№ 453
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110211445 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. П. П., ЕГН **********, чрез адв. М. М. от
САК, против Наказателно постановление изх. № РД – 05-0154/14.07.2022г.,
издадено от Директор на СРЗИ, с което на основание чл. 209а ал. 1 от Закона
за здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на т. I, 7 от
Заповед № РД-01-968/26.11.2021г., издадена от Министъра на
здравеопазването вр. чл. 63 ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето.
С жалбата се правят възражения за допуснати съществени нарушения
в административнонаказателното производство, изразяващи се в това, че
жалбоподателят не е бил поканен за съставяне на АУАН и последният е
съставен в негово отсъствие. Навеждат се доводи, че АУАН в нарушение на
чл. 37 ал. 3 т. 2 ЗАНН е съставен от лице, по отношение на което са налице
съмнения за заинтересованост от изхода на производството или за особени
отношения с жалбоподателя, които пораждат съмнения в неговата
безпристрастност. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. П. П., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. М. М. от САК, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по съображенията в жалбата. Алтернативно
навежда, че извършеното нарушение е маловажно поради липсата на
настъпили вредни последици. Изтъква, че нарушението, за което е
1
ангажирана административнонаказателната отговорност на доверителя й,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид. По горните съображения претендира за отмяна на
наказателното постановление и поради издаването му в противоречие с
материалния закон. Прави искане за присъждане на разноски.
Наказващият орган – Директор на СРЗИ, редовно призован, се
представлява от юрк. Любимка Георгиева, която счита жалбата за
неоснователна и прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление. Изтъква, че при съставяне на АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът е съставен в
отсъствие на жалбоподателя, след като след изпратена покана на служебния
му електронен адрес и предоставен достатъчен срок, той не се е явил. Счита
за неоснователни и доводите за заинтересованост на актосъставителя от
изхода на производството, като изтъква, че в резултат на извършения контрол
не само народните представители от парламентарната група на политическа
партия „Възраждане“ са били санкционирани за неспазване на
противоепидемичните мерки. Изтъква, че в АУАН и НП са описани
обстоятелствата на нарушението и е посочена нарушената разпоредба.
Намира, че нарушението не е маловажно предвид мястото на извършването
му и качеството на жалбоподателя на народен представител, поради което
същият не следва да демонстрира неспазване на противоепидемичните мерки.
Подробни доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление са изложени и в съпроводителното писмо, с което материалите
по административнонаказателната преписка са изпратени в съда, изготвено от
юрк. Ц. Колачева с приложено пълномощно. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, като се прави искане същото да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт, от активно легитимирано лице и в срока за обжалване,
предвиден в чл. 59 ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 19.08.2022г., а жалбата е подадена на 01.09.2022г./
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 826 от 25.11.2021г. на Министерски съвет бил удължен
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г.,
Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от
2
15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г.,
Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение
№ 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на
Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския
съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28
април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г.,
Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на
Министерския съвет от
26 август 2021 г. извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19
и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 1 декември 2021 г. до 31 март 2022 г.
Със Заповед № РД-01-968/26.11.2021г. на Министъра на
здравеопазването на територията на Република България били въведени
временни противоепидемични мерки, считано от 01.12.2021г. до 31.03.2022г.,
сред които и изискване всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба /т. I, т. 7 от Заповедта/.
Жалбоподателят Д. П. П. бил избран за народен представител в 47-
мото Народно събрание от парламентарната група на партия "Възраждане".
На 03.02.2022г. служители на СРЗИ, сред които и свидетелката М. Н.
Л. - инспектор в отдел "Здравен контрол", дирекция "Обществено здраве" към
СРЗИ, извършили контрол по спазване на въведените противоепидемични
мерки в сградата на Народното събрание, находяща се в гр. София, пл.
"Народно събрание" № 2. По време на контрола здравните инспектори били
придружавани от служител на Народното събрание, който им предоставил
снимки на народните представители, ведно със списък на местата им в
пленарна зала. Докато наблюдавали пленарното заседание от балкона на
Парламента, здравните инспектори констатирали, че общо 21 народни
3
представители от различни парламентарни групи, сред които и
жалбоподателят Д. П. П., били без поставени защитни маски на лицето.
Предвид горното на 04.02.2022г. на служебния електронен адрес на
жалбоподателя П. *************@**********.** била изпратена покана изх. №
02-7/04.02.2022г. да се яви в срок до 22.02.2022г. в Столичната РЗИ на адрес
гр. София, ул. "Враня" № 20, за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. До 15.03.2022г. в СРЗИ не било получено
потвърждение за получаване на поканата.
В указания срок и до 15.03.2022г. въззивникът Д. П. не се явил в СРЗИ
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и на
15.03.2022г. в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на
жалбоподателя свидетелката М. Л. съставила АУАН № 220/15.03.2022г., с
който повдигнала против жалбоподателя административнонаказателно
обвинение за нарушение на т. I, 7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г.,
издадена от Министъра на здравеопазването вр. чл. 63 от Закона за здравето.
АУАН бил изпратен за връчване на жалбоподателя чрез общинската
администрация по постоянния му адрес и му бил връчен на 28.03.2022г.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
възражения.
На 14.07.2022г. д-р Данчо Пенчев - директор на СРЗИ издал
обжалваното НП изх. № РД-05-0154/14.07.2022г., с което на основание чл.
209а ал. 1 от Закона за здравето наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на т. I, 7
от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г., издадена от Министъра на
здравеопазването вр. чл. 63 ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката М. Л. и писмените
доказателства - покана изх. № 02-7/04.02.2022г., АУАН № 220/15.03.2022г.,
НП изх. № РД-05-0154/14.07.2022г., отговор от кмета на Община Г. вх. № 12-
13/34 от 30.03.2022г., известие за доставяне, вещественото доказателство -
фотоснимка.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М. Л., които прецени
като еднопосочни, детайлни, последователни, лишени от противоречия и
съответни на писмените доказателства. Тази свидетелка е била част от екипа
здравни инспектори, осъществили контрол по спазване на въведените
противоепидемични мерки в сградата на Народното събрание на 03.02.2022г.,
поради което и показанията й са източник на преки доказателства за
правнорелевантните факти. От нейните показания се установява, че
жалбоподателят е бил един от народните представители без поставена
защитна маска на лицето. Съдът възприе показанията й, тъй като
4
свидетелката е категорична, че от една страна самата тя познава
жалбоподателя от медийните му изяви като народен представител, а от друга
страна съобщава, че инспекторите от СРЗИ са били придружавани от
служител в Народното събрание, който им е предоставил списък с местата на
народните представители, придружен и с техни снимки. Показанията на
свидетелката Л. са източник на сведения и за обстоятелствата по изпращане
на поканата за явяване за съставяне на АУАН и самото му съставяне, както и
за това колко акта за административни нарушения за неспазване на
противоепидемични мерки са били съставени в резултат на проверката от
03.02.2022г. и дали административнонаказателни производства са били
образувани само срещу депутати от партия "Възраждане".
Съдът кредитира и писмените доказателства, като намери, че същите
хармонират с гласните доказателствени средства.
Съдът не кредитира вещественото доказателство - фотоснимка.
Същото е представено от жалбоподателя, като в жалбата се сочи, че на
снимката са заснети народните представители, които се виждат от позицията
на инспекторите при проверката на 03.02.2022г. Липсват обаче данни, от
които да се установи кой, кога и при какви обстоятелства е изготвил снимката
и дали действително на същата са заснети народните представители, които са
се виждали от позицията на проверяващите на 03.02.2022г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи
съгласно чл. 209а ал. 3 и ал. 4 от Закона за здравето и при издаването им не са
нарушени сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не се споделят доводите в жалбата, че актосъставителят е лице, което
е заинтересовано от изхода на административното производство или има с
жалбоподателя особени отношения, които пораждат основателни съмнения в
неговата безпристрастност, поради което са съществували основания за
неговия отвод. Тези си възражения въззивникът основава с твърденията, че
при извършената на 03.02.2022г. проверка са били съставени актове за
установяване на административни нарушения само на народни представители
от парламентарната група на политическа партия "Възраждане". От
показанията на свидетелката Л. обаче се установи, че в резултат на
проверката от 03.02.2022г. са били образувани 21
административнонаказателни производства, като актове са били съставени и
на народни представители от други парламентарни групи, което обуславя
извод за неоснователност на възражението за субективни пристрастия на
актосъставителя.
5
В АУАН и НП са описани всички елементи от състава на нарушението
и обстоятелствата по извършването му, в това число и времето и мястото на
извършването му, като са посочени и нарушените разпоредби.
От гласните доказателствени средства - показанията на свидетелката
М. Л., се установи и извършването на нарушението и неговото авторство. От
показанията на свидетелката Л. се установява, че тя лично е възприела, че в
пленарната зала на Народното събрание жалбоподателят Д. П. е без поставена
защитна маска на лицето. За съда не съществуват съмнения в авторството на
нарушението, тъй като, както вече посочено, свидетелката Л. заявява, че
самата тя познава жалбоподателя като публична личност и във връзка с
медийните му изяви, а от друга страна - по време на осъществявания контрол
здравните инспектори са били придружавани от служител на Народното
събрание, който им е предоставил списък с местата на народните
представители и снимки. Като не е носел защитна маска на лицето си на
закрито обществено място, каквото несъмнено представлява сградата на
Народното събрание, жалбоподателят П. е нарушил т. I, 7 от Заповед № РД-
01-968/26.11.2021г., издадена от Министъра на здравеопазването вр. чл. 63
ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето.
От субективна страна въззивникът е извършил нарушението при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на поведението си.
Съдът не споделя доводите за маловажност на нарушението, тъй като
същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други нарушения от този вид. Не се установиха никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението. Обстоятелството, че няма данни
жалбоподателят да е боледувал, също не е такова обстоятелство, тъй като
адресати на задължението за носене на защитна маска са всички граждани,
които се намират в закрити обществени места, а не само боледуващите от
коронавирус, които подлежат на задължителна карантина, нито пък само
работещите в лечебни заведения. Следва да се посочи и че пленарната зала в
Народното събрание е място, където се събират множество лица - народните
представители, но и представители на медиите и служители в Народното
събрание, поради което неспазването на въведените задължителни
6
противоепидемични мерки е създало висок риск от разпространение на
корона вирус. Предвид всичко изложено съдът намира, че обществената
опасност на конкретното нарушение не е по-ниска в сравнение с други
нарушения от този вид.
Независимо от горните изводи съдът намира, че жалбата е основателна
и НП следва да се отмени поради допуснати в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение са нарушени разпоредбите на
чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. Нормата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН въвежда изискването
актът за установяване на нарушението да се съставя в присъствието на
лицето, против което се образува административнонаказателното
производство, като втората алинея урежда изключение от това правило, в
случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В случая актът е съставен в отсъствие
на жалбоподателя, при това без да е било налице което и да е от основанията
по чл. 40 ал. 2 ЗАНН. От показанията на свидетелката Л. и от писмените
доказателства се установява, че до жалбоподателя Д. П. на служебния му
електронен адрес е била изпратена покана изх. № 02-7/04.02.2022г. да се яви в
срок до 22.02.2022г. за съставяне на АУАН. В хода на производството обаче и
дори и след изричното им изискване от съда не бяха представени никакви
доказателства за връчването на поканата на жалбоподателя. В показанията си
свидетелката Л. заявява, че не знае дали при изпращане на писма по
електронна поща в деловодството на СРЗИ постъпва потвърждение за
получаването им, като сочи и че се счита, че поканата е получена, въз основа
на това, че е изпратена. В случая липсва потвърждение за получаването на
поканата, нито пък някакви други доказателства, въз основа на които да може
да се направи извод, че жалбоподателят е узнал за поканата преди
15.03.2022г. Ето защо съдът намира, че актосъставителят неправилно е
преценил, че са налице предпоставките на чл. 40 ал. 2 ЗАНН АУАН да се
състави в отсъствие на жалбоподателя, тъй като към датата на съставяне на
АУАН не са били налице доказателства, че въззивникът е уведомено за
предстоящото образуване на административнонаказателно производство и
въпреки това не е се е явил за съставянето на АУАН. Със съставянето на
АУАН в отсъствие на жалбоподателя, без да са били налице законовите
7
предпоставки затова, в хода на административнонаказателното производство
е допуснато нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на
защита на жалбоподателя. Това е така, защото с акта за установяване на
административно нарушение се поставя началото на
административнонаказателното производство и с оглед гарантиране правото
на защита за нарушителя законодателят е предвидил неговото присъствие при
започване на производството. Обстоятелството, че АУАН е бил връчен на
жалбоподателя по реда на чл. 43 ал. 4 ЗАНН, не санира допуснатото
нарушение, тъй като административно наказателното производство вече е
било образувано и фигурата на нарушителя е възникнала със съответните
неблагоприятни последици за него. Констатираното нарушение в
производството по съставяне на АУАН налага отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на производството право на разноски има
жалбоподателят, който претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500, 00 лева. В приложения договор за правна защита и съдействие
от 21.10.2022г. е посочено, че адвокатското възнаграждение е било заплатено
в брой, като в тази си част договорът има значението на разписка и служи
като доказателство за извършеното плащане. Съдът прецени като
неоснователно наведеното в становището от процесуалния представител на
наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия
хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 7 и чл. 18 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/. С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ брой 88 от
04.11.2022г., са увеличени минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото се касае за материалноправни норми, следва да
се преценява редакцията им към датата на извършване на действията по
договора за правна защита, т.е. момента на оказване на правната помощ и
съдействие. В случая съдебното следствие е приключено и ход на съдебните
прения е даден в о.с.з. на 10.11.2022г., т.е. след влизане в сила на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира, че при
8
преценката за прекомерност следва да се съобразяват размерите на
адвокатските възнаграждения след изменението на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18 ал. 2
вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело предвид размера на
наложеното административно наказание е 400, 00 лева. Предвид установения
минимум адвокатското възнаграждение, договорено съгласно договора за
правна помощ от 21.10.2022г., не се явява прекомерно, тъй като надвишава
минималния размер на адвокатското възнаграждение само със сто лева и не се
явява несъответно на действителната фактическа и правна сложност на
делото и на положените от защитата усилия при упражняването на
процесуалните права. Следва да се посочи и че от страните по договора за
правна защита и съдействие не може да се изисква всякога при определяне
размера на адвокатското възнаграждение да се придържат към минималния
такъв, предвиден в Наредбата, тъй като това би противоречало на свободата
на договаряне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. № РД – 05-
0154/14.07.2022г., издадено от Директор на СРЗИ, с което на основание чл.
209а ал. 1 от Закона за здравето на Д. П. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за
нарушение на т. I, 7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г., издадена от
Министъра на здравеопазването вр. чл. 63 ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Столична регионална
здравна инспекция, с адрес гр. София, ул. "Враня" № 20, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. "М.Д." № 11, сумата от 500, 00
/петстотин/ лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10