Р Е Ш Е Н И Е
№……………../23.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 10499
по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.П.Н.,
ЕГН ********** *** приморски парк № 43 иск
с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор
72709.508.180, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на
АГКК, с площ от 6922кв.м., находящ се в с.Тополи, м-ст Ясака, при
граници на имота ПИ с идентификатори № №:72709.508.9508, 72709.508.178,
72709.508.9504, 72709.508.9503, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата и
уточняваща я молба: Ищецът е придобил по давност правото на собственост на процесния имот,
установявайки владение върху него през 1995г. в трайно установените му граници.
Сочи се, владението й да е било явно, непрекъснато и необезпокоявано до
настоящия момент.
Твърди, че доколкото
не e разполагал документ за собственост на имота, през 2017г. ищeцът отпочнал процедура по снабдяване с
констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка. След като ищецът
подал заявление за издаване на скица,
ответната община е издала АОС на имота. Оспорва общината да е придобила
правото на собственост на соченото в АОС основание и въз основа на предвидените
в закона способи. Доколкото ответникът оспорва правата му, заявявайки собствени
такива, за ищеца се сочи да е налице правен интерес от отричането им. Искането
е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и
се моли за неговото отхвърляне. Твърди, че имотът попада в територия по пар. 4
ПЗР на ЗСПЗЗ и същият е подлежал на възстановяване по реда и условията на
посочения закон. Липсва вписване относно собствеността по ПНИ. И доколкото не
са налице данни същият да е заявен от правоимащите лица за възстановяване,
респ. изкупуване, то приложение спрямо намира разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ, на
което основание и ответникът се легитимира като собственик. Това е дало
основание и за издаване на АЧОС № 8515/22.06.2015г. Следователно, давност в
полза на ищеца не тече предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до 1996г./ и
пар.1 ЗД на ЗС/изм. ДВ бр. № 7/2018г./.
до 31.12.2022г. По изложените аргумент счита, че е придобил правото на
собственост, поради което и исковата претенция се явява неоснователна.
В съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
При предявен установителен иск / положителен или
отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът има задължението да следи служебно.Съобразно
задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 8/27.11.2013г на ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. Според наложилата се практика в производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите от които
произтича правото му. Отнесено към конкретния случай, в настоящото производство
ищците следва да установяват, че са упражнявали
фактическа власт върху имот с намерение за своене в период от поне 10 години. Ответникът
от своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право,
като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността
и в частност, че е станал собственик на имота като попадащ в т.нар остатъчен
фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ дало му основание и за издаване на АЧОС № 8515/22.06.2015г. - чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, което изключва и
възможността по отношение на имота да е текла придобивна давност в полза на ищеца.
От събраните по делото
гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите Маринчо Атанасов
Вълканов и Красимир Георгиев Кирилов по делото безспорно се установи, че от
поне петнадесет години ищецът упражнява
фактическа власт по отношение на процесния имот- обработват го, засял е
дървета. Свидетелите не са виждали други хора, с изключение на ищеца и неговите
праводатели да обработват имота.
Горната фактическа
установеност е достатъчна, за да обоснове правния интерес на ищеца от
предявяване на иска, доколкото актуването на имота с АЧОС съставлява пречка
ищецът са се снабди с констативен нотариален акт за собственост.
По делото е изслушано и
прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът кредитира
заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като
обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на
действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината,
поради което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост. Съобразно заключението
на в.л. в КП/1994г.имотът не отразен, а територията му попада в по–голям имоти ПИ 0.91, за който в графа за собственост е
записано „територия по §4“. В последващия кадастрален план за територията на м.
„Ясака“, това е комбинирания план от м.05.1997г., процесният имот отново не е
отразен, но попада в границите си върху земеделска територия на ползвателски
имоти- изцяло или отчасти. В ПНИ от 2004г. имотът е записан на неустановен
собственик. С изменение кадастъра, в частта относно кадастралния регистър през
2015г. имотът е записан като собственост
на Община Варна. Вещото лице е заключили, че съгласно предвижданията на Общия
устройствен план на Община Варна от 2012г.
територията на м.“Ясака“ , землището на с. Тополи е в включена в строителните граници на гр. Варна.
До тогава е била извън тези границите. Процесният имот и по настоящем е с
предназначение „земеделска земя“. Предназначението не е било променяно.
Експертът е посочил, че територията, в която се намира имота е включена в масивите на ТКЗС, с.
Тополи. Вещото лице не е установило да са одържавявани земи на територията на
местността, но същевременно имотът попада в границите на един по-голям имот
ПИ-0,91 по КВС, означен по плана като терен по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно
от становището на вещото лице може да се заключи, че липсват данни за
провеждана реституционна процедура за процесния имот, респ. да е заявяван за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно
чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва
от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Земеделска земя, останала
след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е
предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в
границите на населените места и селищни образувания.
В
случая случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че имотът
е имал земеделски характер към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а и
понастоящем. Възражението на ищеца, че
процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, е неоснователно, тъй като е безспорно
установено, че към момента на обобществяването на земеделските земи в ТКЗС
процесният имот се е намирал извън строителните граници на населеното място, а
по-късно е бил включен в територия, имотите в която са били предоставяни за
ползване на граждани по реда на някои от посочените в пар.63 от ПЗР на ПМС №
456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. в ДВ бр.122 от 1997
г./ нормативни актове. Това се установява както от приложения протокол
28/26.11.1985г. на ИК на Общински народен съвет гр. Варна, така и от заключението
на вещото лице по СТЕ. Възражението се опровергава и от обстоятелството, че на самия ищец е възстановено право на собственост
при условията на § 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за
съседен на процесния имот. Дори и да не е бил внесен в ТКЗС, имотът очевидно е
бил отнет от неговите бивши собственици и като такъв на основание чл.10, ал.4
от ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ( виж този смисъл Решение по
гр.д. 396/2009г., първо г.о.).
След
като имотът попада в територия по пар.4
от ПЗР ЗСПЗЗ и по отношение на него не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ,
следва да се приеме, че ответникът е доказал предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ, като придобивен способ на
земеделската земя, която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска
собственост. Върху този извод не се отразява обстоятелството, че по делото не
се установи процесният имот да е включван е ТКЗС, достатъчно е същият да попада
в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ / така Решение ℕ101/03.10.2018г. по гр.д. ℕ 4402/2017 на ВКС, Решение № 79 от
1.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г. , какъвто е настоящият случай. От
друга страна, за да придобие ищецът право на собственост въз основа на изтекла
в негова полза придобивна давност, то следва да се установи, че владението е
упражнявано по отношение на конкретен субект, например възстановен собственик
или ползвател с трансформирано право по реда на §4 от ЗСПЗЗ. Такова доказване
не проведено.
След
като имотът се явява общинска собственост, придобита при условията на чл. 19 от
ЗСПЗЗ по отношение на него е приложима забрана за придобиване по давност,
съгласно чл. 86 ЗС
С
оглед изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли.
С
оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се следват
разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 250 лева, което е в пределите на
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, като съобразява цената
на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Предвид изложеното на
ответника се следват разноски в общ размер на 650 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Д.П.Н., ЕГН ********** *** приморски
парк № 43 иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот,
представляващ ПИ с идентификатор 72709.508.180, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 6922кв.м., находящ се в
с.Тополи, м-ст Ясака, при граници на имота ПИ с идентификатори №
№:72709.508.9508, 72709.508.178, 72709.508.9504, 72709.508.9503, на осн.чл.
124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Н.,
ЕГН ********** *** приморски парк № 43 ДА ЗАПЛАТИ на Община
Варна, бул. Осми приморски парк № 43 сумата от 650 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза, на
осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: