Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. Ловеч, 13.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на шести юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева к.а.н.д. № 72/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба
от И.Д.Ц. ***, чрез пълномощника адв. М.А. *** срещу Решение
№ 54 от 21.03.2023г., постановено по АНД № 9/2023г. по описа на Районен съд гр.
Ловеч. С посоченото решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия
К № 6590096 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на И.Д.Ц., ЕГН: ********** ***, е наложена на основание чл. 189,
ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен. С
подадената касационна жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение
и отмяна на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 6590096 на ОДМВР гр.
Ловеч, като са изложени подробни аргументи за това.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР гр. Ловеч, не се
представлява и не ангажира становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Ловеч дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на Районен съд гр. Ловеч е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение на Районен съд гр. Ловеч е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система – Серия К № 6590096 на ОДМВР гр. Ловеч, с който на И.Д.Ц. е наложена на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева,
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 15.09.2022г., в
10:15 часа, в обл. Ловеч, на ПП I-4, км. 27+700, в землището на с. Сопот, с
АТСС АRH CAM S1, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки, при
максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/час и приспаднат
толеранс от 3%, е установено, че с МПС – лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д
4МАТИК“ с peг. № ********, собственост на И.Д.Ц., е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d, като при разрешена скорост от 90
км/час е установена скорост от 114 км/час, като е налице превишаване на
разрешената скорост с 24 км/час. Посочено е, че нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5080703.
По
същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани пред
Районен съд гр. Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни
мотиви, които се споделят от касационния състав и не е необходимо да се
повтарят, като следва да се препрати
към мотивите на районния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно е приложен законът относно определяне на
санкцията в хипотеза на повторност, тъй като е налице влязъл в сила ЕФ серия К
№ 5080703 за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 във вр с чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - за нарушение, извършено на 19.05.2021г., който с оглед приложената на л. 11 от
АНД № 9/2023г. на РС гр. Ловеч, информация от АИС АНД на ОДМВР гр. Ловеч е със
статус – влязъл в сила.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
три месеца. Съгласно §6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В конкретният случай от доказателствата по делото се установи, че ЕФ серия К № 5080703,
видно от приложената справка /на л. 11 от делото на РС/ е съставен на 02.08.2021г.
и е връчен на 15.09.2021г., като е влязъл в сила на 30.09.2021г., като липсват
каквито и да е доказателства да е бил обжалван или да са подавани някакви
възражения от жалбоподателя срещу него. От горното следва извода, че
нарушението, за което е издаден
Електронен фиш Серия К № 6590096 на ОДМВР гр. Ловеч е извършено на 15.09.2022г.
в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5080703 на 30.09.2021
година. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 10 от ЗДвП влизат в сила
електронните фишове, които: не подлежат на обжалване; не са обжалвани в
14-дневен срок от получаването му; са обжалвани, но са потвърдени или изменени
от съда. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление.
Съдът
не споделя аргументите, изложени в касационната жалба, че жалбоподателката не
може да разбере за какво точно нарушение й е наложена тази глоба, тъй като в
електронният фиш не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно. Адвокат
А. счита, че не е налице наложено наказание за същото по вид нарушение с
обжалвания електронен фиш, тъй като ЕФ серия К № 5080703 е издаден за нарушение
в населено място, а ЕФ Серия К № 6590096 – за нарушение извън населено място.
Поради това счита, че не е налице повторност. Настоящият касационен състав не
споделя тези доводи и счита, че е налице повторност, тъй като и с двата
електронни фиша са наложени наказания на И.Д.Ц. за еднакви по вид нарушения – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е едно и също като вид, без значение дали е нарушена максимално
предвидената скорост на движение в населено място или извън населено място.
Нарушението е все по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при
избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/час, като същите са посочени в съответната
таблица. Не може да се приеме, че установеното нарушение, за което е съставен
ЕФ Серия К № 6590096 е различно от нарушението, за което е наложена санкция с
ЕФ серия К № 5080703, само защото едното е извършено в населено място, а
другото в извън населено място. Нарушената разпоредба е една, а именно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че ЕФ е
незаконосъобразен, тъй като не е посочено, точно коя хипотеза на сочените в чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е налице. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е препращаща. Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите на чл.
182, ал. 1-3 е осъществено нарушението, но от издадения ЕФ е видно каква е
стойността на установеното превишение, както и че нарушението е извършено извън
населено място. В конкретният случай превишената стойност на скоростта е 24
км/час, поради което санкцията при условията на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т.
3 от ЗДвП, в размер на 100 лева, правилно е била удвоена и е определена в
законосъобразния размер на същата за осъщественото нарушение - 200 лева.
Както
правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на
автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и
моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. По
делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то
от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била
засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на и.д. Председателя
на Български институт по метрология /на л. 7 от делото на РС/ и от Протокол от проверка /на л. 6 от делото на РС/, системата за
контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща
проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания. Районният
съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно
автомобила, собственост на касатора И.Д.Ц., заснет е ясно регистрационният номер на
автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил, като е бил отчетен
толеранс от минус 3%. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви защо счита, че е доказано по категоричен начин, че измерената
скорост е именно от автомобила, управляван от жалбопадателката И.Д.Ц.. Тези мотиви се споделят и от настоящият
касационен състав. Районният съд е отразил в решението си, че съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки
от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното
МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на
нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на
всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарният лъч върху
полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите
указват с точност местоположението на лазарният лъч върху МПС. В конкретният
случай от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното
техническо средство е било насочено в посока гр. Варна и е извършвало измерване
на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се
посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за
видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и
да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с
превишена скорост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е именно
този, управляван от жалбоподателката, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са
повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. От Протокол за
използване на АТСС – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/27.05.2015г. на МВР /на л. 14 от делото на РС/, за деня на процесното
административно нарушение - 15.09.2022г., пътният участък, на който е била
измерена и скоростта на процесния автомобил на касатора, е бил контролиран за
времето от 10:00 до 12:00 часа, като установените от системата нарушения на
скоростния режим за целия период са били общо 64 броя.
В
обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви относно
авторството на касатора, които настоящият касационен състав споделя напълно. Производството
по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за
издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства
относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Доказателства
за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се
събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220
от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.
Съдът
счита, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При
издаването на обжалвания пред Районен съд гр. Ловеч електронен фиш са спазени
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е
съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система, удостоверяващ използването на споменатото мобилно
техническо средство, от който е видно къде е било разположено автоматизираното
техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото,
посока на задействане.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционният
съд за законосъобразност на Електронен фиш серия К № 6590096 за правилни и
споделя изложените мотиви в обжалваното решение.
С
оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за
пълнота следва да се отбележи, че
решението на Районен съд гр. Ловеч е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
Предвид
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 54 от 21.03.2023г., постановено по АНД № 9/2023г. по описа на
Районен съд гр. Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.