Определение по дело №2607/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД № 2607/17 г. на СГС, НО, 9 състав

 

 Софийската градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Л.М.П. за това, че на неустановени дата и час, в периода от около 15.00 часа на 29.03.2017г. - до около 08.50 часа на 30.03.2017г., в гр. Раднево, в сградата на Съдебната палата, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „а“ от НК, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, а именно-съдия в Районен съд-Раднево, /назначена с Решение на ВСС по Протокол № 17/15.05.2002 г., встъпила в длъжност „съдия при Районен съд-Раднево“ на 20.05.2002 г., след като подписала акт за встъпване в длъжност от същата дата; с Решение по Протокол № 61 от 17.12.2014 г. на ВСС е отстранена временно от длъжност „съдия“ в РС-гр. Раднево - до приключване на наказателно производство, образувано и водено срещу нея; с Решение по Протокол № 25 от 22.11.2016 г., на ВСС е възстановена на длъжност „съдия в Районен съд - Раднево“, на която позиция тя е встъпила, считано от 01.12.2016г. - с подписване на акт за встъпване в длъжност от същата дата), в кръга на службата си, съставила официален документ - протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017г., по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево, в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления, а именно:

 - удостоверила невярно, че на именното повикване на страните, преди откриване на съдебното заседание, в съдебната зала се е явил адвокат Ж.Т.Ж. ***, определен за служебен защитник на освидетелстваната С.П.Б.;

 - удостоверила невярно, че на именното повикване на страните, преди откриване на съдебното заседание, в съдебната зала се е явил представител на Районна прокуратура-Раднево, в лицето на прокурор Д.П.С.;

 - удостоверила невярно, че прокурорът С. била направила изявление „Да се даде ход на делото“;

 - удостоверила невярно, че защитникът - адвокат Ж.Ж. *** бил направил изявление: „Да се даде ход но делото“;

- удостоверила невярно, че била снета самоличността на вещото лице по делото - д-р Д.С.Т., както и че вещото лице било предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК;

- удостоверила невярно, че прокурорът С. била направила изявление: „Да се приеме съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства. Няма да соча други доказателства, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.“;

 - удостоверила невярно, че защитникът адв. Ж. бил направил изявление: „Да се приеме съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства. Няма да соча други доказателства, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.“;

- удостоверила невярно, че в хода по същество на делото (съдебните прения) прокурорът С. била направила изявление за прекратяване на принудителното лечение на освидетелстваната С.П.Б., а именно: „С оглед приетата съдебно психиатрична експертиза и становището на експерта, следва да се прекрати принудителното лечение в ДПБ гр. Раднево, спрямо освидетелстваната С.П.Б..“;

- удостоверила невярно, че в хода по същество на делото (съдебните прения) служебният защитник адв. Ж. бил направил изявление за прекратяване на принудителното лечение на освидетелстваната С.П.Б., а именно: “Моля, да се прекрати принудителното лечение в ДПБ Раднево, спрямо подзащитната ми!“, с цел да бъде използван този документ (протокол) по ЧНД № 95/2017г., по описа на Районен съд-Раднево, като доказателство за тези обстоятелства и изявления - престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.

Участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е било доказано в хода на съдебното следствие посредством показанията на свидетелите Д.С., Д.С., Ж.Ж., както и тези на свидетелите Х.Д., И.С. и Р.Д., които намира за безпротиворечиви. Приема, че обвинението се подкрепя и от заключението на изготвената по делото графическа експертиза, която установява авторството на протокола от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017 г. по ЧНД № 95/2017 г. по описа РС- Раднево. В подкрепа на обвинителната теза се кредитира и заключението на компютърно-техническото изследване, с предмет съдържанието на  приложената като веществено доказателство 1 бр. флаш памет и 1 бр. магнитен носител - диск. Сочи, че в случая безспорно се касае за невярно документиране, при което в официален удостоверителен документ са били обективирани обстоятелства и изявления, които обективно не са се случили. Приема, че процесният протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017 г. по ЧНД № 95/2017 г. по описа на РС- Раднево, подписан от подсъдимата П. е официален документ,  защото е съставен от длъжностно лице - съдия в РС - Раднево, в кръга на службата й и отразява  извършени съдебни действия по ЧНД № 95/2017 г. по описа на РС- Раднево, по което ръководно-решаващ  орган  е била именно подсъдимата П.. Изтъква, че в процесния случай се касае за довършено престъпление, доколкото неподписването на процесния протокол от свидетелката Д.С., в качеството й на съдебен секретар е ирелевантно, тъй като е достатъчно, че документът е бил подписан от длъжностното лице – орган на власт, което е ръководило съдебното заседание и под чиято диктовка е следвало да бъде изготвен официалният документ. Посочва, че в съставения от подсъдимата П. протокол от с.з. са отразени невярно редица обстоятелства и изявления с правно значение, включително явяването в с.з. на прокурор Д.С.,*** и адв. Ж.Ж., като служебен защитник на освидетелстваната Б.. Излага съображения за неприложимост на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 311, ал. 2 от НК с оглед завишената обществена опасност на поведението на П. поради факта, че са били нарушени обществените отношения, свързани със сигурността на документираното в областта на правораздаването. Съображения за това черпи и от предмета на производството по чл. 89 от НК. Счита, че деянието е съставомерно и от субективната страна. С оглед изложеното предлага съдът да признае подс. П. за виновна по повдигнатото й обвинение и при наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства предлага да й бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от между една и две години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитата на подс. П. в лицето на адв. К. предлага на основание чл. 304 от НПК съдът да признае подс. Л.П. за невиновна в извършването на престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК, за което е предадена на съд и да я оправдае изцяло по повдигнатото й обвинение. На първо място се споделя извода на СГП относно длъжностното качество на П.. На следващо място се подържа и тезата на държавното обвинение, че протоколът от с.з., с положен от подсъдимата подпис представлява писмено доказателствено средство, удостоверяващо извършените по време на заседанието процесуални действия, независимо от липсата на подпис от съдебния секретар. Приема, че протоколът, подписан единствено от св. С. е изготвен на базата на звукозапис, който не отговаря на изискванията на чл. 311, ал. 3, във вр. чл. 237 и чл. 239 от НПК, тъй като не се установява П. да е разпоредила изготвянето на звукозапис от проведеното съдебно заседание. Приема, че единственият годен протокол от с.з. е инкриминираният, а подписаният от св. С. такъв и изготвеният по време на съдебното заседание звукозапис не са годни доказателствени средства, поради което и следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Горното от своя страна обуславя извода на защитата за некредитиране на назначената по делото компютърно-техническа експертиза, представляваща снети на хартиен носител записи, за които е неясно кога и как са били направени. Счита на следващо място, че показанията на свидетелите Т., С. и С. не са конкретни, а останалите събрани по делото гласни доказателства са производни и следователно негодни да обосноват категоричен извод за осъществен състав на престъпление. Излагат се аргументи и за липса на умисъл от субективна страна, доколкото обективираните в инкриминирания документ обстоятелства не са неверни, тъй като правните изводи на съда, били основани на заключението на изготвената по делото СПЕ, а постановеното определение - в полза на освидетелстваното лице. Изтъква се, че отразеното в протокола съответства на действителната воля на всички участващи в производството страни, а съдържанието на постановеното от П. определение съвпада с това на въззивния съдебен състав. С оглед изложеното защитата приема, че в случая не се касае за удостоверяване на неверни обстоятелства. Счита, че в случая дори да е налице обективно съставомерно поведение, то се касае за явна малозначителност на деянието, липса на обществена опасност и вредни последици.

Подсъдимата П. се явява лично в съдебните заседания, ползва се от правото си да дава обяснение по повдигнатото й обвинение, в което излага, че на 29.03.2017г. имала насрочени заседания по четири дела, първото от които било това по НЧД № 95/2017 г., чийто предмет бил разглеждане на предложение за прекратяване на принудителни медицински мерки. При влизането си в залата установила съдебния секретар – св. Д.С. и адв. С. К., за когото предположила, че е определения от адвокатската колегия да предоставя служебна правна помощ на освидетелстваното лице. Повикала поименно страните по делото, като в залата влезли вещото лице Д.Т. и освидетелстваната. Т. уведомила подс. П., че озвучителната система не работи добре, а адв. К. излязъл от залата. Още с влизането си, освидетелстваната имала неподредено поведение, вещото лице и подс. П. се опитали да я успокоят, в залата влязла прокурор С., която също се включила в разговора. Подс. П. направила всичко възможно да подържа реда в залата, но била затруднена от поведението на освидетелстваното лице. След започването на съдебното заседание П. не препятствала възможността страните да вземат отношение по предмета на делото. Била сигурна, че адв. К. е служебен защитник на освидетелстваната, а тя съобразила определението си въз основа на изготвената по делото СПЕ от вещото лице, която била определяща по делата с подобен предмет. Съдебното заседание приключило бързо. Съдебният секретар изготвила писмо, което връчила на вещото лице още в с.з. След приключването на заседанието по делото в залата влязъл адв. Ж., като подс. П. го уведомила, че заседанието по НЧД № 95/2017 г. е приключило. На следващия ден подписала протокола от с.з. по НЧД № 95/2017г ., който се намирал по делото, след като се уверила, че края на протокола обективирал постановеното от нея определение. След като предала делото на секретаря – св. Д.С., достъпът й до делото бил ограничен. В следващите дни случайно узнала, че по делата се водят звукозаписи, както и че по НЧД № 95/2017 г. е постъпил протест от РП – Раднево. Опитите й да получи достъп до делото останали без успех, тъй като председателят на съда издала заповед за ограничаването му. На 8 април, 2017 г. провела разговори с адв. Ж.Ж., който я уведомил, че при проведен разговор със св. В., последната го предупредила, че ще бъде разпитван като свидетел и трябва да знае, че по делата на подс. П. се изготвят звукозаписи. Сочи, че дори да е извършила нарушение, определението й по процесното дело е в пълно съответствие с заключението на изготвената по делото СПЕ, както и че през цялото време считала, че намиращият се в залата адв. К. е служебен защитник на освидетелстваната.

От събраните по делото доказателства, гласните: обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели, както и многобройните писмени и веществени, включително експертните заключения, обсъдени по реда на чл. 14 и 18 НПК и внимателно разгледани на основание чл. 107, ал. 5 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Л.М.П. е родена на *** г. в гр. Б., българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, работи като съдия в Районен съд-Раднево, неосъждана, с адрес по лична карта в гр. Нова Загора, ул. „*********и настоящ адрес ***, ЕГН **********. Същата е с добри характеристични данни.

Подс. Л.П. завършила Юридическия факултет, специалност „Право“ в Б.кия свободен университет. На 02.03.2001 г. след положителен резултат от положения практико-теоритичен изпит придобила юридическа правоспособност. С решение на Висшия съдебен съвет от 15.05.2002г. била назначена на длъжност „съдия в Районен съд - Раднево“, на която длъжност П. встъпила на 20.05.2002г. По време на работата си подс. П. била неколкократно атестирана, като получавала оценка от периодичните си атестации - „много добра“.   Административният ръководител обърнал внимание на подс. П. за допуснати от нея нарушения по движението на делата, за което Висшия съдебен съвет бил уведомен. С влязъл в сила на 01.10.2009 г. акт на административния ръководител на РС Раднево на подс. П. било наложено дисциплинарно наказание – „забележка“. С решение на ВСС от 17.12.2014г., подс. Л.П. била временно отстранена от длъжност „съдия в Районен съд - Раднево“. С решение на Съдийската колегия на ВСС от 22.11.2016г. Л.П. е била възстановена на длъжност „съдия при РС-Раднево“. Фактически подсъдимата започнала да изпълнява работата си като съдия в съда на 01.12.2016г.

В периода след отстраняването на подс. П. от длъжност през 2014 г. до възстановяването й на работа в края на 2016 г. в РС - Раднево била въведена система за звукозапис на провежданите открити съдебни заседания. Целта на същата била подпомагането на съдебните секретари при изготвянето на протоколите от проведените съдебни засадения, както и в случаи на направени искания по реда на чл. 312 от НПК. Пред залите в съда имало поставени информационни табели за изготвяните звукозаписи по време на съдебните заседания, както и за въведената система за видеонаблюдение в сградата на съда.

На 21.03.2017г. в Районен съд - Раднево било образувано ЧНД № 95/2017г. по реда на чл. 89 от НК въз основа на направено предложение за прекратяване на принудителни медицински мерки, постановени спрямо освидетелстваното лице С.П.Б.. При разпределянето на делото за съдия-докладчик била определена подс. Л.П., която с разпореждане от същата дата постановила предоставяне на правна помощ на освидетелстваното лице с оглед задължителното участие на защитник в производството. Делото било насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.03.2017г. от 8:55 ч., за когато било разпоредено призоваването на страните по делото и на вещото лице-психиатър, изготвило СПЕ, приложена по делото – св. Д.Т.. На 22.03.2017г. било изпратено писмено искане до Адвокатска колегия - Стара Загора за определяне на служебен защитник на освидетелстванатаС.Б. по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево. На същата дата председателят на Адвокатска колегия - Стара Загора изпратил по делото уведомително писмо, с което определял за служебен защитник в производството адвокат Ж.Ж.. Отново на същата дата страните по делото и вещото лице били призовани за участие в съдебно заседание, което следвало да се проведе на 29.03.2017г., от 8:55 ч.

За по-късни часове на датата 29.03.2017 г. подс. П. насрочила съдебни заседания още по две граждански дела и едно наказателно частно дело. С оглед практиката за работа в РС Раднево, която предвиждала за всеки заседателен ден на съдиите да се определя различен съдебен секретар, за посоченото съдебно заседание на подс. П. била определена св. Д.С., която да участва през целия заседателен ден и която до този момент не била участвала в съдебни заседания, докладвани от подс. П..

Малко преди часа на съдебното заседание, представителят на прокуратурата, която била определена да вземе участие по НЧД № 95/2017 г. на РС гр. Раднево - св. Д.С., установила, че е забравила да си вземе химикал. Качила се до кабинета си, който се намирал на втория етаж в сградата на Съдебната палата в гр. Раднево. Междувременно съдебното заседание по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево започнало съобразно датата и часа на насрочването му. Чрез обявяване на номера на делото по системата за външно озвучаване в 08:55 часа подс. П. поканила страните да влязат в съдебна зала  № 1, намираща се на първия етаж в съдебната палата на РС Раднево. В залата влезли освидетелстваната Б. и св. Д.Т., последната в качеството й на вещо лице-психиатър, изготвила приложената по делото СПЕ. Когато св. С. се върнала пред залата видяла адв. Христов, който й обяснил, че заседанието е започнало. Представителят на РП Раднево го попитала защо той е останал пред залата, катоХ.обяснил, че той не е ангажиран по делото, което се разглеждало в момента. Междувременно подс. П. започнала разглеждането на делото независисимо, че в залата не присъствали представител на държавното обвинение и на определения АК Стара Загора служебен защитник на освидетелстваната – адв. Ж.Ж.. Подс. П. в качеството й на съдия по делото  започнала да задава въпроси към освидетелстваната Б., свързани с това как се чувства и има ли близки, които да се грижат за нея. Осв. Б. отговорила: „....Много съм добре. Имам проблеми, ама на всеки жив човек му се налага … да преуспее нещо или да загуби нещо.“.  Добавила, че има близки, както и че: “Дъщеря ми е женена в Гурково. Сина ми е в Италия, кара голям камион с колбаси. Обеща да ми прати малко пари. Обаче като майка, като че ли се отказах да не ми ги праща.“. Докато освидетелстваната и подс. П. водели този разговор в съдебната зала влязла св. Д.С., прокурор при Районна прокуратура - Раднево. При влизането в залата св. С. поздравила, след което заела мястото, предназначено за прокурора в съдебната зала. Когато забелязала св. С. подс. П. се обърнала към нея с думите: „Ами,С.се чувства добре, желае да си ходи в къщи. Синът и дъщеря й ще се грижат за нея“.  Св. С. успяла да отбележи единствено, че по делото има изготвена експертиза.

Така в отсъствие на защитник, без да вземе становище на страните по хода на делото, без да снеме самоличността на явилите се лица, без да разясни отговорността на вещото лице по чл. 291 от НК, без да прочете заключението на изготвената по делото експертиза, подс. П. пристъпила към изслушване на св. Т., която посочила, че поддържала изготвеното писмено заключение, че няма какво да добави и че състоянието на освидетелстваната било добро. В този момент осв. Б. заявила, че ще си пие лекарствата в къщи, което провокирало св. Т. да й отговори, че това не се случва, тъй като нямало кой да контролира приемането на терапията в домашни условия, което ставало причина за 64-те й хоспитализации в психиатричното лечебно заведение. Без да даде възможност за задаване на въпроси към вещото лице, без да определи дали приема заключението на изготвената СПЕ, без да прочете доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, без да поиска становище за искания по доказателствата, без да обяви съдебното следствие за приключено или даде ход на съдебните прения, в рамките на които да изслуша становището на страните по основателността на предложението за прекратяване на постановените спрямо Б. принудителни медицински мерки, подс. П. се обърнала към освидетелстваната като й казала: „Пускам те да си отиваш в къщи“. Съдебното заседание продължило около пет минути, като подс. П. освободила участващите в съдебното заседание по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево, без да постанови съдебен акт – определение, с което да прекрати, замени или продължи принудителните медицински мерки на освидетелстванатаС.Б.. Малко след като участващите в производството лица напуснали съдебната зала се явил св. Ж.Ж., който бил определен за служебен защитник на освидетелстваната. Св. Ж. се извинил за закъснението си, на което подс. П. му отговорила, че производството е приключило. Св. Ж. без да разбере в какъв смисъл е било постановеното съдебното определение, напуснал съдебната зала, а подс. П. продължила със заседанията по останалите дела за деня.

След края на заседанията, св. Д.С. отишла в служебния си кабинет, който освен нея бил ползван и от св. И.С.. Оплакала се от начина на протичане на съдебните заседания, тъй като не знаела какво да отрази в протоколите, които трябвало да изготви. Прослушала звукозаписите и оформила окончателното съдържанието на протоколите от съдебните заседания. Междувременно подс. П. отишла до кабинета на св. С. и поискала да получи протоколите от проведените съдебни заседания, които все още не били готови. В късния следобед на 29.03.2017г. свидетелката Д.С. приключила с изготвянето на протоколите от съдебните заседания по четирите дела от деня. Принтирала ги на хартиен носител, подписала ги и ги предала на подс. П.. Малко преди края на работния ден на 29.03.2017г. подс. П. отишла отново в кабинета на св. С., като поискала от нея да й направи запис на флаш-памет на проекто-протокола от съдебното заседание, проведено по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево. Св. Д.С. изпълнила казаното от подсъдимата и й предала на флаш памет записано копие от съставения от нея проекто-протокол.

На следващата сутрин, подс. П. отново посетила кабинета на съдебните секретари. Попитала колежка на св. С. – Р. Денева кога е родено вещото лице Д.Т.. След извършена справка, св. Денева дала поисканата от П. информация. Малко по-късно подсъдимата отново отишла в кабинета на св. Д.С.. Последната била излязла, затова П. предала на св. И.С. флаш памет и й казала да принтира на хартиен носител протокола от съдебното заседание от предходния ден по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево, тъй като бил готов. След като бил принтиран на синя хартия, каквато била практиката за протоколите от съдебните заседания в РС гр. Раднево, подс. Л.П. го подписала и го оставила на бюрото на св. Д.С., за да го подпише и да го предаде в деловодството на състава. При прегледа на подписания от П. протокол, св. Д.С. установила, че съдържанието му не отговаря на действителното случилото се в хода на провеждане на съдебното заседание по делото, тъй като несъответно на случилото се в протокола било отразено, че преди откриване на съдебното заседание, в съдебната зала се е явил адвокат Ж.Т.Ж. ***; че на именното повикване на страните, преди откриване на съдебното заседание, в съдебната зала се е явил представител на Районна прокуратура-Раднево, в лицето на прокурор Д.П.С.; че прокурорът С. била направила изявление „Да се даде ход на делото“; че защитникът - адвокат Ж.Ж. *** бил направил изявление: „Да се даде ход но делото“; че била снета самоличността на вещото лице по делото - д-р Д.С.Т., както и че вещото лице било предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК; че прокурорът С. била направила изявление: „Да се приеме съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства. Няма да соча други доказателства, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.“; че защитникът адв. Ж. бил направил изявление: „Да се приеме съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства. Няма да соча други доказателства, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.“; че в хода по същество на делото (съдебните прения) прокурорът С. била направила изявление за прекратяване на принудителното лечение на освидетелстваната С.П.Б., а именно: „С оглед приетата съдебно психиатрична експертиза и становището на експерта, следва да се прекрати принудителното лечение в ДПБ гр. Раднево, спрямо освидетелстваната С.П.Б..“; че в хода по същество на делото (съдебните прения) служебният защитник адв. Ж. бил направил изявление за прекратяване на принудителното лечение на освидетелстваната С.П.Б., а именно: “Моля, да се прекрати принудителното лечение в ДПБ Раднево, спрямо подзащитната ми!“. Св. С. установила, че тези обстоятелства били неверни, тъй като св. С. се явила със закъснение и успяла да каже единствено, че по делото има изготвена експертиза, а адв. Ж. изобщо не присъствал в съдебната зала. Същевременно самоличност на явилите се лица не била снемана, а на Т. не била разяснявана отговорността по чл. 291 от НК.

Това мотивирало св. Д.С. да не полага подписа си в протокола, носещ подписа на подс. П., като същият останал без номер. Вместо това след прослушване на звукозаписа от съдебното заседание, записала и принтирала на хартиен носител случилото се по време на с.з., подписала се за секретар в така съставения протокол, на същия бил поставен № 58 и още същия ден св. Д.С. занесла делото в деловодство на съда с два протокола - единият, подписан само от нея като съдебен секретар, но без подпис на подс. П. с поставен № 58, и втори, без номер, който бил подписан от подс. П., но с липсващ подпис за секретар. Съдебният деловодител отказала да приеме ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево, тъй като бил с два изготвени протокола от с.з., проведено на 29.03.2017г.

За случая била уведомена председателят на Районен съд - Раднево - св. Х.Д., която още на 30.03.2017г. устно разпоредила делата да се приемат в деловодствата, заедно с наличните в тях по два протокола от заседанието на 29.03.2017г. и изискала доклад от св. С. и служителките в служба „Деловодство“ на РС-Раднево относно причините за това.

На 03.04.2017г. свидетелката Д.С., в качеството й на прокурор при РП-Раднево, депозирала протест в Районен съд - Раднево срещу прекратяването на принудителното лечение на осв.С.Б., постановено по ЧНД № 95/2017г. по описа на РС-Раднево. С протеста се правело искане за отмяна на съдебния акт на подс. П. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Раднево, поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, изразили се в това, че производството пред първата инстанция било протекло без участието на защитник-адвокат, че представителят на РП-Раднево била  лишена от възможността да вземе отношение по даване ход на делото и по даване ход на съдебното следствие, както и че на прокурора не била предоставена възможност да упражни правото си да пледира по същество на казуса.

Във връзка с постъпилия протест, за случая на 10.04.2017г. св. Х.Д. подала сигнал до Специализирано звено „Антикорупция“ при СГП. Към него приложила заверени копия от материалите по делото, обясненията на съдебните служители, както копие на оптичен носител на целия аудиозапис от проведените на 29.03.2017г. съдебни заседания, като пояснила, че оригиналът на звукозаписа се съхранява, така както е изготвен на флаш памет в съда по изрична нейна заповед.

На 25.04.2017 г. св. Д.С. предала с протокол за доброволно предаване един брой флаш памет, на която се съдържал звукозапис от проведеното съдебно заседание по четирите дела на доклад на подс. Л.П. от датата 29.03.2017г.

Във връзка с протеста на св. С. било образувано въззивно частно- наказателно дело №1085/2017г., по описа на ОС-Стара Загора. С определение от 26.04.2017г., въззивен съдебен състав при ОС-Стара Загора отменил определението от 29.03.2017г., постановено по ЧНД № 95 / 2017г., по описа на РС-Раднево, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в липса на протокол. Едновременно с отмяната на определението на РС-Раднево, съдебният състав при ОС-Стара Загора, се произнесъл и по същество на казуса, като прекратил принудителните медицински мерки по чл. 89, б. „б“ от НК, наложени на осв.С.Б..

От заключението на изготвената по делото СГЕ се установява, че подписът в графа „РАЙОНЕН СЪДИЯ:“, положен от името на подс. Л.П., находящ се в протокол без № от 29.03.2017г. на Радневски районен съд по НЧД № 95/2017 г. на наказателен състав с председател Л.П. и секретар Д.С., който документ бил подписан само от името на районен съдия е положен от подс. П.. Съгласно заключението подписът в графа „СЕКРЕТАР:“ положен от името на св. Д.С., находящ се в протокол № 58 от 29.03.2017г. на Радневски районен съд по НЧД № 95/2017 г. на наказателен състав с председател Л.П. и секретар Д.С., който документ бил подписан само от името на съдебния секретар е положен от св. Д.С..

 По делото е била допусната и изготвена СТЕ, от заключението на която се установява, че на предадената с протокол за доброволно предаване от св. Д.С. флаш памет се съдържат две директории, в едната от които се съдържат три аудиофайла без информация за време на създаване и последна модификация с продължителност съответно: 3 секунди; 34 минути и 11 секунди и 52 минути и 24 секунди. Втората директория съдържа девет броя видеозаписи от коледно тържество. Експертизата е изследвала и съдържанието на приложения по делото оптичен носител, от изследването на който се установява, че съдържа 1 бр. аудио файл с име „Зала 1 29.03.2017.mp3“, създаден на 29.03.2017 г., в 14:33:50 часа, като след тази датата и час промени в него не са били създавани, тъй като оптичният диск е непрезаписваем. Продължителността на аудио файла е 52 мин. и 24 секунди. Съгласно експертното заключение в аудио записите, съдържащи се на флаш паметта и на оптичния диск липсват данни за приложено техническо въздействие, аудио записите с продължителност 52 мин. и 24 сек. са направени в затворено помещение без промяна в акустичната среда, създадени са непрекъснато, съдържат аудио запис от съдебно заседание, проведено  по НЧД № 95/2017 г. по описа на РС – Раднево. Вещото лице уточнява, че не може да бъде извършена преценка за оригиналност на аудио записът на приложената по делото флаш памет, тъй като не съдържа информация за време на създаване и последна промяна. В последна сметка е направен извод за идентичност на двата звукови файла, съдържащи се на флаш паметта и на оптичния носител. В отделно приложение към експертизата е извлечено и показано част от съдържанието на аудио записа, съдържащ се във файловете:  „Зала 1 29.03.2017.mp3“ от оптичния диск и „rec00002.mp3“ от флаш паметта. Съгласно заключението съдържанието именно този аудио запис съвпада почти напълно с Протокол № 58 на Радневски районен съд по ЧНД № 95/2017 г., а съдържанието на протокол без номер е различно от това на аудио записа.

При обсъждане на събраните по делото доказателства на основание  чл. 305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро НПК съдът намира следното:

Горната фактическа обстановка се потвърди и прие за безспорно установена, след събиране в съдебно заседание на наличните гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Л. П. /частично/; показанията на свидетелите: Д.С.; св. Д.С.; св. Ж.Ж.; св. Д.Т.; св. Х.Д.; св. И.С.; от заключенията на вещите лица, изготвили назначената на досъдебното производство Съдебно графическа експертиза (СГЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), приети по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК; от писмените доказателства и доказателствени средства – в това число справката за съдимост на подс. Л.П., характеристиката й, кадровото й досие, два броя протоколи от съдебно заседание по ЧНД № 95/2017 г. по описа на Радневския районен съд, проведено на 29.03.2017 г., с положени по един подпис съответно за секретар от св. Д.С. и за районен съдия – от подс. Л.П., от останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, както и от веществените доказателства по делото, включително 1 бр. флаш памет и 1 бр. оптичен носител, както и приложените в цялост НЧД № 95/2017г. по описа на Радневския районен съд и ВЧНД № 1085 / 2017г., по описа на ОС-Стара Загора.

На първо място съдът кредитира показанията на свидетелите Д.С., св. Д.С., св. Д.Т. и св. Ж.Ж.. Същите са логични, непротиворечививи и кореспондират, както помежду си, така и с приетите по делото писмени доказателства и експертни заключения. От показанията на посочената група свидетели се установява начинът на протичане на съдебното заседание по ЧНД № 95/2017 г. по описа на Радневския районен съд, участието, респ. неучастието им при провеждането му. Практически от показанията на тримата свидетели – очевидци на случилото се по време на заседанието – С., С. и Т., се установява, че подс. П. след като чрез системата за външно озвучаване обявила номера на делото и името на лицето, по отношение на което било направено предложението за прекратяване на приложени принудителни медицински мерки, е провела единствено общ разговор с освидетелстваната Б., свързан с актуалното й здравословно състояние. В него се включила и вещото лице, което потвърдило заключението на изготвената и представена по делото СПЕ по отношение на Б. без да бъде предоставена възможност за поставяне на въпроси, след което подс. Л.П. освободила лицата от залата, като се обърнала към освидетелстваната с думите, че я пуска да си отива вкъщи. Свидетелите потвърждават още, че св. С. – прокурор по делото влязла със закъснение в залата, когато вече подс. П. разговаряла с освидетелстваното лице и успяла единствено да отбележи, че по делото има изготвена експертиза. Без противоречия установяват още, че определеният от съответната адвокатска колегия защитник – адв. Ж. изобщо не е присъствал в залата до приключване на съдебното заседание по делото. Следва да се отбележи, че действително св. Д.Т. заявява, че не си спомня обстоятелства свързани с това дали е имало поименно повикване, кои точно лица са присъствали в залата по време на съдебното заседание, дали е снемана нейната самоличност и тази на освидетелстваното лице, както и дали е била предупредена за наказателната отговорност, която носи на основание чл. 291 от НК. Съдът обаче приема, че тези показания не внасят противоречие в доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че св. Т. не си спомня факти от значение за предмета на делото, не означава, че те не са се случили обективно по начина, по който разказват останалите свидетели, присъствали по време на съдебното заседание. За да достигне до този извод съдът отчете обстоятелството, че св. Т. многократно посочи, че делата с такъв предмет са много в нейната практика на психиатър, както и че макар да има спомен за участието на прокурор в производството, няма такъв за това адв. Ж. да е присъствал в съдебната зала. Същевременно съдът прие, че липсата на  спомен за определени факти практически е израз на отричане такива да са се случили. Този извод съдът базира на обстоятелството, че независимо от дългогодишната си практика и участие като вещо лице в различни съдебни производства св. Т. все пак посочва категорично участниците в заседанието по същото дело пред въззивната инстанция. При обсъждането на тези гласни доказателствени средства съдът отчете и факта, че вещото лице – св. Т. е възможно да не е била достатъчно съсредоточена върху начина на протичане на производството, доколкото това е извън професионалната й сфера, а неподреденото поведение на осв. Б. допълнително е ангажирало и отклонявало вниманието й от съществените за предмета на доказване в настоящето производство факти.

Предвид изложеното и доколкото св. Д.С. и св. Д.С. – съответно секретар и прокурор в обсъжданото производство, безпротиворечиво свидетелстват за случилото се по време на съдебното заседание, съдът прие техните показания за достатъчни за да гради изводите си относно фактите по делото. Същите са в достатъчна степен обективни и не се установяват причини, поради които биха искали с процесуалното си поведение да навредят на подс. П.. Същевременно показанията им се подкрепят и от тези на св. Ж.Ж. *** за служебен защитник на осв. Б., който беше категоричен, че не е участвал в съдебното заседание по делото и се е намирал извън сградата на съда, където пушел, когато видял осв. Б. и св. Т. да напускат съдебната палата в гр. Раднево в посока към болницата.

Практически за участие на св. Ж. по време на с.з. по делото не съобщава и самата подс. Л.П., която потвърди, че в залата е видяла адвокат, но не този който е бил определен да предостави правна помощ на осв. Б..

Не на последно място обсъжданите свидетелски показания намират подкрепа и в разказа на свидетелите Х.Д., Р.Д. и И.С., включително и в писмените доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи, установяващи лицата подписали приложените по делото два броя протоколи и възпроизвеждащи съдържанието на звукозаписа от проведеното заседание. В показанията си св. Д. и св. И.С. разкриват факти, свързани с начина на изготвяне на протоколите от съдебното заседание от св. Д.С. и поведението на подс. Л.П. след приключване на заседателния ден. Така, същите потвърждават, че след като св. Д.С. е отказала да изготви протоколи, несъответстващи на случилото се по време на съдебното заседание, подс. П. сама е предприела действия по съставянето им, като преди да подпише и остави протокола от съдебното заседание на св. Д. С., подсъдимата поискала св. Д. да й даде данни за самоличността на вещото лице –Д.Т.. Това от своя страна е в логическо съответствие с твърденията на св. Д.С., която сочи, че по време на заседанието подс. П. не е снела самоличността на вещото лице Т., което е наложило последващо събиране на информация за годината на раждане на експерта.

На практика показанията на свидетелите Д.С., Р.Д. и И.С. изключват лансираната от подс. Л.П. теза, че е подписала представения й от съдебния секретар протокол от съдебното заседание като прегледала единствено финалната му част, която обективирала решението й по делото. Голословни и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства остават опитите й да наведе тезата, че единствено е подписала съставения от св. Д.С. протокол без да се запознае със съдържанието му в детайли и по този начин да даде възможност на съда да изследва въпросът за извършване на деянието при отсъствие на умисъл от субективна страна. Подобна конструкция за случилото се в часовете след провеждането на инкриминираното с.з. беше отхвърлена от показанията на св. Д.С., която посочи, че след като подс. П. се запознала със съдържанието на изготвения от съдебния секретар протокол под предлог, че е непълен, поскала съставянето му по нейни стари бланки от с.з., а след като св. Д. С. отказала, подсъдимата поискала протокола в електронен вариант, качен на флаш памет. Развитата от подс. Л.П. версия се опровергава и от св. И.С., която посочи, че е разпечатала на хартиен носител протокол, който й е бил донесен на флаш памет именно от подс. П.. В този смисъл практически са показанията на всички разпитани по делото съдебни секретари, ползващи едно служебно помещение, включително и тези на св. Д., която извършила проверка на годината на раждане на вещото лице – св. Т. по изрична молба на подсъдимата, което потвърждава възприетата от съда теза, че Л.П. е предприела действия по изготвяне на съдържанието на инкриминирания протокол, който впоследствие оставила подписан от нея на бюрото на св. Д.С. за прилагане по делото като доказателство за извършените в съдебното заседание действия.

С оглед изложеното съдът прие, че следва да кредитира освен показанията на св. Д.С., но и тези на св. Х.Д. *** и свидетелите И.С. и Р.Д. – съдебни секретари в същия съд, които са възприели разказа на св. Д.С. относно случилото се по време на съдебните заседания на инкриминираната дата. Същите макар с производен характер потвърждават истинността на заявеното от св. Д.С. относно начина, по който е протекло проценото съдебно заседание по НЧД № 95/2017 г. по описа на РС Раднево. В тази връзка св. И.С. потвърждава, че когато е излязла от зала № 1 на Съдебната палата в гр. Раднево, св. Д.С. е била притеснена, като причина за това изтъкнала начинът на протичане на съдебните заседания, което я затруднявало да изготви протоколите от провеждането им в съответствие с изискванията на чл. 311 от НПК. За такова емоционално състояние и причината за него съобщава и св. Х.Д., която успяла да разговаря със св. Д.С. по-късно същия ден.

Практически показанията на св. Х.Д. изясняват предимно администрирането на делото след протичането на съдебното заседание във връзка с изготвените два протокола, всеки носещ по един подпис - съответно на св. Д.С. и подс. Л.П., както и във връзка с постъпилия протест срещу съдебното определение, подаден от св. Д.С. с твърдение за провеждане на производството при допуснати съществени процесуални нарушения, включително в отсъствие на защитник, което от своя страна наложило ограничаване на достъпа до делото, както на св. Д.С., така и на подс. Л.П.. Или, с показанията си св. Х.Д., акцентирайки върху горните обстоятелства, практически не допринесе съществено за разкриване на обективната истина по делото. С оглед изложеното съдът не намира за необходимо да обсъжда възможно повлияване на показанията на тази свидетелка от възникналото напрежение между нея и подс. Л.П. във връзка с подавани от последната жалби до различни институции, включително до ИВСС на РБългария.

Показанията на св. И.С. и св. Р.Д. съдът също приема за обективни, тъй като и двете не са имали конфликти с П., а св. Д. в продължение на няколко години до отстраняването на подсъдимата от длъжност през 2014 г. й е била постоянен съдебен секретар и до инкриминирания случай са били в близки отношения. И двете добросъвестно и в хронология възпроизвеждат поведението на св. Д.С. след приключване на заседателния ден на 29.03.2017 г., като св. Д. е прослушала звукозаписа от съдебните заседания и по този начин е добила впечатления от начина на провеждане на с.з., който потвърждавал разказа на св. Д.С.. И двете свидетелки са придобили преки впечатления от отношенията между подс. П. и св. Д.С. във връзка с изготвянето и подписването на протоколите от с.з., желанието на подс. П. съдебният секретар да състави протоколи, които според становището на св. Д.С. не отговаряли на действително случилото се.

Не са взети предвид при постановяване на съдебния акт отчасти обясненията на подсъдимата Л.П., а именно, в частта, в която излага, че в съдебната зала се е намирал адвокат, който тя възприела като защитник на освидетелстваната Б., както и в обсъдената по-горе част, в която излага тезата за подписване на протокола от с.з. без да се е запознала със съдържанието му. В останалата им част, доколкото липсва противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал са взети предвид. Съдът не кредитира обясненията на подс. П. досежно посочените по-горе обстоятелства, доколкото тези й твърдения звучат неубедително с оглед показанията на свидетелите, присъствали по време на заседанието и при изготвянето на протокола от него. Последните са категорични, че защитник и изобщо мъж в залата не е присъствал. В този смисъл съдът обърна специално внимание на показанията на св. С., която подробно разказа, че след като за втори път е отишла пред съдебната зала, пред нея е видяла адвокат, който я е уведомил, че първото по делото заседание е започнало, но той не е страна по него. В подобен смисъл са и показанията на св. Д.С., която потвърждава, че в залата е имало само жени, чието присъствие е отразила в съставения от нея въз основа на изготвения звукозапис протокол. Не на последно място приложението към заключението на изготвената по делото техническа експертиза установява присъствието на мъж в съдебната зала малко преди и по време на обявяването на разглеждането на ЧНД № 95/2017 г. по описа на РС Раднево, а след това липсват данни за негово участие в заседанието. Следва да се посочи, че дори да се приеме, че в съдебната зала е имало адвокат, то с оглед липсата на доказателства, включително твърдения на П. за негови изявления, представляващи упражняване на правомощията му като защитник в производството, то не може да се приеме, че такъв е участвал в заседанието, както е било отразено в инкриминирания удостоверителен документ. Ето защо съдът прие за недостоверни твърденията на подс. П., че е останала заблудена от присъствието на адвокат в залата, приемайки, че по делото се явяват всички необходими страни.

Съдът прие, че доколкото подсъдимата е най- заинтересована от изхода на делото, като същата може да дава каквито обяснения намери за необходимо, без да носи за това наказателна отговорност, то обясненията й в тази им част представляват защитна версия и опит за изграждане на защитна версия на същата. От друга страна обясненията на подсъдимата досежно тези обстоятелства се опровергават практически от показанията на всички останали разпитани по делото свидетели, от писмените доказателства, както и от заключенията на приетите по делото без възражения на страните експертизи. В останалата част, доколкото обясненията на Л.П. представляват становище относно това на какво трябва да се основава съдебното определение, постановено на основание чл. 89, б. б от НК и определящото значение на СПЕ в това производство и с оглед неотносимостта на  подобна преценка към предмета на доказване в настоящето производство съдът намира за ненужно да бъдат коментирани.

На следващо място кредитират се събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са във връзка с предмета на доказване и липсват индиции относно тяхната неистинност. В тази връзка с оглед възраженията на защитата на подс. П., направени в хода на съдебните прения съдът счита, че следва да посочи следното. Съдът кредитира изготвения и подписан от св. Д.С. протокол от с.з., проведено на 29.03.2017 г. по НЧД № 95/2017 г. по описа на Радневския районен съд. Същият, макар да не представлява писмено доказателствено средство по НЧД № 95/2017 г. по описа на Радневския районен съд относно обективираните в него обстоятелства (доколкото липсва подпис на съдия - подс. Л.П.), същото следва да бъде кредитирано като писмено доказателство относно фактите, възприети от св. Д.С. и отразени в съставения от нея протокол. Посоченият документ е подписан от св. Д.С., участвала в с.з. в качеството й на съдебен секретар. Същият е бил съставен въз основа на личните й възприятия и изготвения по време на с.з. звукозапис. От своя страна съдържанието на последния е установено от приложението на изготвената и приета от съда без възражения на страните СТЕ. Изводът, че именно протоколът, изготвен от св. Д.С. отразява обективно случилото се по време на инкриминираното с.з. съдът обосновава и с показанията на разпитаните свидетели, които при предявяването на двата съставени протокола от с.з., проведено на 29.03.2017 г. по НЧД № 95/2017 г. на РС Раднево, посочиха, че именно този, подписан от св. С. отразява достоверно случилото се. Следователно независимо, че протоколът от 29.03.2017г., подписан от св. Д.С. като съдебен секретар по НЧД № 95/2017 г. по описа на РС Раднево не представлява годно писмено доказателствено средство, няма пречка същият да бъде кредитиран като писмено доказателство, установяващо възприятията на св. С. относно случилото се по време на инкриминираното съдебно заседание.

По съответен начин съдът възприема и изготвения по делото звукозапис. Действително същият не представлява звукозапис по смисъла на чл. 311, ал. 3 от НПК и за който се прилагат разпоредбите на чл. 237-239 от НПК, тъй като не са спазени правилата за изготвянето му. В тази насока и от показанията на св. Х.Д. се установява, че системата за запис на съдебните заседания е била въведена единствено за удобство на съдебните секретари и с оглед производства по реда на чл. 312 от НПК. Независимо от това не съществува пречка изготвения по делото звукозапис, обект на СТЕ да бъде кредитиран с доверие като веществено доказателство. За изготвянето му подс.  Л.П. е била уведомена от св. Д.С., били са поставени и информационни табели в съда за това обстоятелство. Същевременно приложената по делото флаш памет и оптичен носител, съдържащи звукозапис от инкриминираното с.з. възпроизвеждат факти и обстоятелства от значение за делото. Относно съдържанието им, съдът го приема за достоверно, тъй като няма основание да се съмнява, че е било интервенирано. След предявяването на приложената по делото флаш памет, св. Д.С. потвърди, че именно това е тази, която е ползвала при изготвянето на звукозаписа в с.з. и която е предала на органите на досъдебното производство. От изготвената по делото СТЕ се установява идентичност на съдържанието на двата записа. Същевременно макар вещото лице да посочи, че не може да се прецени оригиналността на аудио записът на приложената по делото флаш памет поради липса на информация за време на създаване и последна промяна (излага възможните причини за това, включително внезапно издърпване на устройството), установява, че аудиофайлът, записан на изследвания оптичен носител не е променян. Отчитайки това обстоятелство, времето на създаване на записа на оптичния носител – 29.03.2017 г. в 14,33,50 ч. (само няколко часа след приключване на инкриминираното съдебно заседание) и идентичността на съдържанието на двата аудио файла (съдържащи се на приложените оптичен носител и флаш памет), съдът прие, че те възпроизвеждат достоверно случилото се.

Кредитират се от съда приетите по делото експертизи: графологична и СТЕ, като обективни и компетентни.

От така описаната фактическа обстановка въз основа на кредитираните доказателства, съдът  стига до следните правни изводи:

Подсъдимата Л.М.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 311, ал.1 от НК и по този правна квалификация съдът я призна за виновна, поради следното:

От обективна страна се касае за документно престъпление, извършено от подс. П. в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК. На подс. Л.П. е било възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - съдия в Районен съд-Раднево. Същата е съставила официален документ, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, а именно: протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017г., по ЧНД № 95/2017г., по описа на РС-Раднево, в което вписала неверни обстоятелства, а именно, че: на именното повикване на страните, преди откриване на съдебното заседание, в съдебната зала се е явил адвокат Ж.Т.Ж. ***, определен за служебен защитник на освидетелстваната С.П.Б.; че на именното повикване на страните, преди откриване на съдебното заседание, в съдебната зала се е явил представител на Районна прокуратура-Раднево, в лицето на прокурор Д.П.С.; че прокурорът С. била направила изявление „Да се даде ход на делото“; че защитникът - адвокат Ж.Ж. *** бил направил изявление: „Да се даде ход но делото“; че била снета самоличността на вещото лице по делото - д-р Д.С.Т., както и че вещото лице било предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК; че прокурорът С. била направила изявление: „Да се приеме съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства. Няма да соча други доказателства, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.“; че защитникът адв. Ж. бил направил изявление: „Да се приеме съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства. Няма да соча други доказателства, да се приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.“; че в хода по същество на делото (съдебните прения) прокурорът С. направила изявление: „С оглед приетата съдебно психиатрична експертиза и становището на експерта, следва да се прекрати принудителното лечение в ДПБ гр. Раднево, спрямо освидетелстваната С.П.Б..“; че в хода по същество на делото (съдебните прения) служебният защитник адв. Ж. направил изявление: “Моля, да се прекрати принудителното лечение в ДПБ Раднево, спрямо подзащитната ми!“. Този протокол от с.з. е съставен от подс. Л.П. в кръга на службата й, като съдия, на чийто доклад е било разпределено за разглеждане делото.

По делото се установи, че св. Ж. изобщо не е участвал в проведеното с.з., св. Д.С. влязла в съдебната зала със закъснение, когато подс. Л.П. вече разговаряла с осв. Б. и изобщо не е правила изявление „Да се даде ход на делото“, не била снемана от подс. П. самоличността на вещото лице - д-р Д.С.Т., нито била предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, никоя от страните в производството не правили изявление за приемане на съдебно-психиатричната експертиза и представените писмени доказателства, както и изявления относно това дали ще сочат други доказателства, да се приключи съдебното дирене или да се даде ход по същество, на явилите се в с.з. страни не била предоставена и възможност за съдебни прения.

От субективна страна деянието е извършено от подс. Л.П. при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като подсъдимата е  съзнавала  общественоопасния характер на своето деяние и е искала настъпването на общественоопасните последици от него. Целта, която подсъдимата е имала е съставения от нея документ с невярно съдържание да се използва като доказателство за посочените в него неверни  обстоятелства.

Наличието на субективната страна на деянието се установява категорично и безспорно от събраните по делото доказателства. Подсъдимата е била наясно, че протоколът от с.з. е за да се ползва по ЧНД № 95/2017г., по описа на Районен съд-Раднево, като доказателство за тези обстоятелства и изявления.

Видимо за подс. Л.П., при установените обстоятелства е, че страните не са правили изявленията, отразени в подписания от нея протокол, нещо повече някои от тях изобщо не са участвали в с.з. по делото, не е била снета и самоличността на вещото лице, нито е била предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Нещо повече след провеждането на с.з. и след като подс. Л.П. била уведомена от съдебния секретар, че не може да изготви протокол, със съдържание, различно от обективно случилото се, подс. Л.П. предприела действия по съставянето му, подписала инкриминирания удостоверителен документ и го оставила за подпис от св. Д.С..    

Касае се за съставяне на официален удостоверителен документ, а не и за диспозитивен такъв, тъй като протоколът от съдебното заседание отразява обстоятелствата по чл. 311 от НПК. Същият е официален документ, относно удостоверените в него обстоятелства. Този документ е бил съставен от подс. Л.П. в кръга на функциите й като длъжностно лице: съдия в РС Раднево. Касае се за вписани в протокол от с.з. неверни обстоятелства по чл. 311 НПК, което е в кръга на компетентността на подсъдимата в качеството й на орган по ръководство и решаване в съдебната фаза на производството по реда на чл. 427 и сл. НПК.

Предмет на обсъждане в настоящето производство на процесния документ не е правилността на постановеното от подсъдимата определение, което подлежи на обжалване и което е предмет на преценка от съответния окръжен съд като въззивна инстанция, а верността на удостоверените от подс. Л.П. обстоятелства, отразени в съставения от нея протокол от с.з. Отговорността на подсъдимата следва да бъде ангажирана поради това, че тя е удостоверила неверни обстоятелства. Дали са били налице предпоставките за прекратяването на принудителните медицински мерки спрямо освидетелстваната Б. е ирелевантно за отговорността по чл.311, ал. 1 от НК, тъй като към решаването на този въпрос следва да се пристъпи единствено след законосъобразно проведено с.з. по реда на чл. 427 – чл. 432 от НПК, каквото задължение подсъдимата е имала.  Във всички случаи се касае за умишлено удостоверяване на неверни обстоятелства, независимо от правилността на крайния съдебен акт. Поради това съдът няма да обсъжда доводите на подсъдимата за решаващата роля на СПЕ в този тип производства и дали с постановения съдебен акт е бил защитен интересът на осв. Б.. Ирелевантно е също така дали страните са изразили съгласие с изявленията, удостоверени като техни, доколкото те изобщо не са присъствали по време на с.з., респ. не им е била предоставена възможност за каквито и да било изявления или обективно не са могли да направят такива поради отсъствието им.

На следващо място съдът прие, че в случая е налице довършено престъпление, а не за опит към лъжливо документиране. От фактическа страна е вярно, че инкриминираният  протокол е подписан единствено от председателя – подс. Л.П.. Секретарят – св. Д.С. въобще не е подписал протокола. Съд намира обаче, че липсата на подпис на секретаря на съдебния състав, съставлява единствено процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, защото председателят на съда е този, който разпорежда как да се изготви протоколът, контролира и го подписва като отговорно лице. Секретарят изготвя технически протокола и макар неговият подпис да е предвиден и необходим, липсата на последния не може да се счете за липса на протокол. Или, действително съгласно чл. 129, ал. 2 НПК протоколът се подписва задължително от органа, който извършва съдебните или следствените действия. В случая този орган се явява председателят на съдебния състав – подс. П.. Вярно е, че процесуалният закон - чл. 311, ал. 2 НПК предвижда съдебният протокол да бъде подписан и от секретаря, който поначало не е съдебен орган. Това изискване съставлява допълнителна гаранция за верността на съдържанието на съставения документ, но неговото неизпълнение, макар формално да е процедурно нарушение само по себе си не може да се приравни на липса на протокол при наличието на подпис, положен от компетентния държавен орган, пред който се извършват съответните съдебни действия. С оглед изложеното съдът прие, че се касае за довършено престъпление, а не за опит (в т. см. вж. Решение № 55 от 26.03.1998 г. по н. д. № 5/1998 г., Н. К., 5 чл. с-в на ВКС и Решение № 288 от 23.07.1985 г. по н. д. № 299/1985 г., II Н. О. на ВС).

Не се споделя становището на защитата за липса на обществена опасност на деянието с оглед правилността на постановения съдебен акт от подс. Л.П.. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в случая е неприложима. Съображенията на съда за това са следните: при изложените факти съдът намира, че извършеното от подс. П. съставлява престъпление, тъй като осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, като неговата обществена опасност не е явно незначителна, поради което същото е противоправно. Както беше посочено дали постановеният съдебен акт е бил правилен е без правно значение за съставомерността на деянието. Същевременно при преценката на обществената му опасност не могат да бъдат пренебрегнати спецификата на длъжностното качество на подсъдимата, което предполага висока степен на отговорност към работата, която извършва с оглед завишените изисквания за доверие на обществото в дейността на правораздавателните органи, както и поради факта, че е удостоверила множество неверни обстоятелства, включително изявления на лица, които не са присъствали по време на съдебното заседание. Ето защо с оглед деянието, което се изразява в лъжливо документиране, от което законодателят не е предвидил настъпването на специфични съставомерни последици съдът намира, че не следва да се приеме, че обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна. Интензивността, с която същото е застрашило (престъплението е формално, на просто извършване) обществените отношения, свързани със съставянето на документи, не е по-ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват по принцип деянията от този вид. Всичко това не характеризира извършеното като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, още по-малко сочи на отпадане на неговата противоправност. Поради което по отношение на инкриминираното деянието, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

За престъплението по чл.311, ал.1 от НК материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, както и възможността да бъде постановено  и лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.6 от НК.

Съдът определи размер на наказанието на подсъдимата при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, като прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, добри характеристични данни, както и изрядното процесуално поведение на подс. П., спомогнало за разкриване на обективната истина и бързото приключване на делото. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени обществената опасност на деянието, която е сравнително по-висока от характерната за този вид престъпления, с оглед особеното длъжностно качество на подс. П. -  съдия, като факта, че е част от системата на правораздаването завишава изискванията за добросъделстност не само при изпълнение служебните й задължения, но и извън тях. Съдът отчете и относителната тежест на всяко невярно удостоверено обстоятелство, както и факта, че съдебното заседание е било проведено изцяло в отсъствие на задължителна страна в производството. С оглед горните обстоятелства съдът прие, че на подсъдимата не следва да бъде определяно минималното предвидено в закона наказание.

Предвид горното съдът определи на подсъдимата Л.П. наказание в размер на една година лишаване от свобода. Съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице предпоставките на  чл. 66, ал. 1 от НК: наложеното наказание е лишаване от свобода под три години, подсъдимата П. е неосъждана и има добри характеристични данни, а за поправянето й не се налага ефективното изтърпяване на наказанието.

Съдът е прецени, че с оглед наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства не следва да налага и алтернативно посоченото в разпоредбата на чл.311, ал.1 от НК наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК.

 Доколкото съдът призна подс. Л.П. за виновна в извършване на престъплението по чл.311, ал.1 от НК и на основание чл.189, ал.3 от НПК я осъди да заплати сторените по делото разноски в полза на държавата и по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 740,60 лева - разноски в досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийския градски съд сумата от 692,06 лева - разноски в съдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати по 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Воден от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

Съдия при СГС: