О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./02.03.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав в закрито
съдебно заседание на първи март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 464 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Л.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу полк. Пламен Михайлов –прокурор при Варненска Военно Окръжна
Прокуратура, с искане да бъде осъден последният да заплати на ищеца обезщетение
от 50 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в следствие на непозволено
увреждане от действия и бездействия на ответника – неосъществяване на контрол и
обективно разследване в качеството му на дл. лице – прокурор по преписка No В – 1011 / 2006г. по описа на
ВВОП.
Видно от
изложеното в исковата молба факти и обстоятелства ищецът желае да ангажира гражданската
отговорност на ответника за действия и бездействия,
извършени от него в качеството му на прокурор във Военно
Окръжна Прокуратура – Варна по преписка Nо В – 1011 / 2006г.
В тази връзка
съдът съобрази чл. 132 от Конституцията, който гласи: „При
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер.“. С посочената
разпоредба е установен принципът на функционалния имунитет за всички магистрати
–в този смисъл за своите служебни действия и за
постановените от тях актове, те не носят гражданска и наказателна отговорност,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Ищецът претендира
да ангажира отговорността на ответника като физическо лице, именно по повод на
изпълняваната от него функция на магистрат, макар и към вече несъществуваща
структура – Военно Окръжна Прокуратура – Варна. Цялостната непротиворечива
практика на ВКС по тълкуване на чл. 132 от Конституцията сочи, че функционалният
имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието
му е пречка за разглеждане на иск за вреди, насочен срещу лице, което се ползва
с такъв. Когато се търси обезщетение за служебни
действия и актове на магистрати, когато те са и умишлени престъпления, искът е
допустим само при наличието на влязла в сила присъда или в хипотезите на
чл.124, ал.5 от ГПК, които предпоставки в настоящия случай не са налице / в тази връзка определение №569/27.10.2011г. по ч.гр.д.
№516/11г., ІІІ гр.о., определение №726/28.12.2009г. по ч.гр.д.№343/09г., ІV
гр.о. и др./
Предвид горното,
съдът приема, че така предявеният иск е недопустим и съгласно чл.130 исковата молба следва да бъде
върната и производството, образувано по нея да бъде прекратено.
От ищеца е направено искане и за предоставяне
на безплатна правна помощ по предявения иск.
Предоставянето на правна помощ има за цел да подпомогне страната в
защитата по допустими искове, като гарантира достъп на лицата до правосъдие. На
този етап, имайки предвид, че съдът счита иска за недопустим, то и по молбата
за правна помощ съдът не следва да се
произнася. В случай, че ищецът поддържа искането си за правна помощ при
евентуално упражняване на правата си в процедура по обжалване на определението
за прекратяване, то и съдът ще се произнесе надлежно по искането, като определи
и съобразно изискванията на чл. 95 ал.2 от ГПК вида и обема на правната помощ.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 464 по описа на Варненски Окръжен съд за 2018г., единадесети състав, на основание чл.130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с
частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: