РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Благоевград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210102907 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. К. С., ЕГН **********
против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че на 28.07.2023 г. около 18,00 часа на път В262061 от х.
Картала към Благоевград възникнало ПТП между ППС с рег.№ **********, марка Сеат
модел Ибиза, управлявано от Кр. Л. П., собственост на Д. С. П. и ППС с рег. № **********
марка Тойота модел Такома, управлявано от А. К. С., собственост на ищеца М. К. С.. За
ПТП-то е бил съставен Констативен протокол № 2023-1046-459 от Д. П., дежурен ПТП при
ОДМВР Благоевград.
Навежда се, че виновен в случая е водачът на ППС с рег.№ ********** марка Сеат
модел Ибиза, което обстоятелство е видно и от съставения протокол за възникнало ПТП.
Твърди се, че същият има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
ответника Застрахователна компания „Лев Ине“ АД, видно от Полица №**********
валидна до 22.03.2024 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КС :„С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;“ В КЗ е предвидено
също, че обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може
да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/.
Навежда се, че във връзка с правото на ищеца да претендира от застрахователя на
виновния за катастрофата водач изплащане на застрахователно обезщетение по „Гражданска
1
отговорност“ предявил пред ЗК „Лев Ине“ АД писмена претенция. Твърди се, че бил
извършен оглед на автомобила и заведена щета под номер № 0001-5000-23-000191. Като
резултат от извършените огледи, е съставен протокол, съгласно който се установило, че са
увредени следните детайли: преден ляв калник, предна броня, преден ляв носач, външен ляв
накрайник, предна лява ламарина маска, държач лява броня, преден ляв фар, мигач преден
ляв, лайсна над броня предна, броня предна горна част, горен ляв шарнир, външев ляв
накрайник, предна броня и др. Твърди се, че ищеца пред застрахователя е представил всички
документи, удостоверяващи закупуването на необходимите за ремонта на МПС и стойността
на труда. Цялата стойност на закупените части и вложения труд за възстановяване на МПС
възлизали на 3365 лв. От застрахователя първоначално е определено обезщетение в размер
на 947,43 лв. навежда се, че тъй като същото е крайно недостатъчно депозира заявление с
молба размерът на обезщетението да бъде преразгледан. В следствие на същото е
доизплатена сумата в размер на 452,57 лв.„ или общия размер на изплатеното от
застрахователя обезщетение е в размер на 1400 лв.
Навежда се, че стойността за ремонта за репарине на вредите, възникнали вследствие
на ПТП-то, описано по горе, е в размер на 3365 лв. Разликата между изплатеното от
застрахователя обезщетение и действително претърпените от ищеца имуществени вреди е в
размер на 1965 лв.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати на ищеца, сумата в
размер на 1965 лв. представляваща разликата между изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение и действително претърпените от ищеца имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП на 28.07.2023 г. по вина на водач на ППС с рег. №
**********, марка Сеат модел, Ибиза застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с полица №**********
валидна до 22.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя - 01.08.2023 г. до окончателното плащане, както и
претендира сторените по делото разноски.
Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва предявените искове. Навежда се, че щетите на автомобила са само в предната част,
в представения Констативен протокол са описани щети, установени от служителя на реда,
посетил събитието на място: предна броня и преден ляв калник. Процесния автомобил е с
година на регистрация 2002 г., като се прави довод, че е експлоатиран повече от 20 години.
Съгласно чл. 499, ал. 2 от Кодекса за застраховането обезщетението не може да надвиши
размера на действително претърпяната вреда към деня на събитието. Обезщетенията за
вреди на МПС се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетяване на вреди, причинени на МПС, приета с наредбата по чл. 504. Навежда се, че
процесния автомобил марка „ Тойота”, модел „Такома” с per. № ********** е вкаран в
експлоатация на дата 06.08.2002 г., не са представени доказателства на каква цена е
придобит през 2022 г. Прави възражение, че се претендира обезщетение по-високо от
икономическия тотал на вещта, за повърхностни повреди по превозното средство.
2
Поддържа се, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ плаща до
възстановяване на щетите, които са в причинно-следствена връзка със събитието, а не
всички повреди и амортизирани части и детайли по процесното МПС. Прави се довод, че
ищецът не може да претендира повече от 70 % от цената на автомобила към дата на събитие,
а този размер обезщетение може да получи, само в случай, че дерегистрира автомобила,
съгласно чл. 390 от КЗ. Поддържа се, обезщетението не може да надвиши размера на
действително претърпяната вреда към деня на събитието. От автомобила са останали
запазени части. Ответникът не дължи изплащане на щета по икономически тотал, преди
ищецът да представи Удостоверение за дерегистрация на процесното МПС, съгласно чл.
390, ал. 1 от КЗ.
Оспорва ответника твърдението, че всички описани повреди са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, дефекти в предна част на автомобила твърде е
вероятно да е имало от преди събитие, застрахователят не е правил оглед на превозното
средство преди ПТП. Има части и детайли, които са амортизирани във връзка с
експлоатацията на автомобила, като носач, ходов част, втулка, болт, шайба, шарнир и др.
Навежда се, че размера на обезщетение трябва да бъде определено съобразно
изискванията на Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди,
причинени на МПС, съгласно чл. 20 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на Комисията за
финансов надзор.
Поддържа се, че вина за настъпването на събитието има водачът А. К. С., който не е
изчакал преминаващия по тесен мост автомобил да завърши маневрата си. Оспорва
ответника наведеното твърдение, че всички претендирали щети са причинени от
застрахован при ответника водач. МПС експлоатирано активно повече от 20 години е било
изложено постоянно на риск от удар и корозия. Ищецът не представя доказателства, че
реално е направил разходи, за да възстанови автомобила.
Оспорва по основание и размер претенцията за законна лихва. Претенцията за лихви
е акцесорна на претенцията за главница, тъй като неоснователна е претенцията за главница,
съответно неоснователна е претенцията за лихви. Вземането не е определено по основание и
размер, преди да се изготви заключение от вещо лице, ищецът явно не е съгласно със
заключението на вещото лице на ответника. Оспорва начална дата на претендиралата
законна лихва. Срока за произнасяне по претенцията е не по — дълъг от три месеца от
нейното предявяване /съгласно чл. 496 от КЗ./, т.е. едва след изтичането на три месеца от
датата на представяне на изискуемите от закона документи и данни застрахователя изпада в
забава.
Претендира разноски за производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото не спорно, а това се установява и от писмените доказателства по делото, че
на 28.07.2023 г. около 18,00 часа на път В262061 от х. Картала към Благоевград възникнало
3
ПТП между ППС с рег. № **********, марка Сеат модел Ибиза, управлявано от Кр. Л. П.,
собственост на Д. С. П. и ППС с рег. № ********** марка Тойота модел Такома,
управлявано от А. К. С., собственост на М. К. С.. За ПТП-то е бил съставен Констативен
протокол № 2023-1046-459 от Д. П., дежурен ПТП при ОДМВР Благоевград. Видно от
протокол за ПТП, виновен в случая е водачът на ППС с рег.№ ********** марка Сеат модел
Ибиза.
Видно от писмените доказателства по делото, за ППС с рег. № **********, марка
Сеат модел Ибиза, собственост на Д. С. П., има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със Застрахователна компания „Лев Ине“ АД - полица № ********** валидна
до 22.03.2024 г..
Ищецът надлежно сезирал ответното дружество със заявление за щета, която била
регистрирана под номер № 0001-5000-23-000191. Като резултат от извършените огледи, е
съставен протокол, съгласно който се установило, че са увредени следните детайли: преден
ляв калник, предна броня, преден ляв носач, външен ляв накрайник, предна лява ламарина
маска, държач лява броня, преден ляв фар, мигач преден ляв, лайсна над броня предна, броня
предна горна част, горен ляв шарнир, външев ляв накрайник, предна броня и др.
Във връзка с това застрахователно правоотношение, сезирането от страна на ищеца,
както и извършения оглед, ответното дружество е определило обезщетение в размер на
947,43 лв., като след депозирано заявление с молба размерът на обезщетението да бъде
преразгледан, ответното дружество е доизплатило сумата в размер на 452,57 лв.„ или общия
размер на изплатеното от застрахователя обезщетение е в размер на 1400 лв.,
представляваща обезщетение за посочените имуществени вреди от процесното ПТП.
Цялата стойност на закупените части и вложения труд за възстановяване на МПС
възлизат на 3365 лв..
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебна автотехническа
експертиза.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, стойността на ремонта на
товарен автомобил Тойота Такома, с включени нови части, труд, репатриране, възлиза на
3403,46 лв. (Три хиляди четиристотин и три лв. и 46 ст.) с ДДС.
Товарният автомобил Тойота Такома в момента на възникване на опасността се е
движил със скорост около 48 - 49 km/h, а в момента на удара, скоростта му е била около 11
km/h, като отстоянието между двата автомобила в мястото на реакция на водачите е било
около 53 м. Водачът на товарния автомобил Тойота не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез спиране. В момента на удара, товарният автомобил се е намирал в кР.
на моста, гледано в посока от гр. Благоевград към м. Картала (посоката на движение на тов.
автомобил Тойота). Процесният товарен автомобил Тойота Такома е с определена по метода
на „Пазарите аналози“ цена 26 750,00 лв. (двадесет и шест хиляди седемстотин и петдесет
лв.), като при стойност на ремонта 75 % от 26 750,00 лв. = 20 062,50 лв.
4
Стойността на ремонта възлиза на 3 403,46 лв. (Три хиляди четиристотин и три лв. и 46
ст.), като не е налице тотал щета.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото - по първия иск, спорното материално право е правото на
увреденото лице да предяви претенция за обезщетение срещу застрахователя при
настъпването на пътнотранспортно произшествие и отказ от застрахователя да плати
обезщетение, при налична гражданска отговорност, която правна квалификация е чл. 432
Кодекс за застраховане, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането ( КЗастр.);
като по втория иск това е правото на вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество по чл. 432,
ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди, а именно противоправно деяние, което е виновно извършено;
настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно-следствена връзка между деянието и
причинените вреди.
В конкретния случай тези предпоставки, както се установи в обстоятелствената част,
са налице: деликтът – процесното ПТП от 18.11.2023 г. и наличието на договор срещу
гражданска отговорност със застраховател – ответното дружество, осигуряваща гражданска
отговорност на деликвента, поради което същият и ответното дружество са страни по
застрахователно правоотношение, с посочения източник и отговорността на водача е
покрита.
По делото страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП което съществува по силата на Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със Полица № ********** валидна до 22.03.2024 г.
Безспорен е и фактът на настъпване на застрахователното събитие на твърдяната от
ищеца дата – 28.07.2023 г. като в тази връзка следва да бъде съобразено и поведението на
ответното дружество, а именно извършеното от негова страна плащане на застрахователно
обезщетение, което съставлява признание относно възникване на всички предпоставки за
това.
По делото се установи и че причинените на ищеца имуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от осъщественото ПТП. Изводът за наличието на причинно-
5
следствена връзка между деянието на делинквента и претърпените вреди се формира и въз
основа на представените писмени доказателства, експертното заключение, а така също и
предприетите от застрахователя действия след неговото уведомяване. В тази насока съдът
приема, че признаването правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение и
неговото изплащане, съставлява признание от ответното дружество относно факта на
осъществяване на ПТП, в резултат на което по автомобила на ищеца са причинени щети,
подробно описани в съставения от застрахователя опис.
Горното обуславя извода, че фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ е осъществен,
поради което и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
По делото се спори от ответното дружество, че предявения размер на претенцията за
вреди е завишен и не отговаря на действително претърпените такива. Прави се възражение
за съпричиняване на резултата.
По отношение на направените възражения съдът намира следното:
Страните не спорят, че с оглед заведената щета при ответното дружество е била
заплатена преди завеждане на настоящото производство сума в размер на 1400,00 лв.
Същевременно ищецът твърди, че общия размер на щетите е в размер на 3365, 00 лв., от
които са заплатени само 1400,00 лв. Претендират се останалите неизплатени от
застрахователя 1965,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, претенцията на
увредения спрямо застрахователя по договор за „Гражданска отговорност“ е в рамките на
действителната стойност на вредите. Тази правна фигура на прекия иск отразява принципа
на застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от
причинителя им или от застрахователя по договор за „Гражданска отговорност“, който
срещу застрахователна премия поема риска от деликта. Именно възстановяването на
действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на
тези правоотношения. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на
претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В горния смисъл са и Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС;
Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС; Решение № 152/02.02.2011 г. по т.
д. № 51/2010 г. на ВКС.
Съдът приема, че тази стойност е стойността на средни пазарни цени на ремонта,
защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори, дава именно
действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се възстанови от
делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношението във връзка с прекия иск
6
по чл. 432, ал. 1 от КЗ. В този смисъл съдът приема, че сумата от 3403,46 лв. с ДДС,
предложена от вещото лице в изготвеното от него заключение, което съдът кредитира като
всестранно, обективно и компетентно изготвено, като стойност на процесните вреди по
средни пазарни цени е действителната стойност на вредите, като ищецът своевременно е
представил писмени доказателства за извършен ремонт, който ремонт съобразно
калкулационен лист и фактури възлиза на обща стойност от 3365.00 лв., именно от тази
стойност следва да се приспадне изплатеното от ответното дружество в размер на 1400,00
лв., т. е дължимата от ответното дружество сума възлиза на 1965.00 лева.
С оглед на това, съдът намира, че заплатената от ответното застрахователно
дружество стойност на вредите в размер на 1400.00 лв., не обезщетява ищеца в пълен
размер.
На следващо място не се доказа и възражението на ответното дружество за
съпричиняване на резултата. Няма данни – нито в приложения по делото протокол за ПТП,
за действия или бездействия на ищеца или лицето, управлявало процесния автомобил,
довели до съпричиняване на резултата.
Предявеният иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен до заявения
размер, като ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1965,00
лв. – част от претенцията, цялата в размер на 3403.46 лв., представляваща разликата между
изплатеното от ответника застрахователно обезщетение и действително претърпените от
ищеца имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 28.07.2023 г. по вина на водач
на ППС с рег. № **********, марка Сеат модел, Ибиза застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с полица
№********** валидна до 22.03.2024 г..
Акцесорния иск за лихва върху главницата е предявен от датата на изтичане на
тримесечния срок на застрахователя – 01.10.2023 г. съобразно чл. 496, ал. 1 от КЗ.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил следните разноски 80,00 лева – за ДТ, 150,00 лева –
възнаграждение за вещо лице и 600 лева – възнаграждение за адвокат. Възражението за
прекомерност на възнаграждението за адвокат се явява неоснователно, тъй като е
голословно, а от друга страна, претендираният размер е съответен на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. К. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 1965 лв. (хиляда девестотин шестдесет и пет лева),
представляваща разликата между изплатеното от ответника застрахователно обезщетение и
действително претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на
28.07.2023 г. по вина на водач на ППС с рег. № **********, марка Сеат модел, Ибиза
7
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответника с полица №********** валидна до 22.03.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви от
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 01.08.2023 г. до окончателното
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. К. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. К. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет), представляваща разноски за
вещо лице.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. К. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 600.00 лв. (шесттотин лева), представляваща разноски за
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8