№ 60
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500266 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Г. Д. П. с ЕГН ********** и Д. К. П. с ЕГН
********** срещу решение № 260 034/26.03.2021 год по гр.д. № 1002/2019 год на Окръжен
съд Варна, г.о., с което е отхвърлен предявения срещу Й. Й. К. с ЕГН ********** иск с
правно осн. чл. 108 от ЗС за установяване правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ жилище с идентификатор 10135.1505.85.6.2 по КК на гр.Варна, намиращо се
в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 68, вх. А, ет.2, ап.10 с площ от 62,14 кв.м. и
принадлежащото избено помещение № 5 с площ от 6,99 кв.м. и 0,809259 % ид.ч. от общите
части на сградата, основан на твърдения за придобиване на собствеността чрез договор за
покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 143, том III, рег.№ 6479, дело №
469/2005 год, вписан под № 98, том LXXII, рег.№ 22697, дело № 17142/2005 год на
Службата по вписванията, както и за осъждане на ответника да предаде владението на
жилището. Въззивниците изразяват несъгласие с мотивите на съда по приложение института
на придобивната давност. Твърдят, че по делото не е доказано по несъмнен начин, че
ответникът е владял именно този имот, а не съседния, който също е негова собственост. В
тази връзка счита, че свидетелските показания не са достатъчно категорични. Не е
установено, че ответникът е упражнявал владение явно и непрекъснато, и не е манифестирал
намерението си да държи имота като свой, не е декларирал същия и не е заплащал
дължимите за него данъци и такси. По изложените мотиви въззивниците молят за отмяна на
1
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен, с присъждане на
разноските за двете инстанции.
Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил от ответника и от третото лице. В
съдебното заседание, проведено на 14.07.2021 год ответникът Й.К. чрез процесуалния си
представител адв. С.Д. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че възивната жалба е подадена в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на възмездна
сделка, сключена в изискуемата нотариална форма, а ответниците го държат без правно
основание.
Срещу иска ответникът е противопоставил възражение, че ищците не са придобили
правото на собственост, тъй като и праводателят им не е бил собственик. Наред с това
твърди, че е придобил имота чрез давностно владение, упражнявано от него и съпругата му
за период от 1997 год до смъртта й на 13.10.2019 год, и от него до настоящия момент.
От събраните доказателства по делото е установено следното:
Процесният имот е притежаван в лична собственост от Е.С.Ж., придобит от нея по
наследство. С влязло в сила решение № 353/22.03.1995 год по гр.д. № 1044/1994 год на ВКС
на РБ Е.Ж. е поставена под ограничено запрещение, а с акт на Органа по настойничеството
при Община Варна за неин попечител е назначен съпругът й Й. Й. К..
На 18.09.1997 год между Е.С.Ж. чрез пълномощника й С.И.И., преупълномощен от Й.
Й. К. от една страна като продавач и В.К.Д. като купувач е сключен договор за покупко-
продажба на имота, материализиран в нот.акт № 40, том LII, дело № 14272/1997 год. Чрез
последваща продажба, сключена с нот. Акт № 9, том LIV, дело № 14699/23.09.1997 год
между В.К.Д. и И.Б. Д. правото на собственост е преминало върху последния. Ищците са
придобили имота с договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на И.Б. Д..
Хронологичното проследяване на сделките, сключени за процесния имот опровергава
изявлението на ответника К., направено по реда на чл. 176 от ГПК в с.з. на 26.02.2021 год,
че не му е известна сделката, сключена през 1997 год. Напротив, от представения
2
нотариален акт № 40/1997 год се установява, че продавачката е била представлявана от
пълномощник, упълномощен именно от Й.К., който към този момент е бил неин попечител.
С факта на упълномощаването на лице, което да представлява съпругата му при извършване
на продажбата, той не само е знаел, но и активно е участвал при сключването й.
От този извод следва неоснователността на възражението за придобиване на имота
по давност. От момента на сделката продавачката и нейният съпруг са със съзнанието, че
правото на собственост е преминало у купувача, поради което станали държатели на имота –
не са упражнявали фактическата власт за себе си. По делото няма доказателства, които да
сочат на промяна в анимуса след този момент. Напротив, ищците са декларирали имота като
свой след придобиването му с процесната сделка, заплащали са данъците за него, с което са
манифестирали собственическите си права. Ответникът сам е заявил пред съда, че не му е
известно дали имотът е бил деклариран от неговата съпруга и дали за него са плащани
данъци. Категорично е заявил, че самият той не е предприел действия по декларирането му
след смъртта на съпругата си.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР 4/2012 год на ОСГК на ВКС,
установяването на обективния елемент от фактическия състав на придобивната давност, а
именно – държането, не е достатъчно. Необходимо е наличието и на субективния елемент,
определящ фактическата власт върху имота като владение. Поради недоказаност на волево
изявление, потвърждаващо намерението на ответника за своене, упражняването на
фактическа власт под формата на държане не може да се трансформира във владение, което
да постави начало на придобивна давност.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че възражението на ответника за
придобиване правото на собственост чрез оригинерен способ е недоказано, а искът поради
това се явява основателен.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него –
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. С оглед изхода на спора в полза
на ищците следва да се присъдят разноските по делото за двете инстанции в размер на
7811,22 лв, включващи: държавна такса за завеждане на иска в размер на 740,82 лв,
адвокатски хонорар за първата инстанция в размер на 2000 лв, държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 370,41 лв и адвокатско възнаграждение за втората инстанция в
размер на 4000 лв, неоспорено за прекомерност от насрещната страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 034/26.03.2021 год по гр.д. № 1002/2019 год на Окръжен
съд Варна, г.о. и вместо него
3
П О С Т А Н О В И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Й. К. с ЕГН **********, че
ищците Г. Д. П. с ЕГН ********** и Д. К. П. с ЕГН ********** са собственици на следния
недвижим имот: ЖИЛИЩЕ с идентификатор 10135.1505.85.6.2 по КК на гр.Варна,
намиращо се в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 68, вх. А, ет.2, ап.10 с площ от 62,14
кв.м. и принадлежащото избено помещение № 5 с площ от 6,99 кв.м. и 0,809259 % ид.ч. от
общите части на сградата, основан на твърдения за придобиване на собствеността чрез
договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 143, том III, рег.№ 6479,
дело № 469/2005 год, вписан под № 98, том LXXII, рег.№ 22697, дело № 17142/2005 год на
Службата по вписванията.
ОСЪЖДА Й. Й. К. с ЕГН ********** да предаде на Г. Д. П. с ЕГН ********** и Д.
К. П. с ЕГН ********** владението на имота, подробно описан по-горе.
ОСЪЖДА Й. Й. К. с ЕГН ********** да заплати на Г. Д. П. с ЕГН ********** и Д.
К. П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 7811,22 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищците – М. Ив. Дж. с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4