№ 395
гр. Бургас, 04.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно
дело № 20222120200403 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на С.. Х. Х., ЕГН ********** чрез адв. Р.П.
срещу Постановление на РП- Бургас от 17.01.2022 г., с което е било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП №
431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление
по чл. 209, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания прокурорски акт, като се моли неговата отмяна. Оспорват се изложените от
прокурора изводи за липса на извършено престъпление по чл. 209 НК и наличие на
договорни отношения, които да се решават по гражданско-правен ред.
Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
атакувания акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице имащо правото да обжалва - пострадал, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
– Бургас е било образувано на 11.08.2021 г. за това, че през месец октомври 2020 г. в гр.
Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С..
Х. Х., че ще му превози дрехи от Република Турция до Република България и с това му
причинил имотна вреда в размер на 15 000 евро. По делото няма привлечен обвиняем.
Свидетелят С.Х. е управител и собственик на търговско дружество „Вивес Стар 1“
ЕООД, ЕИК *********, като основаната търговска дейност на дружеството била продажба
на дрехи, зареждани от Република Турция и Гърция. През месец октомври 2020г. свидетелят
С.Х. договорил закупуването на дрехи от Република Турция, за които заплатил капаро и за
доставянето на които в България, трябвало да уговори „карго“ услуги. Тъй като търговските
дружества, с които работил почивали, а той нямал лиценз за извършване на превоз на стоки,
1
търсил някой да му достави стока. Същия месец срещнал св. А.Ш.Х., който познавал с
прякор „Ш.“, на който споделил проблема си. Св. А.Х. му заявил, че има познат, който има
такова търговско дружество, което се занимава с превоз на стоки, който се казвал Т.А., с
прякор „Ч.“. Св. А.Х. се обадил по телефона на Т.А., като се срещнали в заведение в гр.
Бургас. Свидетелите Х. и Т.А. се договорили А. да извърши превоза на стоката от Турция до
България. След два дни отново се срещнали по инициатива на Т.А., за да уточнят цената на
услугата. Срещата се състояла в офиса на Т.А., намиращ се в гр. Бургас, ул. „С.“ № 13. На
срещата присъствала съпругата на С.Х., като Т.А. заявил, че трябва да му заплати сумата от
20 000 евро за услугата, която се състояла в превоз на 3 163 якета с марка „В.С. 1“. Още
същия ден, свидетелят С.Х. събрал сумата от 15 000 евро, като взел на заем 6000 евро от
майка си – свидетелката Г. Х. и 4000 евро от зет си – свидетеля Р.С.. Занесъл парична сума в
размер на 15 000 евро на Т.А., като при предаването присъствали съпругата му –
свидетелката А. Х., неговата майка и зет му. Не били оформени документи при предаването
на парите, нито договор за извършване на услугата, поради това, че нямало проблеми с
другите търговски дружества с които е работил.
След три дни свидетелят Х. потърсил по телефона Т.А., за да разбере дали е натоварена
стоката, но А. не си вдигал телефона. След това звънял в Турция, за да провери дали е
натоварена стоката, но му казали, че още не е натоварена. В края на месеца се свързал по
телефона с Т.А., който му казал, че е в гр. П., като се срещнали на бензиностанция,
намираща се по пътя за гр. Карлово, веднага след отбивката от автомагистрала „Тракия“.
Т.А. му обяснил, че чака камиона, на който била натоварена стоката да дойде всеки момент.
След като не пристигнала стоката, С.Х. продължал да търси по телефона Т.А., който не му
отговарял на обажданията. Обадил се на А.Х., като двамата отишли до дома на Т.А., където
той поискал още 5 000 евро за да достави стоката, но С.Х. не се съгласил и казал, че ще
подаде сигнал в полицията, но после решил да изчака няколко месеца и подал сигнала през
месец май 2021г. По време на срещата А.Х. се скарал на Т.А., за това, че е взел от С.Х.
сумата от 15 000 евро, без да достави стоката, а дори искал още 5 000 евро. След което се
сдърпали, а С.Х. си тръгнал, защото не искал да се меси в техните работи.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери
законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира
събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали
изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да
констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на
наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да
прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени
действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да
съберат относими доказателства.
Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално
нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Проведени са разпити на
ангажираните със случая свидетели, събрани са писмени доказателства.
В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в мотивната част на постановлението прокурорът е
2
достигнал до извод, че не се установява извършено изпълнително деяние на престъплението
по чл. 209 НК. При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на
наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция не
споделя посочения по-горе извод на прокурора.
За да е налице съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК следва да са се
осъществили признаците на престъплението от обективна и субективна страна. От
обективна страна следва да е извършено изпълнителното деяние под формата на възбуждане
на заблуждение или поддържане на заблуждение, т.е. създаване или поддържане на неверни
представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на
определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието
или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане, като в случай че не
е била създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото
си. На следващо място измамата е резултатно престъпление, т.е. в резултат формираните
неверни представи пострадалият се разпорежда с имущество, което разпореждане не би
извършил, ако имаше верни представи за обстоятелствата. От субективна страна деянието
следва да е извършено с пряк умисъл, т.е. деецът да съзнава, че създава неверни представи у
пострадалия, които го мотивират да извърши разпоредително действие, което води със себе
си настъпване на имотна вреда за него или другиго. Деянието следва да е извършено и с
користна цел, а именно деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Възможно
е действията, които целят да въведат в заблуждения едно лице да се извършат със сключване
на договор. В този смисъл е и константната съдебна практика например Решение №
728/2003 на I н. о., Решение 546/2008 на I н.о., Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. №
300/95 г., I н. о., Решение № 117 от 30.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 2989/2011 г., I н. о. и др.
В цитираните решения обаче изрично се посочва, че за да е налице „измама” трябва деецът
изначално да е нямал намерение да изпълни поетите по сключения договор задължения. Т.е.
във всеки конкретен случай трябва да се прецени дали към момента на сключване на
договора деецът е бил с ясно съзнание, че няма да изпълни договорките. Следователно
трябва да се прецени какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на
задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът
възможност да изпълни поетите задължения.
На първо място от съдържанието на прокурорското постановление не става ясно каква
фактическа обстановка приема прокурора за безспорно установена предвид събраните на
този етап от производството доказателства. Не става ясно дали прокурорът е приел, че
свидетелят С.Х. е предал на свидетеля Т.А. сумата от 15 000 евро, тъй като при обсъждане
на тези факти, прокурорът излага, че това са твърдения на свидетеля С.Х.. При анализа на
показанията на свидетеля С.Х. от една страна прокурорът твърди, че се подкрепят от
показанията на свидетелите Р.С.И, Г. С.Х. и А. С. Х., а от друга, че не се подкрепят от
събрания по делото доказателствен материал. Налице е противоречие в мотивите на
прокурора, което опорочава доказателствения анализ на представителя на БРП. В тази
връзка съдът не споделя извода на прокурора, че не следва да се кредитират показанията на
посочените свидетели (Р.С.И, Г. С.Х. и А. С. Х.), тъй като са роднини на свидетеля С.Х. и са
заинтересовани от изхода на делото, и показанията им не се подкрепят от други
доказателства. При анализ на показанията на сочените свидетели става ясно, че основно
показанията им се отнасят до факта – предаването на сумата от 15 000 евро от свидетеля Х.
на свидетеля А., като предвид обстоятелството, че на мястото на предаването са
присъствали единствено свидетелите Р.С.И, Г. С.Х., А. С. Х., С.Х. и Т.А. и не е бил
подписан писмен документ за предаване на сумата, съвсем логично е показанията на
свидетелите да не се подкрепят от други доказателства. Относно факта на предаване на
сумата от 15 000 евро освен показанията на свидетелите Р.С.И, Г. С.Х., А. С. Х. и С.Х. друго
доказателство са и показанията на свидетеля Т.А., който отрича да му е била предавана сума
от 15 000 евро от свидетеля Х.. Обстоятелството, че тримата свидетели (Р.С.И, Г. С.Х. и А.
С. Х.) са роднини на свидетеля Х. само по себе си не изключва достоверността на
показанията им, като изводът дали ще се ценят показанията им следва да бъде направен,
след анализ на всички събрани доказателства. Показанията на Р.С.И, Г. С.Х. и А. С. Х., а
именно, че свидетелят Х. е предал на свидетеля А. сума от 15 000 евро са в противоречие
единствено с показанията на свидетеля А., но като се има предвид повода за образуване на
наказателното производство, по-скоро показанията на свидетеля А. остават изолирани от
събрания доказателствен материал и не следва да бъдат кредитирани относно този факт. По
тази причина неправилно според съда, прокурорът е приел, че не следва да се кредитират
показанията на свидетеля С.Х., като изолирани от събраните доказателства.
3
На следващо място според настоящия съдебен състав, остава неясно и
обстоятелството дали прокурорът категорично е приел, че случаят касае съществуващо
гражданско или търговско правоотношение, възникнало по силата на сключен устен
договор. Както се посочи по-горе в настоящото изложение наличието на сключен договор не
изключва възможността да бъде осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Като при преценка на тези обстоятелства, както се сочи в решенията на ВКС, цитирани по-
горе, трябва да се изследва дали някоя от страните по договора изначално не е имала
намерение да изпълни задълженията си по договора. Такъв анализ по настоящото
наказателно производство не е направен от прокурора.
С оглед изложеното съдът намира, че доводите на представителя на РП – Бургас не
съответстват на събраните в ДП доказателства и в резултат на това, е формирал погрешен
извод за прекратяване на настоящото наказателно производство. Изложените в
постановлението мотиви са противоречиви, както и направените изводи за съставомерните
факти на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК не са категорични. Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че постановлението предмет на обжалване е необосновано и следва да
бъде отменено, а делото да се върне във фазата на досъдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.6, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на РП- Бургас от 17.01.2022 г., с което е било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП №
431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление
по чл. 209, ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на БРП съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото
определение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Бургас в 7 –
дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4