Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 02.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 993 по описа за 2019 год, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Пенчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин –
Ищецът твърди в исковата молба, че на 18.11.2010 г. между
ответника А.К.Д., в качеството му на кредитополучател, и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №532589, по
силата на който Кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 2167.04лв, от които:
2000.00лв. чиста стойност на кредита, 60.00лв. комисионни и 167.04лв.
застрахователна премия, а кредитополучателят се задължил да погаси усвоения
кредит чрез 36 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 77.30 лв. Първата
вноска следвало да бъде направена в срок до 14.12.2010г., а последната - в срок
до 14.11.2013 г, като общата сума, дължима от кредитополучателя, възлизала на
2782.80лв. Излага, че вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал
договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали
задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за
кредит. Твърди се, че ответникът е направил 32 вноски по погасяване на задължението, или внесени суми
на обща стойност 2 267,96лв., като последната направена вноска, чиято падежна
дата е била на 14.06.2013г., е направена от кредитополучателя в непълен размер,
а именно 9,81лв. След тази дата длъжникът не е направил оставащите дължими
вноски съобразно уговорения погасителен план, поради което е изпаднал в забава.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба всички непогасени
вноски по процесния Договор за кредит са с настъпил падеж и съгласно чл.84,
ал.1 от ЗЗД А.К.Д. е изпаднал/а в забава. Сочи, че претендираното вземане е
изискуемо в пълен размер.
Твърди се също, че на 20.01.2014г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по процесния Договор за
потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като
цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изискуеми
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за
потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение №1,
представляващо неразделна част от Договора. Посочва се, че в предмета на
сключения Договор за цесия от 20.01.2014г. е включено и вземането по Договор за
потребителски. Ищецът твърди, че с
пълномощно от 20.01.2014г. предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е упълномощи „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор
за цесия от 20.01.2014г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника А.К.Д.. Пратката, съдържаща
Уведомлението по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е изпратена чрез препоръчана поща с
обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на
потребителски кредит - с. Малиново, ул. „Георги Мамарчев" №20, но въпреки
оставеното съобщение ответникът не е потърсил пратката и обратната разписка от
писмото се е върнала на изпращача със статус „Пратката не е потърсена от
получателя". Счита, че ищцовото дружество е
положило необходимата грижа
уведомлението да достигне до знанието на ответника, като отбелязва, че
съгласно чл.3, ал.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, потребителят е задължен да
съобщава своевременно за всяка промяна,настъпила в дадената от него при
сключване на договора за потребителски кредит информация, в т.ч. и за промени в
личния адрес, като в случая такова известие от страна на потребителя
липсва. В случай, че съдът приеме, че А.К.Д.
не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, ищецът моли да
се приеме с настоящата искова молба и
приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което
от името на Цедента се уведомява ответника за сключен на 20.01.2014г. Договор
за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД процесното вземане по Договор за потребителски
кредит №532589 е описано в Приложение 1, което е неразделна част от договора за
цесия.
Твърди се още, че поради неизпълнение на задължението, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 532589, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД и А.К.Д., кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение, като на
20.03.2019г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А.К.Д.
за заплащане на дължима незаплатена сума по Договора за кредит. Съдът не е
уважил искането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и не е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение, като се е мотивирал, че длъжника А.К.Д. не
е бил уведомен надлежно за извършената цесия по отношение на вземането по
Договор за потребителски кредит №532589.
Наведени са твърдения, че към датата на подаване на исковата молба,
задължението на А.К.Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит №532589,
не е погасено и същото е в размер на 561.03лв, от които: 544.30 лв. - остатък
от неизплатена главница и 16.73 лв. - остатък от договорна лихва за периода от
18.11.2010 г. до 20.01.2014 г.
В петитумната чст е изведено искане съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника А.К.Д. да заплати
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата
в размер на 561.03лв. /петстотин шестдесет и един лева и три стотинки/, от
които: 544.30лв. /петстотин
четиридесет и четири лева и тридесет стотинки / - остатък от неизплатена
главница и 16.73 лв. /шестнадесет лева и седемдесет и три
стотинки/ - остатък от договорна лихва за периода от 18.11.2010 г. до
20.01.2014 г., ведно със законовата лихва от датата на датата на предявяване на
иска до изплащане на вземането.
Претендирани са и разноските, направени в хода на производството по ч. гр. д. № 543/2019 на РС-Ловеч, а също и разноските в настоящото производство, в това число държавна такса в размер на 25.00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен
препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаването на такъв
или неупражняването на права, както
и за възможността да ползва
правна помощ , ако има необходимост
и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор .
С определение, постановено
в закрито заседание на 07.08.2019 г., съдът е допуснал писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
С изпратените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131
от ГПК/ и определението за насрочване
на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В проведеното
на 17.12.2019 г. открито съдебно
заседание ответникът
е бил редовно призован, но
не се е явил и не е изпратил процесуален
представител. Съдът е дал ход на делото
при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. Тъй като от страна на ответника не е
депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съгласно разпоредбата
на чл.238 от ГПК, упълномощеният
процесуален представител на ищцовото
дружество е направил искане съдът
да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответника .
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество
След
съвкупен анализ на наведените
в ИМ твърдения и приложените
по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът
приема ,че предявеният иск, квалифициран
като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, следва да бъде уважен.
При този изхода на процеса и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса в размер на 50.00 лв., от които 25.00 лв. внесени по заповедното производство по ч. гр. д. № 543/2019 г. на Ловешки РС, а 25.00 лв. довнесени на основание чл. 415, ал. 4 от ГПК при образуване на настоящото исково производство по повод предявения осъдителен иск. На основание чл.78, ал.8 вр.ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство, тъй като по отношение на вземанията, предмет на настоящото дело, заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч. гр. д. №543/2019 г. на Ловешки РС.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал.1, т.3
от ГПК, А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Пенчо Владигеров” 21, Бизнес център
„Люлин –
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр.1 от ГПК, А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Пенчо Владигеров”
21, Бизнес център „Люлин –
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №543/2019
г. на Ловешки РС, ІХ състав за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: