Р Е
Ш Е Н
И Е № 229
гр. Бургас, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело № 297 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от ,,Юробанк
България“АД, ЕИК *********, представлявано от Милена Ванева- прокурист и Петя
Николова Димитрова- изпълнителен директор, чрез пълномощник адвокатско
дружество Чаталбашев, Петкова и И., чрез адвокат Х.И. от САК, със съдебен адрес
***, бизнес сграда „Ивел“ против С.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***, Общежитие
парк №1, ап.27 и Мартин Т.К., ЕГН ***********, с адрес ***, с която се иска да
бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от
40 285.75 евро- главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, сумата от
12 174.36 евро договорна лихва за редовен кредит, сумата от 1782.88 евро- договорна лихва за
просрочен кредит, такси: 92.01 евро, застраховки: 135.09 евро, нотариални
такси: 782.26 лева, произтичащи от сключен между страните договор за кредит за
покупка на недвижим имот от
HL17247 от 28.02.2007г. и допълнителни споразумения към него. Претендира
се и заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
С молба от 11.02.2019г. е направено уточнение,
че посочените по-горе претенции в предявените размери са частично заявени от
общо дължимите от ответниците по процесния договор суми както следва: главница
в размер на 40 329.20 евро, договорна лихва за редовен кредит в размер на
21 476.20 евро, договорна лихва за просрочен кредит 1903.78 евро,
договорни такси в размер на 342.08 евро, застраховки в размер на 203.67 евро и
нотариални такси в общ размер на 782.26 лева. Изменението е своевременно
заявено.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди в исковата молба, че на 28.02.2007г.
между „Българска пощенска банка" АД и С.Я.К. и Мартин Т.К. бил
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите сумата от 35 070 евро, от
която сума 3 169 евро за закупуване на апартамент и 31 901 евро за
други разплащания. Крайният срок за погасяване бил 384 месеца, считано от
датата на усвояване на отпусната сума. На 14.03.2007г. паричните средства били
преведени по сметката на първата ответница като по този начин кредитната
институция изпълнила изцяло задължението си по договора. Вземането било
обезпечено с учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот- апартамент в село Равда, находящ се в сграда,
построена в УПИ III-525, кв.33 по плана на с.Равда.
Излага се също
така в исковата молба, че съгласно чл.24 ал.1 от договора, банката имала право
да прехвърли вземанията си, произтичащи от същия на други дружества или
институции включително на „Бългериън ритейл сървисиз“АД. На 01.11.2007г. била
вписана промяна в наименованието на дружеството- ищец от „Българска пощенска
банка“ на „Юробанк И Еф Джи България“, като вземането, произтичащо от договора
за кредит било цедирано на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на 03.10.2007г. Последното
от своя страна встъпило в правата на удовлетворения кредитор, след което към
договора за кредит за покупка на недвижим имот били сключени допълнителни
споразумения съответно на 08.04.2009г., 27.10.2009г., 01.06.2010г.,
20.01.2011г., 31.01.2011г., 28.10.2011г. и 28.08.2012г., представляващи
неразделна част от договора. Банката уведомила ответниците за извършеното
прехвърляне при сключване на първото допълнително споразумение от 08.04.2009г.,
както и с нотариални покани от 19.02.2018г.
Съгласно
уговорките между страните, обективирани в допълнителните споразумения
съществуващите и непогасени просрочия и начислените за периодите на облекчение
договорни лихви трябвало да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на
задължението достигнал сумата от 40 740.48 евро. С последното допълнително
споразумение от 28.08.2012г. страните уговорили, че се съгласяват да се въведе
12 месечен период на облекчено погасяване по сделката, като за този период
общият дълг се олихвява с годишна лихва в размер, равен на действащия към
същата дата базов лихвен процент, намален с 2.84 пункта. След изтичане на
периода на облекченото погасяване на дълга се променял размера на лихвения
процент по сделката като следвало да се заплаща базовия лихвен процент плюс
договорна надбавка в размер на 3.04 пункта.
Страните
уговорили освен това, че при просрочие на задължението и при предсрочна
изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По силата
на чл.4 и 10 от договора кредитополучателите се задължили да отговарят за
заплащане на разноски и такси, свързани с обслужване на кредита. Кредитната
институция сочи, че е направила разходи за заплащане на нотариални такси по
повод обявяването на предсрочна изискуемост и във връзка със сключването на
договора за цесия.
Кредитополучателите
изпаднали в забава, като не издължили погасителна вноска с падеж 10.02.2013г.,
поради което и банката обявила кредита за предсрочно изискуем, изпращайки
нотариални покани на ответниците.
На 05.03.2014г.
„Бългериън ритейл сървисиз“АД прехвърлило на „Юробанк България“АД всички свои
вземания към ответниците, произтичащи от процесния договор. За така извършената
цесия кредитополучателите били уведомени с нотариална покана от 19.02.2018г.
Ответниците не са подали отговор на исковата
молба, като не са изразили становище по допустимостта и основателността на
иска, по обстоятелствата, на които се основава претенцията и не са направили
възражения и представили доказателства. Преди първото по делото заседание е постъпило
становище от процесуалния представител на ответника К., в което е изразена
позиция, че клаузите на чл.3 ал.2 и 5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора са
неравноправни, поради което и следва да се прогласят за нищожни и това да се
съобрази при установяване размера на задължението. Застъпена е позиция, че цитираните
разпоредби от договора не са индивидуално уговорени, като се касае за
предварително изготвени от банката образци, в които тези стандартни клаузи са
включени. Посочва се, че оспорените текстове са нищожни и се включват в съдържанието
на всички договори, предлагани за подпис на кредитополучателите. Ответникът не
е имал възможност да влияе на съдържанието на първоначално подписания договор,
нито на последващите допълнителни споразумения към него. Цитирана е практика на
ВКС, според която допълнителни споразумения между потребител и търговец,
основаващи се на неравноправни, нищожни клаузи не санират последните, а са
нищожни на основание чл.366 ЗЗД. Сочи се също така, че са сключени няколко
допълнителни споразумения между ответниците и банката, от текста на които става
ясно, че договорената в полза на банката лихва е завишавана, като се оспорва и
размерът на главницата, предвид извършеното от кредитната институция
капитализиране на същата, представляващо на практика начисляване на лихва върху
лихва. Направено е и възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се
спори между страните, че на 28.02.2007г. между „Българска пощенска
банка" АД и С.Я.К.
и Мартин Т.К. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата
на който банката предоставила на кредитополучателите сумата от 35 070 евро,
постъпила на 14.03.2007г. по сметката на първата ответница. В договора се
посочвал размера на фиксираната годишна лихва, дължима за първата година от
подписването му, като освен това съгласно клаузата на чл.3 ал.2 за всяка
следваща година кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро плюс договорна
надбавка от 1.4 пункта, като към момента на сключване на същия БЛП бил в размер
на 6%. В ал.5 на чл.3 страните се съгласили, че действащият базов лихвен
процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за тях. В чл.6 ал.3 от договора било
записано освен това, че ако по време на действието му банката промени БЛП за
жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, уговорени между
страните се променя автоматично в съответствие с промяната, за което
кредитополучателя с подписването на договора, дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
Страните
уговорили също, че при просрочие на задължението и при предсрочна изискуемост
на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По силата на чл.4 и 10
от договора кредитополучателите се задължили да отговарят за заплащане на
разноски и такси, свързани с обслужване на кредита. Съгласно чл.12 от договора
банката запазвала правото си по време на действие на същия да променя тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
като тези изменения са задължителни за страните от деня на приемането им.
Не са налице
противоречиви становища и относно факта на прехвърляне на вземането на
кредитната институция в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“АД, с оглед на
предвидената изрично такава възможност в договора. На 03.10.2007г. „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД встъпило в правата на удовлетворения кредитор, след което
към договора за кредит за покупка на недвижим имот били сключени допълнителни
споразумения съответно на 08.04.2009г., 27.10.2009г., 01.06.2010г.,
20.01.2011г., 31.01.2011г., 28.10.2011г. и 28.08.2012г. Не се оспорва и твърдението за изпращане и
получаване на уведомление от ответниците длъжници за извършената цесия,
включително и това за забава и спиране на плащанията по договора след
28.06.2013г., довело в един по-късен момент до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Установява се също така, че съгласно уговорките между
страните, обективирани в допълнителните споразумения съществуващите и
непогасени просрочени задължения и начислените за периодите на облекчение
договорни лихви трябвало да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на
задължението за плащане по договора в това число- главница и лихви се определял
/коригирал/ с всяко едно от споразуменията, в които се уговарял наново включително
начина на заплащане на лихвата, през периода на действие на същото. С последното
допълнително споразумение от 28.08.2012г. страните се съгласили да се въведе 12
месечен период на облекчено погасяване по сделката, като за този период общият
дълг се олихвява с годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата
базов лихвен процент, намален с 2.84 пункта. След изтичане на периода на
облекченото погасяване на дълга се променял размера на лихвения процент по
сделката като следвало да се заплаща базовия лихвен процент плюс договорна
надбавка в размер на 3.04 пункта.
Размерът на договорната
надбавка на практика се повишил постепенно от 1.4 пункта на 1.72 пункта, 2.33
пункта и с последният анекс на 3.04 пункта, като по този начин, независимо от въведените
облекчения, реално се постигнало увеличаване на лихвата, доколкото същата се
формирала от базовия лихвен процент плюс тази надбавка.
За установяване
на горните обстоятелства по делото са приобщени множество писмени
доказателства- процесния договор и споразумения към него, погасителни планове,
справки и извлечения, допусната е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава.
В заключението
си вещото лице е изчислило размера на неизплатените задължения за главница,
лихви, такси, застраховки и нотариални такси към датата на предявяване на иска.
Спряло се е конкретно на начина, по който е формирана сумата на претендираната
главница- усвоена главница в размер на 35 070 евро и капитализирани суми в
размер на 5 670.48 евро. В допълнително заключение експертът- икономист е установил
също така къде са се водили счетоводно вземанията към ответниците, след
извършената цесия и по каква сметка са превеждани погасителните вноски, като е
изложил своите констатации.
За наличие на неравноправни
клаузи в договора съдът следва да следи не само по направено възражение от
страните, но и служебно, поради което на обсъждане подлежи и основателността на
изложените в становището на ответника аргументи, че текстовете на чл.3 ал.2 и 5, чл.6 ал.3 и чл.12
от договора не са индивидуално договорени и следва да се третират като нищожни
разпоредби.
Съгласно чл.143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, между които- т.9 налагане на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
т.10- при предвидена възможност за търговеца да променя едностранно условията
по договора, въз основа на непредвидено в него основание, т.11- при възможност
на търговеца да променя едностранно характеристиките на стоката или услугата и
т.12- при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или
услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на
стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг
договор, от който той зависи.
В конкретния
случай анализът на текста на ал.2 на чл.3 от договора не разкрива конкретни признаци
на неравновесие или неравнопоставеност на уговорките, доколкото в същия член се
определя принципно начина на формиране на годишната лихва, представляваща сбора
между базовия лихвен процент и договорна надбавка.
Не така стоят
нещата с клаузите на ал.5 на чл.3, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора. В тези
текстове категорично липсва яснота относно начина на формиране на базовия
лихвен процент, нито са описани условията, които биха довели до промяна в
тарифата за лихвите, като не е налице каквато и да е препратка към правила или
методология за тяхното определяне. От друга страна в договора не е посочено, че
изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се изброяват
условията и предпоставките, които биха довели до промяна на този процент. За сметка на това е записано, че същият
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
както и че в случай на такава настъпила корекция, въведена на практика
едностранно от кредитната институция, размерът на погасителните вноски се
променя автоматично, за което следва да се счита, че кредитополучателят е дал
своето неотменимо и безусловно съгласие. От прочита на тези клаузи следователно
не става ясно как банката променя своя БЛП, съответно размера на лихвата по
кредита и най-накрая размера на месечната вноска, дължима от ответниците. Дали за
това са въведени обективни критерии или би се случило в резултат на
субективното желание на кредитора за това липсват договорки в процесния
договор. Съдът счита, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени и
изводът за това се следва от прочита и тълкуването на същите, доколкото в тях,
както вече се посочи липсва въведен алгоритъм, начин на определяне или
изчисление на БЛП. Тези текстове са част от съдържанието на договора, така
както е изготвено от банката и предложено на потребителя и по отношение именно
на тях ответниците не са имали каквато и да е възможност да търсят
предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в договора, предвиждащи
правото на банката едностранно да промени лихвата прави невъзможно извършване
на проверка включително дали такава промяна се дължи на обективни причини.
Клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от договора по мнение на настоящия
състав са неравноправни и следва да се считат за нищожни, тъй като са изготвени
предварително от банката и ответниците не са имали възможност да влияят върху
съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално уговорени между страните, а
същевременно ищецът си е запазил правото да променя едностранно условията на
договора, на непосочени в същия основания. Касае се за уговорки сключени във
вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна,
не отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила
грижата на добрия съконрахент при сключване на договора в резултат, на което се
е стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даваща изключителни възможности
на кредитната институция безконтролно да променя съдържанието на договорните
отношения. Тежестта, че отделна клауза е индивидуално уговорена е върху
банката, която не е ангажирала достатъчно убедителни доказателства за
осъществяването на този, благоприятен за нея факт. Твърдението, че договорът е
сключен след представяне на изрично искане, в което ответниците са изложили
критериите, на които банковият кредит следва да отговаря, както и че всяко
предоговаряне на условията по кредита, обективирано в процесните анекси се е
случило в резултат на проявена инициатива от страна на ответниците, няма как да
опровергае направения по-горе извод. Касае се за бланкетно попълнени молби и
искания на формуляри, предоставени от кредитната институция, от съдържанието на
които категорично не може да се изведе извод за добра информираност и знание на
длъжниците за подробностите, начина и реда за определяне на лихвата и базовия
лихвен процент.
Направената
констатация за нищожност на горните клаузи в настоящия казус не води до извод
за нищожност на целия договор, тъй като няма пречка същият да бъде приложен и
изпълнен и без тях. Самата първоначално уговорена лихва следва да остане
действаща между страните, доколкото уговорката към момента на сключване на
договора не противоречи на разпоредбите на ЗЗП.
При обсъждане и
коментар на анексите към договора трябва да се установи дали вземанията на
кредитора по тях се основават на приложението на нищожните уговорки от договора
за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху
непозволен договор е нищожна, дори и страните да са се спогодили относно
неговата нищожност. В конкретния казус и при действието на договора, съдържащ
посочените вече неравноправни клаузи страните са се спогодили /в допълнителните
споразумения/ относно дължимата главница в резултат на нейното капитализиране и
дължимите помежду им лихви, като тези клаузи, дори да се счете, че са
индивидуално уговорени, несъмнено произтичат и са свързани с приетите за
неравноправни такива, част от първоначалния договор, даващи възможност на
банката да определя и променя едностранно размера на лихвата. Доколкото клаузите
на тези споразумения следват в голямата си част от приложението на
неравноправните клаузи на договора за кредит, то същите трябва да се считат за
нищожни. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез
прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на
спогодба, при която взаимните отстъпки са определени от така формирания размер
на дълга безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на
чл.366 ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен в неговата
цялост.
Със сключването на процесните споразумения се е целяло
задължението, формирано по неравноправните клаузи да се приеме от ответниците и
да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задълженията, включително
този на дължимата лихва е определян на
база на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането му от
кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Нищожността на споразуменията
има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния
договор, който може да се изпълнява без неравноправните му клаузи, включително
относно размера на възнаградителната лихва падежите на отделните погасителни
вноски.
При
тези данни съдът намира, че размерът на задължението на ответниците следва да
бъде изчислен при съобразяване единствено и само клаузите на първоначалния
договор, съгласно които кредитът се погасява на равни анюитетни вноски, с
размер посочен в него, а именно през първата година 43.84 евро, а за останалия
период 240.70 евро за общ срок от 384 месеца. Анализът на всички, приобщени по
делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в
двете, представени заключения на вещото лице, при съобразяване на изложените
по-горе доводи позволява на настоящия състав да възприеме позиция, че размерът на задължението на
ответниците възлиза на сумите както следва: неиздължена главница 35 070.евро,
като от нея капитализирани суми в размер на 278.25 евро или остатък дължима
главница в размер на 34 791.75 евро, договорна
лихва за редовен кредит, намалена с капитализираните суми в размер на 8084.59
евро или остатък дължима лихва за редовен кредит 16 475.69 евро, договорна
лихва за просрочен кредит 1903.78 евро, такси -342.08 евро, застраховки- 203.67
евро и нотариални такси 782.26 лева.
Настоящите искови претенции трябва да бъдат уважени
изцяло в частта им относно предендираните лихви, такси, застраховки и
нотариална такса, тъй като търсените суми са по-малки или равни на установените
и посочени по-горе и частично за сумата на главницата в посочения размер от
34 791.75 евро. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 34 791.75 евро,
заявена като частична в размер на 40 285.75 евро от сумата от 40 329.20 евро, договорна
лихва за редовен кредит в размер на 12 174.36 евро, заявена като частична
от сумата от 21 476.20 евро, договорна лихва за просрочен кредит в размер
на 1782.88 евро, заявена като частична от сумата от 1903.78 евро, такси в
размер на 92.01 евро, заявени като частична претенция от сумата от 342.08 евро,
застраховки в размер на 135.09 евро, заявени като частична претенция от сумата
от 203.67 евро и нотариални такси в размер на 782.26 лева, като претенцията за главница в частта надхвърляща приетата за дължима сума
от 34 791.75
евро следва да се отхвърли.
Основателно се явява направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено от ищеца. С оглед цената
на иска, фактическата и правна сложност на производството по делото справедливо
се явява минималното, предвидено в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, такова за процесуално представителство, а именно
сумата от 3676.28 лева. Ето защо размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде намален до тази сума. При това положение и при съобразяване размера на
намаленото адвокатско възнаграждение ответниците следва да заплатят на банката-ищец
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 7710.71 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
Ето защо Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН **********,
с адрес ***, Общежитие парк №1, ап.27 и Мартин Т.К., ЕГН ***********, с адрес ***
солидарно да заплатят на „Юробанк България“АД, ЕИК *********, представлявано от
Милена Ванева- прокурист и Петя Николова Димитрова- изпълнителен директор
сумите както следва: главница в размер на 34 791.75 евро/тридесет и четири хиляди
седемстотин деветдесет и едно евро и седемдесет и пет евроцента/, заявена като
частична такава- 40 285.75 евро/четиридесет хиляди двеста осемдесет и пет евро и седемдесет
и пет евроцента/ от сумата
от 40 329.20
евро/четиридесет хиляди
триста двадесет и девет евро и двадесет евроцента/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, договорна лихва за редовен
кредит в размер на 12 174.36 евро/дванадасет хиляди сто седемдесет и четири евро и
тридесет и шест евроцента/ заявена като частична от сумата от 21 476.20 евро/двадесет и една хиляди
четиристотин седемдесет и шест евро и двадесет евроцента/, договорна лихва за просрочен
кредит в размер на 1782.88 евро/хиляда седемстотин осемдесет и две евро и
осемдесет и осем евроцента/, заявена като частична от сумата от 1903.78 евро/хиляда деветстотин и три евро и
седемдесет и осем евроцента/, такси в размер на 92.01 евро/деветдесет и две евро/, заявени като частична претенция от сумата от
342.08 евро/триста четиридесет и
две евро/,
застраховки в размер на 135.09 евро/сто тридесет и пет евро/, заявени като частична претенция от сумата от
203.67 евро/двеста и три евро и
шестдесет и седем евроцента/ и нотариални такси в размер на 782.26 лева/седемстотин осемдесет и два лева
и двадесет и шест стотинки/, представляващи задължения по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL17247 от 28.02.2007г., като отхвърля иска в размера му над
присъдената сума за главница до претендираната такава от 40 285.75 евро/четиридесет
хиляди двеста осемдесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента/.
ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН **********, с адрес ***,
Общежитие парк №1, ап.27 и Мартин Т.К., ЕГН ***********, с адрес *** да заплатят
на ,,Юробанк България“АД, ЕИК *********, представлявано от Милена Ванева-
прокурист и Петя Николова Димитрова- изпълнителен директор направените в
настоящото производство разноски в размер на 7710.71 лв. /седем хиляди седемстотин и десет лева
и седемдесет и една стотинки/, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия
: