№ 1052
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110149319 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“,
вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
за установяване съществуване на вземане на ищеца против ответника за сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение съгласно Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на полет W6-4356
на 26.02.2018 г. по направление Рим, Фиумичино - София, ведно със законна лихва от
25.02.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 11461/2021 г. на СРС, 138 с-в.
Претендират се разноските по производството.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил договор за въздушен превоз с
ответника за редовен полет W6-4356 на 26.02.2018 г. по направление Рим Фиумичино -
София, с час на излитане 8:40 часа, планиран да кацне в 11:45 часа. Твърди се, че се е явил на
летището в 6:30 часа, като след 8:40 часа чрез осведомителното табло се уведомил, че полет
W6-4356 е отменен. Поддържа се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за
превоз ищецът има право на парично обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл. 7, т. 1,
б. „ а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., тъй като полетът е на разстояние до 1500 км. По
изложените съображения се претендира признаване за установено съществуването на
вземане на ищеца против ответника за горепосочената сума, както и присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че правото на иск на ищеца е погасено поради
изтекла едногодишна погасителна давност, като поддържа, че е приложима кратката
погасителна давност по чл. 135 ЗГВ. Твърди, че отмяната на полета е поради извънредно
обстоятелство, а именно поради лоши метеорологични условия на летище София,
изразяващи се в обилен снеговалеж, лоша видимост и заледявания, пистите са били
затваряни за почистване. Ответникът е бил информиран, че полет W6-4356 не може да
излети в продължение на 60 минути, след което на ответника е наложен СЛОТ от
Евроконтрол за четири часа за летище Фиумичино, Рим, поради лоши метеорологични
1
условия. По тези съображения се поддържа, че полетът е отменен поради извънредни
обстоятелства и ответникът не носи отговорност. По подробно изложените съображения
поддържа, че ищецът няма право на обезщетение по чл.7, пар.1, б. "а" от Регламент
261/2004, поради което моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“, вр. чл. 5,
пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
От приложеното по настоящото производство ч.гр.д. № 11461/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 138 с-в, се установява, че по заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2021 г. против
ответника за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7 от
Регламент (EO) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отмяна
на полет W6-4356 на 26.02.2018 г. по направление Фиумичино Рим - София, ведно със
законна лихва от 25.02.2021 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 01.07.2021 г.,
като е констатирал, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
съдът е дал указания на ищеца за възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск относно вземането си по заповедта по чл.410 ГПК. В указания му срок ищецът е
предявил настоящия установителен иск, който е с предмет установяване съществуване на
вземане, идентично с вземането по издадената заповед. Предвид изложеното съдът приема,
че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За основателността на иска необходимо е да се установят следните обстоятелства:
наличието на договор за въздушен превоз между страните с посоченото в исковата молба
съдържание, че ищецът е имал потвърдена резервация, че ответникът е издал на ищеца
представената към исковата молба бордна карта на посочената в нея дата, че процесният
полет е бил отменен, че ищецът е бил уведомен за отмяната при явяването си на летището за
полета, че разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е до 1500 километра.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на факти, водещи до спиране или прекъсване на давността.
При доказване на горепосочените обстоятелства от ищеца в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга или че отмяната се дължи на изключващи отговорността на
превозвача обстоятелства.
С доклада си по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз с посоченото
в исковата молба съдържание, че ищецът е имал потвърдена резервация, че ответникът е
издал на ищеца представената към исковата молба бордна карта на посочената в нея дата, че
процесният полет е бил отменен, че ищецът е бил уведомен за отмяната при явяването си на
летището за полета, както и че разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е
до 1500 километра. Спорен по делото е въпросът дали за ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за отменения полет или са били налице извънредни обстоятелства, които
освобождават превозвача от отговорност, както и дали е изтекъл законоустановеният
давностен срок, в случай че такова вземане е възникнало.
Относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени правата
на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет до разстояние от 1500 км.
Несъмнено е, че ответникът се явява "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който
2
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името
на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са разграничени няколко
различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да получи
обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл.7, а именно отмяна на
полет ( чл. 5), отказан достъп на борда (чл. 4), като при всяко от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.
По делото се установява и не е спорно, че полетът на ищеца с номер W6-4356 по
направление Фиумичино, Рим – София е бил отменен на 26.08.2018 г., като разстоянието
между пункта на заминаване и на пристигане е до 1500 км. С оглед на това, следва да бъде
разгледано своевременно наведеното с отговора на исковата молба възражение за наличие
на извънредни обстоятелства, основателността на което би освободило ответника превозвач
от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
Ответникът поддържа, че процесният полет е следвало да бъде извършен с
въздухоплавателно средство HA-LXD, което трябвало да извърши и предходен полет W6-
4355 с направление София – Фиумичино, Рим. Посочва, че и двата полета са отменени
поради извънредни обстоятелства, изразяващи се в лоши метеорологични условия /обилен
снеговалеж, лоша видимост и заледяване/ на летище София, което е довело до забавяне на
полет W6-4355 с 60 минути, и в наложен СЛОТ от Евроконтрол за 4 часа за летище
Фиумичино, Рим, поради снеговалеж на същото, което било пречка въздухоплавателно
средство HA-LXD да каца на него. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице
основания за изключване на отговорността на ответника, като съображенията за това са
следните:
Със съобщение, изпратено по електронен път на 26.02.2018 г., в 06:33 ч.
източноевропейско стандартно време, Служба за контрол - Фиумичино е уведомила
множество въздушни оператори, сред които и ответника, че поради силния снеговалеж на
летище Фиумичино се предвиждат закъснения на всички полети (пристигания и
заминавания), като до летището ще се допускат до 6 въздухоплавателни средства на час.
По делото е представено писмо от „Соф Кънект“ АД от 27.05.2022 г., което
дружество по силата на сключен договор за концесия притежава изключително право да
оперира, ползва и управлява Гражданско летище за обществено ползване – София, като
обект – публична държавна собственост. В писмото е посочено, че полет WZZ4355 от
26.02.2018 г., с направление София – Фиумичино, Рим, е бил с планиран час на излитане в
07:00 часа, а процесният полет WZZ4356 от Рим до София – с планиран час на излитане в
11:45 ч. Уточнено е, че на 26.02.2018 г. от летище София ответникът е изпълнил още
следните полети: W64301 с направление София-Лондон, с час на излитане в 06:44 часа;
W64331 с направление София-Дортмунд с час на излитане в 07:25 часа; полет W64427 с
направление София-Тел Авив с час на излитане 07:53 часа; полет W64327 с направление
София-Бергамо. На 26.02.2018 г. пистата на летището е почиствана от сняг в следните
часови интервали: 01:30 - 02:05 часа; 04:10 - 04:04:35 часа; 05:10 - 06:30 часа; 07:00 - 07:15
часа; 07:45 - 08:10 часа; 08:25 - 08:40 часа; 09:05 -09:30 часа; 13:30 - 14:59 часа; 18:55 - 19:25
часа; 20:21 - 20:55 часа; 22:44 - 23:05 часа.
Представено е писмо от 31.05.2022 г. от ДП „Ръководство на въздушното движение“.
Посочено е, че в периода от 00:00 ч. на 26.02.2018 г. до 00:00 ч. на 27.02.2018 г. не са
открити записи за ограничения във въздушното пространство, имащи отношение към полет
от летище София към летище Фиумичино, Рим. По линията София-Фиумичино, Рим, е
открит полетен план за полет с код по ICAO – WZZ1206, с тип въздухоплавателно средство
3
А321, регистрационен знак HALXD, с планиран час за излитане в 05:00 ч. за дата 26.02.2018
г. За този полет в 04:00 ч. е получено съобщение за назначаване на СЛОТ, с който времето
на излитане е променено в 06:04 ч., поради лоши метеорологични условия при летището на
кацане. В 04:44 ч. е получено съобщение за поправка на назначения СЛОТ, като времето на
излитане е променено на 08:04 ч. В 07:00 ч. в автоматизираната система за управление на
въздушното движение е постъпило съобщение за отмяна на посочения полет. По линията
Фиумичино, Рим-София е открит полетен план за полет с код по ICAO – WZZ1502 с тип
въздухоплавателно средство А321, регистрационен знак HALXD, с планиран час за излитане
в 07:40 ч. за дата 26.02.2018 г. В 01:58 ч. е получено съобщение, с което се променя
маршрута на полета и продължителността му – от 1 час и 29 минути на 1 час и 30 минути,
като записаното летище за кацане се променя от Пловдив на Отопени, Букурещ. За този
полет в 06:13 ч. е получено съобщение, с което времето на излитане е променено в 08:25 ч. В
07:02 ч. е получено съобщение за поправка на полетния план, като времето на излитане е
променено на 09:17 ч. В 07:42 ч. в автоматизираната система за управление на въздушното
движение е постъпило съобщение за отмяна на посочения полет. Посочените два полета са
били планирани да се изпълнят с едно и също въздухоплавателно средство. В писмото е
направено пояснение, че отмяната на полета се извършва единствено от съответния
превозвач, който следва да съобрази и прецени ограниченията, наложени от властите за
управление на въздушното движение.
В отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение“ е посочено, че по
направление София - Лондон за 26.02.2018 г. са открити следните полети: полет с код по
ICAO – WZZ1UN с начало на рулиране 04:00 ч. и отпътуване в 04:44 ч.; полет с код по ICAO
– WZZ234 с начало на движение 19:30 ч. и отпътуване в 20:45 ч. По направление София -
Дортмунд за 26.02.2018 г. е регистриран полет с код по ICAO – WZZ1HF с начало на
рулиране 04:40 ч. и отпътуване в 05:26 ч. По направление София-Бергамо за 26.02.2018 г. е
регистриран полет с код по ICAO – WZZ1208, с начало на рулиране 10:20 ч. и отпътуване,
регистрирано в 10:59 ч.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице Д. Д.. Експертът посочва, че са налице три съобщения от управителния орган
на въздушното движение Евроконтрол. Първото съобщение е излъчено в 05:00 ч. българско
време на 26.02.2018 г., като на полет W6 4355, с направление София - Фиумичино, е
наложен СЛОТ за излитане от София в 08:04 ч. българско време, вместо предвидения час по
разписание 07:00 ч. Второто съобщение е излъчено в 05:44 ч. българско време, като на
същия полет е променен слотът на излитане от София в 10:04 ч. българско време. Вещото
лице е пояснило, че понятието СЛОТ означава определен прозорец от време (ден и час) за
използване на елементи от летищната инфраструктура и/или използване на въздушното
пространство при осъществяване на полетите за кацане и/или излитане на/от дадено летище.
Със слотовете може да се ограничава броят на въздухоплавателните средства за един час,
които могат да кацат и/или излитат от дадено летище. В процесния случай летище
Фиумичино е наложило ограничение от 6 излитания и кацания на час. Според експертното
заключение причините за налагане на СЛОТ може да са от различно естество, като в
конкретния казус се е касаело за лоши метеорологични условия, съгласно посочения от
Евроконтрол код на закъснение. Слотовете са задължителни и не следва да се дава
разрешение за излитане преди посоченото в тях време. Експертът констатира, че на
26.02.2018 г. ответникът е планирал последователни полети от София до Фиумичино и
обратно, с полетни номера съответно W6 4355 и W6 4356, които е следвало да се осъществят
с въздухоплавателно средство Аеробус 321 с регистрационен знак HA-LXD. Вещото лице
прави извод, че на 26.02.2018 г., около 07:40 ч., това въздухоплавателно средство се е
намирало на летище София. Съгласно даденото заключение в началото на денонощието на
26.02.2018 г. на летище Фиуминчино е имало валежи от дъжд в продължения на около час,
след което до 07:20 ч. универсално координирано време снеговалеж, което е наложило да се
4
определят горепосочените слотове. На летище София на 26.02.2018 г. през цялото
денонощие е имало снеговалеж с различна степен на интензивност, което е налагало
летателната писта да бъде затваряна за почистване в часовите интервали, посочени в
отговора на „Соф Кънкет“ АД. Наред с това се наблюдавал и срез на вятъра, което било
опасно при излитане/кацане.
Според уточненията на вещото лице, направени в проведеното на 28.06.2022 г.
открито съдебно заседание, полети с номера по IATA WZZ4355 и WZZ4356 и с номера по
ICAO WZZ1206 и WZZ1502 са идентични. Експертът посочва, че ако ответникът е
разполагал с друго въздухоплавателно средство на летище Фиумичино, то не би имал
обективна пречка да излети за София в 07:50 ч. Пояснява, че в конкретната ситуация на
26.02.2018г. са били налице типични зимни условия, като било нормално да настъпят
закъснения на полети и полосата да се затваря за почистване, което от своя страна
предполагало и налагането на повече слотове през този сезон, както и и реорганизация на
полетите. Експертът обяснява, че се извършва 24-часова и 12-часова прогноза на
съответното летище, която следва да се съобразява от авиопревозвачите при планиране на
полетите, като на всеки 30 минути летищата излъчват и актуалното време.
По делото е прието заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Б. П.. Експертът възприема и поддържа изцяло заключението на
съдебно-техническата експертиза, като дава отговор и на допълнителните задачи. Посочва,
че по кодовете на ICAO – WZZ 1206 и WZZ 1502 за регистрация и планиране от борд HA
LXD са реално планирани полети с номера WZZ4355 и WZZ4356. Изяснява, че екипажът,
назначен за полет, се запознава с фактическата метеорологична обстановка един час преди
полета и командира на екипажа взима решение как да действа, съобразно установеното.
В проведеното на 18.10.2022 г. открито съдебно заседание експертът изяснява, че
понятието слот означава отрязък от време, в което се планира да се извърши някаква
дейност. При планиране на полетите, на базата на заявката на оператора, се определят
слотове предварително, като слот от време е за всяка една от дейностите. Промяната на един
слот променя и останалите след него слотове за излитане. Експертът пояснява, че при
невъзможност конкретен полет да бъде изпълнен поради лошо време се предприема
препланиране и се изпълнява гарантираният или сигурният полет, който може да бъде
изпълнен. Относно полета от София до Рим вещото лице пояснява, че в случая няколко пъти
е било отлагането на слота за запуск, поради това, че периодично се е почиствала пистата. В
този случай това изместване на времето за запуск е довело до това, че полетът практически
може да бъде изпълнен, но теоретично не може да се включи в слотовете, тъй като
същевременно на летище Фиумичино, вследствие на снеговалеж, е въведена т.нар.
рестрикция на слотовете за кацане. Вещото лице установява, че решението за изпълнение и
за неизпълнение на полети се взема от авиопревозвача, а лицето, което може да вземе
различно решение от това на авиопревозвача, е командирът на екипажа, именно последният,
на база и на предварително получената информация за метеорологичните условия, извършва
преценката как да извърши полетът. Експертът сочи, че срез на вятъра представлява
пулсация на вятъра, която води самолета стабилизирано с определена скорост за кацане. По
отношение на процесния полет се изяснява, че са наложени ограничения относно
възможността на летище Фиумичино да приема полети. Поради тази причина планираният
полет един път е търпял редукции и трансформация в планировката поради конкретните
метеорологични условия в София, същевременно на летището на кацане е редуциран
интензитетът на приемане на кацащи самолети, което липсвали гаранции, че ще може да се
включи във времевия интервал за кацане, да бъде опериран на земята от наземното
обслужване, след което обратно да излети.
Съдът кредитира и двете експертни заключения като обективни, пълни, компетентно
изготвени, взаимно допълващи се и кореспондиращи с представените писмени
5
доказателства. По отношение на времената, в които са наложени слотове за полета до
летище Фиумичино, съдът възприема констатациите на основната експертиза, тъй като
вещото лице е изследвало информацията, подадена от управителния орган на Евроконтрол -
л. 52 от делото.
Предвид всичко гореизложено, следва да се приеме, че не са налице такива
извънредни обстоятелства, които да освободят ответника превозвач от отговорност.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да
бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така,
че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако
може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни
обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава
ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
"извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими
с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
"извънредни" по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието
"извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се
обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва
да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М. Р. и J. Р. срещу Travel S. a. s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в
6
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно, в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото, е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет,
както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т. е., чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15,
нито чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на опериращите въздушни
оператори възможност да се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. От друга страна,
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на
използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално
обстоятелството, че за процесния полет, както и този преди него с направления София-
Фиумичино-София ще се използва едно и също въздухоплавателно средство, което означава,
че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен
полет, се отразява на полета или полетите след него. Следователно, за да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение
или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на "извънредно
обстоятелство", което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство предходен полет /т. 53/. Изтъкването на такова извънредно обстоятелство
предполага обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на
това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия
полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се
вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач /т. 54/.
В разглеждания случай не е налице основание за изключване на отговорността на
ответника.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент ЕО 261/2004 препраща
и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния
въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България от 09.01.2004 г. /, която
в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или
закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими
мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на
дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
7
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
Настоящата инстанция намира, че сами по себе си лошите метерологични условия не биха
могли да бъдат обхванати от понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3
от Регламент № 261/2004. Въздушният превозвач обичайно експлоатира самолетите си при
условия, в т. ч. метеорологични, които са трудни, дори екстремни (така решение на СЕС от
17.09.2015г., Corina van der Lans, С257/14). При осъществяване на дейността си
авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при
изпълнение на планираните полети. Според Конвенцията за международно гражданско
въздухоплаване както самолетите на ответното дружество, така и операторите на летищата
могат да получават, респ., предоставят информация за метеорологичните условия по
маршрута на полетите (чл. 28), с оглед необходимостта да се предпазят от инциденти,
излагащи на опасност сигурността на полетите, поради което не може да бъде възприета
тезата на ответника, че лошите метеорологични условия са обстоятелства, които не е могло
да бъдат избегнати при полагане на дължимата грижа. А и такава грижа е дължима от
превозвача, като същият получава и допълнителна специализирана подкрепа от органите на
държавата по приземяване съгласно наложените стандарти за безопасност по смисъла на чл.
37 от Конвенцията.
По делото се изясни, че самолетът, с който е следвало да се извърши процесният
полет, е бил назначен и за предшестващ полет по обратната дестинация, като лошите
метеорологични условия са препятствали осъществяването му. От доказателствата по
делото обаче се установи, че летище София не е било затворено и не е имало забрана за
излитане/кацане на самолети, а времеви ограничения, в които това да се извършва, поради
периодично затваряне на пистата за почистване. Ясно е и това, че влошената
метеорологична обстановка поради снеговалеж не е необичайно обстоятелство за периода от
годината, когато е следвало да се осъществи полетът, нито пък за дейността на превозвача.
Дори самолетът да не е могъл да излети от летище София, това не обуславя извънредност на
събитието по отношение на полета Фиумичино, Рим-София, тъй като, след като превозвачът
е планирал ползването на един и същи самолет за два последователни полета, той е следвало
да отчете определен времеви запас за втория полет, предвиждайки метеорологичните
условия, с оглед сезона на изпълнение на полета. Т.е., не е възникнало неприсъщо на
дейността на ответника, като превозвач, събитие.
Дори да беше установено настъпването на извънредно обстоятелство, ответната
авиокомпания не доказа да е положила достатъчно грижи за осъществяване на полета. По
делото не се установява да са взети мерки от страна на превозвача за реорганизация на
изпълняваните от него полети, които да са довели до избягване на евентуалните закъснения
или отмяна на полети. Същият не твърди, нито представя доказателства за наличие на
невъзможност, с оглед капацитета на предприятието, да планира програмата си по начин, че
да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет. Дължимата грижа на авиопревозвача
се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от
седмото съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява
възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
По делото такива доказателства не са предоставени. С оглед изложеното се налага извод, че
заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на
ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното
обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004, в размера, определен в б.“а“, а именно -
250 евро.
Предвид изложеното, следва да се разгледа и своевременно релевираното от
8
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съдът намира същото за
неоснователно поради следните съображения:
Според Решение по дело С-139/11 погасяването на правото на иск е съгласно
правилата на всяка държава, обвързана от Регламент ЕО № 261/2004. Той не предвижда
погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение при закъснял, отменен
полет или при недопускане на пътник на борда на самолета, затова регулирането се
извършва от нормите на съда, сезиран с такъв иск. Отговорността на превозвача е договорна
и намира приложение погасителната давност, уредена в чл. 135 от ЗГВ. Разпоредбата на чл.
135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.)
предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод,
че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се
спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да
бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от
измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на
чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Поради гореизложеното приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят
общите правила, уредени в ЗЗД. В чл. 111, б. "б" от ЗЗД е предвидено, че с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения от неизпълнен договор. На
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало, в настоящия случай - от деня, в който е следвало да бъде изпълнен отмененият
полет – 26.02.2018 г., към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е
възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение, която не е изтекла към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в съда- 25.02.2021 г.
По разноските в производството.
Право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В исковото
производство същият е заплатил държавна такса в размер на 25 лв., депозит за изготвяне на
експертиза в размер на 200 лв. и такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на 10
лв. – общо 235 лв. Наред с това на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие от 18.02.2021 г., в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед
на това е налице предвиденото в чл.38, ал.2 ЗА основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое
от основанията по чл.38, ал.1 ЗА, като наличието на посоченото основание не се нуждае от
доказване. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК процесуалният представител на
ищеца претендира заплащане на адвокатски хонорар в размер на 500 лева – 300 лв. на
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 200 лв. на основание чл. 7, ал. 9 от същата наредба.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
е неоснователно, тъй като не се надвишават нормативно установените минимуми.
По сторените разноски в заповедното производство съдът дължи произнасяне
9
съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. В заповедното производство по ч.гр.д. № 11461/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в,
заявителят / ищец в настоящото исково производство/ е заплатил държавна такса в размер
на 25 лв. Същият е бил представляван от адв. Д. въз основа на договор за правна защита и
съдействие от 18.12.2021 г., от който се установява, че е оказана безплатна правна помощ.
Доколкото на ищеца се следва възнаграждение за един процесуален представител и при
съобразяване на цената на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, съдът намира,
че на посочения адвокат се следва сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че ".........“, ЕИК ......, с
адрес: ........, дължи на Д. Р. ............, ЕГН ********** , с адрес: .........., на основание чл. 7,
пар. 1, б. „а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета сумата от 250 евро, представляваща обезщетение съгласно
Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на полет W6-4356 на 26.02.2018 г. по направление Рим,
Фиумичино - София, ведно със законна лихва от 25.02.2021 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.03.2021 г. по ч.гр.д.
№ 11461/2021 г. на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА ".........“, ЕИК ......, с адрес: ........, да заплати на Д. Р. ............, ЕГН
**********, с адрес: .........., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 260 лв.,
представляваща разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 11461/2021 г. на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА ".........“, ЕИК ......, с адрес: ........, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във
вр.чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА на адв. С. Ц. Д. от СмАК, със служебен адрес: гр.София, ул. „Цар С.“
39, партер, офис 1, сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
исковото производство, както и сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 11461/2021 г. на СРС, 138 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10