Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело №
15205 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 10.10.2019 г. на частен съдебен изпълнител А.Д., рег. № 853, по изп. д. № 20198530400465, с което е
отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на взискателя,
съответно таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Жалбоподателят намира обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен. Счита, че на взискателя се дължи единствено адвокатско възнаграждение
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ в размер на 200 лева. Твърди, че
изпълнителното дело не се отличава фактическа
и правна сложност и на пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Твърди още, че включването на сумата за адвокатско
възнаграждение при определяне на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ е неправилно и евентуално иска намаляването й при
редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по делото разноски.
Взискателят по изпълнителното дело И.И.Г.не подава възражение срещу жалбата в законоустановения срок.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20198530400465 е изложил
подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частната
жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима.
На 27.09.2019 г. по молба на взискателя И.И.Г., подадена чрез адв. Ч.е образувано процесното изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2019 г., издаден от Софийски градски съд, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 708.59 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното
дело се иска от
съдебния изпълнител да събере присъдените от съда суми /главница и лихви /,
както и разноски по изпълнителното дело, вкл. и адвокатско възнаграждение по
приложен договор за правна защита от 27.09.2019 г. С този договор е уговорено
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 260
лева, като договорът служи за разписка, че уговореното възнаграждение е
платено. Взискателят иска да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
На
27.09.2019 г. съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по
изпълнителното дело, в които е включено
и задължение за разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение н
авзискателя в размер на 260 лева.
На 09.10.2019 г. длъжникът подава молба възражение, с което иска намаляване поради прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя от 260 лева на 200 лева.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя на 200 лева, както и начислените върху него такси
за изпълнението по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. Предвид изложеното
следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата от
200 лева, предвидена в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 за образуване на изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателя.
Съгласно чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от 500,01 лв.
до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.
Следователно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1 предвижда, че
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя в
зависимост от материалния интерес. В случая материалният интерес по
изпълнителното дело за взискателя е в
размер на 708.59 лева. Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200
лева и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/5 от съответното
възнаграждение, посочено
в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
в конкретния случай и при материален интерес от общо 708.59 лева, адвокатското възнаграждение по т. 2 възлиза на
сумата от 60 лева /1/5 от 300 лева/. Платеното от взискателя
възнаграждение от 260 лева е в този размер /200+60=260 лева/, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК за допълнително
намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство. Ето
защо постановлението на ЧСИ, с
което е отказано искането за редуциране на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело на взискателя до
сумата от 200 лева е правилно. По отношение на пропорционалната такса, съдът намира,
че такава се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният
изпълнител събира и т. нар.
окончателна такса. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин, съобразно интереса, а не само
главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят, таксата се следва върху събраната сума,
поради което доводът на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и
разноските по изпълнението не може да бъде споделен. Предвид горното съдът
намира, че искането на жалбоподателя за допълнителнто намаляване на
определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата е неоснователно.
Така мотивиран,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 10.10.2019 г. на частен съдебен
изпълнител А.Д., рег. № 853, по
изп. д. №
20198530400465, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски
хонорар на взискателя, съответно таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.