Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Д.Иванова, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 8362 по описа
за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Р.Г.А. против „З. “Б.и.“ АД
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./.
Ищцата твърди, че на 14.08.2015 г. в гр.София пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а
„Тойота Рунер“ с рег. № *******– Р.О.Б., чиято отговорност била застрахована по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа,
че от деликта получила следните телесни повреди: политравма, мозъчно
сътресение, счупване на 3 и 4 поясни прешлени, без разместване на костните
фрагменти, и контузия на лакътна става, от които претърпяла неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение
за неимуществените вреди е в размер на 70 000 лв./допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 14.04.2021 г./ Наред с това претърпяла
и имуществени вреди в размер от 550 лв, изразили се в разходи по договор за
гледане през периода 25.08.2015 г. - 25.09.2015 г. Моли съда да осъди ответника
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.08.2015 г. до окончателното изплащане и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 550 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /24.06.2019 г./ до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за
неимуществени вреди по размер. Твърди, че определил на ищцата застрахователно
обезщетение от 6000 лв., което отговаряло на действителния размер на
претърпените от нея вреди. Независимо от изявлението, че оспорва иска за неимуществени
вреди само по размер, ответникът заявява, че оспорва и механизма на настъпване
на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата деликвент е
било виновно и противоправно; оспорва ищцата да е претърпяла описаните в ИМ
вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
пътно-транспортното произшествие и вредите; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата, която била без поставен обезопасителен
колан; твърди, че евентуална продължителност на болките и страданията на
пострадалата се дължала на предходни нейни заболявания и хронично-дегенеративни
изменения, както и на неспазване на лекарските предписания; оспорва ищцата да е
приживяла стрес и душевни страдания; поддържа, че дори и да е преживяла такива
страдания, те се дължали на лабилната й психика и на предходна нейна
обремененост. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.226,
ал. 1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. При непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Тойота Рунер“ с рег. №
*******е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответното дружество, което се потвърждава и от извършена от съда справка на
публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.
На 23.05.2019 г. ищцата е
отправила извънсъдебна претенция до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за вреди, причинени при процесното ПТП./л.46 - 50/. Видно
от влязла в сила присъда от 27.09.2017 г. по НОХД № 2334/2016 г. на СГС, НО, 97 състав, подсъдимият Р.О.Б. е признат за виновен в това, че на 14.08.2015 г. в гр. София, при
управление на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.Г.А., като деянието е
извършено в пияно състояние, поради което на основание чл. 373, ал. 2, НПК, вр.
чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква „а” , вр. ал. 1, буква „б”, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3-то от НК му е наложено наказание „лишаване на от свобода” за срок
от една година и четири месеца при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В диспозитива на
присъдата не е описано от фактическа
страна конкретното противоправно
деяние на подсъдимия – не е индивидуализирано моторното превозно средство,
което е управлявал; не са посочени конкретните правила за движение, които са
били нарушени; не е описана от фактическа страна и средната телесна повреда,
която е била причинена на Р.Г.А..
От мотивите към присъдата
е видно, че наказателният съд е приел, че при ПТП на 14.08.2015 г. Р.О.Б. е
управлявал л.а „Тойота Рънер“ с рег. № *******, като в резултат на неговото
виновно и противоправно поведение е причинена средна телесна повреда на Р.Г.А. –
счупване на 3-ти и 4-ти поясни прешлени, без разместване на костните фрагменти.
Страните по делото не
спорят, че ответникът е определил на ищцата застрахователно обезщетение от 6000
лв. за неимуществени вреди, причинени на 14.08.2015 г. от Р.О.Б. при управление
на л.а „Тойота Рунер“ с рег. № *******.
С оглед на представената
присъда и определеното от ответника застрахователно обезщетение съдът приема,
че по делото е доказано противоправното и виновно поведение на водача л.а „Тойота
Рунер“ с рег. № *******, както и наличието на причинно-следствена връзка между
неговото поведение и средната телесна повреда на ищцата - счупване на 3-ти и
4-ти поясни прешлени, без разместване на костните фрагменти.
За установяване на претърпените
от А. неимуществени вреди по делото са приети медицински документи и е
изслушана медицинска експертиза. От заключението на медицинската експертиза,
което съдът приема, се установява, че при катастрофата ищцата е получила
следните телесни повреди: контузия на дясната лакътна става, счупване на 3-ти и
4-ти поясни прешлени и сътресение на мозъка. Спрямо нея е било проведено
консервативно лечение с прием на обезболяващи медикаменти и поставяне на
лумбален корсет за имобилизация на счупените прешлени за 6 месеца, а след
сваляне на имобилизацията ищцата е преминала през курсове по рехабилитация. Възстановителният
процес е продължил 14 месеца. В медицинските документи липсват данни за настъпили
усложнения през периода на лечение и възстановяване, но оздравителният процес е
протекъл по-бавно и с по-тежко изразени симптоми. През шестте месеца, през които ищцата е била с лумбален
корсет, е имала затруднения в хигиенно-битовото си самообслужване. Пострадалата
е изпитвала болки и страдания през периода на лечение, които са били с по-голям
интензитет през първите 3 месеца. Понастоящем пострадалата изпитва болки с
непостоянен характер в шийната и поясна област при натоварване и смяна на
времето. Вещото лице е посочило, че в медицинските документи липсват данни за трайни
последици за здравето на ищцата от телесните повреди, но, според експерта, счупването
на прешлените на гръбначния й стълб е допринесло за по-бързото развитие и по-тежката
симптоматика на дегенеративни промени на структурите на гръбначния стълб. Необходимо
е за в бъдеще ищцата да провежда курсове по рехабилитация, физиотерапия и
санаториално лечение за облекчаване на симптомите и забавяне развитието на артрозните
и остеоартрозните промени. Според експерта, А. е страдала от несвързани с пътно-транспортното
произшествие заболявания – артериална хипертония/високо кръвно налягане/, лумбална
спондилоза и спондилоартроза, радикулопатия L5 вдясно. Артериалната
хипертония не е повлияла на продължителността на лечебния процес. Лумбалната
спондилоза и спондилоартроза представляват дегенаративни заболявания на гръбначния
стълб, които са удължили възстановителния период. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при уврежданията,
получени от ищцата, е около 1 година. Получените от пострадалата травми са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Те не биха могли да настъпят
вследствие на неправилна стойка или наднормено тегло.
Съдът кредитира заключението на медицинската експертиза, макар вещото лице неправилно да е отразило
в експертизата, че обменната карта от
Военно-медицинска академия, в която е поставена диагноза: „комоцио церебри“ е
издадена на 14.08.2015 г. Видно от представената карта същата е от по-ранна
дата - 14.05.2015 г./л. 33/. Обменната карта, в която е поставена диагноза “контузия
на дясна лакътна става“, също е от 14.05.2015 г./л.32/, като датата е поправена
на 14.08.2015 г., без да е ясно кой и кога е извършил поправката. Двете обменни
карти са с посочени входящи номера/ № 1105 и № 4259/, които далеч предхождат
поредния номер на третата обменна карта – вх. № 9774/14.08.2015г./л.31/. Независимо,
че в тези първични медицински документи е отразена дата 14.05.2015 г., съдът приема,
че при катастрофата ищцата е получила мозъчно сътресение и контузия на дясна
лакътна става, тъй като мозъчното сътресение е отразено като диагноза и в
епикриза от 17.08.2015 г./три дни след ПТП/, издадена от Клиника по ортопедия и
травматология при Медицински институт на МВР. От епикризата е видно, че на 17.08.2015
г. на ищцата е извършен консултативен преглед от специалист по нервни болести и
е предписано лечение за мозъчното сътресение. Съдът приема, че ищцата е
получила и контузия на дясната лакътна става, тъй като по делото не е изяснено
кой е поправил датата на обменната карта, а, според медицинската експертиза
тази травма също би могла да бъде получена при пътно-транспортното
произшествие.
При така събраните
доказателства съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./,
поради което искът е доказан по основание. От присъдата на наказателния съд се
установява, че поведението на Р.О.Б. е било противоправно
и виновно. От констативния протокол за ПТП е видно, че на 14.08.2015 г. Б. е управлявал
л.а „Тойота Рунер“ с рег. № *******. Ответникът не оспорва факта, че за моторното превозно
средство към датата на ПТП е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се
установи, че вследствие на катастрофата ищцата е получила телесни повреди, от
които е претърпяла неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на катастрофата - 50 г.; вида на
причинените травми: контузия на дясната лакътна става, счупване на 3-ти и 4-ти
поясни прешлени/без разместване на костните фрагменти/ и сътресение на мозъка;
вида на проведеното лечение – консервативно лечение с прием на обезболяващи
медикаменти и поставяне на лумбален корсет за имобилизация на счупените
прешлени за 6 месеца, а след сваляне на имобилизацията ищцата е преминала през
курсове по рехабилитация. От медицинската експертиза се установи, че през
периода на имобилизация с лумбален корсет ищцата е била затруднена в хигиенно-битовото
си обслужване и е зависела от чужда помощ. Съдът съобрази обстоятелството, че обичайният
възстановителен период за получените травми е 1 година. Според вещото лице при
ищцата възстановителният период е продължил по-дълго – 14 месеца, но това се
дължи на съпътстващи заболявания – „Лумбална спондилоза и спондилоартроза.
Радикулопатия L 5“, които са довели до по-бавно
протичане на оздравителния процес и по-тежко изразена симптоматика. Съдът
съобрази и обстоятелството, че пострадалата е изпитвала болки и страдания през
целия период на лечение, като през първите три месеца болките са били с по-голям
интензитет. Понастоящем ищцата продължава да изпитва болки с непостоянен
характер в шийната и поясна област при натоварване и смяна на времето. В
медицинските документи не са описани трайни последици за здравето на ищцата от
телесните повреди, но, според вещото лице, счупването на прешлените на
гръбначния стълб е допринесло за по-бързо развитие и по-тежка симптоматика на
дегенеративни промени на структурите на гръбначния стълб. Необходимо е за в
бъдеще ищцата да провежда курсове по рехабилитация и физиотерапия, санаториално
лечение и др. за облекчаване на симптомите и забавяне развитието на артрозните
и остеоартрозни промени. Съдът отчете и силният стрес, както и типичните за катастрофата негативни
емоционални преживявания, които е изпитала пострадалата. С оглед на горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 55 000 лв. По възражението за съпричиняване на
вредите: Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен
колан. Възражението
е неоснователно, поради следните съображения: От констативната част към заключението на автотехническата
експертиза се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: Лек
автомобил „Тойота Рунур“ с рег. № *******се е движел по ул.“Слатинска“ от ул.
„Гео Милев“ в посока ул.“Боян Магесник“ и в района на бл.35 се е ударил в
спрелите пред него л.а „Сузуки Суифт“ с рег. № *******и л.а „Опел Астра“ с рег. № *******. Вследствие на удара л.а „Опел
Астра“ с рег. № *******се е отклонил вдясно и се е ударил в друг автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № *******. Видимите щети по л.а „Опел Астра“ с рег. № *******,
в който се е намирала ищцата, са: деформиран заден ляв и десен калник, задни леви
и десни врати, заден капак, задна броня, заден ляв стоп. Автомобилът е бил
снабден с триточкови инерционни колани за всички места на пътниците. Според
медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, в медицинските
документи не са описани травми по тялото на ищцата, характерни за поставен
предпазен колан. Вещото лице е посочило, че при получаване на увредите на
прешлените от значение са два момента. Първият е, когато л.а „Опел Астра“ с рег. № *******е бил ударен
отзад. В този момент, вследствие на инерционните сили, горната част на тялото и
главата на ищцата рязко са се придвижили назад. Вторият момент е когато л.а „Опел Астра“ с рег. № *******е ударил
спрелия пред него л.а „Форд Фиеста“ с рег. № *******. В този момент, вследствие
на инерционните сили, горната част на тялото и главата на ищцата рязко са се
придвижили напред и тялото се е свило в кръста, засегната е и шията, при което
са се получили различни увреди на структурите на гръбначния стълб. Това е така
нареченият «камшичен удар». Според вещото лицие, при поставен предпазен колан
тялото на пътника би останало фиксирано
към облегалката и тогава увреждането ще настъпи в шийната област на гръбначния
стълб и гръдния кош, но не може да бъде посочена отнапред точната локализация и
тежест на уврежданията. При
така установените по делото факти съдът приема, че възражението за
съпричиняване не бе доказано. От заключението на медицинската
експертиза не се установи по категоричен начин дали поставянето на предпазен
колан би предотвратило получените от ищцата телесни повреди. От друга страна,
предпазният колан е ефективен при челен удар, а в конкретния случай
автомобилът, в който се е намирала пострадалата, първоначално е ударен отзад,
след което на свой ред този автомобил е ударил автомобила, надходящ се пред
него, като ищцата е пострадала от „камшичен удар“. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/. По иска за имуществени вреди:
Видно
от договор за гледане от 25.08.2015 г. ищцата е възложила на В.Ж.да й оказва
помощ при ежедневното й обслужване за срок от един месец срещу заплащане от 550
лв. Посочено е, че подписаният договор служи за разписка за плащане на сумата. С
оглед заключението на медицинската експертиза, съдът приема, че грижите са били
необходими за ежедневното обслужване на ищцата непосредствено след катастрофата
и през периода, през който е ползвала лумбален корсет за имобилизация. При
така събраните доказателства предявеният иск е доказан по основание и размер,
поради което следва да бъде уважен изцяло. По претенцията за законна лихва: Началният момент, от който застрахователят изпада в
забава за плащане на обезщетение за вреди по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, е датата
на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. В случая дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на деликта – 14.08.2015 г. Ищцата претендира законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от по-късна дата
– 24.06.2019 г./датата на подаване на исковата
молба/. Съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на деликта,
а не от датата,
на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищцата
претендира законна лихва от по-късна
дата за направените
разноски по договора за гледане,
претенцията следва да бъде уважена,
съобразно нейното искане. По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за адвокат в размер на 1574.76 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокат и вещи лица в размер на 756.01
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
При определяне размера на разноските съдът уважи възражението на ищцата за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника. Минималният
размер на адвокатско възнаграждение с ДДС, съобразно цената на предявените
искове, е 3175.80 лв., а ответникът е направил разноски за адвокат в размер на
4200 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което
съдът намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение с ДДС до
3175.80 лв. и при този размер определи общия размер на разноските. Разноски по обратния иск не се дължат, тъй като
производството по този иск е прекратено с определение от 22.11.2019 г., поради
недопустимост на иска, който е предявен срещу ответник, починал преди датата на
предявяване на иска.
Ответникът по
настоящото дело следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на
СГС, ДТ върху уважения иск в размер 2 250 лв., а на СГС разноски за вещо лице в
размер на 118.10 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Г.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис №21, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 55 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от телесни повреди - , контузия на дясната лакътна става, счупване на
3-ти и 4-ти поясни прешлени/без разместване на костните фрагменти/ и сътресение
на мозъка, настъпили на 14.08.2015 г., по вина на водача на л.а „Тойота Рунер“
с рег. № *******– Р.О.Б., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2015
г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, да
заплати на Р.Г.А., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./,
сумата от 550 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи по договор за гледане от 25.08.2015 г. през
периода 25.08.2015 г. - 25.09.2015 г., които вреди са
причинени по вина на водача на л.а „Тойота Рунер“ с рег. № *******– Р.О.Б., по
време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на Р.Г.А., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1574.76 лв.,
съразмерно на увежаната част от иска.
ОСЪЖДА Р.Г.А. да заплати на З. „Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на
756.01 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса върху уважения иск в размер на
2 250 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 118.10 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :