Р Е Ш Е Н И Е № 269
гр.Кюстендил, 09.12.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието
на прокурора Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 281 по описа за
2022год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Началникът на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ в сектор Пътна полиция при ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния
си представител юрк Б. Л., оспорва с касационна жалба решение № 250 от 16.09.2022г. на Районен съд
– Дупница по АНД № 273/2022г., с което е отменено Наказателно
постановление № 22-5310-000138/17.02.2022г. В жалбата
се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират
като касационни основания по чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за доказаност
на административното нарушение от обективна и субективна страна. Прави
се
искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание, юрк Л. поддържа
доводите и исканията в жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М.В.А. ***, чрез пълномощника си адв. В.П., изразява становище за неоснователност на касационната
жалба като счита оспореното въззивно решение за обосновано и правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за
основателна, но с различен правен
резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 22-5310-000138 от 17.02.2022г., издадено от началник група КПДГПА в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на М.В.А. ,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 вр. с
чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за това, че на 07.01.2022г.
в Община Дупница по път 2-62, при
км 43+200 в посока гр.
Кюстендил, управлява лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № РВ8250ТХ, който не е регистриран по
надлежния ред, тъй като водачът не е спазил законоустановения срок за смяна на
собственост и управляваното МПС е дерегистрирано. Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За деянието е съставен АУАН №
464344/07.01.2022г., върху който е обективирана
резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН. С Постановление
от 09.02.2022г. на РП – Дупница е
отказано да се образува досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер по преписка вх. № 170/2022г. по описа на
Районна прокуратура – Дупница, срещу нарушителя М.В.А. за деяние, идентично с
процесното. В прокурорския акт има данни
за договор за продажба на МПС – праводаване с № 3789/23.04.2021г., въз основа
на който нарушителят е придобил
собствеността върху процесния автомобил, както и за справка в АИС-МВР,
съобразно която на 23.04.2021г. е отразена „служебна промяна на регистрацията на МПС“ въз
основа на посочения договор. Материалите по преписката са върнати в Сектор
ПП при ОД на МВР – Кюстендил на 10.02.2022г. Следва издаване на оспореното
НП на 17.02.2022г. въз основа на
постановлението на прокуратурата.
По делото са приложени: докладна
записка на А. И. В. – актосъставител, с дата 07.01.2022г. в която е посочено,
че след спиране на процесното МПС е извършена справка с техническо средство РСОД, при която се оказва, че за автомобила няма данни в
системата, а водачът е обяснил, че е предстоящ собственик, т.е. сключил е
договор за покупка на МПС, но не е извършил промяна относно собствеността в
предвидените ред и срок; обяснение на
нарушителя от 07.01.2022г., в което сочи, че е управлявал собствения си
автомобил, като е забравил да го прехвърли в КАТ на свое име.
Съдът не е разпитал полицейските
служители, които са установили деянието и е заличил същите като свидетели по
делото, като е получил съгласието на пълномощника на нарушителя за това, и по
причина, че не са се явили в съдебните заседания неколкократно.
При така установените факти по делото, съдът е формирал извод за
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление и го е отменил. Приема
се, че деянието не е съставомерно административно нарушение поради липса на
вина на нарушителя.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от
жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо
като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона
форма
по допустима въззивна жалба. Същото обаче е неправилно
по следните съображения:
Настоящият касационен състав счита за недоказани решаващите
изводи на въззивния съд за липса на нарушение. По делото
не са установени с допустимите доказателствени средства, релевантните за отговорността на дееца
обстоятелства, вкл. за наличието на виновно поведение на същия, като формираните мотиви в решението за липса на
вина са необосновани. За да отрече
наличието на знание, съотв. на вина на
нарушителя, за факта, че процесното МПС е с прекратена регистрация,
съдът се е аргументирал с правилото на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, според което служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Прието е, че в случая нарушителят е водач на автомобил, на който са поставени
регистрационни табели и че няма доказателства, собственика да го е уведомил за
прекратената регистрация. Горните изводи не съответстват на данните по
делото. Както се посочи към
административнонаказателната преписка са приложени докладна записка на
актосъставителя и обяснение на
нарушителя, от който е видно, че последният е купувач /собственик/ на процесния
автомобил. Информация за това се съдържа
и в постановлението на РП – Дупница, в което се визира конкретен договор за
продажба на МПС с дата 23.04.2021г. и справка в АИС-МВР за промяна на
регистрацията. Описаните данни поставят
под съмнение констатациите на въззивния
съд, че нарушителят е само водач на автомобила, който няма знание за факта на
прекратената регистрация на същия. Категорични
изводи за посочените фактически обстоятелства обаче могат да се обосноват след
представяне на надлежни писмени доказателства, каквито са цитираните договор и
справка от информационната система на МВР. Видно е, че такива липсват по делото.
Като е пропуснала да изиска и приложи по делото необходимите за установяване на
спора писмени доказателствени средства, въззивната инстанция е допуснала
процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Налице е бездействие
на съда във връзка със задължението за разкриване на обективната истина по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и във връзка с правомощието
по чл.107, ал.1 и ал.2 от НПК да събира доказателства за установяване на всички
относими обстоятелства, вкл. и по свой почин. В резултат на горното спорът по делото относно
съставомерността на деянието от обективна и субективна страна е останал
неизяснен.
В случая, не е спорно, че нарушителят е
управлявал автомобила към датата и часа
на деянието, т.е. че е бил водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР
на ЗДвП. От друга
страна, според данните в НП, процесното МПС е с прекратена регистрация поради
това, че нарушителят /водачът/ не е
спазил законоустановения срок за смяна на собствеността, което сочи на хипотезата
на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията, както е приел въззивният съд. Приложимостта на същата се свързва с неизпълнение на задължението на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не регистрира превозното средство. Изложеното,
преценено съобразно предявеното обвинение, изисква да се установи по безспорен начин, дали нарушителят освен водач, е и собственик на
процесния автомобил, каквито данни се съдържат по делото. При условие, че се
докаже, че деецът е собственик на МПС по
силата на сключен договор, то по правилото на чл.145, ал.2 от ЗДвП, за него възниква задължението да го регистрира в предвидения в разпоредбата срок. При
горните обстоятелства, изводите във връзка с вината на нарушителя биха
били различни от приетите в оспореното решение, а именно: че нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е извършено виновно от
дееца, тъй като същият е имал знание за задължението да регистрира МПС като
приобретател по договора за покупко-продажба и за последиците от бездействието,
една от които е служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15
от ЗДвП, в който случай контролните
органи нямат нормативно задължение за уведомяване на собственика. От
анализа на приложимата нормативна уредба
следва, че необходими за установяване на
относимите факти от състава на
нарушението са договора за продажба на процесното МПС и справката в АИС-МВР във връзка със служебната
промяна на регистрацията, които съдът е
следвало да изиска. Съответно липсата им сочи на необоснованост на решаващите
доводи в оспореното решение за несъставомерност
на релевираното деяние.
Горните констатации за отсъствието по делото на относими
и необходими доказателствени средства в резултат от допуснато от съда
съществено процесуално нарушение, сочат на наличие на касационното отменително
основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Касационната инстанция ще отмени
съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд. При новото
разглеждане на делото съдът следва да изиска от АНО посочените доказателства, а и да разпита полицейските служители, които са извършили
проверката, след което да формира
самостоятелни
изводи
по
съществото на спора.
Предвид изхода по делото и по арг. от чл. 226, ал.3 от АПК, на касатора не присъждат деловодни разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 250 от 16.09.2022г. на Районен съд – Дупница по АНД № 273/2022г. и
връща делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.