Р Е Ш Е Н И Е
№ 612 / 8.4.2020г.
гр. П., 08.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8314 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на В. К.Т., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. А.В.,***, с БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и уплах, както и сумата
от 848.35 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи, причинени от инцидент – ухапване от безстопанствено
куче, настъпил на 29.12.2018 г. в с. В., община П., ведно със законната лихва
върху така претендираните суми, считано от датата на увреждането – 29.12.2018
г., до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 29.12.2018 г. ищцата била заедно със съпруга си, в свой
имот в с. В., община П, където двамата били решили да прекарат новогодишните
празници. Посочва се, че сутринта на процесната дата ищцата излязла на улицата
да разходи собственото си домашно куче, когато срещу нея се появило голямо
черно куче, с кафяви петна, което захапало воденото от нея животно. Доколкото
започнала борба между животните ищцата се намесила, но била съборена на земята
от безстопанственото куче, което я захапало по десния крак и започнало да го
дъвче и разкъсва. Ищцата уточнява, че изпаднала в шок, викала за помощ, но
наблизо нямало хора, които да й помогнат. Когато безстопанственото животно я
пуснало ищцата, обляна в кръв, се добрала до дома си, където й помогнал
съпругът й. На следващо място се посочва, че поради получените наранявания
ищцата била откарана от съпруга си в спешното отделение на болница в гр. П,
където й била оказана медицинска помощ – поставени й били инжекции и назначени
антибиотици. Въпреки спазването на лекарската терапия състоянието на ищцата се
влошило, като раната се възпалила и се наложило ищцата отново да потърси
медицинска помощ – на 08.01.2019 г. Поради липсата на подобрение ищцата била
приета в болница на 14.01.2019 г. като на 15.01.2019 г. й била направена
операция в МБАЛ Централна клинична база – София към МИ – МВР. Ищцата била
изписана на 01.02.2019 г. като й било назначено лечение – превръзки и
медикаментозни промивки до 28.05.2019 г. Уточнява се, че въпреки лечението и към
настоящия момент ищцата е с компресионен чорап, а кракът й е постоянно оттекъл.
Допълва се и че в резултат на ухапването ищцата получила и огромен белег, който
представлявал траен козметичен дефект.
На следващо
място в исковата молба се излагат подробни доводи, че в резултат от инцидента
ищцата е получила сериозни травматични увреждания, което налага полагането на
възстановителни грижи и към настоящия момент и причинява на пострадалата
множество неудобства.
На последно
място ищцата уточнява, че след инцидента се е обърнала към кмета на с. В.,
който предприел нужните действия за изолиране на кучето. Допълва се и че
животното нямало собственик, било дошло в селото скоро преди инцидента и никой
не полагал грижи за него. В тази връзка се прави извод, че кучето, нападнало
ищцата е безстопанствено животно, за което са длъжни да полагат грижи органите
на община П., които обаче не са изпълнили законовите си задължения.
По
тези съображения ищцата счита, че настъпилите промени в здравословното и
психическото й състояние вследствие на нападението от безстопанствено куче са й
причинили имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от
страна на ответника.
Представени
са фактури за медицински консумативи и медицинска документация.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявените искове
се оспорват изцяло по основание и размер.
В тази
връзка на първо място се твърди, че липсва основание за ангажиране на
отговорността на ответника за претърпените вреди, доколкото липсвали
доказателства кучето, нападнало ищцата, да е безстопанствено животно. На
следващо място се твърди, че липсва причинно следствена връзка между описаното
от ищцата нападение и претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.
Посочва се, че описваните вреди и получените увреждания не са от такова
естество, че да бъдат причинени от ухапване от куче. На последно място се
поддържа, че размерът на претендираните неимуществени вреди е прекалено завишен
и не кореспондира на принципа на чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и
страдания. Поддържа се и че претендираните имуществени вреди също се явяват
недоказани. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска /СМЕ/. Разпитани са и трима свидетели.
В съдебно
заседание, проведено на 09.03.2020 г., процесуалният представител на ищцата
изразява становище за уважаване на исковете в пълен размер.
Процесуалният
представител на ответника счита исковете за недоказани по основание, евентуално
по размер, поради което иска същите да бъдат отхвърлени.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля И.Т.И./съпруг на ищцата/
се установява, че на процесната дата 29.12.2018 г. двамата с ищцата били в дома
им в с. В., ул. С.К.. Свидетелят посочва, че сутринта на процесната дата ищцата
излязла от дома си, за да разходи собственото им домашно куче по намираща се в
близост поляна. Върнала се около половин час след това, като плачела и била
стресирана, а по крака й имало кръв, която капела по пода. Свидетелят уточнява,
че не възприел непосредствено нападението над съпругата си, тъй като работел в
дома им, но същата му разказала, че докато разхождала домашното им куче на
поляната, тя и домашното животно били нападнати от безстопанствено куче.
От показанията на свидетеля се установява, че двамата със
съпругата му успели да превържат раната на ищцата и тръгнали към болница в гр. П.,
а междувременно свидетелят се обадил на кмета на с. В. и му разказал за
случилото се.
На следващо място свидетелят И. посочва, че в болница
в гр. П. на ищцата била оказана медицинска помощ – раните й били промити,
зашити и превързани, след което съпрузите се върнали отново в с. В.. Свидетелят
счита, че лечението не било проведено правилно, тъй като състоянието на ищцата
се влошило и се наложило същата да бъде приета в МВР болница в гр. София,
където била подложена на втора операция.
В показанията си св. И. твърди, че не бил виждал
кучето, но разбрал, че същото било черно, с кафяви петна, охранено и вероятно
изоставено, като кметът на с. В. извикал фирма, която да го прибере. Служители
на последната с помощта на съсед заловили животното и го отстранили от селото.
На последно място от показанията на св. И. се установява, че ищцата била силно
паникьосана от случващото се, след инцидента състоянието й не било стабилно, а
освен това кракът й бил с отток, който продължавал и към настоящия момент.
От показанията на св. Б.А.П.се установява, че същият
бил съсед на ищцата от с. В.. Същият бил повикан от кмета на селото по повод
настъпил инцидент с куче. Доколкото последното трябвало да бъде заловено
свидетелят бил помолен да окаже съдействие. В тази връзка в селото пристигнал
автомобил със служителка на приют. Свидетелят посочва, че кучето било черно на
цвят с кафяви петна, но много едно, поради което се наложило да окаже помощ при
залавянето му. Свидетелят посочва, че според него след като било приспано
кучето било откарано в приют по настояване на кмета. Уточнява, че и той и
кметът не знаели от къде било кучето и кога било дошно в селото. На последно
място посочва, че видял ищцата след излизането й от болница като същата била с
превръзки на крака, куцала и ползвала бастун.
От своя страна от показанията на св. Т.Т.Й/дъщеря на
ищцата/ се установява, че на 29.12.2018 г. същата разговаряла с баща си св. И.
по телефон, като последният бил притеснен. На въпрос на свидетелката същият й
разказал, че майка й и домашното им куче били нападнати от безстопанствено
куче, поради което им се наложило да отидат в болница в гр. П.. Свидетелката
уточнява, че се видяла с майка си около 3-4 януари 2019 г., като възприела, че
кракът на пострадалата бил в лошо състояние – „направо имал дупка”, а цялата
околност на раната била лилава. Свидетелката уточнява и че впоследствие
състоянието на майка й се влошило, поради което се наложило същата да посети
МВР болница в гр. София. При посещение за свиждане свидетелката възприела, че
кракът на майка й бил закачен към апарат. След престой в МВР болница от около
две седмици ищцата била изписана, но не можела да ходи. На последно място от
показанията на свидетелката се установява, че ищцата не се чувствала добре
психически след инцидента, първоначално се бояла да не загуби крака си, а
впоследствие не можела да пътува. Свидетелката уточнява, че към настоящия
момент майка й се чувствала по-добре, но все още ползвала превръзки и мазила и
имала белег от ухапването.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Показанията на св. И. и св. Т.-Н.съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелите са съпруг съответно дъщеря
на ищцата. Изнесените от свидетелите твърдения обаче са ясни, последователни и
еднопосочни, не са оспорени от страна на процесуалния представител на
ответника, а кореспондират и на останалите представени по делото доказателства,
поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за
поставяне под съмнение на тяхната достоверност. Съдът кредитира и показанията
на св. П., доколкото същите са ясни и непротиворечиви, а за свидетеля липсват
данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Действително никой от
свидетелите не е възприел непосредствено нападението над ищцата, но св. И., а
до известна степен и св. Н., са възприели случващото се след този момент, като
ищцата им е разказала, че е била нападната от куче. Освен това описанието на
кучето, дадено от св. И., съответства на това, дадено от св. П., който е
възприел самото животно, доколкото е съдействал за залавянето му,
непосредствено след инцидента. В тази връзка и съдът намира, че следва да цени
всички ангажирани гласни доказателства при формиране на правните си изводи по
делото.
На следващо
място от извършената и приета СМЕ и представената по делото медицинска
документация – лист за преглед на пациент от 29.12.2018 г., епикриза от МВР
клиника по обща, коремна и съдова хирургия гр. София и амбулаторен лист от
08.01.2019 г. съдът приема за установено, че на пострадалата са причинени
травматични увреждания в областта на дясна подбредрица – разкъсно-контузна рана
с размери около 15 на 10 см. и четири броя разкъсно контузни рани с размери
между 2 и 5 см. като уврежданията са с нарушване целостта на кожата. Спрямо
нараняванията е извършена първична хирургична обработка – извършени са шевове, приложена
е анестезия и е поставена противотетанична ваксина, а през следващите дни по
схема е проведено лечение с противобясна ваксина. От експертизата / и амбулаторен лист от
08.01.2019 г. / се установява, че на 08.01.2019 г. са настъпили усложенения във
връзка с нараняванията – настъпил е възпалителен процес, бактериална инфекция –
флегмон, което е наложило инцизия и превръзка. Вещото лице посочва, че
пострадалата е постъпила на 14.01.2019 г. в МБАЛ Централна клинична база-София
на МИ-МВР, където на 15.01.2019 г. е проведено оперативно лечение с ексцизия на
некротично променена кожа, подкожие, фасции и мускули. Ищцата е била изписана
на 01.02.2019 г.
От експертизата е видно, че следоперативният период е
протекъл гладко, приложена е терапия с добър ефект и е проведено лечение с
обезболяващи средства. Възстановителният период е продължил до 28.05.2019 г.
като са извършвани хирургически превръзки на подбедрицата. Вещото лице
уточнява, че нормалният възстановителен период при такъв тип травма е от около
един месец, но при ищцата е настъпил възпалителен процес, което е довело до
усложнения.
На следващо място експертът посочва, че описаните
травматични увреждания по своя вид и морфологични характеристики отговарят да
са получени в резултат от ухапване от куче по начина, описан в исковата молба.
От експертното изследване е видно, че пострадала е
търпяла значителни по интензитет болки и страдания, както непосредствено след
травмите, така и по време на възстановителния процес, като същите са били
най-интензивни през първия месец, а впоследствие са започнали да намаляват.
Мекотъканните увреждания са създали затруднения в основните функции на долния
крайник – опорната и ходеното в първия месец след травмата и последвалия
възпалителен процес.
В съответствие с поставените му задачи вещото лице е
извършило личен преглед на ищцата – на 14.02.2020 г. като е установило в
областта на дясна подбедрица – груб, значително хлътнал навътре, звездовиден
ръбец на площ от 15/8см със седем лъча с дължини 4-7см, със сивкаво-кафеникав
цвят като надолу от този ръбец е налице отток на меките тъкани в областта на
ходилото и глезенните стави. Освен това вещото лице е установило три
разположени един под друг ръбци с дължини от 2см, 3.5 см. и 4 см., както и зад
тах още един ръбец с дължина 2.5 см. Експертът уточнява, че ръбците са груби и
по външната повърхност на подбедрицата, поради което представляват траен
козметичен дефект и ще останат за цял живот.
На последно място от експертизата се установява, че и
към момента в резултат на уврежданията при ищцата е налице отток в областта на
подбедрицата, причинен от нарушение в лимфо- и кръвообращението в крайника в
мястото на нараняванията. Вещото лице уточнява и че в тази връзка ищцата
продължава лечение с медикаменти.
В съдебно заседание, проведено на 09.03.2020 г. вещото
лице разяснява, че относно получения в резултат на уврежданията козметичен
дефект липсва вероятност да настъпи подобрение като същият ще остане за цял
живот. Възможно е настъпване на подобрение по отношение на лимфния отток в
резултат от медикаментозното лечение, но вещото лице не може да определи в
какъв период от време. На последно място вещото лице поддържа, че всички
описани в заключението увреждания са настъпили в резултат от процесния инцидент,
който отговаря да е настъпил по начина, описан в исковата молба. Липсва
основание да се счита, че са налице страничи здравословни проблеми.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по делото
медиценска документация – амбулаторни листове и епикриза, не е оспорена от
страните в производството, а вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени
в съдебно заседание.
От представени по делото разходо оправдателни документи се установява, че
ищцата е направила разходи в следните размери – съгласно фактура № *********/01.02.2019
г.: 58 лева потребителска такса; съгласно фактура № **********/22.03.2019 г.:
130.35 лева за медицински консумативи; съгласно фактура №
Ф-А-**********/17.01.2019 г.: 540 лева за медицински консумативи; съгласно
фактура № Ф-А-**********/24.01.2019 г.: 120 лева за медицински консумативи –
общо 848.35 лева. Предвид датите на представените фактури и описаните в тях
консумативи съдът счита, че посочените разходи са извършени за лечението на
описаните в исковата молба увреждания.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените искове за имуществени съответно неимуществени вреди са осъдителни
искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – физически болки, страдания, неудобства и
уплаха, както и сумата от 848.35 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за медицински консумативи – резултат от нападение
от безстопанствено куче, станало на 29.12.2018 г. в с. В., община П.,
ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането
– 29.12.2018 г. до окончателното им изплащане.
В
доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е претърпяа вреди от нападение
от бездомно животно и в следствие на това увреждане е изживяла болки и
страдания, както и размера на претендираните имуществени вреди.
Ответникът
следва да докаже, че е изпълнил законовите си задлъжения по Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти.
Съгласно чл.
45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД от
своя страна урежда отговорност за чужди деяния (действия или бездействия), с които е причинено пряко
деликтно увреждане. Когато вредоносните последици настъпват от деяние,
осъществено при или по повод извършването на възложена работа, правният субект,
който е възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица като не е необходимо да се
установява виновно поведение на възложителя.
В тази връзка и с оглед общото
правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира, че основателността на предявените искове
се обуславя от наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с работата лица
при или по повод изпълнението на тази работа, вреда за ищеца по иска, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на натовареното с работата лице. Вината
на последното се предполага, а останалите елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от ищеца.
Доколкото се претендират вреди,
претърпени от ищеца вследствие нападение от безстопанствено куче, при което
същият е получил телесни увреждания, то съгласно трайната съдебна практика (Решение № 308 от 03.01.2018 г. по
гр. д. № 1068 / 2017 г. на ВКС, 4-то Г.О.), обстоятелството, че животното
е безстопанствено също следва да бъде установено от ищеца с оглед ангажиране
отговорността на ответната община по чл. 49 от ЗЗД.
В чл. 40, ал. 1 от Закона защита на животните /ЗЗЖ/ е предвидено
общинските съвети да приемат програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и да предвиждат средства за изпълнението им, а
съгласно ал. 2, кметовете на общините организират изпълнението на програмите по
ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от
ЗЗЖ, безстопанствените кучета се настаняват в приюти, като по силата на чл. 41,
ал.3 от ЗЗЖ, кметовете на общините отговарят за дейността на тези приюти. От
посочените разпоредби следва извод, че органите на общината са задължени да
полагат грижи за безстопанствените кучета. В този смисъл са и нормите на чл. 40
и чл. 50 от ЗЗЖ, относно отговорността за надзора и грижите на лицата, организациите
за защита на животните или общините за безстопанствените кучета, след връщането
им на местата, от които са взети. Следователно ответната община има задължение
да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствени кучета към хората.
В настоящия случай ответната община не излага никакви твърдения,
нито представя доказателства да е предприела действия в изпълнение на
посочените по-горе свои задължения относно овладяване популацията на
безстопанствени кучета на територията на с. В., като не оспорва, че последното
се намира под нейно управление в администравно териториално отношение. Липсата
на доказателства по делото за изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ съдът е
указал на общината с изготвения доклад, но въпреки това такива не са
ангажирани.
В
процесния случай обстоятелството, че ищцата е била нападната от куче се
установява от показанията на всички свидетели, както и от приетата СМЕ. От
показанията на свидетеля П. с достатъчна степен на сигурност се
установява и безстопанственият характер на кучето, доколкото същият е
категоричен, че животното се е появило в района скоро преди инцидента, не е
имало каишка или отличителни белези и маркировка, като около него не е имало
човек, който да покаже признаци, че е негов стопанин. Описанието на кучето,
дадено от св. И. по сведения от ищцата, и описанието на кучето, което св. П. е
съдействал да бъде заловено в същия район в деня на инцидента, съвпадат, от
където следва извод, че са касае за едно и също животно. По тези съображения
настоящият състав приема, че кучето нападнало ищеца е безстопанствено животно. В
тази връзка и съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че за да
установи безстопанствения характер на кучето ищецът следва да извърши действия
по залавяне или задържане на същото. Подобни действия поначало не може да се
очакват от пострадалия, но в настоящия случай по делото се установява, че макар
и не от ищцата, кучето все пак е било заловено.
В този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си
задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствени кучета. Обстоятелството, че безстопанствено куче е
проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава,
че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения
за надзор по ЗЗЖ. Това бездействие на общината е довело до настъпването на
имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на ищцата.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че по делото са доказани елементите на фактическия състав, който обуславя
ангажиране на гаранционно-обезпечитeлната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служби и
изпълнители – по реда на чл. 49 ЗЗД, като възраженията на ответника в този
смисъл са неоснователни. Неоснователно е в частност и възражението за липса на
причинно следствена връзка между претърпените от ищцата увреждания и
нападението от куче, доколкото вещото лице по СМЕ е категорично, че
установените с експертизата увреждания отговарят да са причинени именно от
такова нападение, като липсват допълнителни обстоятелства, които да са
способствали за влошаване здравословното състояние на пострадалата.
По иска за имуществени вреди:
От представените по делото фактури категорично се установява, че
ищцата е направила разноски за лечение и медицински консумативи. Описанието на
тези медицински консумативи, както и датите, на които същите са заплатени,
кореспондира с приложеното на ищцата лечение съгласно СМЕ – по характер на
лечението и периоди на провеждането му. От фактурите е видно, че същите са на
обща стойност 848.35 лева, която сума съответства на заявената
искова претенция. В тази връзка възражението на ответника, че не се доказват
претендираните имуществени вреди следва да се приеме за неоснователно.
По
тези съображения следва да се обезщетят претърпените имуществени вреди в пълния
претендиран размер от 848.35 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от началната дата на увреждането (29.12.2018 г.) до
окончателното изплащане на сумата /така Решение № 11 от 03.05.2018 г. по т. д. № 643/2017 г. на
ВКС/.
По иска за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които
принципно не биха могли да бъдат възстановени, но предвиденото в закона
обезщетение следва да бъде определено по справедливост от съда съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл при
формиране на изводите си относно размера на това обезщетение решаващият състав
отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по справедливост.
Посоченият критерий е предмет на разглеждане и в задължителната съдебна
практика – Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно последното понятието
„справедливост“ не представлява абстрактна категория, а предполага преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението.
В
настоящия случай при формиране на изводите си относно този размер съдът на
първо място взе предвид приетата по делото СМЕ. Съгласно същата в резултат от
нападението на ищцата са причинени пет на брой разкъсно контузни рани – като
една от тях е със значителни размери от 8/15 см., а останалите четири са с
размери 2-5 см. Това е наложило хирургична обработка на раните и поставяне на
шевове. Посочените разкъсно контузни рани освен това са оставили белези,
представляващи трайни козметични дефекти, като основната рана е оставила белег
– груб, значително
хлътнал навътре, звездовиден ръбец на площ от 15/8см със седем лъча с дължини
4-7см. със сивкаво-кафеникав цвят и според вещото лице ще
остане за цял живот.
На следващо
място съдът съобразява обстоятелството, че възстановителният период е продължил
сравнително дълго – близо 6 месеца поради усложнения, при нормален
възстановителен период от 1 месец. В тази връзка възражението на ответното
дружество за неправилно лечение съдът намира за неоснователно, доколкото видно
от експертизата при първоначално постъпване на ищата в лечебно заведание е
извършена първична хирургична обработка на раните, поставена е противотетанична ваксина, а през следващите
дни по схема е проведено лечение с противобясна ваксина, но въпреки това са
настъпили усложения. Последните също не могат да не бъдат съобразени при
определяне размера на обезщетението, доколкото са довели до хоспитализиране на
ищцата и провеждане на нова операция – на 15.01.2019 г. с ексцизия на
некротично променена кожа, подкожие, фасции и мускули, като пострадалата е
престояла в болничното заведение около две седмици.
На следващо
място съдът съобразява, че на ищцата се е наложило да търпи медикаментозно
лечение през възстановителния период, както и да ползва допълнителни медицински
консумативи – хирургически превръзки. Въпреки това съгласно СМЕ и към настоящия
момент поради увреждането на десния крак на ищцата е налице отток на меките
тъкани в областта на ходилото и глезенните стави. Това от своя
страна поражда необходимост от продължаващо лечение, положителният ефект от
което според експертът не е сигурен. В тази връзка следва да се съобрази и
възрастта на ищцата – 73 години, при което възможностите за възстановяване с
оглед състоянието на организма са ограничени.
Видно
от СМЕ ищцата освен това е търпяла значителни по интензитет болки и
страдания непосредствено след травмите, но и през възстановителния период.
Мекотъканните увреждания от своя страна са създали затруднения в основните
функции на долния десен крайник – опорната и ходеното в първия месец след
травмата, но са се проявявали с по-малък интензитет и през следващите месеци.
На
последно място съдът съобразява и свидетелските показания, съгласно които ищцата не се
чувствала добре психически след инцидента, първоначално се бояла да не загуби
крака си, а впоследствие не можела да пътува. Освен това съдът взема предвид и
обстоятелството, че кучето нападнало ищцата е проявило необичайна агресия,
което е видно от броя и характера на причинените наранявания.
В тази връзка съдът приема за достатъчна сумата от 8 000 лева за
обезщетение на понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и уплах, до който размер претенцията за неимуществени вреди следва да бъде
уважена. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното
увреждане - 29.12.2018 г. (арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) до окончателното й
изплащане.
Искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва бъде отхвърлен
за остатъка от 12 000 лева, представляващи разликата до пълния претендиран
размер от 20 000 лева. За да достигне до извода за неоснователност на
претенцията в тази й част, съдът съобрази на първо място, че съгласно
експертизата следоперативният период е протекъл гладко, като е приложена терапия с
добър ефект. От нараняванията няма засягане на
кости, а затрудненията в движението и ходенето са били с кратка продължителност
/от около месец/, като след това съответните функции са възстановени. В тази
връзка не се установява след този период ищцата да е имала нужда от чужда
помощ, за да се обслужва. Освен това от ангажираните по делото доказателства, в
това число гласни такива, не се установява нападението да е оставило трайни
последствия върху психическото състояние на ищцата.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищцата
претендира разноски в размер на общо 2214 лева – от които 1200 лева адвокатски
хонорар, 834 лева за държавна такса и 180 лева депозит за извършената
експертиза. От представените по делото платежни нареждания и договор за правна
защита и съдействие се установява, че посочените суми са действително
заплатени. Предвид уважената част от исковите претенции на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от общо 939.65 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар не са прекомерни, доколкото надвишават
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения с по-малко от 50 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на общо 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В
тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите претенции на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 86.34 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П., с
БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от С.В.- кмет, ДА ЗАПЛАТИ на В. К.Т., с ЕГН: **********
и адрес: ***, сумата от сумата от 8 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания
и уплах, и сумата от 848.35 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
консумативи, причинени от инцидент – ухапване от безстопанствено куче, настъпил
на 29.12.2018 г. в с. В., община П., ведно със законната лихва върху така
присъдените суми, считано от датата на увреждането – 29.12.2018 г., до
окончателното им изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
неимуществени вреди – болки, страдания и уплах, причинени от инцидент –
ухапване от безстопанствено куче, настъпил на 29.12.2018 г. в с. В., община П.,
за сумата от 12 000 лева,
представляваща разликата между уважения размер от 8 000 лева и пълния предявен
размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Община П., с
БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. К.Т., с ЕГН: **********
сумата от общо 939.65 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА В. К.Т., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община П., с
БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 86.34 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА