Р
Е Ш Е Н И Е
27.07.2020 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година
2020 Град Велики Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети
състав
На 23 (двадесет и трети) юли Година 2020
В
публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар
Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 771
по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата си молба Е.Х.А. твърди, че на 16.02.2018 г. в с. З., обл. Ш. ответникът С.И.С., умишлено му причинил средна телесна повреда – счупване на челюст. За това деяние, по силата на съдебен акт по НОХД № 240/2018 г. по описа на ВПРС, последният бил признат за виновен, че на посочената дата извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. В резултат на извършеното от ответника престъпно деяние ищецът търпял болки и страдания. Сочи, че през първите месеци въобще не бил в състояние да се храни, да говори нормално. И понастоящем изпитвал болки и затруднения при храненето, а уврежданията в областта на окото му пречели да вижда в продължение на около медец и половина. Поради изпитваните силни болки се наложило дълго лечение, за което и платил парични суми. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и в размер на 75,90 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК, в което ответникът е признат за виновен по НОХД № 240/2018 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.02.2018 г., до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият признава изцяло претенцията за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди, а тази за претърпени неимуществени – до размер, възлизащ на 5000,00 лева. Моли за решение в този смисъл.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от материалите по приложеното по делото НОХД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – В. Преслав е, че производството по делото било прекратено с определение № 31/19.07.2018 г., влязло в сила на 19.07.2018 г. По силата на същото, по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение, по силата на което С.И.С. бил признат за виновен в това, че „на 16.02.2018 г. в с. З., обл. Ш., причинил на Е.Х.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, с което осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.”. По делото са представени фактура № 96194/19.02.2018 г. и 3 броя фискални бонове на обща стойност 75,90 лв., от които се установява, че ищецът платил цитираната сума при прегледа и снабдяването му със съдебно-медицинско удостоверение.
Съгласно заключението на назначената по настоящото делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 143/2020 г. на ОСМ при „МБАЛ – Ш.” АД гр. Ш., на 16.02.2018 г. Е.Х. получил следните травматични увреждания: кръвонасядане на долния и горния клепач на лявото око и лявото подочие; лек оток в областта на лявата буза, фрактура на процесус мускуларис вляво, без разместване, фрактура по дъгата на лявата зигоматична кост с разместване на фрагментите. Вещото лице сочи, че срокът за пълно възстановяване от описаните увреждания е, както следва: за счупването на венечния (мускулния израстък) на долната челюст вляво без разместване на фрагментите – около 2 месеца; за счупването на лявата скулна кост на две места с разместване на фрагментите – не по-малко от 3-4 месеца. Към настоящият момент лицето е клинично здраво, долната челюст е подвижна, регистрира се палпаторна болезненост при умерен натиск върху калуса. Налице е леко и частично ограничение в отварянето на устата в максимална степен. Заключава, че тези увреждания са в пряка причинна връзка с деянието на 16.02.2018 година.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.О.(низходящ от първа степен по права линия, по сватовство на ищеца) и Е. Х. (в родство от трета степен по съребрена линия с ищеца) сочат, че след претърпения инцидент, А. не можел да се храни сам, да говори, което налагало грижи за него да полага съпругата му. Същият бил с оток на едното око, хранил се с помощта на сламка – състояние продължило около шест месеца. През това време, ищецът не бил в състояние да ходи на работа.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове се
явяват частично основателни и доказани.
За уважаване на същите следва да бъде доказано
наличието на елементите, включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Воденото срещу
ответника наказателно производство приключило със споразумение за прекратяване
на наказателното производство, одобрено от съда. Същото, съгласно чл. 383, ал.
1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Предвид горното и на осн. чл. 300 от ГПК, съдът приема за доказани три от петте
предпоставки за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане, а именно,
наличието на деяние, неговата противоправност и вина.
Досежно претенцията
за претърпени имуществени вреди:
съдът приема, че тя е напълно доказана. Представени са документи, отразяващи
извършени плащания от страна на ищеца – наличие на претърпени имуществени
вреди. Същите безспорно са в пряка причинна връзка с противоправното
деяние на ответника. Поради това, съдът счита, че Е.А. претърпял имуществени
вреди от причинената му от ответника средна телесна повреда в установения по
делото размер на 75,90 лева.
Ето защо, претенцията за
обезщетяването им, като основателна и доказана, следва да бъде изцяло уважена,
като С.С. бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 75,90 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1
от НК, в което ответникът е признат за виновен по НОХД № 240/2018 г. по описа
на ВПРС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.02.2018
г., до окончателното изплащане на сумата.
Относно иска за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди:
От заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установи наличието на вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, както и причинната им връзка с деянието, извършено от ответника.
Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди
изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и
другите морални вреди на пострадалия. В тази насока, съдът съобрази следните
установени по делото обстоятелства: вида и характера на констатираните телесни
увреждания (касае се за счупвания на челюст и няколко увреждания в областта на
главата) и степента на засягане на здравето на ищеца чрез него; начина на
извършване на увреждането – умишленото му причиняване с помощта на стъклена
бутилка; вида, начина и продължителността на проведеното лечение; болките и
страданията, претърпени от ищеца, както при причиняване на уврежданията, така и
в периода на преодоляване на техните последствия. Установи се по делото, че в
продължение на месеци, ищецът изпитвал физически болки, като неминуемо начинът
на извършване на ежедневните му дейности бил променен. Освен това, и
понастоящем същият изпитва болезнени усещания и невъзможност за максимално
отваряне на устата. Неимуществените вреди винаги са свързани с психични
преживявания и морални ценности. В случая е доказано, че неимуществената сфера
на А. била засегната, като той претърпял физически болки и страдания.
Предвид всички установени по делото факти и съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените от А. болки и страдания, възлиза на 6200,00 лева.
При
така установеното, съдът намира, че искът за претърпени неимуществени вреди с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде уважен частично, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 6200,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени с
установеното по НОХД № 240/18 г. по описа на ВПРС престъпление по чл. 129, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.02.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
В останалата му част, до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 707,14 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати пълния размер на държавната такса по исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело в размер на 330,00 лв. и направените разноски по делото в размер на 366,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. Г.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на Е.Х.А.
с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Н.Н. ***-13, офис 15, сумата 75,90 лв. (седемдесет и пет лева
и 90 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1
от НК, в което ответникът е признат за виновен по НОХД № 240/2018 г. по описа
на ВПРС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.02.2018
г., до окончателното изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД, на Е.Х.А. с ЕГН **********, сумата 6200,00 (шест хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК, в което ответникът е признат за виновен по НОХД № 240/2018 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.02.2018 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 6200 лв., до пълния предявен размер – 7000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.И.С. да заплати на Е.Х.А. сума в размер на 707,14 лв. (седемстотин и седем лева и 14 стотинки) – деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.С. да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата 330,00 лв. (триста и тридесет лева) – държавна такса по исковата молба и разноски по делото в размер на 366,00 лева (триста шестдесет и шест лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..
Районен съдия: