Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
324
14.02.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.Владева, с участието на
прокурор ………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 749 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано
по искова молба на Х.Д.А., ЕГН **********,***, чрез процесуален пълномощник
адв. М.Д.Д. ***, съдебен адрес:***, с която против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на
вътрешните работи, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, представлявана от Главен Комисар С И К , в условията на обективно съединяване са
предявени осъдителни искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и с правно
основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 214.5 часа за периода 08.10.2016г. до
08.10.2019г. в размер на 1394.25 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащани; и за заплащане на сумата 145.97
лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 31.01.2017г. до 08.10.2019г.- датата на подаване на иска. Ищецът претендира
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през периода от
08.10.2016 г. до 08.10.2019 г. ищецът е работил като ст.полицай в 01 ГОДГ в ГПУ
– гр. Елхово при РД „ГП“ – Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр.
София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че
през посочения по – горе времеви период е работил на смени с продължителност по
12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като по този начин е
положил общо 1500 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 1714.50 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен
извънреден труд от 214.50 часа за периода, който не му е бил заплатен от
ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което
и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1394.25
лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава
върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 145.97 лв.,
начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава - от последно
число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.10.2019г. Във връзка с горното се сочи, че
ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР с изтичането на тримесечния период, в
който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните служители,
работещи на 12 - часови смени.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуален
пълномощник – адвокат, който поддържа предявените искове по основание.
Досежно размерът им, в хода на провелото се на 17.12.2019 г. открито съдебно
заседание, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, по искане на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато изменение в размера на
предявените искови претенции – увеличение на размера на главния иск от 1394.25 лева
на 1584.14 лева. По отношение на предявения акцесорен иск за лихви за забава
също е допуснато увеличение в размера на същия от 145.97 лева на 202.42 лева.
Лично в с.з. и в депозирано писмено становище
процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на исковете, като излага
доводи за тяхната основателност и доказаност. Претендира се присъждане и на
направените разноски в процеса, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК
списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Директора - Главен комисар С И К , чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени
са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно,
в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време бил
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на
специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи,
предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и
служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния
период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, в хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания
за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80
от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно
претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за
адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на
размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
С оглед обстоятелствата по делото и
предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през
процесния период – 08.10.2016 г. до 08.10.2019 г. ищецът Х.Д.А., е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР,
като е заемал длъжността ст.полицай в 01 ГОДГ в ГПУ – гр. Елхово при РД „ГП“ –
Елхово, на структурно подчинение на
ГД „Гранична полиция“ – София, предвид
на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно
правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се
установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 08.10.2016 година до
08.10.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо
1610 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1
към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният
от ищеца нощен труд от общо 1610 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143,
възлиза на 1840.23 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е
общо за процесния период в размер на 230.23 часа, която разлика не е начислена
и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 1584.14 лева.
Установеният от вещото лице общ
размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата,
считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза
на общата сума от 202.42 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото
лице от 30.01.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019
година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за
периода от м. октомври 2016 година до м. юни вкл. 2019 година.
Така изготвеното от вещото лице Т.
заключение по експертизата, не се оспори от страните. Съдът го прецени като
обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което го възприема
изцяло.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Въз основа на твърденията, изложени
в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на
същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно
съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1584.14 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 08.10.2016г. до 08.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1584.14
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до
окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 202.42 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане
до датата на подаване на иска в съда – 08.10.2019г.
Предявените в обективно съединяване
искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице,
за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
Материалното правоотношение по престиране
на труд в конкретния случай се регулира от специалния ЗМВР както по отношение
на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на
държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд- установено в разпоредбата на чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, като е полагал
труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа),
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите
на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187,
ал.9 и чл.188 от ЗМВР, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, която урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази
Наредба визира, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно
полагането и на труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016
г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма,
аналогична на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на
процесния исков период са действали, както следва: за целия процесен периода от
08.10.2016г. до 08.10.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 02.08.2016г.,
като при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че действително е
налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи,
тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Видно е, че в посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края
на процесния период – 08.10.2019г. приложение намират и разпоредбите на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно
чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.
1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §
3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с
промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на
извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че
преди 17.07.2018г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По
отношение на периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично
действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. През целия процесен период – 08.10.2016г. до
08.10.2019 г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва, че
винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за
съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж правило на
пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби съдът
приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните часове, преизчислените
в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените дни
и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този
смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Ето защо с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че при липса на законово определение за
преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
По изложените съображения и съгласно
експертното заключение, съдът достига до извода, че е налице положен от ищеца
извънреден труд за периода от 08.10.2016г. до 08.10.2019г. Видно от
заключението на вещото лице Т. за този период, на база приобщената по делото
доказателствена съвкупност, счетоводните документи при ответника и нарядни
дневници, извънредните и неплатени преди датата на завеждане на исковата молба
в съда часове положен от ищеца нощен труд за процесният период - общо 1610
часа, който нощен труд преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд съобразно поставената от ищеца задача е в размер общо на 1840.23 часа,
аналитично посочени за всеки отчетен период по тримесечия в Таблица 1
съставляваща Приложение №1 към заключението по ССЕ. Разликата между положения
нощен труд в часове и приравнения за процесния период – 08.10.2016г. до 08.10.2019г. е общо в размер на 230.23 часа. Неизплатената
сума за положен извънреден труд за периода от 08.10.2016г. до 08.10.2019г. е в размер общо на 1584.14 лв., в какъвто
размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда
на чл. 214 ГПК.
Положеният от ищеца извънреден труд
за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г. вкл., е следвало да бъде изплатен до
31.10.2019г., а за периода от 01.10.2019г. до 08.10.2019г. вкл. до
31.01.2020г., т.е. след датата на подаване на исковата молба. Съобразно
Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. вкл.,
ищецът е положил общо 128 часа нощен труд, които след приравняването им на
дневни с коефициент 1,143 възлизат на 146.31 часа. Разликата между приравнен и
нощен труд в часове от 18.31 часа не е начислена, съответно не е изплатено по
платежни бележки възнаграждение в размер на 141.33 лева към края на месец
ноември 2019 година, с което е реализиран юридическият факт, пораждащ правото
на ищеца да претендира в производството, като неплащането й след настъпване на
падежа – края на м. октомври 2019 година, установено безспорно от вещото лице,
следва да бъде съобразено и взето предвид от съда при произнасянето му по
исковата претенция, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
За периода от 01.10.2019г. до
08.10.2019г. вкл. ищецът е положил извънреден
труд в размер на 8 чеса, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 9,14
часа. Разликата от 1,14 часа е на
стойност 8,30 лв. Тази сума е включена
от вещото лице в общо дължимата за периода сума 1584.14 лв. Към момента на
приключване на съдебното дирене тази
сума не е била изискуема, тъй като същата е била платима до края на м.януари 2020 година. Поради това претенцията в частта за заплащането на
извънреден труд за периода
01.10.-08.10.2019 година е неоснователна.
Разликата между сумата 1584.14 лв. и 8,30 лв. е 1575.84 лв.
Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в периода 08.10.2016г. до
30.09.2019г. вкл. възлизащо на сумата 1575.84 лв. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.
187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 08.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден, е основателна и следва да се уважи в размер на 1575.84 лева, която
сумата представлява разлика между претендираното от ищеца възнаграждение за
положен извънреден труд за целия исков период /1584.14 лева/ и възнаграждението
за извънреден труд за месец октомври 2019 година в размер на 8.30 лева.
Искът с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2019 г. до
08.10.2019 година /датата на подаване на исковата молба за сумата от 8.30 лева,
съгласно заключението на вещото лице, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв. Положеният от ищеца извънреден труд през месец октомври
2019 година ответникът както се посочи по -
горе следва да заплати най – късно до 31.01.2020 година. Т.е. по
отношение на положеният през м. октомври 2019 година извънреден труд,
ответникът дължи заплащане след датата на приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд, вкл. и след датата на постановяване на настоящото
решение по делото.
Вземанията за всички главници са
лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията
за заплащане на законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 08.10.2016 година до 31.06.2019 година в размер на
1434.51 лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата
молба- 08.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата от 1434.51 лева.
Върху сумата от 141.33 лева,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
м. юли 2019г. до м. септември 2019г. включително, с падеж на плащане
31.10.2019г., лихвата за забава следва да бъде присъдета не от датата на
подаване на исковата молба - 08.10.2019г., а от дата, на която ответникът е
изпаднал в забава по отношение на тази сума - 01.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
Върху сумата от 8.30 лева
представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
1 до 7 октомври 2019 година вкл. с падеж на плащане 31.01.2020г., лихвата за
забава не следва да бъде присъждана.
Досежно искът с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния, обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва -
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и
платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва, със съответното натрупване, според заключението по експертизата възлиза
на общата сума от 202.42 лв. върху дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.10.2016 година до
31.06.2019 година в общ размер на 1434.51 лева, считано от последно число на
месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане на
извънреден труд до датата на завеждане на иска – 08.10.2019г. До този размер,
заявен от ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото
лице, акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът
следва да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 202.42 лева. За
положеният от ищеца извънреден труд за месеците юли, август и септември 2019
година ответникът е изпаднал в забава на 01.11.2019 година, т.е. след датата на
завеждане на исковата молба, а за положеният от 1 до 7.10.2019г. вкл.
извънреден труд доколкото в тази му част главния иск е неоснователен не се
дължи законна лихва.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 380.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника чрез
процесуалният му представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощникът на ищеца, съдът намира за
неоснователно. Материалният
интерес по настоящото производство след
изменение на иска е 1778.26 лева, като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв.
+ 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на сумата от 354.48 лв.
Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Ищецът
в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. над
предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за
прекомерно с оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им,
както и с оглед процесуалните действия
на ищеца и обстоятелството, че
ищецът е предявил с исковата си молба
два иска. В тази насока съдът взе
предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се отличава с
фактическа или правна сложност, то извършените в хода на съдебното дирене
процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата страна
/назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214,
ал.1 от ГПК изменения в размера на исковите претенции/, представена от
пълномощникът на ищеца писмена защита. С оглед на тези си съображения в случая,
съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
380.00 лв. се явява съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната
разпоредба за намалянето му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното
от ответната страна възражение.
В случая, предвид направеното от
процесуалният представител на ищеца изменение на размера на предявените искове
и съобразно частичното уважаване на предявения иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР/, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на 378.23 лева предвид представените по
делото доказателства – договор за правна помощ, от който се установява
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от
иска. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ето защо, доколкото ответникът е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид
частичното отхвърляне на предявения главен иск в размер на 8.30 лева, на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 0.47 лева, при
определен от съда на основание чл.78, ал.8, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП,
вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, размер на
юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
И двете страни в процеса са
направили изявления за извършване на прихващане /компенсация/ на присъдените
съдебни разноски, поради което с оглед изхода на процеса, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 377.76 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр.
с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 71.13 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание изложеното, Елховският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните
работи на Република
България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46,
да заплати на Х.Д.А., ЕГН **********,***75.84 /хиляда петстотин седемдесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки/лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода за
периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както
следва: върху сумата от 1434.51 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 141.33
лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ИСКЪТ В ЧАСТТА за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019
година до 07.10.2019 година вкл. в размер на 8.30 лева, в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.10.2019 година до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД Главна
Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на
Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, да заплати на Х.Д.А.,
ЕГН **********,***, сумата 202.42 /двеста
и два лева и четиридесет и две стотинки/ лева – представляваща лихва за забава върху главницата от 1434.51
лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане
до датата на подаване на иска в съда -08.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към
Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище
гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на Х.Д.А., ЕГН **********,***, разноски по делото, по
компенсация, в размер на 377.76 /триста седемдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна Дирекция
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република
България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46 да
заплати сумата от 71.13 лева /седемдесет
и един лев и тринадесет стотинки/, представляваща общият размер на
дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 100.00 /сто/лева
– представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от
бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд
- Елхово.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: