РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2227/25.11.2022г.
гр.
Пловдив 25.11.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести октомври 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1750 по описа на Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по
делото е образувано по повод касационна жалба от М. Б. А., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния му представител адв. П. против Решение № 1128 от
02.06.2022г., постановено по АНД № 2297/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив,
с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4223893 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на М.. Б. АЛ., ЕГН М. Бахчет А. е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Ответникът оспорва жалбата.
Претендира възнаграждание за юрисконсулт.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания
и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за неоснователна
поради следното:
За да потвърди
електронния фиш, районният съд е приел, че от събраните писмени доказателства
по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП.
Относно пътен знак В26 районният съд е
посочил, че в конкретния случай не се касае за кръстовище, а за крайпътна територия,
заради която е наложено ограничението на скоростта до 60 км/ч и е напълно
алогично действието на В26 да се изчерпва именно там. Съдът правилно е
възприел, че от приложения по преписката Протокол по чл. 10 от Наредбата се
установява, че разстоянието между пътния знак и позиционираното АТСС е било
200м, тоест нарушението е заснето в зоната на действие на пътния знак,
ограничаващ скоростта до 60 км/ч.
Правилно според
районния съд е приел, че деянието е било санкционирано по реда на чл.182, ал.2,
т.4 ЗДвП, размерът на глобата е императивно определен и за наказващия орган,
както и за съда, липсва възможност за преценка. При служебната проверка
районният съд не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са нарушили правото на защита на нарушителя, електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от твърдените пороци.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че процесният знак В26 е поставен неправомерно от
частно-правен субект и в противоречие с чл.4 и чл.12, ал.1, т.2, б.“з“ от
Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организация на движението по пътищата и чл.26,
ал.3, вр. ал.1, т.1, б.„в“ ЗП. Процесният участък от пътя е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3, ал.2 ЗП и се управлява от
Агенция „Пътна инфраструктура“, която трябва да поддържа стопанисваните от нея
пътища изправни и с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, да организира движението по тях, като регламентацията на това задължение е
подробна (чл.47 ППЗП, чл.3, ал.1 и 2 ЗДВП, чл.6, ал.1 ППЗДвП, чл.2 и чл.4 от
Наредба № 1 от 17.01.2001 г. и др.) и предполага самостоятелно или съчетано
използване на пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства
за сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага
проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и
поддържането й в съответствие с проекта, а поставянето на пътни знаци се
обуславя от ред административни процедури, приключващи с издаване на
окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство. Предвид факта, че процесният знак В26 безспорно е
поставен по указание на органите на ОДМВР Пловдив, че в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отбелязано наличие на пътен знак В26 и общо
ограничение на скоростта от 60 км/ч, че именно на това място е поставено АТТС,
то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен
акт, одобрен от съответния стопанин на пътя ОПУ Пловдив. Т.е., процесният знак
В26 е валидно поставен. Като е стигнал до същия правен извод, макар да не са
изложени подробни мотиви в тази насока, районният съд правилно е преценил
доказателствата, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и
правилно е приложил материалния закон.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1128 от 02.06.2022г., постановено по АНД
№ 2297/2022г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА
М. Б. А., ЕГН **********,***
да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :