№ 133
гр. Ловеч, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310201103 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 5197424 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.
Г. Б. от гр.Б., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.5, във връзка с чл.189,
ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Б., който чрез адвокат М.Я.
от САК го е обжалвал. В жалбата са наведени възражения за това, че ЕФ е бил постановен
при неспазване на материалноправните е процесуални норми и в несъответствие с целта на
закона. Наведени са с жалбата следните възражения :
Във фиша не е посочено пред кога и в какъв срок може да се обжалва. Наказващият
орган не е изяснил кой в действителност е управлявал автомобила, а механично е издал
фиша срещу собственика му. В тази връзка е развито и съображението, че на собственика не
е била предоставена декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила, като с това
е било нарушено правото му на защита. На следващо място – във фиша не е посочена датата
на издаването му, както и кой е издателя и неговата компетентност. Липсват доказателства
за сертифицирането и годността на АТСС заснело нарушението. Към връченият му фиш не
е била приложена разпечатка от видеоклипа, който АТСС е заснел. Счита, че по този начин
не може да се направи обоснована преценка дали само автомобила на жалбоподателя е бил в
обхвата на радара или е имало и други МПС. Описанието на нарушението е дадено неясно и
е непълно. Нарушението неправилно е било квалифицирано, като такова по чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се сочи, че това са две взаимноизключващи се правни
1
норми и не може с нарушението да са били осъществени съставите и на двете едновременно.
Мястото за контрол на скоростта не е било предварително обозначено със знак Е24.
По всички тези възражения в жалбата са изложени подробни съображения и
наведени доводи.
Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден и се
присъди на процесуалния представител адвокатско възнаграждение, тъй като е била оказана
безплатна правна помощ на колега юрист.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Б. не се явява. Представил
е писмени бележки чрез процесуалния си представител адвокат Я., в които сочи, че
поддържа жалбата с наведените с нея възражения и аргументи, като преповтаря и някои от
тях.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.34/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 18.08.2021 г. в 14:16:41 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500, в с.Сопот,
област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока
гр.София (АТСС е било насочено в посока гр.Варна) със скорост от 98 км/ч МПС – лек
автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък
от пътя се намирал в населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение
със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално
разрешената скорост за тази категория ППС била 50 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0184249 /л.16/ установили, че засечената в 14:16:41 часа на 18.08.2021 г. скорост от
98 км/час била от лек автомобил ********* с рег.№ ********. След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 95 км/час.
2
След справка в централната база данни на КАТ /л.22/ било установено, че собственик
на автомобила е В. Г. Б. от гр.Б..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 24.08.2021 г. /справка на л.18 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5197424 /л.15/ срещу В. Г. Б. от гр.Б.. Във
фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Б. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в
размер на 600 лева.
Според приложеното по делото копие от фиша /л.21/, същият е бил връчен на
20.11.2021 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС АНД на л.18 от
делото.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Б. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на В.Б. и когато жалбата е била изпратена до Районен съд гр.Ловеч /подадена по
електронен път на л.12 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно В. Г. Б.
е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и на датата му
на издаване.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 24.08.2021 г. /л.18/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, не е нарушение и
обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
3
Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове
могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР,
която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на
жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на
съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша,
както и за това, че не е било посочено пред кого може да се обжалва са неоснователни.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове
– аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за
липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
4
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това
наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя Б.. На вещественото доказателство -
разпечатка от видеоклипа /л.16/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на
жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е
работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните
средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.20
от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е
видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на
жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.14/ и от
протокол от проверка № 21-С-ИСИС/13.07.2021 г. /л.13/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0184249 /л.16/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на жалбоподателя Б., регистрационният му номер, като фиксираната скорост е
98 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така,
че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези,
5
които са представени от административнонаказващия орган. Техническите параметри на
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не
позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от протокола–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.19/, на деня
18.08.2021 г., пътният участък в с.Сопот, област Ловеч, на който е била измерена и
скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 13:15 до 16:30
часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 85
броя. В тази връзка следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали
задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24, в какъвто смисъл са
изложени доводи в жалбата. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била
отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година. Обсъжданото тук нарушение е
било извършено на 18.08.2021 г., т.е. много след отмяната ѝ.
Категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че
нарушението е било описано крайно лаконично. В обжалвания електронен фиш
изчерпателно и точно са описани нарушението, датата и мястото му на извършване, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и ЕГН и адрес на жалбоподателя.
Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от техническото
средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има предвид и че процедурата по
чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение
с тази по ЗАНН. Ясно е посочено във обстоятелствената част на фиша, че вмененото
нарушение се изразява в управление на лекия автомобил в населено място със скорост над
максимално разрешената от 50 км/час. Същата е законово регламентирана в разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Последната обаче е посочена във фиша, като привръзка на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл са основателни
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че посочената цифрова
квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Това са знаците от група „В“, с които се въвежда забрана и съответно се отменя
въведена забрана. В частност това е знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената“. В случая, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.Сопот,
област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е
посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д11. Този пътен знак е от групата знаци
със специални предписания и означава „Начало на населено място“, като в случая с
посочването му само допълнително се пояснява обстоятелството, че автомобилът е заснет да
се движи в населено място. Но знак Д11 не въвежда забрана, за да е относим към
6
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час
за населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно изложените в обстоятелствената част на
ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, в
какъвто смисъл са наведените от жалбоподателя доводи. Не може да се приеме, че е
нарушено правото му на защита, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го
обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да
познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание
на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а
именно, че е в населеното място с.Сопот, област Ловеч (с посочен конкретния километър от
ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е „евентуално“ път извън населено място
или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е по-
висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл.63, ал.2,
т.4, при условията на ал.7, т.1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението
и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият
орган, като привръзка към нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен
състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл.182, ал.1 от ЗДвП, в хипотезата на т.5. При това положение се
установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение (
нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Независимо, че разпоредбите на чл.63, ал.2, т.4 и ал.7, т.1 от ЗАНН са влезли в сила
на 23.12.2021 г., т.е. преди извършването на обсъжданото нарушение и издаването на
обжалвания ЕФ, то следва да се има предвид, че в горния смисъл е и даденото с ТР № 8 от
16.09.2021 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в
настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Към момента на издаване на електронния
фиш е била в сила разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.1-во от ЗАНН (в редакцията преди
изменението с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) и съгласно даденото
7
тулкуване от ВАС не е имало пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл.337,
ал.1, т.2 от НПК. Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС
визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него
касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП и с
оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл.58д от
ЗАНН.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя В. Г. Б., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик на
автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от
ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. В тази връзка, не може да бъде кредитирано наведеното в жалбата
възражение за това, че не му е била представена декларация, в която да посочи кой е
управлявал автомобила в деня на извършване на нарушението. Законът дава тази
възможност на собственика на автомобила – чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, но не вменява
задължение на санкциониращия орган да представи на собственика такава декларация за
попълване, нито пък предвижда някаква конкретна форма, на която следва да отговаря.
Изцяло преценка на собственика на МПС е, получавайки издадения срещу него ЕФ, в срока
посочен от закона да декларира или не подобно обстоятелство.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят В.Б. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността
на скоростта в населено място за автомобил от категория „В“ не следва да превишава 50
км/ч, като в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението следва да бъде
изменена.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5197424 на ОД на
МВР Ловеч, с който на В. Г. Б. от гр.Б., ул.********, ЕГН : **********, му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5197424 на ОД
на МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение искането на В. Г. Б. от гр.Б., с горните данни, за присъждане на
направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9