№ 1154
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена жалба от „Софийска вода“ АД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20229240401718 срещу
постановление от 11.01.2023 г. на съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 КЧСИ,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на
постановление за допълнителни разноските от 20.12.2022 г., с което са
определени като дължими от него такива в размер на 72,00 лева за три такси
по т. 5 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или негов служител на съобщение до взискателя за постъпилото
възражение от длъжника срещу разноските, както и за връчване на страните
на самото постановление. Твърди, че постановлението, с което частния
съдебен изпълнител се произнася по възражения и молби относно разноските
не е сред актовете, посочени в т. 5 от ТТРЗЧСИ, поради което за връчването
им не следва да се начислява такса. Моли обжалваното постановление да бъде
отменено.
Взискателите „Д.А.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД оспорват жалбата. Считат
обжалваното постановление за правилно. Претендират разноски.
В мотиви на ЧСИ Г.К., сочи, че негово задължение по закон е да начисли
разноски за всяко действие, за което това е предвидено. Счита, че за връчване
на жалбата срещу постановлението по разноските, както и за връчване на
самото постановление е дължима такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, която е дължима от
длъжника, който е станал причина за образуване на изпълнителното
производство.
1
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноски.
Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното
производство, което постановление представлява по съществото си
произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок.
От представените материали по изп.д. № 20229240401718 на съдебен
изпълнител Г.К., рег. № 924 КЧСИ, е видно, че с постановление от 29.11.2022
г. са приети разноските в изпълнението, като срещу същото в срока за
доброволно изпълнение е постъпила молба от длъжника „Софийска вода“ АД
за посочване за какви действия е начислена такса по т. 5 от ТТРЗЦЧСИ в
размер на 96,00 лева, както и е направено искане за изменение на
постанолението в частта на разноските на взискателя. Молбата е връчена на
взискателя и с постановление от 21.12.2022 г. частният съдебен изпълнител се
е произнесъл по разноските, като постановлението е връчено на страните. С
постановление от 20.12.2022 г. ЧСИ е приел допълнителни разноски в размер
на три такси по т. 5 от ТТРЗЦЧСИ – за връчване на възражението срещу
постановлението по разноските на взискателя, както и за връчване на
постановлението, с което ЧСИ се произнася по молбата за изменение на
разноските на страните. С молба от 10.01.2023 г. длъжникът е оспорил
начисляването на допълнителни разноски за такса връчване по т. 5 ТТРЗЧСИ,
като с постановление от 11.01.2023 г. ЧСИ е отказал изменение на
постановлението по разноските от 20.12.2022 г., като е посочил, че за
връчване на настоящето постановление също е начислил такса в размер на
24,00 лева.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство
е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки
доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство. В този смисъл за сметка на длъжника са както
разноските сторени от взискателя, в това число и за авансово внесени такси,
така и допълнителните разноски и такси, които ЧСИ начислява – арг. чл. 31
ТТРЗЧСИ, които не са свързани пряко с реализиране на изпълнителен способ.
Според разпоредбата на чл. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от
2
жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се
събира такса 20 лв. Разпоредбата касае начисляването на такса за всяко
действие по изпращане на съобщение или връчване на книжа от ЧСИ и не
прави разлика за вида на съобщавания акт или документ. Настоящият съдебен
състав намира, че за всяко съобщение, изпратено от ЧСИ същият по силата на
разпоредбата на т. 5 ТТРЗЧСИ следва да начисли такса. Конкретната хипотеза
касае начислени от ЧСИ такси за връчване на съобщения и книжа – връчване
на взискателя на възражение срещу постановлението в частта на разноските,
както и за връчване на самото постановление. Доколкото става въпрос за
действия, чието извършване е било необходимо във връзка с инициирано от
длъжника по изпълнението производство по чл. 248 ГПК и актът, с която
съдебният изпълнител се е произнесъл подлежи на връчване, предвид
законово предвидената възможност за неговото обжалване, съдът намира, че
таксите са дължими от длъжника. По делото не е спорно, че ЧСИ Г.К. е
регистриран по ЗДДС.
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради
което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или
допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане
и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за
производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е определение №
393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от
17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552
от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият
състав счита за изоставено разбирането, изразено в определение №
769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II т.о. и в определение №
78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВЕЖАНИЕ жалбата на „Софийска вода“ АД –
длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20229240401718
срещу постановление от 11.01.2023 г. на съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924
КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
изменение на постановление за допълнителни разноските от 20.12.2022 г., с
което са определени като дължими от него такива в размер на 72,00 лева за
три такси по т. 5 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или негов служител на съобщение до взискателя за
постъпилото възражение от длъжника срещу разноските, както и за връчване
3
на страните на самото постановление.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4