ПРОТОКОЛ
№ 179
гр. Варна, 30.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500477 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Въззивницата А. М. Р., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция и адв. Л. П., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция. Представят пълномощно и в днешно съдебно заседание от
29.11.2022 г.
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, чрез представляващия
Апелативна прокуратура – Варна, редовно призована, явява се прокурор от
Апелативна прокуратура - Варна С. К..
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.А: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото, не са налице пречки.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 154/27.06.2022г., постановено по гражданско дело № 287
по описа за 2021г. на Окръжен съд – Шумен, а именно:
1. Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор
в ОП - Шумен, против решението в частите му, с които въззивникът е бил
1
осъден да заплати на А. М. Р. от гр. Шумен сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни
и физически болки и страдания, вследствие от воденото срещу нея
наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на
МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за
извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е
оправдана с влязла в сила на 02.04.2021г. присъда № 1/18.01.2021г. по НОХД
№ 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение №
260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021г. на ШОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021г. до
окончателното й плащане; сумата от 269.44 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 10 000 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.;
сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
заплатени разходи за адвокатски хонорар, вследствие от воденото срещу нея
наказателно преследване, започнато по ДП № 222/2015г. по описа на РУ на
МВР – Велики Преслав и повдигнатите й и поддържани обвинения за
извършено престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, за което е
оправдана, с влязла в сила на 02.04.2021г., присъда № 1/18.01.2021г. по
НОХД № 1479/2020г. по описа на ШРС, потвърдена с решение №
260025/02.04.2021г. по ВНОХД № 63/2021 г. на ШОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 07.07.2021 г. до
окончателното й плащане;. сумата от 24.25 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 900 лева за времето от 02.04.2021г. до 07.07.2021г.; сумата
от 1 848.93 лева, от която 10 лв. държавна такса, 1 450.60 лева – деловодни
разноски и 388.33 лева адвокатски хонорар.
Счита се, че исковите претенции са останали недоказани по основание и
размер, а присъденото обезщетение – прекомерно завишено и несправедливо
с оглед на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон,
интерпретирайки факти, увеличаващи тежестта на претърпените от ищцата
вреди, поради което е достигнал до извод за наличието на причинна връзка с
повдигнатото й незаконно обвинение. Счита се, че сочените от ищцата
негативни емоции и преживявания от воденото срещу нея наказателно
производство не са били извън обичайните такива в подобни случаи, а
установените й заболявания са били налични още преди започване на
наказателното преследване. Неправилно са били анализирани гласните
доказателства на свидетели, които са в близки лични отношения с ищцата. По
делото не е било установено Прокуратурата на РБ да е разпространявала
информация в общественото пространство за воденото наказателно
производство, с което да е инициирала уронване на доброто име на ищцата и
да е рефлектирало негативно върху личните и професионалните й контакти.
Повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление, а взетата мярка за
неотклонение е била най-леката. Поради това присъденото обезщетение е
завишено и не е съобразено със съдебната практика по аналогични дела.
2
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на
предявените искове, а евентуално – да се определи по-нисък размер на
дължимото от ответника обезщетение.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна А. М. Р..
2. Въззивна жалба на А. М. Р. чрез адв. П. П. и адв. Л. П.а, против
решението в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 10 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.04.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че в
обжалваната му част решението е неправилно, тъй като съдът не е мотивирал
присъдения размер на обезщетението – дали този случай е типичен, отличава
ли се с по-висока или по-ниска степен на увреждане. Поддържа се, че като
начало на периода, в който ищцата е търпяла неимуществени вреди следва да
се приеме датата на узнаването от нея за заведеното наказателно
производство, което е станало на 12.05.15г. (когато й е снето обяснение от
полицейски орган), а не от момента на привличането й като обвиняема, което
е станало едва на 09.06.16г. Поради това и се поддържа, че наказателният
процес не е проведен в разумен срок, тъй като е продължил около 6 години –
от 27.05.15г. до 02.04.21г. Това обосновава увеличен размер на дължимото
обезщетение. На следващо място е посочено, че наказателното дело не се е
отличавало с голяма сложност (двама обвиняеми, но при една и съща
фактическа обстановка), ищцата се е явявала на всички процесуално-
следствени действия и не е станала причина за отлагане или бавене на делото,
а същевременно органите на прокуратурата са изготвяли и внасяли три пъти
обвинителни актове като производството по първите два е било прекратявано
от съда поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита и необоснованост на обвинителния акт.
Начина на провеждане на наказателното производство следва да се определи
като интензивен, което прави случая нетипичен за практиката по наказателни
дела и обосновава според въззивницата по-висок размер на дължимото
обезщетение. Сочи се, че не е била направена от първоинстанционния съд и
адекватна оценка относно здравословното й състояние, вследствие на
поддържаното срещу нея обвинение, по което тя е била оправдана, за да се
определи и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и
уважаване на предявения иск за неимуществени вреди до пълния предявен
размер, ведно със законната лихва от 02.04.21г. до окончателното изплащане
на сумата , ведно с направените разноски за двете инстанции.
В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република
България не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Страните не са формулирали доказателствени искания в подадените от
всяка от тях въззивни жалби.
3
АДВ.П.: Поддържаме нашата въззивна жалба изцяло. Оспорваме
въззивната жалба на прокуратурата.
ПРОКУРОР К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам изцяло
жалбата на насрещната страна.
АДВ.П.: След произнасяне на решението, относно здравословното
състояние на нашата доверителка, представям доказателства, изследвания,
които са в рамките на констатираните заболявания, от които тя страда и по
които има произнесена СМЕ - резултати от образно изследване и 2
амбулаторни листа.
ПРОКУРОР К.: Не се противопоставям да бъдат приобщени като
доказателства по делото.
Съдът намира, че представените в днешно съдебно заседание писмени
доказателства, съставени след постановяване на първоинстанционния съдебен
акт, представляват нови такива, относими са към предмета на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените в днешно съдебно заседание от
въззивницата Р. писмени доказателства – резултати от образно изследване от
25.08.2022 г., амбулаторен лист от 02.11.2022г. и амбулаторен лист от
18.11.2022г.
АДВ.П.А: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на
разноските.
ПРОКУРОР К.: Нямам възражения за прекомерност. Няма да соча
доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения списък с разноските, както и договор
за правна защита и съдействие, който е на гърба на представеното в днешно
съдебно заседание пълномощно от процесуалните представители на
въззивницата Р..
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.П.: Уважаеми апелативни съдии, представили сме подробна
въззивна жалба, която поддържаме. В рамките на настоящото производство
ще направя съвсем кратки няколко акцента.
Мотивирали сме, в унисон със съдебната практика, още един довод
касателно преценката на разумния срок по проведеното наказателно
производство по отношение на това от кога се търпят вредите. Мотивирали
сме, че според нас се търпят вредите от датата на узнаването за заведеното
наказателно производство. В нашия случай това е станало в изпълнение на
4
поръчка за разпит на нашата доверителка, който е проведен на 15.05.2015г.
Съдът е приел, че началната дата е от датата на повдигане на обвинението на
09.06.2016г. Не искам да преповтарям съдебната практика, но узнаването,
впрочем както и целият институт на обезщетяването за неимуществени вреди,
е за целия срок, през който са търпени. А нашата доверителка е била посетена
от полицейския служител Стефанов, по делегация са й зададени въпросите, в
домът й е била разпитана, и близките й са били там. От този момент тя е
разбрала, че срещу нея има оплакване, че срещу нея е заведено наказателно
производство на фаза полицейска проверка за дарените от майка й и от леля й
земеделски земи. В този смисъл това е началният срок на търпене на
притесненията, на стреса. Аз считам, че е основателно да се преоценят
доказателствата в тази посока и да се прибави и този срок, който е повече от
една година при преценка на размера на обезщетението.
Относно останалите данни може би ще ги съчетая с възраженията ни
срещу въззивната жалба. Във въззивната жалба са посочени няколко акцента
в аргументи в посока, че този случай не разкрива особени по-тежки
обстоятелства в сравнение с останалите случаи, които са в практиката на
съдилищата по ЗОДОВ. Аз считам обратното, няколко обстоятелства има,
които са категорични и сочат на по-тежки обстоятелства, кратко, без да
казвам датите, но все пак: По този случай има проведени три досъдебни
производства, три фази на досъдебното производство и то след като се
намесва съда и дава указания за отстраняване на нередовности, има внесени
три обвинителни акта срещу нашата подзащитна и срещу другия подсъдим, с
висок да го наречем обвинителен уклон в този случай да бъдат осъдени.
Лично аз не видях в практиката случай, в който да имаме трикратно внасяне
на обвинителен акт и крайното произнасяне на съда е, че няма доказано
престъпление, това отличава този случай и то по посока на по-тежки
обстоятелства.
Второто, което по същия начин прокуратурата във въззивната жалба е
предложила да цените доказателствата за здравословното състояние на
нашата доверителка, в смисъл видите ли всичките й заболявания били от
преди случая. Не е така, има заболявания, чиято симптоматика например д-р
Ивайло Петров е посочил, че не може да се датира началото на заболяването,
но при всички случаи няма нито едно заключение, не бих желал да ги
подлагам отново на анализ, но в нито едно от заключенията няма такава
констатация, че няма отношение стреса. Напротив, ако вещите лица в единия
случай казват, че стресът, преживеният стрес е от категорията на факторите,
които обуславят възникване на заболяването, всички казват, че преживеният
стрес в рамките на тези 6 години е от факторите, които задълбочават
заболяването такова, каквото е. В този смисъл аз също бих определил
настоящият случай от категорията не на обикновените. Разбира се
психиатричното обсъждане, само едно изречение да кажа, да, посочил е
психиатърът, че с помощта на подкрепата на близките, на семейството,
нашата доверителка е успяла да преодолее, не е стигнала до лечение, не е
5
търсила специализирана психиатрична медицинска помощ, да, но това
подлежи точно то, нейните усилия, нейните преживявания е основанието,
което да се прецени и слава богу, че не е стигнала до такъв тип лечение, но
онова, което психиатърът посочва, той е категоричен. Освидетелстваната е
преживяла стрес, което представлява преходно разстройство и в последствие
след него могат да се проявят тревожност, отчаяние и други симптоми. Така
е, аз считам, че това е основата и както нашата доверителка и свидетелите,
които бяха разпитани по делото казаха, че при всяко призоваване, при всяко
явяване на досъдебно производство и няколкото съдебни производства, при
нея чувството за притеснение, за страх, за тревожност, невъзможността да
спи, употребата на лекарства, се е засилвало. Считам, че в рамките на
практиката на ЕСПЧ шест години е период за водене на наказателно
производство, който в нашия случай следва да бъде определен не като
разумен срок, извън срока. ВКС е бил сезиран с молба за определяне
подсъдност поради това, че съдиите във Великопреславския районен съд не
са били достатъчни за да гледат делото. Обикновено се казва, че за това
прокуратурата няма вина, да, но това е 1 месец и 14 дни от целия 7 годишен
срок. Този аргумент не го видях да се ползва във въззивната жалба на
прокуратурата. Но случаят не е такъв, който да определя от трите участници в
процеса - нито съда, нито страните са станали причина за този дълъг срок.
Очевидно воденото трикратно наказателно производство е основанието да
покрива критериите за разумен срок и изцяло под контрола на прокуратурата.
Моля Ви да уважите жалбата. Считаме за справедливо да се преоценят
доказателствата и критериите и да се определи обезщетението в рамките на
поисканото с исковата молба. Моля Ви за разноски, това което ни е платено в
настоящото производство.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
въззивната жалба на Окръжна прокуратура – Шумен. Моля да отмените
решението на първоинстанционния съд и да отхвърлите иска на А. Р. като
недоказан или алтернативно да намалите присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди и да определите обезщетение в
значително по-нисък размер. Представям писмени бележки, с копие на
насрещната страна.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.15 часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7