Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………10.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на проведено на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1907/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба вх. № 34210/19.11.2019 г. на „ДИМ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“ С.Р.Л., регистрирано
в ТР на Румъния под № J40/12360/2016, със седалище и адрес на управление гр.
Букурещ, сектор 5, ул./шосе „Александрией“, № 68, бл. Л8, вх.1, ет. 7, ап. 32,
представлявано от О -К.Д. за осъждането на „ЕНТЪРПРАЙЗ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 109, ет. 4, офис 6, представлявано от Б.С.Д. да заплати сумата 14525.23
евро, представляваща общ размер на дължимо възнаграждение, обективирано във
фактури №№ 33/05.11.2018 г., 35/04.12.2018 г. и 37/03.01.2019 г., издадени по
силата на Договор за подизпълнение на компютърни услуги № BS-EC-2016 и Анекс А
към него, сумата 1343.60 евро,
представляваща общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка
фактура, считано от падежа й до предявяването на иска, както и законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 19.11.2019 г. до
изплащането, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Твърди се в исковата
молба, че между ответника като Възложител и ищеца като Изпълнител, на
01.11.2017 г. е сключен Договор за подизпълнение на компютърни услуги
BS-EC-2016, заедно с Анекс А, неразделна част от него. Сочи, че съгласно
договора е предоставял на ответника услугите индивидуализирани в Анекс А. От
името на ищеца възложените услуги били изпълнявани от физическото лице Й.Д..
Съобразно договора възнаграждението било определено като фиксирана сума в евро,
на отработен час, платимо месечно. Поради това, ищецът бил задължен да подава
месечен отчет за реално отработени часове. Предвид работното време на главния
възложител, максимално можело да бъдат отработени 38 часа на седмица – понед. –
четв. – най-много по 8 часа на ден, пет. – най-много 6 часа. Първоначалния срок
на договора бил 1 година от сключването му, който изтекъл на 01.11.2018 г. и
бил продължен автоматично, на осн. чл. 4. След приключване на съответния месец
били съставяни месечни отчети (а не графици), в които се отразявани реално
отработеното време. Одобряването им се извършвало след предоставянето им на
ответника по ел. поща, съобразно предвиденото в чл. 10 от Договора.
Одобряването на месечните гражици по съществото си представлявало и приемане на
работата като в срок от 15 работни дни от получаването на отчета, ответникът
следвало да заплати следващото се възнаграждение. Твърди, че надлежно
изпълнявал задълженията си по договора и работата му била приемана, както и
заплащана до м. октомври 2018 г. Сочи, че на 07.11.2018 г. изпратил на
ответника на ел. поща одобрения отчет за извършената работа през м. октомври,
както и съответната фактура като получаването им било потвърдено от ответника.
В срок до 28.11.2018 г. последния следвало да заплати дължимото възнаграждение,
което не било сторено. Въпреки изпратения напомнителен мейл от 26.11.2018 г.,
плащане отново не постъпило. На 03.12.2018 г. ищецът предприел действия по
прекратяване на договорната връзка като изпратил на ответника необходимото 30-дневно
предизвестие, на осн. чл. 5 от Договора. До изтичането на срока на
предизвестието и разпадане на договорната връзка между страните на 03.01.2019
г., твърди да е изпълнявал и отчитал надлежно възложената му работа. Така
изготвени и изпратени били съответните отчети и фактури за м. ноември и
декември 2018 г. Дължимите възнаграждения за м. ноември и декември е следвало
да бъдат заплатени в срок до, съответно 26.12.2018 г. и 01.02.2019 г., което не
било сторено. След като не е изпълнил задължението си да заплати дължимото
възнаграждение в границите на уговорените срокове, то ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за това, считано от падежа на всяка фактура – до
предявяване на иска, предмет на втората искова претенция.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„Ентърпрайз Консултинг“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който счита исковете
за допустими, но неоснователни. Счита, че ищецът не представя доказателства за
реално извършена работа, а представените фактури и отчети, не доказват
изпълнение на договорните му задължения и приемане на извършена работа. Сочи,
че не се доказва получена на ответника покана, която да удостовери началната
дата на претендираното обезщетение за забава. В случай, че се установи
основателност на предявените искове, заявява че следва да бъде извършено
прихващане с вземането му предмет на предявения насрещен иск, с произход
неустойка по реда на чл. 31 от Договора между страните, в размер на 12000.00
евро, с ДДС. По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск, без да
бъдат присъждани разноски на ищеца, в условията на евентуалност да бъде
намалено до минималния размер претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 372 ГПК, в допълнителна искова молба ищецът
счита, че ответникът не оспорва наличието на правоотношение с ищеца, основано
на сключения Договор, както и не се оспорва получаването на изпратените му
графици за извършената работа и издадените фактури за дължимо възнаграждение,
както и не твърди да е възразявал срещу извършената от ищеца работа в разумен
срок след получаването им или в по-късен момент. Оспорват се останалите
релевирани с отговора твърдения. Сочи, че през месеците предхождащи процесните,
работата след като е била отчитена по идентичен начин е била заплатена.
Пояснява начина на определяне на началната дата на забавата на ответника.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който оспорва твърденията в
допълнителната искова молба. Сочи, че ищецът не е можел да изпълнява работата си по договора, тъй
като физическото лице Й.Д. по времето, когато се твърди да е работил за ищеца е
имал действащ договор за същите услуги с „Global
Technologies“, валиден до
31.12.2019 г., което било видно от вътрешен меморандум на НАТО.
С искова молба вх. № 38612/30.12.2019 г. е
предявен е насрещен иск, с който ответникът „Ентърпрайз
Консултинг“ ЕООД моли да бъде
осъден ищеца „ДИМ Ай Ти Сълюшънс“ С.Р.Л. да заплати сумата 12000.00 евро, с ДДС, представляваща
договорна неустойка, на осн. чл. 31 от Договор за подизпълнение на компютърни
услуги № BS-EC-2016/01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Ответникът сочи, че на
03.12.2018 г. ищецът е изпратил, предвиденото в чл. 5, 30-дневно предизвестие
за прекратяване на сключения договор, след което незабавно започнал да развива
конкурентна дейност, в нарушение на чл. 31 от Договора. Сочи, че още през м.
октомври му станало известно, че ищецът няма намерение да подпише нов договор
за услуги с ответника и се е насочил да работи за конкурентна компания „Global
Technologies“, където предоставял идентични услуги. По този начин ответникът
твърди, че можел да загуби възможност да кандидатства за поръчка, по която се
конкурира с „Global Technologies“. Ответникът бил принуден да предложи на ищеца нов договор с увеличение
на уговорената преди това дневна ставка с около 50 % като били проведени и
лични срещи. Сочи, че ищецът е действал мълчаливо и не е обявил, че вече е
договорил предварително работа за друга конкурентна компания, което било в
нарушение на клаузата на чл. 31 от Договора. Излага твърдения за реда и начина
на сключване на договори от вида на процесния.
В
срока по чл. 367 ГПК, ищецът депозира
отговор, в който оспорва насрещния иск и изложените в него фактически
твърдения. Излага, че за периода на действие на сключения между страните
Договор, дружеството „Global Technologies“, не е конкурент на ответника, тъй като е един от десетте първични доставчици,
с които НАТО договаря директно. В този смисъл ответникът не е и не е бил сред
тях. Ищецът твърди, че няма и никога не е имал сключен договор с Астриум
Сървисиз Ентерпрайзес. Сочи, че не е развивал конкурентна дейност нито по време
на 30-дневното предизвестие, нито в последващ момент като в тежест на ответника
е да докаже наличието на сключен договор между ищеца и „Global Technologies“, каквито
доказателства не са налице. Оспорва твърденията ответникът да е бил
добросъвестен и да е отправял предложение за сключване на нов договор при
посоченото увеличение. Твърди, че напротив, ответникът е отправял предложение
за сключване на нов договор не към ищеца, а към физическото лице Й.Д.. Това се
установявало от представената от ответника електронна кореспонденция, където
никъде не се споменавало наименованието на ищцовото дружество. Тези действия
всъщност обективирали недобросъвестността на ответника. Оспорва останалите
твърдения на ответника. Излага, че тъй като в договора не е предвидено насрещно
задължение за ответника да заплати обезщетение срещу задължението на ищеца да
се въздържа от конкурентна дейност, то клаузата била нищожна, поради липса на
основание. В евентуалност твърди, че клаузата на чл. 31 не намира приложение в
случая, тъй като при изтичането на договора на 01.11.2018 г. ответникът не е
предложил на ищеца сключването на нов договор при равна/по-висока цена от
уговорената. Счита, че автоматичното продължаване на действието на Договора
след 01.11.2018 г. за неопределено време, не може да се приравни на нов
договор. Оспорва размера на претендираната неустойка като счита, че предвид
обезщетителния й характер, върху нея не се дължи ДДС, каквото се претендира.
В
срока по чл. 372 ГПК, ответникът
депозира насрещна допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на
ищеца в отговора на насрещния иск. Сочи, че Й.Д. е бил прекия изпълнител и
лицето, което е представлявало ищцовото дружество и е изпращало отчетите и
фактурите. На него са изпращани и конкретните предложения, но не за сключване
на нов контракт с него, лично, а с представляваното от него дружество. Посочва,
че доказателството за упражняване на конкурентна дейност е факта, че след
12.12.2018 г. Й.Д., действал от името на ищеца е осъществявал дейност и за „Global Technologies“, който бил
конкурент на ответника. Оспорва твърденията да е било налице договаряне
самостоятелно с Й.Д., тъй като от доказателствата било видно, че същия
изпълнява услуги само и единствено от името на ищеца. Сочи, че по делото не са
налице доказателства за трудово правоотношение между ищеца и Д., поради което
твърди, че последния е бил пълномощник на ищеца, а действията му са
потвърждавани от титуляра по договора. Оспорват се твърденията за нищожност на
неустоечната клауза и за недължимостта на ДДС
В
срока по чл. 373 ГПК, ищецът
депозира допълнителен отговор, в който оспорва насрещната допълнителна искова
молба. Сочи, че от м. април 2017 г. ответникът е бил уведомен, че Й.Д. не е
управител на ищцовото дружество. Йон. Д. се е регистрирал и е започнал дейност като
самоосигуряващо се лице в Белгия. Сочи, че между ищеца и Й.Д. е бил сключен
Договор за услуги от 17.04.2017 г., поради което и последния не е действал като
представител или пълномощник на ищеца. Поддържа твърденията си изложени в
отговора по насрещния иск.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат
изложените твърдения, доводи и възражения, както по първоначалния иск, така и
по предявения насрещен такъв.
Съдът, след преценка на събраните в хода на прозиводството доказателства, поотделно
и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено
от фактическа
страна, следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са
приети обстоятелствата: - че
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение основано на
Договор за подизпълнение на компютърни услуги № BS-EC-2016 и Анекс А; - че на ответника са били изпратени
месечни часови отчети и фактури за м. октомври, ноември и декември 2018 г.,
срещу които не е възразил в разумен срок.
Между страните не е било предмет на спор и
обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищеца сумите по издадените
фактури за месеците октомври, ноември и декември 2018 г.
Горните обстоятелства кореспондират с
представените по делото Договор за подизпълнение на компютърни услуги
BS-EC-2016, Анекс А – обхват на услугите и изискванията; одобрен график м.
октомври 2018 г.; фактура № 033/05.11.2018 г.; одобрен график за м. ноември
2018 г., фактура № 035/04.12.2018 г.; одобрен график за м. декември 2018 г.;
фактура № 037/03.01.2019 г., електронна кореспонденция във връзка с изпращането
на графиците и фактурите.
Представено по делото е и ел. писмо от
03.12.2018 г., отправено от ищеца до ответника, с което последния е бил
информиран, че ищецът ще прекрати съвместната си работа, считано от 03.01.2019
г. Получаването на писмото не е било оспорено от ответника.
По силата на сключения на 01.11.2017 г.
Договор и приложения Анекс А, ответникът, в качеството на Клиент възложил на
ищеца, в качеството му на Изпълнител, да предоставя на крайния бенефициер –
потребител, услугите, описани в Анекс А, срещу фиксирано възнаграждение в
размер на 40.63 евро/час, дължимо след получаване на напълно изпълнен часови
график и фактура, без в него да се включва данък върху продажбите или др.
приложими данъци, такси и мита (чл. 8 и чл. 11 от
Договора). Напълно изпълненния/подписан часови отчет се дължал не
по-късно от 7-мо число на следващия месец, а издадените фактури следвало да
бъдат заплатени до 15 работни дни, след получаване на изпълнен часови отчет. (чл.
10 от Договора). Страните се договорили за първоначален срок от 1 година
и автоматичното му продължаване, освен акот последното не бъде отменено с
30-дневно писмено предизвестие (чл. 4 и 5).
Страните се договорили още, че изпълнителят не трябва да търси или да сключва
договор или чрез друг вид назначение или задължение да предоставя директно или
индиректно никакви услуги на Потребителя, от естеството на описаните в
Договора, независимо дали директно или индиректно, чрез дружество, съдружие или
лице. Посочената забрана важала за целия срок на договора и в период от 3
месеца след неговото изтичане. В случай на неизпълнение на тези задължения
изпълнителят следвало да заплати на Клиента еднократна наказателна неустойка от
10000.00 евро, плюс ДДС. Предвидените изключения от дължимостта на неустойката
били в случай, че Клиентът не може да предложи на Изпълнителя нов договор при
изтичането на първоначалния при равна/по-висока цена, в случай, че Изпълнителят
бъде назначен директно от НАТО като международен цивилен и ако Изпълнителят
може да предложи на Клиента заменящ го кандидат. (чл.
31 от Договора).
По делото е назначена ССЕ, чието заключение
неоспорено от страните е прието от съда и се кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението на експерта се установява, че процесните
фактури са осчетоводени при ответника като е заведено задължение по счетоводна сметка
404/1 (доставчици евро, аналитична сметка DIM IT
SOLUTIONS SRL CR).
Вещото лице е установило, че в периода 07.11.2018 г. – 01.02.2019 г. по
фактурите не са извършвани плащания от ответника към ищеца. Дължимите суми са
отчетени при ответника като общото задължнеие по фактурите възлиза на 14525.23
евро. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава върху главниците
възлиза общо на 1359.65 евро като самостоятелно е определелило датите на падежа
на всяко задължение.
Във връзка с установяване на начина на
изпращане на часовите графици, издадени фактури по договора и тяхното плащане,
по делото са представени графици, фактури, ел. кореспонденция и доказателства
за плащане за предходен период – м. юли 2018 г. – м. септември 2018 г.
Представено по делото е ел. писмо от
26.04.2017 г., с което ответното дружество е било уведомено от лицето Й.Д., че
последния от април 2017 г. не заема длъжността управител на ищцовото дружество,
тъй като е регистриран в Белгия като самоосигуряващо се лице и, че управител на
дружеството е неговия брат.
Представен по делото е и Договор за
предоставяне на IT услуги от 17.04.2017 г., сключен между
ищцовото дружество и Й.Д..
По делото е представена електронна
кореспонденция между страните по делото, във връзка със заплащане на
задълженията на ответника по процесните фактури и осъществяване на конкурентна
дейност, и между ответника и лицето Й.Д., във връзка с подписване на нов
договор, часовата ставка по него и необходимите документи.
По делото е представен
заверен препис на Вътрешен меморандум от 12.12.2018 г., се установява, че
Агенция по комуникация и информация на НАТО има сключен договор с "Global Jechnologies", валиден до
31.12.2019 г. като договорът е за физическото лице Й.Д..
За установяване твърденията
на страните, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на по
един свидетел за всяка от страните – Х.Ж.П., мениджър при ответното дружество и
Й. М. Д., без служебна зависимост от страните. Показанията на свидетелите се
ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не
противоречат на останалите приети за установени факти, а тези на св. П. и
отчитайки вероятната му предубеденост.
От събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, кореспондиращи с твърденията на
страните се установява, че "Ентерпрайз консултинг" ЕООД е
подизпълнител на главния изпълнител IBM, който има сключен договор с НАТО, както и че към м.
октомври – м. ноември 2018 г., когато ответникът твърди да са водени преговори
между страните по делото за сключване на нов договор, между ответника по делото
и IBM не е имало сключен
договор, както не е имало сключен договор между IBM и НАТО, поради течащия процес на
предоговаряне.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно
основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 258 и сл.
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да
се дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Настоящият
състав намира, че в правоотношенията между страните са приложими правилата за
договора за изработка, разписани в чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно нормата на чл.
258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение. По правната си същност, този вид договор е двустранен,
неформален и консенсуален и се счита сключен в момента, в който съвпаднат двете
насрещни волеизявления относно предмета на договора, неговото количество и
цена.
Безспорно
е и че поръчващият дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение, респ.
незаплатения остатък за приетата работа, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при наличие на две условия: 1) изпълнение на поръчката и 2) приемане на
работата. Приемането на извършената работа обхваща по същината си два момента -
от една страна, фактическо действие по получаването на изработеното и от друга
страна, одобряване на изработеното, тоест признание, че то съответства на
поръчаното. Именно за това, възложителя има задължение при приемането на
работата да прегледа изработеното и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за т.н. „скрити” недостатъци. (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). В случай, че такива възражения не бъдат направени, работата се счита за
приета, при което се преклудира възможността на възложителя да направи такива
възражения на по-късен етап.
Следователно,
за успешното провеждане на иск на посоченото по-горе основание, ищецът следва,
при условията на пълно и главно доказване, да установи, че между страните е
сключен договор с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа
и възнаграждение, че работата е извършена съобразно уговореното, че е приета от
възложителя, поради което и за него е възникнало основанието за плащане.
Не
се спори, а и се установява от събраните доказателства, че страните са
били обвързани от валидно облигационно отношение, обективирано в представеният
Договор от 01.11.2017 г. и Анекс А, неразделна част от Договора, всички приети
и подписани от страните, по силата на които на ищеца е възложено извършването
на описаните в тях дейности, при уговореното възнаграждение на час. Наличието и
валидността на сключения договор не е оспорена, поради което той представлява
годно основание, от което за страните произтичат кореспондиращи си права и
задължения. От възприетата фактическа установеност по делото безспорно се
установява, че през процесния период м. октомври – м. декември 2018 г. ищецът е
изпълнявал задълженията си по договора, която е била отчитана по предвидения в
договора ред – чрез одобрени месечни часови графици и издадени фактури, които
са достигнали до ответника и същият ги е приел без възражения по тях. Фактурите
са намерили отражение в счетоводните записвания на ответното дружество.
От
събраните доказателства не се установява ответникът да е извършвал плащане по
фактурите. Следва да бъде посочено, че показанията на св. П. за извършено
извънсъдебно прихващане между задължението по фактурите и вземане на ответника,
възникнало в хипотезата на чл. 31 от Договора няма да бъдат коментирани,
доколкото подобно възражение за извънсъдебно прихващане не е въведено за
разглеждане в процеса.
Изложеното
води до извода, че предявения иск за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение за периода м. октомври – м. декември 2018 г. е основателен и
следва да бъде уважен, както е предявен.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съобразно разписаното в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Както бе посочено във възприетото по фактите, в сключения между
страните договор е предвидено, че издадените фактури подлежат на плащане в срок
до 15 работни дни, след получаване на изпълнен часови отчет. (чл.
10 от Договора) От събраните доказателства се установява, че графикът за
м. октомври 2018 г. е изпратен заедно с фактура № 033, на 07.11.2018 г. При
това положение падежът за плащане е 28.11.2018 г. Графикът за м. ноември 2018
г. е изпратен заедно с фактура № 035, на 05.12.2018 г., при което падежът за
плащане е 31.12.2018 г., предвид изтичането на срока в неработен ден. Графикът
за м. декември 2018 г. е изпратен заедно с фактура № 037, на 1.01.2019 г. като
падежът за плащане е 01.02.2019 г. Доколкото падежът за плащане правилно е бил
посочен от вещото лице по ССЕ, то съдът кредитира изчисленията на експерта по
отношение размера на дължимото обезщетение за забава до датата на предявяване
на иска, че то възлиза общо на 1359.65 евро., от които 709.13 евро, по фактура
№ 033, за периода 28.11.2018 г. – 19.11.2019 г., 530.23 евро, по фактура № 035,
за периода 31.12.2018 г. – 19.11.2019 г. и 120.29 евро, по фактура № 037, за
периода 01.02.2019 г. – 19.11.2019 г.
Искът
е предявен общо за сумата 1343.60 евро, от които 697.20 евро, по фактура № 033,
за периода 28.11.2018 г. – 19.11.2019 г., 528.58 евро, по фактура № 035, за
периода 26.12.2018 г. – 19.11.2019 г. и 117.81 евро, по фактура № 037, за
периода 01.02.2019 г. – 19.11.2019 г.
Доколкото
не е налице искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, то акцесорната претенция
следва да бъде уважена в заявения общ размер като следва да бъде отхвърлена
само за периода 26.12.2018 г. – 30.12.2018 г., по фактура № 035.
Върху сумата по главниците се дължи и законна
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, на осн. чл.
214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
насрещния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД: С разпоредбата на чл. 92, ал. 1
ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на
поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват.
Безспорно е, че с клаузата на чл. 31 от
Договора страните са наложили забрана на ищеца да предоставя пряко или непряко
посочените в договора услуги на Потребителя, както по време на Договора, така и
в срок от 6 м. след прекратяването му, настъпило на 03.01.2019 г. От страна на
ищеца е въведено възражение за нищожност на така формулираната клауза, поради
липса на основание – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав на ВОС намира, че
твърдяната нищожност не е налице. В случая, основанието на неустойката е
конкретния предмет на договора и доколкото такъв е налице, то следва да се
приеме, че неустоечната клауза е действителна.
Действителността на клаузата обаче не е
равнозначна на установеност на основанието за нейното присъждане с аргумент, че
не е необходимо вредите да се доказват. В договорните отношения между страните,
правилото на чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението,
чието изпълнение се обезпечава като страните могат да договорят и други
обезпечения или да препратят към други последици. Следователно на изследване
подлежи и въпросът дали е налице конкретното неизпълнение на договорно
задължение, което е обезпечено с неустоечната клауза.
Съдът намира, че такова неизпълнение от
страна на ищеца не е налице. От събраните в хода на производството доказателства
не се установи ищцовото дружество в нарушение на договорното си задължение да е
започнало да води преговори за сключване на нов договор с друго дружество, нито
се установи да е налице подписан договор между ищеца и друго дружество. Следва
да бъде посочено, че евентуалните действия извършени от лицето Й.Д., който е
бил физическо лице наето фактически да извършва услугите, представляващи
предмет на процесния договор, за ищцовото дружество, не биха могли да бъдат
вменени в тежест на ищеца, доколкото това лице не е страна по процесния
договор.
На следващо място, от събраните гласни
доказателства се установява и, че в действителност ответникът не е предложил и
не е могъл да предложи сключването на нов договор на ищеца, поради което е
налице първото от изключенията предвидени в чл. 31 от Договора. Ответникът не е
предложил на ищеца нов договор, тъй като такива предложения са били отправяни
директно към физическото лице Й.Д. и на личната му електронна поща. Отделно от
това към момента на това предложение за самия ответник не е съществувала
сигурност, че той от своя страна ще подпише договор с главния изпълнител IBM,
тъй като не е същестувала сигурност, че компанията IBM ще
бъде предпочетена от главния възложител НАТО.
Изложеното мотивира извода, че уговорената в
чл. 31 от Договора, неустойка не се дължи, поради което предявения насрещен иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен. При това положение не следва да
бъде обсъждано релевираното възражение за процесуално прихващане.
По разноските.
С оглед изхода от спора
и в съответствие с направеното искане на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЗД, на ищеца се следват сторените от него разноски по водене на
настоящото производство, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, възлизат на 1546.50 лв. и 2000.00 евро, адвокатски хонорар На
обсъждане подлежи релевираното от страна на ответника възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Изчисленият минимален
размер въз основа на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., съобразно
материалния интерес по делото, възлиза на 1461.10 лв. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на спора и процесуалното му усложняване предвид
предявения насрещен иск, съдът намира, че претендирания размер от 3911.66 лв., се
явява прекомерен и следва да бъде редуциран до размера на 2900.00 лв. Така на
присъждане подлежат разноски в размер на 4446.50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕНТЪРПРАЙЗ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 109, ет. 4, офис 6,
представлявано от Б.С.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА
„ДИМ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“ С.Р.Л., регистрирано в ТР на Румъния под № J40/12360/2016,
със седалище и адрес на управление гр. Букурещ, сектор 5, ул./шосе
„Александрией“, № 68, бл. Л8, вх.1, ет. 7, ап. 32, представлявано от О -К.Д.,
сумата 14525.23 евро (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и пет евро и 23
цента), представляваща общ
размер на дължимо възнаграждение, обективирано във фактури №№ 33/05.11.2018 г.,
35/04.12.2018 г. и 37/03.01.2019 г., издадени по силата на Договор за
подизпълнение на компютърни услуги № BS-EC-2016 и Анекс А към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 19.11.2019
г. до изплащането, както и сумата 1343.60
евро (хиляда триста
четирдесет и три елво и 60 цента),
представляваща общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура,
от което 697.20 евро, по фактура № 033/05.11.2018 г., за периода 28.11.2018 г.
– 19.11.2019 г., 528.58 евро, по фактура № 035/04.12.2018 г., за периода
31.12.2018 г. – 19.11.2019 г. и 117.81 евро, по фактура № 037/03.01.2019 г., за
периода 01.02.2019 г. – 19.11.2019 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забава върху главницата по фактура № 035/04.12.2018 г. за периода 26.12.2018 – 30.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕНТЪРПРАЙЗ
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик”, № 109, ет. 4, офис 6, представлявано от Б.С.Д. за осъждането на „ДИМ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“
С.Р.Л., регистрирано в ТР на Румъния под № J40/12360/2016, със седалище и адрес
на управление гр. Букурещ, сектор 5, ул./шосе „Александрией“, № 68, бл. Л8,
вх.1, ет. 7, ап. 32, представлявано от О -К.Д. да заплати сумата сумата 12000.00
евро (дванадесет
хиляди евро),
с ДДС, представляваща
договорна неустойка, на осн. чл. 31 от Договор за подизпълнение на компютърни
услуги № BS-EC-2016/01.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНТЪРПРАЙЗ
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик”, № 109, ет. 4, офис 6, представлявано от Б.С.Д. да
заплати на „ДИМ АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“ С.Р.Л., регистрирано в ТР на Румъния под №
J40/12360/2016, със седалище и адрес на управление гр. Букурещ, сектор 5,
ул./шосе „Александрией“, № 68, бл. Л8, вх.1, ет. 7, ап. 32, представлявано от О
-К.Д., сумата 4446.50 лв. (четири хиляди четиристотин четирдесет и шест лева и 50
ст.)
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: