Р
Е Ш Е Н И Е
№ … гр.Свиленград,24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски Районен Съд в публичното си заседание на
двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Районен
съдия:Христо Георчев,
с
участието на секретаря Ангелина Добрева ,като разгледа докладваното от съдия
Христо Георчев АНД № 586 по описа на съда за 2020г.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 45-0000172 /
15.09.2020 г. издадено от АНТОН СТАВРЕВ
СТАВРЕВ - директор на РД "АА", Стара Загора, кв.
"Индустриален", определен от министърана МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, предвид констатациите,
съдържащи се в акт № 272363от дата 15.09.2020 г., съставен от Д.И.З.
длъжност Инспектор към РД "АА" - Стара Загора, приел за
установено,че UKIC MIRSAD /У.М./ дата на раждане: ***, държава Сърбия - Нови Пазар, на: 15.09.2020
г.около 15:00 ч. на ГКПП "Капитан Андреево", извършва международен
автомобилен превоз на пътници, по редовна автобусна линия от гр. Адапазаръ Р.
Турция до гр. Нови Пазар Р. Сърбия, видно от разрешително № ********** валидно
до 21.10.2024 г. с маршрутна редовна автобусна линия от дата 12.06.2020 г.,
управлявайки автобус марка "Мерцедес" с per. № NP 097 ВТ, собственост
на Ive Andjika, като извършва следното нарушение: 1. Водачът нарушава реда на
ползването на разрешително № **********, като нарушава маршрутното разписание
към него. Вместо час на тръгване 06:30 ч. от град Адапазарь Р. Турция, същият
тръгва в 09:15 ч. Нарушението е видно от тахографски лист на водача Ukic Mirsad
от дата 15.09.2020 г. и разрешително № ********** с което
виновно е нарушил: Чл. 99,предл.З от ЗАвПр ,поради което и на основание на чл.
53 от ЗАНН и чл. 99 предл. 3 от ЗАвПр му е наложено на
UKIC MIRSAD административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят У.М., редовно призован, чрез
адв.Д.З. на посоченият в жалбата съдебен адрес, не се явява. За него се явява
адв.З., представя пълномощно.
Административно наказващият орган
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно
призовани, не изпращат представител.
Страна Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в седмодневен ,предвидения
от закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес
да обжалва , пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и
редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Съдът , след като обстойно прецени събраните по надлежен ред
доказателства ,намира за установено следното :
Свидетелят Д.И.З. на длъжност „Инспектор в отдел „Контрол” към РД
„АА” - Стара Загора”, и св. Г.М.Г. на
длъжност „Инспектор в отдел „Контрол” към РД „АА” - Стара Загора”, са били на работа и изпълнявали вменените им
задължения на ГКПП”К. Андреево”.Извършена била
проверка на водача UKIC MIRSAD на автобус пътуващ от Република Турция за
Република Сърбия и е установено, че часа
на тръгване е по - късен от часа на тръгване по маршрутно разписание, приложено
към разрешителното. Това нарушение било установено от тахографския лист на водача.
Съставил АУАН в присъствието на колегата си –свидетеля З. и го
подписал.При предявяване на акта св. З. нямал спомен дали на място е имало преводач и дали е имал възражения
водача. Акта бил съставен за това , че водача
не е спазил маршрутното
разписание, което било видно от тахографския лист за деня.Тръгването по час бил
различен от маршрутното
разписание, като част от разрешителното.
При неспазване на маршрутното разписанието се отнемало разрешителното. Часовата
разлика била съобразена в тахографския
лист и той бил с месторегистрация където е поставен и часовата разлика била 1час.Тахографа бил изправен и това се
установявало от записа на тахографския
лист.Всичко било записано в правилна форма, когато имало техническа неизправност не се отразявали тези данни.
Водача бил длъжен да сфери тахографа, ако не го свери това също било
нарушение и се съставял акт. Ако на
шайбата имало манипулации, на тахографа
това също се разбирало и в случай, че
има съмнения в тахографа го
изпращали в оторизиран сервиз. Прочели акта на нарушителя и би трябвало да има преводач, след като имало издадено НП, и му е било
обяснено нарушението. Предвид, че и двамата свидетели заявиха , че не си
спомнят за случая , съдът им предяви съставения акт срещу жалбоподателя,
след което дадоха горе посочените показания.Относно дали е преведен акта и, е ли е изпълнено задължението за предявяване на акта св. Г.М.Г.
заяви –„Мисля, че водача не беше
български гражданин и акта му беше
преведен на разбираем за него език, какъвто той каза, но не си спомням дали го
отразихме това в акта”. Съдът счете, че
следва отново да бъде предявен Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 272363/15.09.2020 година на свидетеля Г.М.Г.
като му постави въпроса: Текста „превел на турски език Мехмед Расимов“ от кого е изписан и отговаря ли той на начина
на изписване на съдържанието на акта?Отговорът бе следния „ Когато се е разписвал
водача тогава е написан този
текст. Той не се е подписал непосредствено след съставяне на акта”
Защитата на жалбоподателя представи оригинала на екземпляра, който е връчен на жалбоподателя за удостоверяване на обстоятелството, че отбелязване за
извършен превод липсва там. Съдът счете, че представеното копие от Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 272363/15.09.2020 година,
спрямо жалбоподателя У.М. следва да бъде
прието като доказателство по делото, тъй като е съотносим, необходим и допустим
и като констатира, че действително в
този акт липсва отбелязване за извършен превод за разлика от находящия се в кориците на делото с определение приобщи
представения от адвокат З., Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 272363/15.09.2020 година към
доказателствения материал.
Горните
факти се установяват от приетите , като доказателства по делото писмени
материали съдържащи се в административно-наказателната преписка,допринасящи за
изясняване на обстоятелствата по делото и са установени по предвидения в закона
ред; показанията на свидетелите- актосъставителя и свидетеля по акта ,като
доказателства възпроизведени от гласните
доказателствени средства , а именно разпитите им проведени по време на съдебното дирене, които
са последователни ,логични,изразени убедително,съответстващи на другите данни
по делото, поради което ,съдът ги възприема изцяло и оценя, като добросъвестни.По отношение на това дали е имало преводач и акта е бил предявен на
жалбоодателя показанията страдат от подчертан дефицит на убедителност ,важен и
ключов критерий за достоверност .
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото Наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
наказание,съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законния срок и от лице
имащо правен интерес,поради което е процесуално допустима.По делото безспорно
се установи от непротиворечивите и кореспондиращи помежду си гласни и писмени
доказателства,че на инкриминираната дата жалбоподателя е управлявал въпросното МПС.
В хода на административнонаказателното производство, обаче е допуснато съществено процесуално нарушение,
касаещо липсата на основания да се счете , че акта е предявен , т.с.
сдържанието му е сведено до знанието на жалбоподателя .Горе описаното дава
категоричен сигнал , че не може съдът да приеме , да е ползван преводач , след
като има разминаване в съдържанието на отделните екземпляри. Акта се съставя в
идентични екземпляри и е недопустимо да
има каквато и да е разлика. Последната категорично сочи , че в момента на
предаване на акта на жалбоподателя , т. с. след като е съставен и подписан не е присъствал преводач , а по късно
за преписката е допълнено съдържанието,
както и заявява св. Г.. Макар и уклончиви в определена степен показанията на двамата свидетели в това
отношение са добросъвестни .Това става пределно ясно от отговора на св. Г.
относно изписания текст на акта намиращ се в кориците на делото и АНП.По този начин е накърнено правото на защита и
възможността своевременно , адекватно и стойностно жалбоподателя да
защити интересите си и да упражни правото си на защита.Събраната достатъчно по
обем доказателствена съвкупност обосновава преки и категорични изводи относно неправилно ангажираната
административно наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.
Съдът споделя релевираните от защитата доводи по време на
съдебните прения.Освен това в АНП липсва
протокол за редовността на тахографа.В този смисъл е и Наредба № 12 от 5 януари 2007 г. за
изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на
данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и
функционалните и техническите изисквания към тях ,а именно -При използване на
тахографа водачът е длъжен да свери часовника на тахографа с официалното местно
време в страната, в която е регистриран автомобилът, и да настрои
маркираното върху тахографския лист време в съответствие с показанията на
часовника, в случай че на автомобила е монтиран аналогов тахограф. Лицата,
които извършват контролни проверки на тахографи, издават протокол за
резултатите от тях по образец (приложение № 4) и са отговорни за достоверността
на попълнените данни.
Налице е , обаче особено съществено процесуално нарушение на процесуалните правила , което е достатъчно
основание за отмяна на процесното на делото НП, поради което съждения в друга
посока този състав на съда , счита за безпредметни. Функциите и юридическия ефект на акта се
проявяват само ако той е редовен.Касае се за чужд гражданин, без постоянен
адрес , поради което поведението на АНО
относно приложението на разпоредбата
на чл. 44 ал. 4 от ЗАНН, която изисква в тези случаи акта да се предоставя
незабавно на наказващия орган, който съгласно чл. 52 ал. 1от ЗАНН се
произнася в деня на получаване на
административно наказателната преписка ,
е напълно адекватно и процесуално издържано.Видно от доказателствения
материал на акта, не е извършен превод
от трето лице , което несъмнено безпристрастно и компетентно да сведе до
знанието на жалбоподателя цялото съдържание
на акта. Не е необходимо да е назначен и предупреден за отговорността преводача , тъй като не се отнася до съдебен
процес , но е следвало да има такъв .Поради горе изложените съображения съдът счита , че не е изпълнена процедурата
предвидена в чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, а именно да се предяви акта , като се
запознае със съдържанието и непосредствено след това, да го подпише.
Непредявяването на акта на съответния
или друг разбираем език съставлява особено съществено нарушение на
процесуалните правила ,водещо до ограничаване правото на защита. След обстоен
анализ на събраните по делото доказателства и преценени в тяхната цялост и
взаимна връзка, съдът достигна до изграждане на обоснования извод, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В
конкретната хипотеза, неправилно и незаконосъобразно е била ангажирана
административно наказателната отговорност
на жалбоподателя.
Относно разноските -Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административно процесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Водим от горното и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000172
/ 15.09.2020 г. издадено от АНТОН
СТАВРЕВ СТАВРЕВ - директор на РД "АА", Стара Загора, кв.
"Индустриален", определен от министърана МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, предвид констатациите,
съдържащи се в акт № 272363от дата 15.09.2020 г., съставен от Д.И.З.
длъжност Инспектор към РД "АА" - Стара Загора, приел за
установено,че UKIC MIRSAD /У.М./ дата на раждане: ***, държава Сърбия - Нови Пазар, на: 15.09.2020
г.около 15:00 ч. на ГКПП "Капитан Андреево", извършва международен
автомобилен превоз на пътници, по редовна автобусна линия от гр. Адапазаръ Р.
Турция до гр. Нови Пазар Р. Сърбия, видно от разрешително № ********** валидно
до 21.10.2024 г. с маршрутна редовна автобусна линия от дата 12.06.2020 г.,
управлявайки автобус марка "Мерцедес" с per. № NP 097 ВТ, собственост
на Ive Andjika, като извършва следното нарушение: 1. Водачът нарушава реда на
ползването на разрешително № **********, като нарушава маршрутното разписание
към него. Вместо час на тръгване 06:30 ч. от град Адапазарь Р. Турция, същият
тръгва в 09:15 ч. Нарушението е видно от тахографски лист на водача Ukic Mirsad
от дата 15.09.2020 г. и разрешително № ********** с което
виновно е нарушил: Чл. 99,предл.З от ЗАвПр ,поради което и на основание на чл.
53 от ЗАНН и чл. 99 предл. 3 от ЗАвПр му е наложено на
UKIC MIRSAD административно наказание глоба в размер на 2 000 лева ,КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА РД "АА", Стара Загора, да заплати
на адвокат Д.З. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който
тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия:
...............................