Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
30.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Ива И., като разгледа гр.д.№1387 по
описа на СГС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на М.Б.П.
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв.М. Н.-Т.срещу С.О., с адрес гр.София, ул.“*******, с
която иска да се осъди ответника да й заплати на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД сумата от 48 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
деликта – 08.10.2018г. и сумата от 4380,75лв. обезщетение за имуществени вреди
– сторени разходи за изследвания, прегледи, медицински процедури и медикаменти,
болничен престой и физиотерапия, ведно със законната лихва от 07.05.2019г.,
поради травматични увреждания дължащи се на падане на 08.10.2018 г , около
13,30 часа по причина на неравен участък на улицата с разбито асфалтово
покритие – висока неравност, последвана от дупка, запълнена с кал, който
представлява общинско имущество и не е бил ремонтиран и поддържан от лица, на
които ответникът е възложил тази работа. Претендират се разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на
08.10.2018г. около 13.30ч. на територията на С.О., връщайки се от работа от 75
СОУ „Т.Каблешков“ на път за вкъщи и придвижвайки се по ул.“Тумба4 срещу №59
попаднала на неравен участък на улицата с разбито асфалтово покритие – висока
неравност, последвана от дупка, запълнена с кал, в резултат се подхлъзнала, паднала в канавката встрани и
получила силна болка в лявото рамо. Твърди, че причина за падането й е неравен
участък от уличното платно. Нямало обозначаване или ограждане на неравния
участък. След падането й не могла да се изправи сама. Намиращи се наблизо хора
сигнализирали на тел.112 и ищцата била транспортирана във ВМА МБАЛ София. След
рентгенографии било констатирано сложно счупване с раздробяване на горния край
на раменна кост, налагащо оперативно лечение. На 10.10.2018г. била направена
оперативна процедура в областта на
раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност. Била поставена
плака. Поради значителното раздробяване на костта била извършена остеопластика.
Била поставена ортеза, която трябвало да носи за срок от 30 дни. Била изписана
на 16.10.2019г. Ищцата твърди, че болките не спирали, оттокът на крайника не
намалявал. Не можела да използва лявата си ръка. На 09.05.2019г. й била
направена следваща операция за отстраняване на неврологичния дефицит на ръката.
Твърди, че не е напълно възстановена. Получила трайна нетрудоспособност,
установена с ТЕЛК. Било променено качеството й на живот, ограничила контактите
си, станала затворена и потисната. Станала тревожна и подтисната. Освен
неимуществени вреди, претърпяла и
имуществени такива в общ размер на 4380,70лв.
Според ищцата отговорността на ответника се
основава на неизпълнение на задълженията му по поддръжка на уличната мрежа, на
която той е собственик и носи отговорност съгласно чл.3 ал.3 от Закона за
пътищата вр.чл.5 ал.1 и ал.2 от ЗП, чл.31 от ЗП и чл.11 от Закона за общинската
собственост.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва изцяло предявеният иск по основание и
по размер.
Поддържа, че съпътстващите заболявания на
ищцата и приема на различни медикаменти във връзка с тях можели да повлияят на
равновесието й. Твърди се, че ищцата е познавала добре пътния участък с оглед
на това, че ежедневно е минавала от там във връзка с работата й и е следвало да
се движи с по-голямо внимание по тази улица.
Прави се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, тъй като не била положила достатъчно грижа и
внимание към собствената си безопасност.
По отношение на имуществените вреди,
ответникът твърди, че не са доказани, че не следва да се приема като разход
сумата от 900лв. по фактура от 14.05.2019г., тъй като изборът на екип е желание
на самия пациент. Счита, че разходите за сумата от 1277,26лв. не следва да
бъдат уважавани, тъй като били направени за медикаменти, които ищцата приемала
преди настъпване на инцидента и са във връзка с предишни нейни заболявания.
Претендира отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното.
От представената от ищцата Епикриза към ЛИЗ
№34560/2018г. от ВМА гр.София, КОТ и реконструктивна хирургия, се установява,
че тя е постъпила на 08.10.2018г. и е била изписана на 16.10.2018г. с
окончателна диагноза Фрактура – луксацио арт. Хумеро Скапуларис Син. Фрактура
Туб. Майорис Син.Ст. Пост РС ОМ Хумери Син. ЕТ Остеопластикам. При огледа на
лява раменна става се виждала луксация и крепитации при опит за движение.
Установено е сложно счупване с раздробяване на горния край на раменната кост,
налагащо оператвно лечение. На 10.10.2018г. е била извършена операцията с
поставяне на плака и извършване на остеопластика поради раздробяването на
костта. Била поставена ортеза с препоръка за носене 30 дни. Дадени са указания
за провеждане на курс кинезитерапия след сваляне на конците, също така да
отбременява оперирания крайник за срок от четири месеца, като контролна рьо
графия да се прави на всеки 45 дни до костно срастване. Била й е назначена
медикаментозна терапия.
Според приложената епикриза към ИЗ
№1346/2019г. изд. от УМБАЛ Софиямед, КОТ, Хирургия на ръка и ректструктивна
хирургия, ищцата е постъпила на 09.05.2019г. и е изписана на 16.05.2019г. с
диагноза Прализис Плексус Брахиалис Пост Травманс Син. Описани са и
придружаващите заболявания – Ах, Диабет тип 2. Постъпила е в Софиямед за
оперативно лечение в планов порядък по повод на травматична парализа на ляв
мишничен сплит, датиращо от около 7 месеца. Към момента била с невъзможност за активни движения в пръстите
на лява ръка и променена чувствителност на ляв горен крайник. Било й е изписано
медикаментозно лечение.
От представените 11бр. болнични листа се установява,
че за периода от 08.10.2018г. до 03.08.2019г. ищцата е била на домашно
амбулаторно лечение във връзка с получената травма.
От приложеното ЕР на ІV МБАЛ София ЕАД №1165 от 19.04.2019г. за
временна нетрудоспособност се установява, че поради това, че състоянието на
ищцата е нестабилизирано лечението й е било продължено с още 60 дни.
От приложеното ЕР на ІV МБАЛ София ЕАД №1735
от 18.06.2019г. за временна неработоспособност до 04.06.2019г., поради
нестабилизирано състояние лечението й е било продължено с още 60 дни.
От приложеното ЕР на ІV МБАЛ София ЕАД №2518
от 27.09.2019г. се установява, че на ищцата й е била определена 96% ТНР без
чужда помощ във връзка с фрактурата на лява раменна става.
По делото са приложени като доказателства
фактури и касови бонове, представени от ищцата във връзка с разходи, извършени
за закупени медикаменти за предписаното лечение, операции, прегледи при
специалисти, потребителски такси, рехабилитация.
Според показанията на разпитания свидетел М.П.,
когато настъпил инцидента с ищцата, тя била на външната чешма и чула, че пада.
Твърди, че на улицата имало много локви, било кално и ищцата паднала в
канавката. Извикала момчета да я вдигнат, но тя не можела да стане. Извикали
линейка. Свидетелката твърди, че мястото, където паднала ищцата било с
неравности, дупки и вода. Улицата нямала асфалт, нямало тротоар, имало голяма
канавка, нямало къде да се стъпи. Познавала ищцата, тъй като минавала по този
път за работа, била учителка в близкото училище. Когато се прибирали учителките
минавали на групи.
От показанията на свидетеля В.П.– съпруг на
ищцата, на който показанията съдът цени в условията на чл.172 от ГПК, като
взема в предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че на 08.10.2018г. бил в командировка в провинцията, когато дъщеря
му се обадила по телефона и му съобщила, че майка й е паднала в една канавка и
си счупила ръката. Когато се прибрал отишли във ВМА, където тя била приета след
инцидента, и я видял в трагично състояние – пребледняла, с непоносими болки.
Около седмица престояла. На втория ден й направили операция, но тя все по-зле
ставала. Слагали й болкоуспокояващи. След прибирането й в къщи не можела да
легне, да стане, не можела да се обърне от болки. И това почти две години продължило.
Направили й втора операция, но нямало подобрение. Свидетелят изцяло се грижел
за нея – помагал й да се изкъпе, да се облече, не можела да се завие нощем.
Идвал рехабилитатор всеки ден, но без резултат. Отделно ходили в ИСУЛ на
рехабилитация, но нямало подобрение. През последните две години ищцата много се
променила – посърнала, била измъчена, страдала. Били й дадени 96% инвалидност с
право на работа. Започнала да работа тази есен за новата учебна година 2020г.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на процесния инцидент от 08.10.2018г. М.П. е
получила счупване с раздробяване на
лявата раменна кост с изкълчване на раменната става – предна луксация; счупване
на големия туберкул на лявата раменна кост; травматична увреда на лакътния и
срединния нерв с пареза на левия горен крайник. Механизмът на получаване е
директен удар в областта на рамото, като е възможно да бъде получена травмата
по начина, описан от ищцата, като за многофрагментното счупване с раздробяване
са допринесли неравностите на терена. След счупването болките са били с много
висок интензитет, налагащ прием на обезболяващи медикаменти. Към момента
болките следва да са спорадични, засилващи се при промяна на климата, като с
времето ще имат затихващ характер. На 10.10.2018г. е била извършена операция за
наместване на костните фрагменти и на изкълчената става и поставяне на метална
плака и винтове за фиксиране на костните фрагменти. Касае се за раздробено
счупване, за лечението на което е била направена пластика на костните фрагменти
и фиксиране с метални винтове. Поради невъзможност за активни движения на
пръстите на лявата ръка, след оперативната интервенция още по време на
хоспитализацията е започнало медикаментозно лечение на увредените нерви на крайника.
Поради неповлияване на лечението на 10.05.2019г. е била извършена нова операция
за пластика на средния нерв към гръден нерв. Вещото лице сочи, че всички
оперативни интервенции са били във връзка с лечението на травмата, като е
търпяла значителни болки в следоперативния период. От момента на получаване на
травмата до към настоящия, тя е провеждала лечение. Според вещото лице, срокът
на възстановяване на неусложнено счупване на раменната кост в горния край е от
порядъка на 2,5 – 3месеца. В случая обаче, сложността на счупването само по
себе си поради оформяне на множество фрагменти, налагащи поставяне на голям
брой метални винтове, удължава образуването на калуса, съответно оздравителния
период. Увреждането на нервите на левия горен крайник налага продължително
лечение от порядъка на години, при което би се получило частично възстановяване
на функцията поради песиместична прогноза за излекуване. Ищцата се нуждае от
помощ в ежедневието на всички дейности – професионални, ежедневни, хигиена,
обличане, хранене, грижа за семейството и др., като прогнозата за
възстановяване на движенията на крайника е песиместична. Функциите на горния
крайник не са възстановени поради увредата на нервите на горен крайник с пареза
на същия. Травмите на нервите, според вещото лице, дори при извършване на
оперативна интервенция са с песимистична прогноза и налагат ежедневно
натоварване на крайника в зависимост от възможностите за поддържане на
мускулатурата и недопускане на атрофирането й. В съдебно заседание вещото лице
е пояснило, че травмата е една и представлява многофрагментно счупване на
раменната кост с увреждане на нерва, който върви в областта на счупването. При
извършен преглед на ищцата за целите на експертизата, е установено затруднение
на движенията на травмирания крайник. В две от ставите – раменната и китковата
движенията са силно затруднени и са свързани с помощ от другата страна. Поради
увредата има нарушение на движенията на пръстите на ръката, които са в
принудителна позиция и е намалена хватателната сила на ръката. Има начално
намаление на обема на мускулатурата на предмишницата, свързано с намалената
употреба на мускулатурата, което е последица от счупването. Заключава се, че
крайникът е частично подвижен поради увреда на нерва.
Според вещото лице разходите, описани в приложените
по делото фактури и касови бонове по отношение на извършените оперативни
интервенции, прегледи от специалисти, потребителски такси и рехабилитация са
относими и целесъобразни с получената травма и необходимото лечение. С оглед
предоставените документи тези разходи са в размер на 3509,20лв., към които
следва да се прибавят 50лв. такса за ксерокопие на медицинска документация от
ВМА София. Посочено е, че е установено дублиране на представени фактури и
бонове. По отношение на закупени медикаменти по представените документи,
свързани към лечение на артериалната хипертония в размер на 43,79лв., както и
медикаменти, употребявани в детска и бебешка възраст на ст-ст 26,08лв. не са
относими и следва да се изключат. По
отношение на медикамента Лирика, за който не е приложена рецептурна бланка, той
е относим към лечението на последиците от получената травма, а именно
постоянната болка от неврогенен произход, водеща до безсъние и нервност.
Приложените бонове са за 48,61лв. Разходите за медикаменти, свързани с
лечението на травмата на левия горен крайник са в размер на 753,84лв. В съдебно
заседание съдът е приел като доказателства две фактури с приложен фискален бон
към всяка, предявени на вещото лице, което е отговорило, че разходите за
извършена физиотерапия чрез електростимулация на увредения нерв са необходими,
за да може да се възстанови функцията му. Посочило е, че процесът на
възстановяване след такива оперативни интервенции е доста продължителен и
бавен. Отразено е, че сумата от 20лв. в касов бон на фирма „Хен Рехаб Консулт“
е също свързана с лечението.
Според вещото лице, в повечето случаи се
препоръчва изваждането на остеосинтезния материал, като при ищцата няма данни
да е изваден.
Вещото лице е отговорило, че претърпяната
през 2006г. оперативна интервенция от ищцата за отстраняване на туморна
формация на мозъчните обвивки не е била съпроводена с увреда на вестибуларния
апарат или малкия мозък. Същата е била свързана с увреда на зрението, което е
коригирано с очила. Експертизата е категорична, че ищцата не е получила
последващи заболявания, които да са довели да нарушения в равновесието при
ходене пеша. Предписаното лечение в постоперативния период през 2006г. е било
за срок от 3-5месеца и не повлияват костната плътност.
Съдът кредитира експертизата като обективна,
компетентна и съответна на останалия доказателствен материал по делото.
В съдебно заседание от 29.09.2020г. ищцата е
направила изменение на исковете чрез тяхното увеличение.
На осн.чл.214 от ГПК съдът е допуснал това
изменение, като искът за неимуществени вреди да се счита предявен за сумата от
70 000лв., а искът за имуществени вреди – за сумата от 4680,75лв.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи.
За да възникне на основание чл.49 от ЗЗД
обезпечително-гаранционна отговорност на възложителя за неимуществени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл.45 ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на
общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване (§ 7, т. 4 в редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Съгласно
чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а по силата на силата на чл.19 ал.1 т.2 и ал.2 т.3 от ЗП, във вр. с §
1 т.14 от ДР на ЗП С.О. следва да поддържа пътищата, като осигурява
необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Това правно задължение е уредено и в правната норма на чл.31 от
Наредба за управление на общинските пътища на С.О..
В случая
ищцата е изложила факти и обстоятелства за хипотеза на чл.49 ЗЗД, при която
отговорността на ответната община се ангажира не заради нейна вина - действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които е възложена работата по поддръжка на процесната улица.
Не
се оспорва от ответника, че ул.“Тумба“ е общинска собственост.
Общината
носи отговорност по чл.49 ЗЗД поради действията на лицата, на които е възложила
работа по поддържане на собствеността й - решение №411 от 12.05.2009 г по гр.д.
№ 1724/2008 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №1184 от 29.10.2009 г по гр.д. №
5107/2007 г, ГК , ІІ ГО на ВКС, решение №100 от 16.02.2010 г по гр.д. №
696/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС.
От
показанията на св.М.П. се доказа, че ищцата е паднала в канавка на улицата на която няма асфалт и тротоар, не е имало къде да се стъпи, което от своя
страна навежда на извода за
немарливо поддържане на улицата, общинска собственост.
Ищцата
е получила травматични увреждания, в резултат на лошото състояние на улицата
и падане в канавка, довели до
значителни болки, страдания
и дискомфорт, които по своя характер представляват неимуществени вреди и
съгласно разпоредбата на чл.51 ЗЗД подлежат на обезщетяване. При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и установените фактически обстоятелства по
делото.
При
доказан фактически състав на деликта искът за неимуществени вреди следва
да се определи в справедлив
размер . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В
случая като обстоятелства, обосноваващи присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от
70 000лв., следва да се отчетат : наличие
на счупване с раздробяване на лявата раменна кост с изкълчване на
раменната става – предна луксация; счупване на големия туберкул на лявата
раменна кост; травматична увреда на лакътния и срединния нерв с пареза на левия
горен крайник; сложността на счупването, налагащо поставяне
на голям брой метални винтове, удължава оздравителния период; увреждането на
нервите на левия горен крайник налага продължително лечение от порядъка на
години; песиместичната прогноза за излекуване; функциите на горния крайник не
са възстановени поради увредата на нервите на горен крайник с пареза на същия; ищцата
се нуждае от помощ в ежедневието на всички дейности.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската
експретиза, както и показанията на разпитаните свидетели, като обективни и
съответни на останалия доказателствен материал.
Поради изложеното съдът приема, че обезщетение
от 70 000 лева е справедливо и отстранява негативните
изживявания за ищцата от уврежданията и последващите трудности при
възстановяването. С тази сума се обезщетяват и всички минали, настоящи и бъдещи
вреди свързани с описаните от вещото лице болки, страдания, неудобства и психически стрес.
Съдът ще уважи изцяло и предявеният иск за
имуществени вреди като основателен и доказан в размер на 4680,75лв.
Съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата за неоснователно и
недоказано.
При уважаване на главния иск основателна е и
акцесорната претенция за лихва, която ще бъде присъдена от датата на настъпване на делкта – 08.10.2018г. за
неимуществените вреди и от 07.05.2019г. за иска за имуществени вреди.
При
този изход на делото на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на
1200лв., от които 1000лв. държавна такса и 200лв.
за вещо лице. Ответникът С.О.,
следва да заплати държавна такса в размер на 1187,23лв. по сметка на съда, както и на адв.М. Н.-Т.за
осъществено безплатно процесуално представителство, адвокатско възнаграждение
на осн.чл.7 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ в размер на 3299,18лв.
с ДДС.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О.
гр.София – 1000, ул.“*******, представлявана от Кмета да заплати на М.Б.П. ЕГН ********** ***, сумата
от 70 000лв./седемдесет хиляди/,
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, дължащи се на падане на 08.10.2018г. около
13,30 часа по причина на неравен участък на улица „Тумба“ срещу №59, с разбито
асфалтово покритие – висока неравност, последвана от дупка, запълнена с кал,
който участък представлява общинско имущество и не е бил ремонтиран и поддържан
от лица, на които ответникът е възложил тази работа, като при падането ищцата е
получила счупване с раздробяване
на лявата раменна кост с изкълчване на раменната става – предна
луксация; счупване на големия туберкул на лявата раменна кост; травматична увреда
на лакътния и срединния нерв с пареза на левия горен крайник, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на деликта – 08.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4680,75лв./четири хиляди шестстотин и осемдесет лева и 75ст./
обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за изследвания, прегледи,
медицински процедури и медикаменти, болничен престой и физиотерапия, ведно със
законната лихва от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
С.О. гр.София – 1000, ул.“*******, представлявана от Кмета да заплати държавна
такса по сметка на СГС в размер на 1187,23лв. и разноски на и М.Б.П.
ЕГН ********** *** в размер на 1200лв.
ОСЪЖДА С.О. гр.София – 1000, ул.“*******,
представлявана от Кмета да заплати на адв.М. Н.-Т.за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата М.Б.П., адвокатско
възнаграждение на осн.чл.7 ал.2 т.2 и т.4 и §2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ в
размер на 3299,18лв./три хиляди двеста деветдесет и девет лева и 18ст./ с ДДС.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на страните.
СЪДИЯ: