пътни превозни средства. Посочения за нарушен законов текст гласи, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила НП и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Т.е., разпоредбата урежда статута на издадения и неплатен в срока за доброволно изпълнение електронен фиш като изпълнително основание, и не регламентира конкретно задължение за водачите на МПС, произтичащи от неплащането на глобата в срока за доброволно изпълнение. Като е приел противното, АНО е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.

НП в останалите му части – по т.2 и т.3, е законосъобразно от процесуалноправна страна. Издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушенията. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП, съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Ясно и еднозначно е посочено и мястото на извършване на нарушението – в гр. Ямбол, по ул. „Милин камък“ до № *, поради което оплакванията в жалбата, че в акта и в НП липсва ясно, конкретно и точно описание на мястото на извършване на нарушението, не могат да бъдат споделени.

Като неоснователно се преценя и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН НП е издадено преди изтичане на тридневния срок за писмени възражения по акта. Видно от доказателствата по делото, актът е съставен и е предявен за подпис на нарушителя на 21.06.2020г. - неделя. При това положение, съгласно правилата за изчисляване на сроковете по чл.183, ал.2 от НПК, приложими чрез препращане на осн. чл.84 от ЗАНН, тридневният срок за писмени възражения по акта започва да тече от следващия ден – 22.06.2020г. /понеделник/ и е изтекъл на 24.06.2020г. /сряда/, който е присъствен ден. Поради това, оспореното НП се явява законосъобразно издадено на 26.06.2020г.  

От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП в тези му части.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателката. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите В., И. и К. категорично сочат, че на 21.06.2020г. около 02:25 часа в гр. Ямбол, по ул. „Милин камък“ до № 5, при управление на л.а. „Деу Нубира”, с рег. № У *** ВВ, жалбоподателката, като водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от РД на ЗДвП, е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Показанията на разпитаните по делото свидетели хармонизират напълно помежду си както по отношение отказа на жалбоподателката за извършване на проверка и причините за това, така и в детайли, вкл. и по отношение на обстоятелството, че автомобилът, с който св. В. е пристигнал на мястото на проверка, е бил оборудван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества. Освен помежду си, показанията на разпитаните по делото свидетели кореспондират и с писмените доказателства по делото. Затова, и поради липсата на каквито и да било данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията, за съда е безспорно, че жалбоподателката е извършила описаното в АУАН и в т.3 от НП адм. нарушение и е осъществила административнонаказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП, според който, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Предвид на това, че размерите на наказанията са фиксирани, същите не могат да бъдат предмет на преценка, респ. няма и основание за изменяне на НП чрез ревизиране размерна на санкциите.

Броят на отнетите контролни точки също е определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Т.е., липсва основание за изменяне на НП в тази му част.

Безспорно е установено и нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателката е санкционирана по т.2 от НП, тъй като събраният по делото доказателствен материал категорично сочи, че по време на проверката при управление на МПС, като водач на автомобила, същата не е носила в себе си контролния талон към СУМПС. По този начин, с бездействието несъмнено е нарушила и горепосочената законова разпоредба и е осъществила и състава на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, също предвиждащ административно наказание глоба с фиксиран размер от 10 лева. При това положение, наложеното на жалбоподателката наказание за това нарушение по вид и размер се явява правилно определено, а доколкото размерът и на това наказание е фиксиран, то също не подлежи на преценка за съразмерност, респ. което липсва основание за изменяне на НП и в тази му част.

При това положение, след като по изложените по-горе съображения е налице основание за частична отмяна на обжалваното НП, направеното от жалбоподателя  оспорване се явява основателно. И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0813-001041/26.06.2020г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, В ЧАСТТА МУ ПО Т. 1, с която на основание чл.185 от ЗДвП, на С.Г.Д. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двайсет) лева за нарушение по чл.186, ал.7 от ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0813-001041/26.06.2020г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, В ЧАСТТА МУ ПО Т. 2 и Т.3, с които, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на С.Г.Д., с посочени по-горе данни, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са й наложени административни наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двайсет и четири) месеца, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 12 (дванайсет) контролни точки, за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна – ОД на МВР – Ямбол, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                         

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: