Р Е Ш Е Н И Е № 31
Гр.Несебър, 17.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 1057 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., срещу Наказателно постановление № 02-000399 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение, като излага твърдения, че в деня на проверката от инспектори от Инспекцията по труда – 18.05.2016г., е наел няколко лица да извършат определена работа – да изхвърлят боклуци в проверявания обект, а не за постоянна работа, като същите били наети чрез обява за набиране на служители. С тези лица жалбоподателят е сключил граждански договори, между които и С.П.Г., а предмета на договора с него от 18.05.2016г. бил: да натовари отпадъци на товарен автомобил. Уреждането на отношенията с лицето със сключен граждански договор изключвало задължението на жалбоподателя да урежда тези отношения като трудови със сключването на трудов договор. Според жалбоподателя при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до опорочаване на административно наказателното производство и са ограничили правото му на защита. Посочва като нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвид, че актът не е съставен в срока, посочен в тази разпоредба – тримесечният срок е изтекъл на 18.08.2017г., а актът е съставен на 30.08.2017г. Според жалбоподателя законоустановеният срок за съставяне на акт е започнал да тече на 18.05.2016г., когато е датата на извършване на нарушението, и който е деня на проверката в обекта, в който ден е открито нарушението. Моли постановлението да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размерът на имуществената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния си представител и от процесуалния си представител, който заявява, че поддържа доводите в жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление или за намаляване размера на наложената санкция. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Административно наказващият орган (АНО) се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения, както и че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано, а фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и наетият от него работник, поради което е било задължително сключването на трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил това си задължение жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е било квалифицирано от актосъставителя и АНО. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акта е започнал да тече от 08.06.2016г., когато за първи път е установено нарушението, а като е съставен акта на 30.08.2016г., този срок е спазен.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2016г. е била извършена проверка от И.П.Д. и А.З.Д.и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ” – Бургас, и Л.Б.В. главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас на склад за консумативи в град Несебър, складова база „Възраждане”. Проверката е извършена по повод получен сигнал, против търговеца, стопанисващ обекта, а именно „С.И.Г.” ЕООД, за неизплатени трудови възнаграждения, за работещи в дружеството лица без сключени трудови договори и за допускане на работник до работа преди на последния да му е бил предоставен екземпляр от трудовия договор и справка за регистрация на договора в НАП. На проверката е присъствал управителя на дружеството. На заварените да полагат труд лица в склад за перилни и почистващи препарати е било наредено да попълнят справки по чл.402 от КТ, а впоследствие такива справки е наредено да попълнят и лицата, заварени да полагат труд в друг склад, намиращ се в съседство, в който са се товарили отпадъци в лекотоварни автомобили. Между лицата, полагащи труд в този склад, е бил и С.П.Г., който е работил на намиращата се в склада преса, като е поставял отпадъците в пресата и ги е пресовал, а отпадъците са излизали от машината във вид на бали. В попълнената от него справка е заявил, че работи за „С.И.Г.” от 01.05.2016г., с място на работа База Възраждане, като пресаджия, без трудов договор, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивка в работния ден от 12:00 часа до 13:00 часа, почивен ден неделя, с трудово възнаграждение 30 лева на тон. На проверката в обекта е присъствал и управителят на дружеството, стопанисващо обекта – Д.П.Д., на когото е била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК да се яви лично или чрез упълномощено лице на 01.06.2016г. в 15:00 часа в Д. „И.п.т.”***, да представи описаните в призовката документи.
Управителят на дружеството е поискал явяването му да се отложи за 08.06.2016г., а впоследствие е поискал срещата му, насрочена за 21.07.2016г. да бъде отменена. Служителят в дирекцията И.Д. е уведомила управителя на дружеството, че уважава молбата му и е насрочила нова дата за явяването му на 25.07.2016г. Кореспонденция е водена и по електронната поща, при която Д. Д. е заявил нежеланието да се явява на поканите. На 29.07.2016г. служители от дирекцията – И.П.Д., В.Р.И.Н., Н.Д.П.и Н.С.К., са били принудени да посетят обекта за да се приключи започналата на 18.05.2016г. проверка, но и тогава Д.Д. е отказал съдействие, като е изтъкнал същите причини – здравословни. Същият този ден е изготвен от И.П.Д. и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ”- Бургас, протокол за извършена проверка № 2041/29.07.2016г., в който измежду констатираните нарушения не е описано такова, свързано с престирането на труд от страна на Симеон Гьодженов.
На същата дата е изготвено от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до „С.И.Г.” ЕООД, писмо в което са му вменени осем нарушения, едно от които (т.1) е това, че на 18.05.2016г. около 11:00 часа при извършена проверка на място на обект: склад за консумативи, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане” № 9, стопанисван от „С.И.Г.” ЕООД град Несебър, се установило, че лицето С.П.Г. с ЕГН **********, извършва дейност като „пресаджия” – товари отпадъци в машина, която ги пресова. В справката на основание чл.402, ал.1, т.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, лицето декларира: работи във фирмата от 01.05.2016г. на длъжност „пресаджия”, работно време от 08:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение 30 лева на тон, почивни дни: неделя. На 08.06.2016г. при извършена справка в регистъра на трудовите договори в териториалната дирекция на НАП по ЕГН на лицето С.П.Г. не се установили данни за регистриран трудов договор, от което следва, че към 18.05.2016г. в 11:00 часа, „С.И.Г.” ЕООД град Несебър, ЕИК ........, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при представянето на работна сила, като към 18.05.2016г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С.П.Г. с ЕГН **********, с което е нарушен чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Нито един от тези документи, изпратени по куриер, не е връчен на дружеството.
С поредната покана от 18.08.2016г., изготвена отново от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до управителя на „С.И.Г.” ЕООД, последният е поканен да се яви на 23.08.2016г. в 14:00 часа в дирекцията за съставяне и връчване на осем броя АУАН, като е предупреден, че при неявяване, актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН.
На 23.08.2016г. в деловодството на Д”ИТ” – Бургас е постъпила декларация от Д.П.Д. – управителя на „С.И.Г.” ЕООД, в която заявява, че му е известно, че конкретна служителка възнамерява да му състави 8 броя актове, но че със съставянето им ще се наруши чл.34 от ЗАНН, както и че се е явявал в дирекцията на 18-и и 19-и август 2016г. При едно от посещенията си Д. Петов Д. е представил и документ, озаглавен Граждански договор, сключен на 18.05.2016г. между „С.И.Г.” ООД, от една страна в качеството му на възложител, и С.П.Г. от село Гюльовца, община Несебър, от друга страна в качеството му на изпълнител, по силата на който договор изпълнителят е приел да извърши да натовари отпадъци от черни метали на товарен автомобил, а възложителят се е задължил да му изплати възнаграждение в размер на 25 лева в срок до 20.05.2016г.
На 24.08.2016г. Д.Д. се е явил в деловодството на Д. „И.п.т.”*** за подаване на декларация, като същият е отказал да остане за приключване на проверката, който отказ е удостоверен с подписан на двама служители в съставения за това обстоятелство Доклад № 2290/24.08.2013г. от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас.
При тези обстоятелства напълно законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, е бил съставен АУАН № 02-000399/30.08.2016г от И.П.Д. ***, в отсъствието на управителя на дружеството-жалбоподател или упълномощено от него лице, и в присъствието на двама свидетели по акта, в който акт е възпроизведено цитираното по-горе писмо изх.№ 16209285 / 29.07.2016г., в т.1 на същото, нарушение, като в акта също е посочено, че нарушението се квалифицира по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Този както и другите съставени също на 30.08.2016г. седем броя актове са изпратени на 31.08.2016г. за връчване на адреса на управление на дружеството, като служителят на куриерската служба е отбелязал, че на 01.09.2016г. и на 13.09.2016г. едновременно пратката не е потърсена от получателя и че лицето не е намерено на адреса.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото актосъставителят И.П.Д. заявява, че поддържа направените от нея констатации, намерили отражение в съставения от нея акт, като уточнява, че в дирекцията не са били представени всички документи, описани в призовката по чл.45, ал.1 от АПК, а само част от тях, като в присъствените форми не е бил включен Симеон Гьодженов, тъй като в него са били вписани лицата от склада, който е за перилни и почистващи препарати. Управителят лично се е явил на 08.06.2016г., като е било уговорено доказателства за сключен писмен договор със Симеон Гьодженов да бъде представен след изготвяне на останалата част от документите и след предварителна уговорка, каквато не е била постигната.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според АНО жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.
Несъстоятелен се явява основния довод на жалбоподателя, че не е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Вярно е, че нарушението е извършено на 18.05.2016г., която дата съвпада с датата на проверката в обекта. Установяването на нарушението обаче, не е станало на тази дата, когато Георги Албарийски е попълнил справката по чл.402 от КТ, според която той работи без сключен писмен договор. Установяването на нарушението, по смисъла на чл.34 от ЗАНН – началото на законоустановения 3-месечен срок, е станало на 08.06.2016г., когато управителят на дружеството е предоставил на проверяващите част от документите, изискани с призовката по чл.45 от АПК, и когато е решил да предостави на проверяващите и сключен с лицето граждански договор. Проверката и обсъждането поотделно и в съвкупност на писмените документи и останалите обстоятелства по делото, са обосновали извод у проверяващите именно на 08.06.2016г., че има нарушение и че то е извършено на 18.05.2016г. Желанието на жалбоподателя за начало на 3-месечният срок непременно да се счита датата на извършване на нарушението, не намира подкрепа в чл.34 от ЗАНН. Действително управителят на дружеството-жалбоподател е целял този срок да не бъде спазен, било като не изпраща пълномощник, след като счита, че не е бил в състояние да се яви лично на отправените му от контролните органи покани, било като по различни поводи е отлагал представянето на всички искани от него документи в Д”ИТ”-Бургас, но това негово недобросъвестно поведение няма как да го ползва и въз основа на него да иска от съда да се приеме, че проверяващите служители не са си изпълнили задължението и в частност това по чл.34 от ЗАНН.
Предмет на спора е дали С.П.Г. е имал качеството на работник по смисъла на КТ и е присъствал в тома качество на посочения склад, или същият е присъствал на обекта въз основа на представения по делото граждански договор с дата 18.05.2016г. между „С.И.Г.” ЕООД и С.П.Г..
Обстоятелството, че договорът е сключен като граждански, не лишава контролния орган да го определи като сключен в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, поради обстоятелството, че с него се предоставя работна сила срещу възнаграждение, за изпълнение на определени задължения, на определено място и при определено работно време. В тази си дейност те могат да констатират, че с привиден договор за изработка е прикрито едно фактическо трудово отношение и съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение. Защото според чл.17, ал.1 и ал.3 от Закона за задълженията и договорите, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност и това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение. От друга страна привидните договори са нищожни (чл.26, ал.2 от ЗЗД), а на нищожността може да се позове всеки.
Към момента на проверката актосъставителят е установил, че работникът е престирал работна сила при елементи на трудово правоотношение без да има сключен писмен договор и дори хипотетично да се допусне, че и тогава е разполагал с „граждански договор”, деянието отново е съставомерно, тъй като отношенията като процесните могат да се уреждат само с писмен трудов договор. Не са оспорени констатациите на контролните органи, че Симеон Гьодженов е бил на работа в обекта по време на проверката наред с още седем лица, които също като него са извършвали дейност по събиране и товарене на отпадъци. Самият Симеон Гьодженов потвърждава, че е работил с тези лица няколко дни – от 01.05.2016г., и на които жалбоподателят се е представил за техен работодател, както и сам Симеон Гьодженов при извършената проверка на 18.05.2016г. е декларирал писмено в справката по чл.402 от КТ пред контролните органи като „пресаджия”.
При анализа на тези факти, съдът достигна до аналогични фактически и правни изводи с тези на АНО, а именно, че към момента на проверката Симеон Гьодженов е бил допуснат да осъществява в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, наемна дейност като „оператор преса”. Решаващото в случая е дали лицето се наема по трудово правоотношение, а извод за трудово правоотношение се налага с оглед на това дали правоотношението има такива елементи – дали има работно време, работно място и договорено възнаграждение. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства Симеон Гьодженов е имал работно време, обедна почивка, възнаграждение. Напротив, гражданският договор не е имал елементите на такъв. Престацията не е била извършването на услуга, нито определен резултат. Това е видно и от самия договор, озаглавен като „граждански”. При преценка на договорите не се взема предвид наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като граждански. Поради това съдът намира, че между лицата е имало трудово правоотношение, за което не е имало сключен трудов договор.
Поддържаната и в съдебно
заседание защитна теза на жалбоподателя, с която се отрича извършеното
нарушение по КТ, е изцяло неоснователна, същата не може да бъде споделена и е
изолирана от събраната по делото доказателствена съвкупност. Твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице несъставомерност на
деянието поради липса на качество на работник на лицето Симеон Гьодженов, съдът
счита, че е неоснователно и следва да се разглежда само и единствено през
призмата на изградената в хода на административно-наказателното производство защитна
позиция. Съдът приема, че се установи по един категоричен начин, че в случая се
касае за трудови правоотношения, т.е. за предоставяне на работна сила, а не за
граждански договор. Според принципа, уреден в Кодекса на труда, при
предоставянето на работна сила отношенията се оформят като трудови
правоотношения – чл.1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Изключение от този принцип са
случаите, при които страните са се договорили за извършване на определена
работа и постигането на определен резултат, при който изпълнителят да получи
определено предварително договорено възнаграждение за същия този резултат. В
тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива, оформяни
и като граждански договори за изработка, за поръчка, за услуги и пр. Лицето
Симеон Гьодженов е декларирало, че е на обекта в качеството му на „пресаджия”.
Съдебната практика е категорична, че основната разлика между трудовите и
гражданските договори се състои не само в елементите работно време, работно
място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, а при договора за
изработка, услуги и пр., изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат – възложителят може да не одобри и да не
приеме този резултат, но преди всичко дали се престира работна сила или
конкретен трудов резултат. В процесния случай трудно може да се приеме, че
събирането на отпадъците, поставянето им в пресата и товаренето им след това на
превозно средство, е определен резултат, а не осъществяване на дейност и
престиране на работна сила. Съдът намира, че представения от жалбоподателя
документ, озаглавен „граждански договор” е съставен с оглед извършваната
проверка. Това писмено доказателство е в противоречие със свидетелските
показания, включително и с тези, дадени от самия Симеон Гьодженов, и преди
всичко с декрарираното от него обстоятелство, че се намира в обекта в качеството
му на „пресаджия”, по който начин той удостоверява различни от твърдените в
жалбата обстоятелства. Установената работа, извършвана от Симеон Гьодженов –
товари отпадъци на машина, която ги пресова – е вид, присъщ за работник, така,
както сам се е третирал.
В обжалваното наказателно постановление са приповторени констатациите от АУАН, въз основа на който то е издадено, като с него правилно наказващият орган е приел, че административното нарушение е доказано, но необосновано на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложил на „С.И.Г.” ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.62, ал.1 от КТ не е маловажно, поради което не приема довода в този смисъл, въведен от жалбоподателя, нито може да наложи наказание, редуцирайки размера в съответствие с чл.415в, ал.1 от КТ, който се прилага в маловажни случаи, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му, ако от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Гореизложеното налага НП № 02-000399 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното наказание и същото да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 3 000 лева на 1 500 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-000399 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на от „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – „Имуществена санкция” от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: