№ 1547
гр. София, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110160621 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установява на вземане по издадена заповед за изпълнение)
******* е предявило срещу Х. И. Ш. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86ЗЗД за сумата от 2009,96 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., в имот с
абонатен номер 008853, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
сумата от 296,04 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г., за сумата от 76,33
лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както
и за сумата от 13,51 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 31.03.2019 г. – 22.02.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 08.04.2022 г. по гр.д. №
12065/2022 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът признава исковете по размер, но ги оспорва по основание
при твърдението, че не е потребител на топлинна енергия в имота, тъй като не
е собственик на жилището и не обвързан от ОУ на ищеца. Счита, че титуляр
на вземането за услугата „дялово разпределение“ е трето лице, както и че не е
изпадал в забава и не дължи мораторно обезщетение. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът *********, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт ********. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован се представлява от адв. Х.. Поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска. Представя списък
по чл.80 ГПК.
Третото лице **********, редовно призовано не се представлява. С
допълнителна молба представя документи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 12065/2022 г. По
заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
9701/08.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника на 19.04.2022 (л.14-15 от
заповедното дело). Срокът за възражение по чл.414 ГПК изтича на 14.05.2022
г. Подадено е възражение по чл. 414 ГПК на 28.04.2022 г., поради което
същото е в срока по чл.414 ГПК (л.16 от заповедното). Указанията за
предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на
24.10.2022 г. (л.22 от заповедното дело), поради което срокът изтича на
24.11.2022 г. Исковата молба е подадена в съда на 09.11.2022 г. и на същата
дата са представени доказателства за това. Същата е в преклузивния срок.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1) възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което 2) е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в
претендирания размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания. По възражението за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника, който по същество не оспорва
размера на дължимите суми, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по
делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна
енергия в процесния имот на претендираната със заявлението по чл. 410 ГПК
стойност, респ. че са натрупани лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия и върху таксата за извършена услуга дялово разпределение в
претендирания от ищеца размер за посочения период. Безспорни са сумите за
топлинна енергия.
Наличието на облигационно правоотношение с ищеца е изрично
оспорено от ответника с отговора на исковата молба, поради което в тежест
на ************* е да установи така твърдяното правнорелевантно
обстоятелство при условията на пълно и главно доказване в процеса.
Съобразно конкретно изложените в исковата молба твърдения и с оглед
наведените в отговора на исковата молба оспорвания, ищецът следва да
установи, че ответникът е собственик, респ. вещен ползвател на процесния
имот.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от
05.03.2004г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от 13.10.2023г., който регламентира
отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия и по
отношение на исковия период. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
3
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или
вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост води до възникване на облигационни отношения между
собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които
на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на
правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ
от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения
и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.
От представената декларация по чл.14 ЗМДТ и удостоверение от
Столична община се установи, че данък за процесния топлоснабден имот е на
ответникът Х. И. Ш.. Имотът е с адрес: *************, находящ се на улица
********. Налице е извънсъдебно признаване на неизгоден за ответника факт,
поради което съдът приема, че след като плаща данъци, за които е подал
декларация по чл.14 ЗМДТ, то ответникът е собственик на имота. Доказа се
облигационната връзка между страните. Налице е задължение за плащане на
суми.
По отношение на размера на сумите и количеството топлинна енергия,
този факт е признат от ответника, поради което искът се явява основателен.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.07.2022 г. При
изчисляването на тригодишната давност следва да се вземе предвид нейното
спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, по
отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този момент.
Заявлението е подадено на 07.03.2022 г., с което давността се прекъсва и
спира да тече, докато трае процесът.
Видно от представените фактури процесните суми, които се
претендират за периода от 01.05.2019 до 30.04.2020 г. Претендираните суми
напълно съвпадат със сумите, по издадените фактури, които не са оспорени
4
от ответника.
Съдът приема, че е налице техническа грешка в исковата молба, тъй
като от приложенията към нея се установи, че процесните суми са начислени
за периода от 01.05.2019 до 30.04.2022 г., въпреки че се претендират за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
Предявен е иск за периода от 01.05.2018 г., който се явява
неоснователен до 30.04.2019 г. и следва да бъде отхвърлен. Размерът на
претендираните суми напълно съвпадат с представените фактури, които
обстоятелства е отделено като безспорен факт.
Ето защо исковата претенция следва да се уважи, като се отхвърли за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
Съгласно чл.33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид изложеното вземането за
доставена топлинна енергия за м. май 2019 г. е станало изискуеми съответно
на 15.07.2019 г.. Тригодишната давност изтича на 15.07.2022 г. Заявлението е
подадено на 07.03.2022 г., поради което възражението за давност не е
основателно.
С оглед изложеното съдът приема, че исковете са основателни, поради
което следва да бъде признато за установено, по предявените от
*************, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*********** срещу Х. И. Ш., ЕГН **********, ******************, ул.
******** ****************** установителни искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х.
И. Ш. дължи на ********* за сумата от 2009,96 лв., представляваща
главница - стойността на потребена топлинна енергия през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., в имот с абонатен номер 008853, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 296,04 лв., обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г.
– 22.02.2022 г., за сумата от 76,33 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 13,51 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. –
22.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 08.04.2022 г. по гр.д. № 12065/2022 г. по описа на СРС, 26
състав, като отхвърля иска за главницата за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.
По разноските
С оглед изхода на делото, на ищецът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
5
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя списък по чл.80 ГПК, съгласно който претендира:
№Разходисковолистзаповеднолист
1Държавна такса182.4714, 5047.9210
2Юрисконсултско възнаграждение300 50
Общо482.47 97.92
Въпреки, че искът е отхвърлен, то това не се дължи на възраженията на
ответника, а на факта, че ищецът е написал в исковата молба период от
01.05.2018 г., а фактически се позовава на суми от 01.09.2019г., съгласно
представените доказателства, към които препраща обстоятелствената част на
исковата молба. Затова макар и отхвърлен в една част искът, ответникът няма
право на разноски. Искът е отхвърлен, за да има сила на пресъдено нещо в
частта, за която се претендира, а реално не са представени доказателства и
ищецът не търси суми за този период. Ето защо ответникът няма право на
разноски. Възраженията му са неоснователни. не по тяхна причина искът е
отхвърлен.
На ищеца следва да се признаят следните разноски: 97.92 лева,
разноски в заповедното производство и 482.47 лева, разноски в настоящото
производство.
Ето защо Х. И. Ш., ЕГН **********, ******************, ул. ********
****************** следва да бъде осъден да заплати на *************,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *********** сумите:
97.92 (деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), представляващи
разноски в заповедното производство ч. гр. д. № 12065/2022 т. по описа на
СРС; 482.47 лева (четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки), представляващи разноски в настоящото производство; на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от *************,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *********** срещу Х.
И. Ш., ЕГН **********, ******************, ул. ********
****************** установителни искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х. И.
Ш. дължи на ********* за сумата от 2009,96 лв., представляваща главница
- стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до
6
м. 04.2021 г., в имот с абонатен номер 008853, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 296,04 лв., обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
22.02.2022 г., за сумата от 76,33 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 13,51 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. –
22.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 08.04.2022 г. по гр.д. № 12065/2022 г. по описа на СРС, 26
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х. И. Ш., ЕГН **********, ******************, ул.
******** ****************** да заплати на *************, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *********** сумите: 97.92
(деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки), представляващи
разноски в заповедното производство ч. гр. д. № 12065/2022 т. по описа на
СРС; 482.47 лева (четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки), представляващи разноски в настоящото производство; на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
„********” ООД, ЕИК ************, на страната на ищеца *************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице
помагач..
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7