№ 263
гр. Ямбол, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330101293 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България“
ЕАД против А. А. М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ЯРС, а именно:
сумата от 333,43 лв. – представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски
и неустойка по издадени 4 бр. фактури, ведно със законна лихва от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 29.12.2020 г. до изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от облигационна връзка
по договор за предоставяне на мобилни услуги от 09.07.2018 г., ДС от 17.08.2018 г. и
договор за лизинг от 09.07.2018 г. Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал
задълженията си да заплаща в уговорените срокове цената на предоставените услуги и
лизингови вноски, които били фактурирани в издадени четири броя фактури.
Ответника дължал на ищеца сумата от общо 333,43 лв. – представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги, незаплатени
лизингови вноски и неустойка по издадени 4 бр. фактури.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу
длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по
реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било
указано,че може да предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият
установителен иск.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното
1
и исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства – договор за мобилни/фиксирани услуги от
09.07.2018 г. с което и е предоставено устройство марка ***; договор за лизинг от
09.07.2018 г.; ДС към договор за мобилни услуги от 17.08.2018 г.; ценови листи за
абонаментни планове за частни лица; декларации съгласие ; ОУ по договора; фактури и
общи потребления за мобилен/фиксиран номер. От приетата и неоспорена от страните
ССЕ, която съдът кредитира с доверие се установява, че процесните фактури са
осчетоводени в счетоводните регистри на „Теленор България“ ЕАД. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 29.12.2020 г., размерът на дължимите суми за
мобилен номер +***, включващи месечни абонаменти, включени допълнителни
пакети, услуги извън включеното в абонамента, лизингови вноски и неустойка за
предсрочно прекратяване са в общ размер на 333,43 лв. Размерът на дължимата
неустойка , начислена във фактура от 15.04.2019 г. бил на обща стойност 178,50 лв. и
бил в съответствие с условията на процесните договори и Спогодба от 11.01.2018 г.,
съобразно датата на двустранно спиране на номера от 07.03.2019 г. Неплатените
лизингови вноски за предоставеното устройство били 19 бр., на обща стойност 56,81
лв., като същите били включени в стойността на процесните фактури.
Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до
единствения и категоричен извод,че между страните е съществувало валидно
облигационо отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново
неоспорен от ответника. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани
2
доказателства за плащане на процесните суми. Исковете са основателни и следва да
бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Само за пълнота следва да се отбележи,че Законът за електронните съобщения
урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно
прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3
-при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на
влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен
договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично
признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния
случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае
обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка.Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния
договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за
неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая
не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите
е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не
предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника.
Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези
действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на
покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№
50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е
предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира
договорения с клиента размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с
КЗП.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 565,00 лв., заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А. АС. М. от гр. Я, ***, ЕГН
**********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и
3
адрес на управление град София, сумата от общо 333,43 лв. –
главница,представляващи неплатени абонаметни такси и използвани услуги, неустойка
за неизпълнение на задължения и лизинг за устройство ***,всички задължения по
договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г., допълнително споразумение от 17.08.2018
г. към договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. и договор за лизинг от 09.07.2018 г.,
за които са издадени фактури № ***/ 15.12.2018г.; № ***/15.01.2019 г.; №
***/15.02.2019 г. и № ***/15.04.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2020 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА А. АС. М. от гр. Я, ***, ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски
в заповедното производство в размер на 385,00 лв., както и разноски за настоящата
инстанция в размер на 565,00 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4