Р
Е Ш Е
Н И Е №
2153
град Бургас, 22.11.2018 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІII -ти състав, в открито съдебно
заседание
на седми ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Чавдар Димитров
при секретар И. Ламбова, с участието на прокурор С., като разгледа докладваното от съдия Димитров адм. дело № 2608 по описа за
2018 година
и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от М.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Цар. Симеон I №58-60, ет.1, офис 1, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. „Генерал Столетов“, № 21, за осъждане на същата, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, и сл. АПК, да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 8 000 /осем хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца, за времето от 30.04.2013г. до 15.03.2017г.
Относно твърдените претърпени неимуществени вреди, в исковата молба са изложени възражения за причинено нечовешко и унизително отнасяне спрямо лицето през посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Бургас. Акцентира се на невъзможността за проветряване на помещенията, липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, малката площ на спалните помещения, липсата на достатъчно естествено и изкуствено осветление, достъп на свеж въздух, липса на редовен достъп до топла течаща вода и до помещенията за хигиена, като обяснява, че ползването на санитарен възел се осъществява в спалните помещения - в кофи, пред погледа на останалите обитатели в помещението. Твърди, че е бил лишен от минимално посочената в закона, жилищна площ в спалното помещение от 4 кв.м. Заявява се и недоволство от медицинското обслужване в Затвора – Бургас.
Ищецът счита, че с непредприемане на действия от страна на затворническата администрация да му осигури условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответствие с вътрешното и международното право, са му причинени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдяните бездействия, респ. действия и ангажират отговорността на държавата.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител не вземат участие, но ангажират доказателства.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като неоснователен в писмен отговор на исковата молба. На първо място се позовава на изтекла погасителна давност за периода от 30.04.2013г. до 05.09.2013г. На следващо място, относно останалия период от исковата молба твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - претърпени вреди и причинна връзка. Оспорва исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял и които вреди да са пряка последица от незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Твърди, че няма събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в Затвора Бургас при описаните условия се е отразило негативно върху здравословното му състояние. Сочи доводи, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС влиза в сила от 01.01.2019 г. и към момента на исковата претенция не е била приложима. Обяснява, че последният и най-актуален доклад на КПИ от 2017г.е с дадена положителна оценка за подобряване условията в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Представя копие от документ, именован „Информация“ с рег. №9696 от 06.10.2017г., изходящ от Директора на ГДИН и касаещ заключенията от цитирания доклад. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на иска. Представя писмени доказателства сред които тринадесет броя фактури с протоколи за извършена дератизация, дезинфекция и дезинсекция ведно с 22 бр. протоколи за извършване на същите три дейности в Затвора Бургас за периода 2013г. – 2017г. Представя доказателства за дисциплината на ищеца през спорния период. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на прокуратурата счита, че искът е частичнооснователен и доказан и претенцията следва да бъде уважена частично, съобразно установената практика на ВАС и АС Бургас.
ПО ФАКТИТЕ:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът за процесния период е изтърпявал последователно две наказания „лишаване от свобода“ съответно за една и за три години.
Според представената по делото справка от комисар Б. Мангъров – началник на Затвор - Бургас (л.30), липсват запазени конкретни данни за номер и вид на помещенията, обитавани от ищеца при при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Въпреки това, същият предоставя общи данни за сградата, хигиената, храната и помещенията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Посочено е, че помещенията в Затвора Бургас заради конструктивните особености на сградата на затвора са без санитарен възел и течаща вода.Такива е имало във всеки салон, където била настанена групаот около 70-80 л.св. Санитарните помещения са се състояли от общи тоалетни и душове, които можели да бъдат ползвани свободно за времето от 06,30 часа до 20,00 часа ежедневно. Разаснено е, че помещенията в затвоира се проветтряват по естествен начин, чрез отваряне на врати и прозорци, липсва изградена вентилационна система. Мрежата по прозорците е описана като тип „оградна“, чиято основна функция е да предотврати предаване на вещи между етажите на сградата и изхвърлянето на отпадъци.
Подробно е посочено, че всеки етаж от сградата се дели на голям и малък коридор, като на четвъртия етаж големия коридор е бил снабден с три душа и четири клекала, а в малкия коридор с два душа и две клекала, на третия етаж малкият коридор също е бил снабден с два душа и две тоалетни.
Обяснено е, че проблеми с водоснабдяването не е имало, като хигиената се поддържа от дежурни хигиенисти във всяко помещение, като ежемесечно л.св. били снабдявани с препарати за поддържане хигиената в спалните помещения.
Топлата вода била пускана по утвърден график всеки вторник и четвъртък от 09,30 часа до 18,00 часа за настанениете в корпуса и от 15,30 до 16,00 часа за работещите. Обяснено е, че по време на баня се извършва и прането на личното облекло, а простирането се осъществява в спалните помещения на лишените от свобода. Признато е , че външен простор не е бил осигурен. Всяка събота според обясненията на ответната страна е бил осигурен санитарен полуден от 10,00 часа до 12,00 часа включващ изтупване на одеала по време на престой наоткрито, хигиена в спалните помещения и салон, както и пране на униформено облекло. За отоплението е обяснено, че се осъществява според климатичните условия, а лятото с разрешение на ръководството на затвора се използват вентилатори за охлаждане на помещенията.
Относно храната на л.св. ответникът сочи, че те се приготвя по сборник с рецепти за заведения за обществено хранене. Средният храноден е 2622 калории за лишен от свобода, а седмичното разминаване не може да бъде с повече от 200 калории за лишен от свобода. Седмичното меню се сочи да е разнообразно и да се приготвя от комисия от длъжностни лица.
На последно място разяснено бива и това, че ищецът е полагал доброволен труд като бакар през периода 09.2016г. – 03.2017г., поради което същият е имал право на движение извън коридора на групата, за да изпълнява служебните си задължения през работно време. Сочи се и редовно извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.А.Щ..
Същият познава ищеца от затвора, тъй като по същото време е изтърпявал наказание там, бил е осъден на шест години и половина лишаване от свобода, считано от 2011 година. Ищецът е дошъл по-късно на 4-ти етаж на Затвора и с него са били в големия салон. В килии 411и 409. По-късно, след сбиване на свидетеля в килия №411, няколко пъти и двамата са сменяли помещенията, но основната част от времето са прекарали в №411 и №409. Според свидетеля, по размери килиите не са еднотипни. Някои са с възможност да съберат около 25 души, а други са за около 10, но и в двата случая вътре са настанявали повече от допустимото. Леглата са били на три вишки. Килия 411, е била по-дълга, но много по-тясна. В нея имало до 20-22 души. Имало много двойни и тройни вишки. Две тройни до врата и една до прозореца, от който трябвало да влиза въздух. Като площ, била около четири метра широка. Събирали се две вишки, нямало пространство за повече, а дължината, около 7-8 метра. В това помещение са били 20-22 човека, но една година по-късно затворът се е пренапълнил до такава степен, че в килията имало до 30 човека и по-конкретно 27 души. Помещението било оборудвано с три малки прозореца, които свидетелят показва с размери около 0,80 на 0,80 м), като прозорецът е бил в горния край на втора вишка.Третата вишка била над прозореца. Прозорците били с тройни решетки, не се виждало нищо. На 27 човека се падали максимум 5 шкафа, с една маса, ако такава била купена. В помещенията няма тоалетна и баня, а санитарният възел в коридора бил в окаяно състояние. Състоял се от три клекала, за 250 човека. Имало един работещ душ, имало кранове, но самата тръба, я нямало. Къпането е било в кофи. Топлили са водата с бързовар. Времето за банята е било вторник и четвъртък, не било достатъчно. Започвало от 10:00 часа и в 11:30 часа спирали водата и след 14:00 часа отново я пускали за два часа, т.е. топла вода е имало около шест часа за 250 човека, това бил капацитета на населеност на етажа на ищеца. Вечер ползвали кофи, две кофи за физиологични нужди - две кофи от по десет килограма - една за малка нужда, а в друга за голяма нужда.
До вратата имало от дясно и отляво легла. Нямало пространство. Кофите стоели под леглата, ползвали се пред другите обитатели.
Според вътрешните правила всеки ден трябвало да се поддържа хигиената от изтърпяващите наказанието лишаване от свобода с една метла, която миришела на мухъл, тъй като цялата килия била в мухъл. От затвора раздавали и стирка, без препарати, макар че се раздавали и консумативи те не достигали до лишените от свобода. Всеки затворник получавал месечно по един сапун и още един сапун „за пяна“, но той също бил от типа „за пране“. На човекът, който получавал заплата за тази дейност му се предоставяли консумативи-белина,кислол и 10 кг веро- течност в синьо и червено, но единствено за поддържане на коридора. Думите на повечето чистачи били „Ние не сме длъжни да ви даваме да си чистите килиите”. Затова лишените от свобода със собствени пари закупували препарати, за да живеят начисто.
За другото помещение свидетелят обяснява, че е било по-широко, но по-късо. Ако капацитетът е бил за 20, той е настанявал по 35 човека. В 409-та килия са били около 30 човека. И там е имало същите три прозореца със същите размери, без тоалетна вътре. Имало е килии с 15-16 човека, това приемали за нормално при капацитет от 10 в стая, но когато живеели с 25-30 човека в една килия, това за лишените от свобода било неприемливо. Проветрение лятото нямало как да има, тъй като вишките пречели. Дебитът на свеж въздух бил труден. Светлината от тези решетки била много оскъдна. Според свидетелят свеж въздух е можело да има, ако я нямало тройната вишка. Според същия свидетел парното се пускало вечер по два часа и сутрин по два часа. Понякога се пуска допълнително в случай, че било твърде студено. С предоставеното отопление според свидетеля не можело да се отопли стаята за два часа. По цял ден хората били завити с одяла и лежали в леглото. Имало е много оплаквания, според него Ш. е бил наказван, защото бил неграмотен и от ромски произход. Свидетелят споделя, че е виждал ищеца 7-8 пъти да ходи при прекия му началник, т.е. до лицето, което е от затвора и отговаряше за етажа, защото то не си вършело работата. Според показанията на свидетеля, той е писал молби на Ш., ходил с него няколко пъти при отрядния, а последният им заявявал „пишете жалби и съдете Затвора”. Според свидетеля нямало човещина, според него никой не искал да съди Затвора, когато си затворник и си зависим от служителите там. Те го смазвали, дори и физически. Той пожелал да води дела, да си търси законовите права, да бъде в Затвора, но не да бъде мачакан и да живее в нечовеши условия. Според свидетелските показания са идвали униформени и му казвали: „мангал, спри да пишеш молби”. Спирали му определени пратки. Храната в Затвора била негодна да изхранва хората. Била еднотипна. Всеки ден от седмицата- имоло идентична храна - боб, леща домати с чушка, грах и др. неща. Един хляб го давали на пет човека, а дажбата била един хляб на четири човека. Според свидетелските показания Ш. бил здрав. Здравословно бил добре, но в килия 405 открили на един затворник туберкулоза и този човек бил изваден две седмици след като му открили това заболяване. Повечето контактни поискали да отидат на лекар, за да бъдат прегледани, както и Ш., но това им било отказано. За болести като бронхит медицинското лице предоставяло аналгин или парацеталмол с насрочен преглед за след седмица. Според получените показания ищецът за картък период е бил преместен на втория етаж, но след известно време е бил върнат, като на втория етаж условията били същите. На всеки етаж има 10 килии в голям коридор, от лявата страна на затвора, а отдясната били малките коридори.
Твърденията на ищеца и разпитания свидетел са в унисон и с
констатациите обективирани в доклади на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещ
посещения в България на делегация на КПИ проведена в периода от 04.05.2012г. до
10.05.2012г. и от 24.03.2014г. до 03.05.2014г., които доклади са публикувани на
интернет страницата на Министерството на правосъдието.
Според вторият по хронология доклад въпросният комитет е отбелязал, че ситуацията в някои от затворите, между които и този в гр. Бургас, се е влошила значително в сравнение с посещението в средата на 2012г. и затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко на разположение 2 кв.м. Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.
По-късно, в доклад до българското правителство за посещението на комисията в България, проведено от 24.03.2014 г. до 03.04.2014 г., КПИ е изразила становище във връзка със следствени арести, които са разположени в затвори (Бургас и Варна) и самостоятелния следствен арест, разположен на бул.“Г.М.Димитров“ в София, които потвърждават констатациите за помещенията и жизнените условия в затворите, включително този в Бургас.
Не така стоят нещата след проверката извършена при посещение на Европейския комитет за поредотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) през 2017г. Видно от представен по делото и неоспорен от страните официален писмен документ, именован Информация, с рег.№9696 от 06.10.2017г., в която се обяснява задоволството на КПИ от обновените и модернизирани затвори, като бургаският затвор категорично присъства и е отличен не само за добрите си условия, но и за медицинското обслужване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 30.04.2013г. – 15.03.2017г., причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора в Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, липса на постоянен достъп до санитарен възел и невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, както и липса на течаща вода в самото помещение, липсата на необходимата за битуване на човешки същества хигиена, ниското качество на храната и недостатъчното й количество, както и за условията на живот в цялост.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в унижение на човешкото достойнство, поради това, че е принуден да живее в пространство, в което не е осигурена възможност за естествено проветряване, в което липсва санитарен възел и течаща вода, липсва необходимата за битуване на човешки същества хигиена, липсва постоянен достъп до медицинско обслужване, ниското качество на храната и недостатъчното й количество, както и за условията на живот в цялост. както и въобще от лошите условия за живот в затвора.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периодa 30.04.2013г. – 15.03.2017г. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговарят по предявените искове.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в актуалната й редакция) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията й към част от процесния период) осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон за жестоко или нечовешко отношение се смятат:
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарди за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43, ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ с вложения в нея съобразно практиката на ЕСПЧ е действала през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на основание чл.284 ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява „задържането си под стража“. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария нормите на ЕКПЧ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България) Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа. Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл. 1 от ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори не е ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите.
Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. за това, че в периода за периода 30.04.2013г. – 15.03.2017 г. е бил настанен в помещения, където ежедневно вечерно време всички обитатели на помещенията са били лишени от достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие на което са принудени да облекчават биологичните си нужди в кофа, намираща се вътре в помещението, където останалите задържани спят и пребивават денем. През по-голямата част от периода от време ищецът твърди да е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв.м, в зависимост от броя на задържаните, настанени в същото помещение през съответния период.
Не на последно място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението поради наличие на следните кумулативни фактори: достъпът на дневна светлина в килиите е посредством 3 прозореца с размери несъответстващи на нормативните изисквания за осветеност на обществени сгради, като светлината бива възпрепятствана от пренаселеността, предвид високите и гъсто разположени триетажни легла, като това пречи и на нормалния достъп на кислород.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип, каквито са процесните, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е настаняван ищеца в затвора Бургас, както и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко денонощие и те, в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се намира в същото помещение. В тези помещения, пак по данни на ответника и свидетелите, са се осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Ищецът заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава тези свои биологични нужди пред погледите на другите затворници и не в индивидуално средство за това, а в общи такива, които съхраняват до сутринта фекалиите и урината на всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответното помещение. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
През периода на пребиваване нв Затвора Бургас ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал средно с около 1 – 2 кв.м., в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в същото помещение през съответния период, т.е. под половината от допустимия според стандартите на КПИ при Съвета на Европа жизнен стандарт.
Не на последно място претенцията за обезщетяване произтича и
от липсата на достатъчно дневна светлина и възможност за естествено
проветряване на помещенията поради наличие на следните кумулативни фактори:
малки по размер прозорци, които трудно се отварят поради пренаселеността на
килията или не биват отваряни с цел осигуряване на жизнено-благоприятна
температура през зимата.
Горните обстоятелства съдът преценя комплексно, като взема предвид това, че настоящият случай не се отличава от обичайните такива характерни за разглежданата затворническа среда. От една страна, поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на по-конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, пред погледите на всички останали обитатели на килията, липсата през същия период на течаща вода вечер и пренаселеността на помещението, ведно с липсата на осигурена най-обща хигиена в средата за живеене са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдяните от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов срещу България и др.). Валидна разбира се в случая е и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
От друга страна предвид следва да бъде взето и обстоятелството, че в част от процесния период ищецът е полагал труд извън рамките на отделението, т.е. за повече от 6 месеца, поне 8 часа в денонощието не е обитавал пренаселената среда. Разбира се този факт няма отношение към вечерната липса на достъп до тоалетна и липса на течаща вода в килията, нито към нехигиеничните и задушливи спални условия, в които същият е следвало да отпочива, за да бъде физически и психически годен за ефективен труд на следващия ден.
Като се вземе предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били прекомерно пренаселени, освен това и факта, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че всички затворници от етажа следва да ползват обща тоалетна и баня, където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, което заради ограничения им брой възпрепятства нормалното протичане на хигиенния процес, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
От събраните доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в помещенията, в които е бил настанен през цялата част от времето е била с поне 2кв.м. по-малка от минимално допустимия размер – 4 кв.м. Този факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Отново не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне. Отново е валидна и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Съгласно чл.43, ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпа до санитарни възли и течаща вода, както и минимума обзавеждане на спалните помещения се определя с правилника за прилагане на закона.
Според чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Според съдът, площта на килията и пренаселеността едновременно водят до извода, че възможността за адекватно проветряване и осветляване е силно ограничена. Изискването на закона е за пряк достъп на светлина и свеж въздух до всяка част от помещението, което при описаните условия е непостижимо. Следва да се подчертае, че длъжностните лица - служители на Затвора Бургас носят отговорност само за обективната липса на адекватна възможност за проветряване, поради недостатъчната площ на прозореца спрямо площта на помещението и поради пренаселеността на килията. Администрацията няма отношение към честотата на фактическото ежедневно проветряване на килията, което следва да се извършва от нейните обитатели.
Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил никакви доказателства, с които да се установи осигуряването на нормални битови условия за изтърпяване на наказанията в Бургаски затвор. Нещо повече, събраните гласни доказателства сочат на обратното и напълно подкрепят изложените от ищеца твърдения. С оглед на това, ответникът не успя да обори законово въведената презумпция с нормата на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС.
Успешно проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
От друга страна, Съдът взема предвид и обстоятелството, че времето от 30.04.2013г. до 05.09.2017г. попада в период на изтекла петгодишна погасителна давност, за който съобразно позоваването от страна на ответния орган обезщетение не следва да бъде присъждано и претенцията се явява неоснователна.
Предвид изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е частично доказан по основание за периодите на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас от 05.09.2013г. до 15.03.2017г., но не и за този, попадащ в обхвата на изтеклата погасителна давност.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено, респ. допуснато от служителите на ответника и на увреждането, както и от естеството и степента на претърпените морални страдания, среднопродължителния престой на ищеца в Затвора Бургас за основателната част от исковия период, (практически около 42 месеца), както и от размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.) и като взе предвид обстоятелството, че размерът на обезщетенията по коментираните казуси цели да овъзмезди преживени страдания към момент, в който в България липсват правни средства за защита (констатирано и по Пилотното дело Нешков и др. с-у България.), каквито към настоящият момент са налични и приложими, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на около два лева на ден, или 2550,00 лв. за целия период.
В случая се претендира и присъждане на законна лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2018г., която е основателна и за периода от тази дата до окончателното изплащане на присъденото обезщетение следва да се уважи.
Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива са претендирани с исковата молба. Ищецът е платил д.т. в размер на 10 лв., коиито на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника. Доказателства за заплатен адвокатски хонорар не са представени и не следва да бъдат присъждани. Адвокат Р. не сочи доказателства за заплатен адв. хонорар в размер на 300,00 лева.
Претенцията за разноски на ответния орган е неоснователна не само заради разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, но и с оглед принципа за справедливост на производствата по обезщетяване на вреди от държавата. Присъждането на дори и минимално ю.к. възнаграждение би обезмислило присъждането на самото обезщетение, тъй като ще омаловажи компенсаторния му ефект.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на М.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Цар. Симеон I №58-60, ет.1, офис 1, обезщетение в размер на 2550,00лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНСЗ за периода от 05.09.2013г. до 15.03.2017г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2013г. - до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата преденция на М.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Цар. Симеон I №58-60, ет.1, офис 1, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието- гр.София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 30.04.2013г. до 05.09.2013г., както и за горницата над 2550,00 лева до пълния предявен размер на иска от 8 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на М.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Цар. Симеон I №58-60, ет.1, офис 1 направените по делото разноски в размер на 10,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: