Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1140 09.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7352 по описа на втори граждански състав за 2019г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, подадена от „Еврофоум БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. НПЗ
Искър,5010, № 1, бл. Склад 2, представлявано от **** Ч. Т. Д. против „Грийн
Фабрик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, представлявано от **** Р. К. К., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните
поддържат дълготрайни търговски отношения, свързани с покупко-продажба на
дунапрен и стоки за мебелно производство. Ищецът продал на ответника стоки от
посочения вид, във връзка с което били издадени следните фактури: фактура № *****
от 06.08.2018 г. на стойност 4678,79 лева с ДДС; фактура № ******* от
07.08.2018 г. на стойност 9915,04 лева с ДДС. Стоките били предадени и получени
със стокова разписка № ****/07.08.2018 г. Били издадени и дебитно известие № *******
от 10.08.2018 г. на стойност 57,62 лева с ДДС към фактура № ********* от
07.08.2018 г.; фактура № ****** от 19.09.2018 г. на стойност 9362,17 лева с
ДДС. Стоките били предадени и получени с двустранно подписана стокова разписка
№ **** от 17.09.2018 г. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като е предал предварително заявените видове и количества стоки на
ответника, а издадените за това данъчни фактури били получени от последния,
което било удостоверено с подпис върху тях от представител на ответното
дружество. Въпреки това, ответникът не заплатил дължимата на ищеца сума в общ
размер на 22087,75 лева. Твърди се в исковата молба, че в резултат на забавата
ответникът дължи и обезщетение за забава в общ размер на сумата от 1194,65
лева, формирана както следва: по фактура № *****/06.08.2018 г. – сумата от 61,08 лева за периода 06.09.2018 г. –
22.10.2018 г. върху главницата от 4678,79 лева с ДДС, както и сумата от 114,71 лева за периода 23.10.2018 г. –
21.03.2019 г. върху главницата от 2752,92 лева; по фактура № ******/07.08.2018
г. – сумата от 539,81 лева за
периода 07.09.2018 г. – 21.03.2019 г.; по Дебитно известие № ****** от
10.08.2018 г. – сумата от 3,14 лева
за периода 07.09.2018 г. – 21.03.2019 г. и по фактура № ***** от 19.09.2018 г.
– сумата от 475,91 лева за периода
20.09.2018 г. – 21.03.2019 г. Въз основа на
гореизложеното, ищецът е сезирал съдът с искане да постанови Решение, с което
да осъди ответното
дружество да заплати сумата от 22087,75 лева с ДДС, представляваща непогасено
вземане, произтичащо от сключен неформален договор за покупко-продажба на
дунапрен и стоки за мебелното производство, обективиран във фактура № ***** от
06.08.2018 г., фактура № ***** от 07.08.2018 г., дебитно известие № ******** от
10.08.2018 г. и фактура № ****** от 19.09.2018 г., сумата от 1194,65 лева –
обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г. – 21.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 10.05.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното
дружество „Грийн Фабрик” ООД не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище
по иска. В съдебно
заседание не се явява представител на ответното дружество, не са ангажирани
доказателства, нито е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
От доказателствата по делото се
установява наличието на облигационна връзка между страните, произтичаща от
договор за покупко-продажба на стоки. Въз основа на съществуващите трайни
търговски отношения между страните, ищецът е продал на ответника стоки от посочения
вид, във връзка с което са издадени, приетите по делото фактури с № ******** от
06.08.2018 г. на стойност 4678,79 лева с ДДС; фактура № ******** от 07.08.2018
г. на стойност 9915,04 лева с ДДС. Стоките са предадени и получени със стокова
разписка № ****/07.08.2018 г. Издадено е дебитно известие № ********* от
10.08.2018 г. на стойност 57,62 лева с ДДС към фактура № ******** от 07.08.2018
г.; фактура № ********* от 19.09.2018 г. на стойност 9362,17 лева с ДДС.
Стоките са предадени и получени с двустранно подписана стокова разписка № ****
от 17.09.2018 г. Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предал предварително
заявените видове и количества стоки на ответника, а издадените за това данъчни
фактури са получени от последния, което е удостоверено с подпис върху тях от
представител на ответното дружество. Ответникът не ангажира доказателства да е
заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер на 22087,75 лева. В резултата на
забавата ответникът дължи и обезщетение за забава в общ размер на сумата от
1194,65 лева, формирана както следва: по фактура № ********/06.08.2018 г. –
сумата от 61,08 лева за периода
06.09.2018 г. – 22.10.2018 г. върху главницата от 4678,79 лева с ДДС, както и
сумата от 114,71 лева за периода
23.10.2018 г. – 21.03.2019 г. върху главницата от 2752,92 лева; по фактура № ********/07.08.2018
г. – сумата от 539,81 лева за
периода 07.09.2018 г. – 21.03.2019 г.; по Дебитно известие № ********* от
10.08.2018 г. – сумата от 3,14 лева
за периода 07.09.2018 г. – 21.03.2019 г. и по фактура № ********* от 19.09.2018
г. – сумата от 475,91 лева за
периода 20.09.2018 г. – 21.03.2019 г.
Ответникът
не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
Като писмени доказателства по делото са приети копия процесните фактури,
стокови разписки, преводно нареждане, изчисление на законната лихва и сметка
410.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответното дружество. Същото е редовно призовано и за първото
по делото заседание, като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, следва предявените
искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство /включително и тези, направени в
производството по обезпечаване на настоящия иск/, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени. Същите възлизат на сумата
от общо 3644,51 лева, от които: заплатена държавна такса в размер на 933,51
лева, адвокатско възнаграждение в размер
на 1320 лева с ДДС, 1020 лева заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обезпечаване на иска, 5 лева държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, 240 лева адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело и 126 лева разноски по изп. Дело № ****/2019г. по описа на ******
с рег. № *****.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „Еврофоум БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. НПЗ
Искър,5010, № 1, бл. Склад 2, представлявано от **** Ч. Т. Д. да заплати на
„Грийн Фабрик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от **** Р. К. К. сумата от 22087,75 лева с ДДС /двадесет и две хиляди осемдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща непогасено вземане, произтичащо от сключен неформален
договор за покупко-продажба на дунапрен и стоки за мебелното производство,
обективиран във фактура № ******** от 06.08.2018 г., фактура № ******** от
07.08.2018 г., дебитно известие № ********* от 10.08.2018 г. и фактура № *********
от 19.09.2018 г., както и сумата от 1194,65
лева /хиляда сто деветдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода 06.09.2018 г. – 21.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 10.05.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Еврофоум БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. НПЗ Искър,5010, №
1, бл. Склад 2, представлявано от **** Ч. Т. Д. да заплати на „Грийн Фабрик”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“
№ 1, представлявано от **** Р. К. К. сумата от общо 3644,51 лева /три хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и
петдесет и една стотинки/, от които: заплатена държавна такса в размер на
933,51 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 1320 лева с ДДС, 1020 лева заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обезпечаване на иска, 5 лева държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, , 240 лева адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело и 126 лева разноски по изп. Дело № *****. по описа на ****
****** ****** с рег. № ****.
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.