Р Е Ш Е Н И Е
№ 2570
град Пловдив, 10.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2848 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от ОО“Автомобилна
администрация – Пловдив, срещу постановеното по АНД № 1264 от 2019 г. по описа
на Районен Съд – Пловдив ХХV н. състав Решение № 1351 от 17.07.2019г., с което
е отменено Наказателно постановление № 36-0000004, издадено на 08.01.2019г. от главен
инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Пловдив, с което на Н.Д.Д., с ЕГН **********, за административно нарушение на чл.
18, т.3 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 на МТ, е
наложено на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закон
за автомобилните превози /ЗАвПр/ административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
Жалбоподателят счита, че постановеното
решение от състав на Районния
Съд е незаконосъобразно, като излага доводи
за наличие на касационни основания
– неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на съществени процесуални
правила, моли същото да бъде
отменено, като вместо това се
постанови потвърждаване на издаденото НП.
Ответникът по тази касационна
жалба – Н.Д.Д., чрез адв. С.С., счита жалбата за неоснователна
и иска оспореното съдебно решение да бъде оставено
в сила. Твърди, че са налице допуснатите процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП, както и че не може да
се вмени във вина на Н.Д. твърдяното нарушение.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след като
разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
Пред въззивния
съд е била установена следната фактическа обстановка:
На 07.12.2018г. около 15:30 часа в гр.
Пловдив, ул. „Георги Данчов” –кръстовището с бул. „Освобождение”, органи на МВР
спрели за проверка таксиметров лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ ***, чийто водач и собственик е Н.Д.. Ведно
с полицаите присъствал и С.М.- „инспектор” към Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Пловдив, който също извършил проверка. Било установено, че Д.
извършвал с описания автомобил таксиметров превоз на пътници, с открита табела
„Такси” на покрива и без табела „Не работи” на предното обзорно стъкло, с пътна книжка, пътен лист и разрешение на
Община Пловдив. При извършената проверка било установено, че Д. извършва
превоза без да отговаря на изискването да е психологически годен по смисъла на
Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съставен е АУАН с бланков №
258996/07.12.2018г. за извършено от Д. административно нарушение на чл. 18, т.3
от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ.
В хода на производството пред ПРС бил
разпитан актосъставителят С. М., в качеството му на
свидетел, който потвърдил авторството на АУАН и направените в него констатации,
като пояснил, че удостоверението на
водача било с изтекъл срок.
Районният съд приел, че в случая по безспорен и несъмнен
начин се доказва, че Д. е осъществил от субективна и обективна страна нарушението
по чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ тъй като не е отговарял на
изискването, като водач на лек таксиметров автомобил да е психологически годен
по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Въпреки установеното Д. бил санкциониран
по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, според която санкционна
разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от същия закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. при първо
нарушение.
Съдът е констатирал, че съгласно
разпоредбата на чл.178в, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /изменена - в сила от 27.02.2017г./, е предвидено, че
се наказва с глоба в размер 500 лв.
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или
обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност, или субектите
адресат на нормите на чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр и на чл. 178в, ал.5 ЗДвП не са идентични, доколкото в първата се коментира
обществен превоз или превоз за собствена сметка, а във втората норма, която
касае и настоящият случай, урежда и конкретизира именно психологически негоден
водач, извършващ таксиметров превоз, разграничен от посочените в същата
разпоредба.
Оспореното решение е валидно, допустимо
и правилно.
Нормата по чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр обявява за нарушение упражняването на дейност без
валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл.
178в, ал.5 ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а
именно - удостоверение за психологическа годност, като следва да се отбележи, че
документът на жалбоподателя с психологическа годност е бил с изтекъл срок.
По тази причина санкцията за така извършеното нарушение, която Д. е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в,
ал.5 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му съобразно
разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в размер
на 2000 лева.
Нарушението допуснато от АНО е
съществено и води до незаконосъобразност на НП.
Поради изложените съображения, настоящата инстанция не констатира сочените
от жалбоподателя касационни основания и жалбата му се
явява неоснователна, а решението на районния
съд, като валидно, допустимо и правилно ще следва
да бъде оставено
в сила.
Воден от горното, на
основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр.
2 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1351 от 17.07.2019г. постановено по АНД № 1264 от 2019 г. по
описа на Районен Съд – Пловдив ХХV н. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: