Мотиви към присъда от 22.01.2018г.,
постановена по НОХД № 222/ 2018г. по описа на Дряновския районен съд
ОБВИНЕНИЕТО е срещу Д.С.Д., ЕГН **********
за това, че за времето от 22,30 ч. на 26.07.2017 г. до
06,30 ч. на 27.07.2017 г. в гр. Дряново, като непълнолетен, но разбирайки
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, при
условията на повторност, през незатворен прозорец на помещение, находящо се на
партерния етаж в сградата на *** Дряново, на ул. *** и функциониращо като
кафене “***" с управител К.И.П. ***, проникнал в същото, откъдето отнел от
владението на последния, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи - сума пари в размер на 25 лв., собственост на К.П.,
като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В настоящото производство граждански иск не е предявен.
По искане на
подсъдимия и неговия защитник производството
по делото е проведено по реда на глава 27 (чл. 370 и следващите от НПК) –
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на
свидетелите и вещите лица.
Подсъдимият по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл. 371, т. 2 от НПК, призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че действията по
разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и
обстоятелството, че с протоколно определение е одобрил изразеното от подсъдимия
съгласие доказателствата от досъдебното производство и самопризнанията му да се
ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.С.Д. е роден на ***г***.
Български гражданин. Безработен. Неженен. С начално образование.
Подсъдимият е осъждан, като последните
му две осъждания са както следва :
1.
С присъда по НОХД № 2154/ 2016г. на Районен съд Велико Търново за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на осем месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69 ал. 1 от НК изтърпяването
на наказанието е отложено за срок от две години. Присъдата влязла в законна
сила на 04.04.2017г.
2.
С присъда по НОХД № 68/ 2017г. на Районен съд Кубрат за престъпление по чл. 194,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и 5 от НК на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.
69, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от
една година, считано от влизане в сила на присъдата. Присъдата влязла в сила на
15.06.2017г.
През учебната 2016/ 2017г. подсъдимият
бил ученик във ВУИ Завет, общ. Кубрат. През ваканцията се прибрал в гр.
Дряново, където заживял при своите роднини на ул. ***.
Съгласно заключението на изготвената и
приобщена по делото по реда на чл. 283 от НПК комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза към 27.07.2017г. същият не е страдал от
психично заболяване, разбирал е свойството и значението на извършеното и можел
да ръководи постъпките си.
Късно вечерта на 26.07.2017г.
подсъдимият тръгнал да се разхожда по улиците на гр. Дряново. около полунощ,
вървейки по ул. Станционна, преминавайки покрай сградата на ***, видял, че едно
от малките прозорчета, на обособеното на първия етаж кафене “***” е оставено отворено.
Управител на заведението и собственик на инвентара и вещите в него бил св. К.П.
***. Непълнолетният подсъдим решил да влезе в помещението и да открадне вещи,
които после да продаде или оставена сума пари. Качил се на перваза на прозореца
и промушвайки се през отвора на прозорчето, влязъл в помещението. Огледал
намиращите се на бар плота вещи и забелязал оставени в чаши от кафе банкноти от
по 2 лв., 5 лв. и монети по 1 лв. и 50 ст., всички на обща стойност 25 лв. Взел
ги всичките и ги поставил в джоба на якето си.
Видял оставен в близост до бара
преносим компютър (лаптоп). Включил го и и влязъл в профила си, регистриран във
“Фейсбук”. След около 15-20 мин.1 оставяйки лаптопа включен по обратния ред
напуснал помещението. По-късно изхарчил откраднатата сума за лични нужди.
Видно от заключението на назначената
на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, приобщена по делото по
реда на чл. 283 от НПК, оставените следи, иззети на 27.07.2017г. са идентични с
безименен пръст на лява ръка и среден пръст на лява ръка на лицето Д.С.Д..
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните на досъдебното производство при условията и реда, предвиден в НПК, доказателства.
Съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и с оглед направените от
подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като същите
изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
С
оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението кражба по чл. 194, ал. 3 от НК.
От обективна
страна подсъдимият е отнел от владението и без съгласието
на собственика свидетеля П. чужди движими вещи на обща стойност 25 лв., като
случаят е маловажен.
С изнасянето на паричната сума от заведението,
подсъдимият е прекъснал фактическата власт на свидетеля, който я е владеел. С
отдалечаването си от мястото, където същата е била съхранявана, подсъдимият е установил
своя трайна фактическата власт върху предмета на
престъпно посегателство, с което това деяние е било довършено.
С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато
обвинение по квалифициран състав на престъплението кражба, а именно чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК. Като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи
цялостната престъпна дейност, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
93, т. 9 НК за квалифициране на деянието, извършено от Д.Д. като маловажен случай. В този смисъл съдът
отчита преди всичко стойността на предмета на престъплението, който е
изключително смекчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство, което разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на дееца. Отнетата
сума е в размер на 25 лв. при минимална работна заплата към 27.07.2017г. в
размер на 460 лв., което определя по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Съдът не намери основание за приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК. Действително се касае за деяние с изключително ниска стойност – 25
лв., като вредата не е възстановена на пострадалото лице. Налице са обаче негативни
характеристични данни за подсъдимия, обусловени от предходни осъждания за други
престъпления против собствеността, като очевидно наложените му наказания не са
оказали нужното поправително и превъзпитателно въздействие върху него. Същият е
продължил да показва явно незачитане на чуждата собственост. Съдът намира, че деянието на подсъдимия следва
да се квалифицира като маловажен случай, тъй като степента на обществената
му опасност и морална укоримост е
по-ниска от обикновените случаи на престъпление от съответният вид, но не може
да се изключи напълно, поради което го призна за виновен в престъпление по чл.
194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Действително подсъдимият е осъждан, като с посочените
по-горе присъди по НОХД № 2154/ 2016г. на Районен съд Велико Търново и НОХД №
68/ 2017г. на Районен съд Кубрат му е наложено наказание лишаване от свобода за
кражби по чл. 195, ал. 1 и чл. 194, ал. 3 от НК. За приложението на т. 7 от чл.195, ал.1 от НК следва да са налице
кумулативно две предпоставки, а именно – деянието да е осъществено при
повторност и на второ място – престъплението да не представлява маловажен
случай. По делото се доказа от представената справка за съдимост, че
подсъдимият към датата на извършване на престъплението е осъждан с влезли в
сила присъди за други такива престъпления. Видно от изложените по-горе мотиви
деянието представлява маловажен случай с оглед стойността на откраднатата сума
пари. Поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия по
обвинението по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно, при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
лишава пострадалото физическо лице от собствените му пари, предвиждал е
преминаването на същите в своя фактическа власт и целял да установи такава
власт.
С оглед субекта на престъплението – Подсъдимият е извършил
деянието след като е бил осъждан за други престъпления от този вид, но видно от
мотивите, изложени по-горе, не са налице предпоставки за приложението на
квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнания
и ниска стойност на отнетите вещи, значително под минималния размер на
работната заплата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – минали
осъждания.
Определяне на наказанието : При определяне на наказанието
съдът се ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като
индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и индивидуална превенция, с
оглед осъществяване на наказателната политика.
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година,
пробация или глоба от сто до триста лева – чл. 194, ал. 3 от НК.
На основание чл. 57, ал. 1, вр. чл.
60, ал. 1 от НК съдът намира,
че с оглед целите на налагане
на наказание на непълнолетни и с оглед всички установени
обстоятелства най-подходящо
по вид и размер се явява
наказанието пробация, изразяваща се в пробационните мерки по чл. 42а, ал.
2, т. 1 и т. 2 от НК, а именно:
задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година
с периодичност на срещите два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът
съобрази, че на основание чл. 63, ал. 1, т. 6 от НК наказанието пробация се
заменя с обществено порицание само за ненавършилите 16-годишна възраст
подсъдими. Към датата на извършване на деянието, както и към датата на
постановяване на присъдата по делото подсъдимият е бил навършил 16 години.
Делото бе разгледано при условията на съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 от НПК, поради което е налице изискването за императивното приложение на разпоредбата на чл. 58а
от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 5 от НК обаче правилата по ал. 1-4 не се прилагат
за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т.
2-11 от НК, сред които и пробацията.
Съдът намира, че така определеното наказание на
подсъдимия ще способства за постигане целите на наказанието по чл. 60 от НК и
същото се явява необходимо и справедливо с оглед конкретните особености на
случая и личността на извършителя.
При този изход на делото на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на ОД на МВР Габрово сумата 331,58
лв. – разноски на досъдебното производство за експертизи, както и да заплати
сумата от 5 лв. по сметка на Районен съд Дряново в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :