СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 3726 по описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196
и сл. от ГПК(Отм.).
С решение от 25.04.2006г. по гр.д. № 4240/2002г. по описа на Софийски районен съд 50 състав, ответницата С.И.Д., адрес гр. София, кв. **********е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне за своя сметка изградената в съсобственото ѝ с ищеца Ц.Ц.Д., адрес ***, дворно място от 960 кв.м., съставляващо имот № 5 кв.2 по плана на София, кв. „Горна баня“, при съседи ул. „У.“, Д.А., В.М.и наследниците на Д. П., спомагателна постройка кокошарник от източната страна на жилищната ѝ сграда, разположена на източна регулационна линия, на дворното място с площ от 4 кв.м., по иска на Ц.Ц.Д., адрес ***.
С решението са отхвърлени исковете на Ц.Ц.Д. срещу С.И.Д. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането да премахне построените в съсобственото им дворно място от 960 кв.м., съставляващо имот № 5 кв.2 по плана на София, кв. „Горна баня“, при съседи ул. „У.“, Д.А., В.М.и наследниците на Д. П. – 1) Масивен бетонен строеж на уличната регулационна линия на ул. „У.“, представляващ сграда на един етаж с височина около три метра, дванадесет метра дължина откъм улицата и обща площ от 144 кв.м., използван за търговски обект – автоработилница и др.; 2) пристройка от западната страна на жилищния имот на ответницата с площ от 6 кв.м. и пристройка от южната страна на жилищния имот на ответницата и 3) пристройка от южната страна на жилищната сграда на ответницата с площ от 15 кв.м., покрита с бетонна плоча със стряха и три бетонни стъпала откъм източната ѝ част, на мястото на съществуващ преди това балкон с покрив и излаз от сградата. Искът е отхвърлен и по отношение искането на ищеца ответницата да възстанови земята под масивния бетонен строеж на уличната регулационна линия на ул. „У.“, пристройката на западната страна и под пристройката на южната страна на жилищната сграда на ответницата.
С решението съдът е прекратил производството в частта по искането на Ц.Ц.Д., адрес ***, да бъде осъдена ответницата да му осигури проход с размери 3,2м ширина и 32м. дължина за преминаване към жилищната му сграда на ул. „У.“ №4.
С решение от
27.08.2014г. по същото дело, са оставени без уважение молбите на ищеца Ц.Ц.Д., адрес
***, с правно основание чл. 192 и чл. 194 от ГПК (Отм.).
Срещу решението от 25.04.2006г. в частта му в която са отхвърлени предявените искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Ц.Ц.Д.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички заявени от него обстоятелства. Намира, че същото е необосновано и съдът не е изяснил всички спорни обстоятелства. Сочи че неправилно съдът е приел, че той е насочил усилията си към установяване на обстоятелството законно ли са построени, посочените в исковата молба строежи, като това обстоятелство не било наведено в исковата молба. Изтъква че в исковата молба изрично е посочил, че процесните постройки са изградени без неговото знание и съгласие. Поддържа, че постройките са незаконно построени, тъй като не е представен проект за цялостно застрояване на имота по чл. 58 ЗТСУ. Сочи че съдът не е разгледал от правна страна нарушението от ответника при изграждане на строежите. Сочи че съдът не е обсъдил приложените от него доказателства. Изтъква, че съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВС в ТР 31/1984 на ОСГК на ВС. Сочи че на него му е нужен не само достъп, а и преминаване за да може да упражнява правата си пълноценно. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение, в обжалваната му част и постановяване на друго с което исковете му по чл. 109 ЗС се уважават изцяло.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба, подадено от ответницата С.И.Д., с което взема становище за нейната неоснователност. Изтъква, че сградите са били построени и ползвани от ответницата, преди ищецът да придобие притежаваното от него право на собственост.
Подадена е и въззивна жалба от Ц.Ц.Д., срещу решението от 27.08.2014г. в частта, в която е оставена без уважение молбата му за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. В жалбата се сочи, че в диспозитива на решението е прието, че спомагателна постройка кокошарник от източната страна на жилищната ѝ сграда, разположена на източна регулационна линия, на дворното място с площ от 4 кв.м., но в мотивите съдът не е изразил воля досежно площта на процесната постройка ето защо намира че следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
Ответната страна сочи че липсва правен интерес от тълкуване или поправка на ОФГ при условие, че решението в тази част е изпълнено доброволно от ответницата.
В хода на въззивното производство ответницата С.И.Д. е починала и на нейно място са конституирани нейните наследници, И.С.Н. и В.С.Т., които поддържат така подадените възражения срещу депозираните жалби.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, но във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика
или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него
вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с
които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по
предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които без
да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен
обем правомощието си да ползва собствения си имот. Целта на иска е да се
установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се
упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови
неправомерното действие или да премахне последиците от него.
Искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение
дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот,
фактически владелец, държател и пр. Това изрично е подчертано в ТР № 31/84 г.
на ОСГК на ВС.
Основателността
на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да
е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да
пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем.
Не е спорно във въззивното производство, а и се установява от приложените
по делото доказателства, че ищецът е собственик на 53.26% ид. ч. от процесното дворно
място с площ 960 кв.м., съставляващо имот № 5 кв.2 по плана на София, кв.
„Горна баня“, при съседи ул. „У.“, Д.А., В.М.и наследниците на Д. П., и на жилищна
сграда, построена в западната част на имота на площ от 51,60 кв. м, тухлена
барака до жилищната сграда и навес. Правото на собственост е придобил на
основание договор за покупко-продажба, сключен през 1987 г. по реда на чл. 20
ЗСГ.
Установява се, че
ответницата е придобила правото на собственост на останалата част от дворното
място от 46.74% ид ч. и построената в него стара едноетажна жилищна сграда на
площ от 83.45 кв.м на основание договор за покупко-продажба срещу поето
задължение за издръжка и гледане, сключен с майка й през 1989 г.
При това положение е налице
първата предпоставка.
Спорни по делото са
въпросите свързани с това дали изграждането на постройките от ответницата
представляват неоснователни и противоправни действия и дали те пречат на ищеца
да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
По делото са допуснати четири съдебно-технически експертизи, като
заключенията по всичките безпротиворечиво сочат, че за същите не са налични
строителни книжа. В заключението, прието в открито заседание от 19.02.2021г. е
посочено, че по отношение на процесните сгради както към датата на изграждането
им, така и към датата изготвяне на експертизата, не би могло да се одобри
квартално застроителна разработка и не биха могли да бъдат издадени съответните
строителни книжа, тъй като не са предвидени в Плана за застрояване от 1983г., а
същите не се запазват и с плана за застрояване от 1997г.
Ето защо следва да се
приеме, че изграждането на процесните постройки е в нарушение на предвидените
благоустройствени правила.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 31 ОТ 06.02.1985 Г. ПО ГР. Д. № 10/1984 Г., ОСГК НА ВС, искът по чл.
109 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или срещу съсобственик на съседен
имот за прекратяване на неоснователно действие, извършено чрез строеж, изграден
в отклонение на издаденото разрешение и на други строителни книжа или в
нарушение на действащи разпоредби, което действие осуетява или ограничава
възможността на ищеца той да упражнява и ползва своето право на собственост е
допустим.
По отношение на неговата
основателност обаче е от значение дали процесните сгради изградени в нарушение
на благоустройствения закон създават пречки на ищеца да упражнява правото си на
собственост.
Съгласно установената
практика на съдилищата /в този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ № 139 ОТ
25.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 457/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 299 от
15.06.2010 г. по ГР.Д. № 500 от 2009 Г. НА ВКС, Второ ГО.; РЕШЕНИЕ № 324 от
21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 332
ОТ 08.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1195/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
332 ОТ 08.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1195/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ
ОТ 18.12.2012 Г. ПО ГР. Д. № 12933/2011 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД/. Самия факт
на изграждане на незаконна постройка не дава основание да се иска премахването
й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. Също така обстоятелството,
че за построяването на постройките няма издадени строителни книжа, само по себе
си, не обосновава уважаване на негаторния иск и осъждане на ответницата и
нейните правоприемници да премахнат постройките. Необходимо е и да бъде
установено, че незаконната постройка пречи на ищеца на пълноценното ползване на
собствения им имот. Такива пречки в случая не са установени. /в този смисъл РЕШЕНИЕ
№ 66 ОТ 20.07.2021 Г. ПО ГР. Д. № 3338/2020 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/. Съответно преценката дали застрояването или
пристрояването пречи на другите съсобственици на мястото да упражняват правото
си на собственост е индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело
доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди
това строителство начин на ползване на съсобствения имот.
В настоящия случай не е
спорно, а и се установява, че самият ищец е поставил вътрешна разделителна
ограда, с която е отделил частта от имота с построените в нея негови собствени
сгради, от частта от имота, в която се намират сградите на ответницити
включително и тези, премахването на които се иска в настоящото производство.
Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищецът
ползвал вход към своята част откъм ул. „Тутракан“ и че той не е ползвал достъпа
на имота откъм улица „У.“.
На следващо място отново от заключението на експертизата, приета на в
открито заседание на 18.02.2009г. е видно, че дори процесните постройки никога
да не са били изграждани, ищецът пак не би могъл да премине с лек автомобил,
тъй като габаритите на лек автомобил не позволяват да бъде извършена маневра.
При това положение съставът на Софийски градски съд приема, че не е
налице последната предпоставка за уважаване на иска, а именно, че действията на
ответника да пречат на ищеца да упражнява правата си.
Ето защо при тези мотиви следва да се приеме, че първоинстанционното
решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на въззивната жалба по чл. 192 от ГПК (Отм.).
За да остави без уважение искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа
грешка, съдът е приел, че е налице непълнота на решението, а не налична
очевидна фактическа грешка.
Настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд.
Наличието на липса на произнасяне по отношение на металния навес и посочването,
че немасивната постройка - спомагателна постройка кокошарник от източната
страна на жилищната сграда на ответницата, не представлява допусната очевидна
фактическа грешка.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че в диспозитива на
съдебното решение е посочено, че въпросната
спомагателна постройка кокошарник е 4 кв.м. без същото да е отразено в мотивите
не представлява очевидна техническа грешка, а непълнота пропуск на мотивите,
който отново не може да бъде отстранен в производството по чл. 192 от ГПК
(Отм.).
Ето защо и втората въззивна жалба на ищеца срещу решението по чл. 192 от ГПК (Отм.) следва да бъде оставена без уважение, а същото оставено в сила в
обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба отговаряща на изискванията на чл. 284 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.04.2006г. по гр.д. № 4240/2002г. по описа на Софийски районен съд 50 състав, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете на Ц.Ц.Д. срещу С.И.Д. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането да премахне построените в съсобственото им дворно място от 960 кв.м., съставляващо имот № 5 кв.2 по плана на София, кв. „Горна баня“, при съседи ул. „У.“, Д.А., В.М.и наследниците на Д. П. – 1) Масивен бетонен строеж на уличната регулационна линия на ул. „У.“, представляващ сграда на един етаж с височина около три метра, дванадесет метра дължина откъм улицата и обща площ от 144 кв.м., използван за търговски обект – автоработилница и др.; 2) пристройка от западната страна на жилищния имот на ответницата с площ от 6 кв.м. и пристройка от южната страна на жилищния имот на ответницата и 3) пристройка от южната страна на жилищната сграда на ответницата с площ от 15 кв.м., покрита с бетонна плоча със стряха и три бетонни стъпала откъм източната ѝ част, на мястото на съществуващ преди това балкон с покрив и излаз от сградата КАКТО И В ЧАСТТА в която искът е отхвърлен и по отношение искането на ищеца ответницата да възстанови земята под масивния бетонен строеж на уличната регулационна линия на ул. „У.“, пристройката на западната страна и под пристройката на южната страна на жилищната сграда на ответницата.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата необжалвана част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.08.2014г. по
гр.д. № 4240/2002г. по описа на Софийски районен съд 50 състав, са оставени без
уважение молбите на ищеца Ц.Ц.Д., адрес ***, с правно основание чл. 192 и чл.
194 от ГПК (Отм.) за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение
от 25.04.2006г. по гр.д. № 4240/2002г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.