Р Е Ш Е Н И Е № 81
13.05.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и втори април, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Евгения Стамова
Членове:Надя Георгиева
Веселина Джонева
С участието на секретаря Г.Кирилова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№71/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от З.Д.С., ЕГН ********** *** срещу решение №17 от 08.01.2020г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№2138/2019г.
С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна молбата на С. за защита от домашно насилие, извършено от В.К.Т., ЕГН ********** НА 28.09.2019г., като е осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и държавна такса.Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на съда, че твърдението за опит на ответника да разбие вратата на жилището е останало недоказано.Счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.Излага обстоятелства за това, че докато Т. се опитвал да отвори вратата, тя се обадила на сина й, който дошъл след около 15 минути със своя тъст, които установили, че бравата е повредена, поради продупчването й с бормашина и сменили патрона.Заявява, че била дала подробни обяснения в полицията, че такива били дадени и от Т., който не е отрекъл, че е опитал да смени патрона.В жалбата е формулирано искане за отмяна на решението и уважаване на молбата.В жалбата са заявени доказателствени искания основани на твърдения за допуснато процесуално нарушение.
Препис от жалбата е връчена на ответника.В срок е подаден отговор в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.Оспорва се възможността за позоваване на факти и обстоятелства, които не са изтъкнати в молбата и твърдението за съществуващо служебно задължение за съда за събиране на доказателства.Поддържа се тезата, че на посочената дата, той е посетил адреса за да вземе свои вещи.С оглед затрудненията му поради заболяване бил придружен от сина си, за да пренесе негови вещи, било е почукано на вратата, но разговори с молителката, обиди и заплахи не са отправяни, както и с други обитатели на сградата.Изразява се становището, че с подаването на молбата жалбоподателката всъщност цели осуетяване на достъпа до жилището, което им принадлежи и във връзка с ползването на което между тях е възникнал спор и заплащане на лишаването му от право на ползване и заплащане на обезщетение, като собственик на ½ ид.ч. от жилището, от което е бил изгонен, и в което са останали негови вещи.Така създалата се ситуация се преиначава, не представлява акт на домашно насилие, като нито в молбата нито в декларацията има посочено в какво се изразява това насилие и контакт с молителката не е бил осъществен – нито е заплашвана, нито е обиждана, нито по никакъв начин е била жертва на някакъв акт осъществен спрямо нея.Отправя искане за потвърждаване на решението.Оспорва доказателствените искания.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима.Преценена по същество жалбата е основателна.Съображения:
Производството пред ДнРС е образувано по молба с вх.№13158/09.10.2019г. подадена от З.Д.С. срещу В.К.Т..В молбата се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, закупен с банков ипотечен кредит, съгласно договор от 15.08.2013г., №509/0261/23050110 с „Уникредит Булбанк” с краен срок до 15.08.2028г.Молителката с нейни лични средства била изплатила кредитните вноски, за периода от 17.08.2013г. до 20.06.2019г. в размер на 24 947.70 лева.Отделно била превела на ответника по банкова сметка ***, която той обещал да и върне в срок до една година, за което тя била изтеглила кредит.Завела гражданско дело за вреди.На 28.09.2019г. В.Т. дошъл пред апартамента й и започнал да я тормози психически, като блъскал вратата и искал да я разбие и да влезе.Уплашила се и сигнализирала органите на МВР, за което е заведена преписка, като тя е дала обяснения.Описаното се отразява негативно на здравето й и влияе върху семейството и.Тъй като ответникът е избухлив и в такива ситуации е непредсказуем се страхува, че може да навреди на здравето и живота и.С оглед на изложеното е заявено искане за защита от домашно насилие.
След дадени разяснения от съда относно хипотезите в които е допустима защита по ЗЗДН и за нередовности на молбата, включително представяне на декларация е представена молба с вх.№15311/19.11.2019г. с декларация, в която е отразено, че с лицето В.Т. е била в фактическо съжителство от 2004 до 2018г., както и, че на 28.09.2019г. е бил осъществен акт на насилие, като конкретни обстоятелства във връзка с извършеното насилие не са описани.
От представените доказателства в първоинстанционното производство: епикриза по ИЗ №7575/1176 и нотариален акт №175 том ІІ рег.№4552 н.д.№299/2013г. се установява, че ответникът в началото на 2019г. е претърпял исхемичен мозъчен инсулт, при констатация за десностранна централна хемипареца и хемихипестазия, изписан е с подобрения, прохождащ самостоятелно, переистирана деснострана централна хемипареза, през 2013г. страните са придобили в съсобственост жилище, апартамент с площ от 70.00 кв.м., находящо се в гр.Дупница, ***.
С нотариална покана рег.№1847 том І В.Т., позовавайки се на правото си на собственост върху апартамента, факта, че въпреки изплащането му от него не е допуснат в същия е поканил ответницата да го допусне в апартамента, като му предостави ключ в тридневен срок от получаване на същата, за заплащане на обезщетение в размер на 200 лева месечно за лишаването му от ползване на жилището, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.Поканата е връчена на молителката на 20.06.2019г.
В отговор рег.№135 том ІІ, рег.№2667/25.06.2019г. по описа на нотариус С. С., е оспорено твърдението за изплащане на апартамента от ответника, с изключение на заплащането на няколко вноски, отправено е искане за заплащане на сумата от 20 000 лева, половината от вноските по ипотечен кредит и сумата 9 100 лева.В отговор на твърдението за препятстването му за ползване на жилището е заявено, че апартамента е напуснат от него в края на м.08.2018г., като разполага с ключ за същия, а ищцата няма време и възможност да му осигури друг ключ.При решение за смяна на бравата е отправено искане да и бъде предоставен ключ.
Разпитан е синът на ответника – свид.Г. Т..От показанията му се установява, че страните са живели на съпружески начала, като около година преди разпита му, баща му напуснал жилището – изгонен от молителката.Няколко пъти се опитал да влезе в жилището за да вземе вещите си но достъп им бил отказан.Заради претърпян инсулт ответникът не може да носи тежки вещи.Няколко пъти били ходили но З. се криела.Последният път – през септември 2019г. когато отишли, звънецът не работел и почукали на вратата, никой не е излязъл, не са блъскали по вратата, не са викали. След като се прибрали били посетени от автопатрул, който обяснил, че е подадена жалба, не знае дали баща му е подписал предупредителен протокол.Баща му имал ключ от апартамента, но патронът бил сменен.Отрича по вратата да е блъскано.От полицая разбрал, че сигналът е подаден от съсед.Предполага, че З. си е била вкъщи.Баща му е знаел работното й време, отишли след обяд, а след тази случка не е правен опит за влизане в жилището.Знае за съсобствеността върху жилището и за сключения кредит.След смяна на бравата не били викали ключар за да смени патрона а са правили консултации с адвокат във връзка със случая.
Във въззивното производство са представени заверени копия от преписка с вх.№2498/2019г. включващи постановление за отказ да се образува досъдебно производство, докладна записка 2бр., заявления от С. и предупреждение до лицето В.Т., обяснение от С. и обяснение от ответника.
В докладна записка от В. С., в качеството му на служител в РУ Дупница към 14.00ч. на 28.09.2019г. посетил със свой колега И. Й.посетили жилището в което живее молителката, по сигнал за тормоз от бивш съпруг, който чука по вратата.На място установили молителката, която ги уведомила за раздялата си с ответника, както и, че той я подлага на физически и психически тормоз, като изразила предположение, че той е използвал бормашина и е повредил патронника на бравата, за да не може да отваря и затваря входната врата.
В обяснението от С. е посочено, че страните са живели на съпружески начала, от 2 години са разделени, като около 1 година ответникът я преследва и заплашва, че ще я ликвидира.на 28.09.2019г. била сама у дома си, когато чула блъскане и опит за разбиване на входната врата, поглеждайки през шпионката видяла Т..Притеснила се за живота и здравето си и позвънила на 112, след това на сина си и сват си.Внезапно Т. си тръгнал.Излага обстоятелства и за закупеното жилище, ипотека, за изнудването и за пари, заплахи, притеснения, страха и от посегателства срещу нея и близките и.
В обяснение В.Т. заявява, че не е упражнявал тормоз”просто искал да смени патрона на вратата, на апартамента, от повече от година не е срещал молителката”.Обяснението е с дата 31.10.2019г.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира подадената жалба за основателна.Съображения:
Съгласно чл.2 ал.1 домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.Представянето на декларация за извършения акт на домашно насилие е задължително, като условие за разглеждане на молбата.При липса на други доказателства – декларацията е и достатъчно доказателство въз основа на което съдът може да издаде заповед за защита – чл.13, ал.3 ЗЗДН.
В случая по делото няма спор, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство.
Няма спор и за това, че са съсобственици на жилище.Разменените в отправените покана – отговор изявления сочат на спор във връзка с ползването на жилището и във връзка с погасяване на поето съвместно задължение.
С оглед обясненията на ответника и показанията на сина му, доказано е, че ответникът е посетил жилището, в което е живял на съпружески начала с молителката в края на септември, след което са били посетени в дома им от патрул.В обяснението си по повод на проверката по подаден сигнал, ответникът заявява, че „не е осъществил тормоз просто искал да смени патроника на вратата на апартамента”.Смислово направеното изявление не е ясно - у съда формира извод за осъществени действия за постигане на този резултат и касае инцидент във връзка с подаден сигнал за осъществен на 28.09.2019г. тормоз по отношение на молителката.( доколкото обяснението е във връзка с образуваната по сигнала преписка).Касае се за частен свидетелстващ документ, авторството и съдържанието му не са оспорени от ответника, който представлява доказателство за това, че изявленията в същия са направени от посоченото, като негов автор лице – чл.180 ГПК, като преценявайки го по вътрешно убеждение съдът го приема като достатъчно доказателство за осъществяване на действия насочени към смяна на патрон на брава в жилището, което обитава молителката.Верността на съдържанието му със свидетелски показания не може да бъде опровергана – чл.164 ал.1 т.6 ГПК.
В ситуация при която жилището е било освободено от ответника, факта на съществувалата и прекратена връзка на фактическо съпружеско съжителство, влошени взаимоотношения между страните, свързани и с облигационни вземания и съществуващ спор за ползване на жилището - осъществяването на действия по подмяна на патрон на брава, в жилището което се ползва от молителката, при отсъствие на съгласие от нейна страна очевидно представлява акт, пораждащ негативни емоции и притеснения.Съгласно чл.33, ал.1 Конституцията -жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.Всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия представлява акт на насилие.В молбата се твърди блъскане по вратата в опит да бъде разбита, което не се изключва от действия по подмяна на патрон на брава за което е налице признание в писменото обяснение на ответника в образуваната полицейска проверка.За действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона – лишаването му от ползване на съсобствено жилище, възстановяване на владението му върху намиращи се в жилището вещи( доколкото това е така) ответникът би следвало да потърси защита по съответния законоустановен начин.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обяснението на ответника дадено в хода на извършена полицейска проверка опровергават изразеното в отговора на жалбата твърдение, че освен почукване по вратата други действия не са били извършени.
Съществувалата връзка на фактическо съпружеско съжителство и осъществените действия по определение на закона обосновават извод за осъществен акт на домашно насилие.
Това, че тези действия са осъществени на фона на облигационни и вещни спорове между страните не изключва отговорността по ЗЗДН за извършителя.От представената медицинска документация съдът не може да направи извод за фактическа невъзможност за извършване на подобни действия от ответника с оглед уврежданията му от претърпения инсулт.
Съдът не намира норма от специалния или друг закон, както и с оглед основните начала на правото, обичая и морала с която да обоснове извод за противното.Изложените от ответника доводи в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.Съдът не може да аргументира и становище, че подаването на молбата е израз на злоупотреба с право.
С оглед характера на извършеното действие и съпътстващите го обстоятелства, съдът намира за подходяща с оглед предвиденото в чл.5 от ЗЗДН мярката по чл.5, ал.1 т.1 –задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие”.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 37.50 лева, а на молителката адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева- платено такова за въззивното производство.В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие за сумата от 850 лева, която не е отразена, като платена и за втори адвокат, която съдът не взима предвид.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №17 от 08.01.2020г. на
Дупнишкия районен съд по гр.д.№2138/2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
По подадена от З.Д.С., ЕГН **********
*** молба за защита от домашно насилие ЗАДЪЛЖАВА В.К.Т., ЕГН ********** *** да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката З.Д.С.,
ЕГН ********** ***.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.4
от ЗЗДН на нарушителя В.К.Т.,
ЕГН ********** *** ГЛОБА в размер на 200 лева.
Да се издаде заповед за защита в
полза на молителката.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 37.50 лева,а на З.Д.С.,
ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 400 лева.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта за
защита да се изпратят на страните и на РУ на МВР по настоящия адрес на
ответника и на молителя, на основание чл. 16, ал. 3
от ЗЗДН и чл. 21 от ЗЗДН.
В заповедта за защита да се посочи,
че съгласно чл. 21 ал.1 и а.3 от ЗЗДН
полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с
нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1,
т. 1, 2 и 3, като при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: