Р Е Ш Е Н И Е
гр. Видин 16.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия в публичното
заседание на четиринадесети март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Вероника Станкова
при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдията
Станкова гр. дело № 2229 по описа за
2017г. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявените искове са с правно
основание чл.344, ал.1,2,3, във вр. с чл. 225 от КТ.
Ищецът Ц. П. Ц. с ЕГН: ********** и адрес ***, е предявила против Агенция за социално подпомагане с адрес
гр.София, ул.Триадица №2, обективно
кумулативно съединени искове за признаване на
уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, който иск е предявен като
частичен за периода 01.08.2017г. -30.10.2017г. в
размер 2184.00 лева, ведно със законната лихва за забава.
Излага се, че на 31.07.2017г , на
основание чл.190, ал.1, т.3,4 и 7 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Сочи се , че заповедта е незаконосъобразна,
тъй като липсват правни и фактически
основания за прекратяване на правоотношението, като е посочен
бланкетния израз ” поради системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1,т.3 КТ „ , като не са описани в заповедта фактическите основания за прекратяване, извършените нарушения, които да
са с такава тежест, че да обосноват налагането на най-тежкото наказание. Не е посочено в заповедта по какъв начин е злоупотребено
с доверието на работодателя, и е
разпространила поверителни за него сведения, кои са сведенията , къде са
разпространени, кои са тези други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, произтичащи от т.5.1, 5.2. ,т.6.2,
предложение 1 от длъжностната характеристика. Посоченото като мотиви в
заповедта противоречи на правната квалификация на посочените в същата
нарушения. Сочи се от ищеца ,че не са били
искани обяснения от работодателя преди да бъде наложено наказанието. Излага се,
че след прекратяването на правотношението ищецът не
е полагал труд по друго правоотношение за исковия период.
Ответникът в отговор на исковата молба излага, че оспорва исковата претенция за признаване
незаконосъобразността на уволнението и отмяна на заповедта. Твърди, че
заповедта е законосъобразна и обоснована. Твърди се, че е спазена процедурата п
очл.193 КТ, както и че описаните нарушения са извършени, и е наложено
наказание, съответстващо на тежестта на
нарушенията.
В
производството са събрани писмени доказателства, изслушано е заключението
на съдебно –икономическа експертиза.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено следното:
Безспорно е по делото, че страните са били в трудово
правоотношение, видно от трудов договор №3867/20.07.2004г. сключен между страните, и
допълнителни споразумения към същия договор, представени към трудовото досие ,
съгласно които към момента на прекратяване на правотношението ищцата е
изпълнявала длъжността „социален
работник“ в отдел „ХУСУ“ в Д „СП“
Видин.
Съгласно длъжностна
характеристика по делото длъжността е пряко подчинена на Началник отдел „Хора с
увреждания и социални услуги“.
Със
заповед № 01-0910/31.07.2017г.на ИД на АСП, на основание чл.190, ал.1, т.3,4 и
7 КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, за нарушения на трудовата дисциплина,
квалифицирано по изложения начин -като системни нарушения на трудовата
дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ , както и злоупотреба с доверието на работодателя или
разпространяване на поверителни за него сведения съгласно чл.190, ал.1, т.4 КТ,
както и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1 т.7 от КТ.
Заповедта е връчена на ищеца на 01.08.2018г., видно от същата.
По отношение на
законосъобразността на дисциплинарното уволнение с оглед нарушаване на
императивната разпоредба на чл.193 КТ: Съгласно чл.193, ал.2 КТ, Съдът
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения. Преди да наложи
дисциплинарното наказание, той е длъжен да изслуша работника или служителя, или
да приеме неговите писмени обяснения, както и да събере и прецени посочените доказателства, ако са налице такива. Видно от събраните по делото доказателства,
с писмо, изх.№ 30-62853/06.07.2017г.,
от ищцата са поискани писмени обяснения
по повод постъпило предложение за образуване на дисциплинарно производство в
тридневен срок от връчването, което е връчено лично на ищцата на 07.07.2017г. и
същата е поканена да бъде изслушана на 13.07.2017г. в АСП.
Обясненията на ищцата не са представени от ответника, но
същият се позовава на тях, като
сочи в заповедта за
дисциплинарно уволнение, че са дадени от ищцата с № 30-62853/06.07.2017г. , поради което
съдът приема, че обяснения са дадени. Предвид изложеното , се налага извода, че
е спазена разпоредбата на чл.193 КТ преди издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание. Не става ясно обаче, какво съдържат обясненията на
ищцата, има ли възражения, има ли искания з асъбиране на доказателства, как са
интерпретирани от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение и дали е
събрал и оценил посочени от ищцата доказателства, ако такива са посочени,
съгласно чл.193, ал.1 КТ.
По
съществото на спора относно наличието на извършени нарушения и наложеното
дисциплинарното наказание, съдът приема следното: Заповедта е
незаконосъобразна, поради нарушение на императивната разпоредба на чл.195 КТ.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ
предвижда точно определени изисквания за съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, времето на извършване, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Липсата на само
един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната
норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна – това приема ВКС в своята задължителна
практика - решение № 393 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1670/2010 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В процесната заповед, в
описанието от фактическа страна на твърдените нарушения, са посочени нарушения,
систематизирани в три точки, като липсва посочване кои нарушения са
квалифицирани като системни, кои -като злоупотреба с доверието на работодателя,
или разпространяване на поверителни за него сведения, както и кои нарушения
представляват други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В точка
първа от заповедта е посочено, че
неоснователно и незаконосъобразно ищцата е предложила отпускане на помощ, но в
какво се състои незаконосъобразностти и
теоснователността , не е посочено.
По
отношение на т.1 от Заповедта , касаеща
подадените заявления от Д.А.Д., Д.Г.В.
, К.И.А., Д.Ф.В., Д.И.П., Г.Ц.Г., К.И.К., е посочено в заповедта , че при
насрещна проверка се установило, че лицата не са подавали заявления, не
притежават медицински документи от лекарски комисии, не са се явявали на комисии и не са получавали пари и
/или медицински изделия, съгласно издадените заповеди от ДСП Видин.
Всички
тези констатации са твърдения на работодателя, които противоречат на събраните
в производството писмени доказателства, приложени в представените по делото
преписки от ищеца.
От същите
– преписка по заявление –декларация от Г.Ц.Г.,
22.03.2017г.,и съдържащите се в нея Медицински протокол на ЛКК получен на
13.03.2017г., декларация от същия от 22.03.2017г.,Заповед
ЗИХУ42/Д-ВН/639/23.03.2017г.на Директор ДСП Видин, проформа фактура от 21.03.2017г., Опис на документи и лист за
извършен предварителен контрол от 23.03.2017г., преписка по заявление
–декларация от Даниела Георгиева Велкова от
28.04.2017г., Медицински протокол на ЛКК, получен на 12.04.2017г.,
декларация от същата от 27.04.2017г., проформа фактура от 12.04.2017г., Опис на документи и лист за
извършен предварителен контрол от 28.04.2017г., Заповед
ЗИХУ42/Д-ВН/640/28.04.2017г.на Директор ДСП Видин, преписка по заявление
–декларация от К.И.А. от 28.04.2017г.,
Медицински протокол на ЛКК, получен на 12.04.2017г., декларация от същия от
27.04.2017г., проформа фактура от
12.04.2017г., Опис на документи и лист за извършен предварителен контрол от
28.04.2017г., Заповед ЗИХУ42/Д-ВН/939/28.04.2017г.на Директор ДСП Видин,
Преписка по заявление –декларация от К.И.К. от 31.03.2017г., Медицински
протокол на ЛКК, получен на 13.03.2017г., декларация от същия от 31.03.2017г.,
проформа фактура от 21.03.2017г., Опис
на документи и лист за извършен предварителен контрол от 03.04.2017г., Заповед
ЗИХУ42/Д-ВН/710/03.04.2017г.на Директор ДСП Видин, преписка по заявление
–декларация от Даниела Иванчова Петкова от 31.03.2017г., Медицински протокол на
ЛКК, получен на 13.03.2017г., декларация от същата от 28.03.2017г., проформа
фактура от 21.03.2017г., Опис на
документи и лист за извършен предварителен контрол от 31.03.2017г., Заповед
ЗИХУ42/Д-ВН/672/31.03.2017г.на Директор ДСП Видин, преписка по заявление
–декларация от Д.А.Д. от 28.04.2017г., Медицински протокол на ЛКК, получен на
12.04.2017г., декларация от същата от 27.04.2017г., проформа фактура от 12.04.2017г., Опис на документи и лист за
извършен предварителен контрол от 28.04.2017г., Заповед ЗИХУ42/Д-ВН/938/28.04.2017г.на
Директор ДСП Видин, преписка по заявление –декларация от Д.Ф.В. от
28.04.2017г., Медицински протокол на ЛКК, получен на 26.04.2017г., декларация
от същия от 28.04.2017г., проформа фактура
от 26.04.2017г., Опис на документи и лист за извършен предварителен
контрол от 28.04.2017г., Заповед ЗИХУ42/Д-ВН/949/28.04.2017г.на Директор ДСП
Видин, е видно, че съдържат всички изискуеми от закона документи, оформени са
надлежно и са съгласувани с други служители, извършващи предварителен контрол,
издадени са и заповеди на Директор Д“СП“Видин,с които са уважени заявленията.
В
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че по преписките на Д.В., Д.П., Г.Г., К.К.,
паричните суми са получени срещу подпис от посочените лица в Централна поща
Видин, но не се твърди в заповедта, че посочените лица са заявили, че не са
получили сумите, а се твърди, че „формално „ и „привидно“ е била изплатена
помощта срещу подпис в „Български пощи „ ЕАД, клон Централен 3700 Видин.
От ответника
в производството не е оспорена
автентичността на документите -
свидетелстващи и диспозитивни, за които се твърди, че подписите не са на заявителите, респективно лекарите, издали
медицинските документи, не са събрани
доказателства, че евентуално оспорените
подписи , са изпълнени от лице,
различно от посоченото като автор на всеки от документите. Не са събрани и
свидетелски показания на лицата -заявители, нито са представени документи,
изходящи лично от тях. Интерпретацията на служители на работодателя, че лицата
казали, че не са подписвали, не е доказателство, с което би могло да се оспори
формалната доказателствена сила на документите в преписките, както поради
евентуалната заинтересованост на
служителите, така и с оглед обстоятелството, че същите изявления представляват
извънсъдебни свидетелски показания, които също не са събрани по съответния
процесуален ред.
Видно от Заповед №РД 01-38/13.01.2014г. на ИД на АСП , със същата са утвърдени нови правила за отпускане , изплащане и
възстановяване на социални и семейни помощи и добавки от Д“СП“, в сила от
01.02.2014г. Със заповедта е възложено
на Д“ААИО“в ЦУ АСП публикуването на правилата на интернет страницата на
АСП, в съответният тематичен сектор, който е достъпен само за служебно
ползване, както е възложено и на ГД“СП“ и на Д“ ФСДУС“в ЦУ на АСП оказването на
своевременна методическа помощ на териториалните структури на Агенцията за
обезпечаване на прилагането на правилата. В настоящото производство не се
установиха обстоятелствата по публикуването на правилата, доколкото това е
предвидено да стане в сектор, достъпен само за служебно ползване, нито оказана
методическа помощ. Съгласно текстовете
на правилата- чл.5, 6 и 7, социалният работник окомплектова преписката, като
преди иницииране на вземане на писмено решение началник отдел или друго
длъжностно лице, определено от Директора на Д“СП“ извършва предварителен
контрол за законосъобразност, и вътрешноведомствените правила, който се
обективира писмено. Директорът на ДСП или упълномощено лице,при наличие на
предпоставките издава заповед, след като се увери в основателността на
претенцията на лицето и провери наличието на всички изграждащи досието документи.
По делото липсват доказателства, установяващи кои са
били лицата, осъществили контрол по процесните заявления-декларации, осъществен
ли е бил такъв, както и създадената организация на работа, за да се прецени по
какъв начин е осъществявана дейността , и спазвани ли са правила при
прием, разпределяне и обработване на
преписките, има ли издадени вътрешни актове за работа в ДСП Видин, има ли нарушения на
правилата и дали нарушенията не са били практика, с оглед констатацията на
работодателя-ответник в т.2 от самата
процесна заповед , че в рамките на извършената проверка , при разговор на
служители от инспектората със социални работници от ОХУСУ при ДСП Видин е
констатирано, че „има случаи , при които се приемат заявления само с лична
карта без пълномощно, както и обстоятелството, че в ДСП Видин се приемат
заявления декларации с пълномощни, в които упълномощените лица нямат право на
това действие“. Видно и от атестационния формуляр от 24.01.2017г за работата на ищцата за
2016г., годишната оценка на изпълнението е, че надвишава изискванията, като
никъде не се споменава организацията на работа и новите правила, които
са обсъждани през 07.2017г .
2. По
отношение на т.2 от заповедта- допускане на съществени пропуски при приемане и
обработка на заявления - декларации, подадени от ненадлежно упълномощени лица -
заявление от Б.Р.М. като пълномощник на Д.Й.М., и от Й.П. П., упълномощен от Г.Й.П.,
в самата заповед за налагане на дисцилинарното наказание е посочено, че
упълномощените лица са имали нотариално заверени генерални пълномощни. При тези обстоятелства не става ясно в какво
се състои извършеното нарушение ,и нарушение на кои разпоредби
е, тъй като в чл. 42 , ал.1 ППЗИХУ не изисква конкретен вид упълномощаване, нито
по отношение формата на правната сделка , нито по отношение обема на правните
действия. Отделно от това пълномощни по делото не са представени от
ответника. Упълномощаването, която правна
сделка, може да бъде в писмена, устна,
или писмена с нотариална заверка на подписите форма, както и може да бъде с
общо или специално /изрично/ определени правни
действия. В случая закона не изисква някакво специални изисквания към формата или изрично
упълномощаване по отношение на действията , извършвани във връзка с
представителството на лицето пред териториалните дирекции на Агенцията за
социално подпомагане , а от друга
страна не се представиха доказателства за приети вътрешни правила , издадени
заповеди или други вътрешни актове, уреждащи специални изисквания в тази
връзка. Документите, съдържащи се в преписките по тези заявления –декларации
също не са представени по делото, за да се установят в тази връзка твърдените
от работодателя факти и обстоятелства.
По
отношение на частта от заповедта, в
която е изложено, че в периода ноември 2016 - февруари 2017г.са подадени
заявления –декларации от Л.Й.М.- майка на ищцата, Х.С.М.- баща на ищцата, Д.Х.М.
и Д.Х.М. – брат и сестра на ищцата, К.И.Г. –зет на ищцата и С.К.Г. – племенник
на ищцата, които заявления ищцата обработила, без да декларира конфликт на
интереси, въз основа на които без действителна нужда са отпуснати целеви помощи
на лицата. Видно от доказателствата по делото, липсват доказателства в подкрепа
на твърденията на ответника. Преписките не са приложени, за да бъде установени
посочените факти и обстоятелства. Липсва и доклада или друг акт на инспектората към АСП от
извършената проверка, на който работодателя се позовава в заповедта, и въз
основа на която се твърди от ответника, че са установени нарушенията,
обосновали уволнението на ищцата. Твърди се, че с тези действия ищцата нарушила
чл.16, аал.1 , 12,т.4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси /ЗПУКИ/ /отм/. Съдът приема за неоснователен изложения от
работодателя довод, тъй като ЗПУКИ , съгласно чл.1 от същия определя правилата
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи
публични длъжности.В чл. 3 от ЗПУКИ /отм/ са посочени лимитативно лицата,
заемащи публични длъжности , и тази на ищцата не попада в изчерпателното
изброяване на текста. Не са представени от ответника и вътрешни актове на
работодателя , по силата на които да съществува задължение за деклариране на
конфликт на интереси. Следва да се посочи, видно от представени актове за
раждане , че лицето Х.С.М. не е баща на ищцата, както и че посочените братя и
сестри са едноутробни такива.
Посочено е
още в заповедта, като нарушение на трудови задължения, тези по т.5.1, 5.2 и 6.2
от длъжностната характеристика.Видно от същата,
в т.5.2 е посочено, че пряко задължение е да приема и консултира
граждани за възможностите за оказване на социална подкрепа в областта на
интеграцията на хората с увреждания, като в тази връзка не са посочени от
фактическа страна нарушения.В т.5.2 е посочено, че служителят приема и
обработва молби декларации за отпускане или отказ на месечни добавки за
социална интеграция и целеви помощи за
хронично болни лица/деца,лица в надтрудоспособна възраст ,военноинвалиди и хора
с увреждания, ,като следи да бъдат налични всички необходими данни.Разяснява и
оказва помощ при затруднения от страна на клиента, което не се различава от
вече обсъдените посочени нарушения в т.1 от заповедта за дисциплинарно
наказание. В т.6.2 е посочено, че след възлагане на задачите, социалният
работник, планира самостоятелно работата си, като спазва заложените в
нормативните актове срокове, в който смисъл също липсва фактически обосновано
нарушение, касаещо срокове или планиране на работата от ищцата .Нещо повече,
видно от трудовото досие на ищцата , в последните атестации на същата от 2016г. и от 31.07. 2017г. /един
ден преди връчване на заповедта за
уволнение/е видно, че на същата е поставена оценка, която съответства на
изпълнение на задълженията и целите над
изискванията. Посочено е, че „на настоящия етап оценявания се справя с
изпълнението на целите, , заложени в работния план“. На междинната среща ,видно от формуляра за атестация от
31.07.2017г. , че по време на срещата беше обсъдено организацията на робота в
дирекцията ,произтичащи от утвърдените от ИД на АСП нови правила за
администриране на дейностите по отпускане , начисляване и/или възстановяване на
социални плащания, социални услуги и закрила на детето. Обърнато е внимание да
приема заявления –декларации с лични карти или с пълномощни , в които е
упоменато за пред ДСП .Видно е още, че за периода от назначаването на ищцата на
работа с трудов договор №3867/20.07.2004г. до датата на прекратяване на
правоотношението , на същата не са налагани дисциплинарни наказания.
Не се
установи в производството от събраните доказателства, че работата в отдела, в
който е изпълнявала длъжността си ищцата, е била организирана по ясен начин, с
категорично посочване на изискванията за
приемане на заявления- декларации и обработването им, начинът и момента на
извършване на насрещни проверки, с оглед
изключване на възможност за
недобросъвестно поведение както на граждани, подаващи заявленията , така и на
служители на Д“СП“Видин. Заповед за реда и начина на извършване на насрещни
проверки също не бе представена в производството.
Предвид изложеното , Съдът
приема, че искът с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ е основателен и следва
да бъде уважен , поради което следва да бъде уважен и иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ, като ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„социален работник ” в отдел “ ХУСУ“ на Д“СП“Видин, съгласно представения
трудов договор.
В производството не се установи виновното извършване на дисциплинарни нарушения от страна на
ищцата. Заповедта е мотивирана теоретически и с твърдения на работодателя
,които не се установиха в производството от събрания доказателствен материал.
Искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, предявен като частичен, също следва да
бъде уважен като доказан в основанието си. По делото се установи от ищеца,
предвид тежестта на доказване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.с чл. 225,
ал.1, КТ, че за процесния период 01.08.2017г.- 30.10.2017г. същата не е
полагала труд по друго трудово правоотношение. Фактът е установен от трудова
книжка и декларация от 14.03.2018г. Размерът на дължимото обезщетение за
периода е установен от назначената съдебно –счетоводна експертиза, която не е
оспорена, кореспондира с останалите събрани в производството доказателства, и
съдът я намира за обективно и компетентно
изготвена , поради което я кредитира изцяло. Вещото лице е изчислило
размера на обезщетението от 2 184.00 лева за получаване, след приспадане на
дължимия ДДФЛ.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати и направените разноски
в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 910.00 лева , съобразно уговорения и платен в брой
размер на възнаграждението в ДПЗС от
04.08.2017г.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
следващата се ДТ и разноските по делото на ВРС, по 60 лева върху неоценяемите
претенции, 87.36 лева за претенцията по
чл.225 КТ във вр.с чл.344, т.3 КТ, както и възнаграждението на вещо лице в
размер на 100.00 лева. На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението по отношение присъденото обезщетение за
оставане без работа.
Воден от горните съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, че уволнението на Ц. П. Ц. с ЕГН: ********** и адрес ***,, извършено със Заповед №
01-0910/31.07.2017г.на Изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане , издадена на основание чл.190, ал.1, т.3,4 и 7 КТ е НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ същата заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Ц. П. Ц. с ЕГН: ********** и адрес *** на предишната работа – „социален работник” , отдел
„Хора с увреждания и социални услуги“ в Д“Социално подпомагане“гр.Видин..
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес гр.София, ул.Триадица
№2, да заплати на Ц. П. Ц. с ЕГН: ********** и адрес *** обезщетение за времето от 01.08.2017г. –
30.10.2017г., през което е останала без работа поради уволнението в размер на
2 184.00 лева , ведно със законната лихва, считано от 01.08.2017г. до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес гр.София, ул.Триадица №2, да
заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС Д.Т. в общ размер
на 207.36 лева и възнаграждения на вещо
лице
100 .00 лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 ГПК, по
отношение на сумата 2 184.00 лева обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение.
Решението в може да бъде обжалвано по реда на въззивното
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :