Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3039                           07.09.2017 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ БРАЧЕН СЪСТАВ

На двадесет и втори август през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Вера Тодорова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 8576 по описа за 2017 година.

 

Предявеният иск намира правно основание в чл.150 СК.

Ищците З.К.С. и М.К.С., поради малолетие представлявани от майка си Г.Т.К., твърдят, че ответникът е техен баща. Бракът между родителите им бил прекратен с решение по гр.д. № 2498/2014г. на Пловдивския районен съд. По силата на същото бащата бил осъден да заплаща на децата месечна издръжка в размер на по 150 лева или общо 300 лева за двете. Твърди се, че от определяне на този размер на издръжка е изминал значителен период от време – 3 години, като същевременно са се изменили социално-икономическите условия в страната. Освен това са нараснали нуждите на децата от храна, облекло, транспорт, учебници и извънкласни занимания. Децата били ученици в **** клас и им предстояло кандидатстване *******. Ответникът бил млад, здрав и работоспособен и можел да заплаща по-висок размер на издръжката. Предвид това се прави искане да бъде осъден ответника да заплаща вместо по 150 лв. по 300 лева месечно за всяко дете.

Ответникът К.И.С. твърди, че не е преставал да се среща и грижи за децата, както и да заплаща определената от съда издръжка  а освен нея и допълнителни средства, включително и чрез закупуване на дрехи, обувки и подаръци. Твърди, че трудовото му възнаграждение е намаляло в сравнение с момента на първоначално определяне на издръжката, а освен това на 13.07.2017г. е получили от настоящия си работодател предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ. Поради това ищецът счита, че не са налице кумулативно дадени предпоставките за увеличение на издръжка – промяна на нуждите на търсещите издръжка и на възможностите на дължащия издръжка, поради което моли иска да бъде отхвърлен.

             След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

Ответникът по делото е баща на децата З.К.С. и М.К.С., които са ******** и са родени на ***г. в гр. ***** /удостоверения за раждане ********** – л.11 и 12/. Установява се, че бракът между родителите е прекратен с решение по гр. д. №2498/2014г. на Пловдивския районен съд. Съгласно постигнато между страните споразумение, упражняването на родителските права по отношение на децата било възложено на майката, а бащата се задължил да заплаща издръжка в размер на 150 лева месечно за всяко от двете деца, считано от 02.04.2014 / лист 14- 16 от делото/.

Децата З. и М. през учебната 2016/2017г. са завършили ***** клас на ************** /лист 9-10/. Според св. П.Т. децата са посещавали уроци по математика предвид предстоящото им кандидатстване след ***** клас. 

Майката Г.Т.К. работи по трудово правоотношение, като за периода от месец май на 2016г. до месец април на 2017г. е получила брутно възнаграждение в размер на 7415,75 лв. или 619,98 лв. средномесечно / л.13/. Съгласно представената справка на НАП на името на К. има налице декларирани три недвижими имота  - в гр. П. и П., от които тя притежава идеални части, а също и в С.В. / лист 44/.

Ответникът К.И.С. е представил документ от който се установява, че за времето от 09.2016г. да 06.2017г. е получил доходи от трудово правоотношение в размер на 12241,50 лв. или 1224,15 лв. средномесечно. Според представеното предизвестие от 13.07.2017г., работодателят е уведомил ответника, че ще прекрати трудовото правоотношение след изтичане на 30 дни поради съкращаване на щата. Според справката на НАП на името на ответника е деклариран недвижим имот – апартамент в гр. П. Този имот, съгласно съдебното решение за развод, е предоставен безвъзмездно за ползване на ищцата и родените от брака деца.

Ответникът е представил още договор за наем на жилище, съгласно който заплаща 300 лева месечно /лист 24/.

Според св. З. К. С. бащата е поел разходите във връзка със стоматологичното лечение, която следвало да бъде предоставено на едно от децата – З.. В тази си част показанията й се потвърждават от представените платежни документи за сумата 1000 лева /л.26/.

При така установеното се налага следните правни изводи:

            Съгласно чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. От друга страна, съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

За да се уважи искът за увеличение на издръжката е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице - т.19 от Постановление №5 от 16.10.1970г. на Пленума на ВС.

В настоящия случай искането за увеличение на издръжката се обосновава с увеличени нужди на децата във връзка с променените икономически условия и повишената им възраст.

Съдът намира, че от датата на определяне на предходния размер на издръжката 02.04.2014г. не е изтекъл твърде продължителен период, който да обоснове съществено изменение на икономическите условия. Ноторно е обстоятелството, че това изменение има за свой измерител ръста на потребителските цени. Видно от съдържащите се в официалната интернет страница на Националния статистически институт данни, индексът на потребителските цени за м. юни на 2017г. /когато предявен иска/ спрямо месец април на 2014г. /моментът към който е определен предходния размер на издръжката/ е 100 %, тоест отчетената инфлация е 0 %. Последното сочи, че ръст на потребителските цени за периода от предходното определяне на издръжката не е налице и сам по себе си не обосновава компенсиране. Съдът намира обаче, че през периода от три години децата са преминали в друга възрастова група, като завършват ******** си образование и им предстои обучение в ****** курс. Тази възраст е свързана с интензивен растеж, което неизбежно се отразява на ежедневните разходи за обгрижване на децата – закупуване на дрехи и осигуряване на калорична храна. Повишената възраст е свързана и с повишаване на разходите свързани с обучението, тъй като се налага закупуване на учебници и помагала. Следва да се отчита и обстоятелството, че поради това, че децата са ******** разходите следва да се извършват по едно и също време, което удвоява размера им.  Гореизброените факти водят до извод за изменение на обстоятелствата, обосноваващо необходимост от повишаване на издръжката.

            Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл.150 СК. Не може да бъде възприет доводът на ответника, че за може да се измени издръжката е необходимо едновременно изменение на нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката родител. Видно от цитираната по-горе задължителна съдебна практика, достатъчно е да е налице едно от тези обстоятелства.

            Съдът счита, че доказателствата за намаляване на възможностите на ответника следва да се вземе предвид при определяне на размера на увеличението на издръжката. С оглед това, претендираната от ищците сума от 300 лева за всяко дете не е съобразена с настоящите възможности на бащата. Ето защо увеличението следва да бъде не по-високо от една трета от настоящата издръжка, като се ограничи до 50 лева за всяко дете или общо 100 лв. на двете. Така бащата следва да заплаща занапред вместо по 150 по 200 лева за всяко от децата. Такова увеличение не би се явило затрудняващо, предвид липсата на доказателства, че ответникът дължи издръжка на други лица ненавършили пълнолетие, както и предвид това, че е в работоспособна възраст. Извън горното е видно, че основанието на което е прекратено трудовото правоотношение на ответника дава основание за получаване на обезщетение по социалното осигуряване – тоест не е свързано с непосредствено и рязко намаляване на дохода. Следва да се отчете още и обстоятелството, че ответникът притежава и квалификация, която, видно от представената справка на НАП / лист 46/, му е позволила да започва работа при различни работодатели в относително кратки периоди, без да изпада в състояние на продължителна принудителна безработица.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен като дължимата от ответника издръжка следва да се увеличи от 150 на 200 лева месечно за всяко едно от децата. В останалата си част до претендираните 300 лева за всяко дете искът следва да се отхвърли.

Предвид вида на присъжданото вземане и съобразно чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно изменената издръжка.

Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищците разноски в размер на 216,67 лв., а ищците на ответника – в размер на 200 лв.

Върху увеличения размер на издръжката ответникът дължи държавна такса в размер на 144 лева, която сума следва да бъде осъден да плати с настоящото решение.

            Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ИЗМЕНЯВА, на осн. чл.150 от СК, размера на присъдената по гр.д.2498/2014г. на Пловдивския районен съд издръжка, като ОСЪЖДА К.И.С. ЕГН-**********, с адрес: *** да заплаща на всяко от децата З.К.С. ЕГН ********** и М.К.С. ЕГН **********, двете поради малолетие представлявани от майка си Г.Т.К. ЕГН ********** с адрес: ***, на осн. чл.143, ал.2 СК, ежемесечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева за дете, считано от 09.06.2017г. до навършване на пълнолетие от децата, или настъпване на друго основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на претендираните 300 лева за всяко едно от децата, като неоснователен.

            ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

 

            ОСЪЖДА К.И.С. да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на З.К.С. и М.К.С., двете поради малолетие представлявани от майка си Г.Т.К. сумата 216,67 лв. /двеста и шестнадесет лева и 67 ст./ представляваща деловодни разноски.

 

            ОСЪЖДА З.К.С. и М.К.С., двете поради малолетие представлявани от майка си Г.Т.К. да заплатят, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на К.И.С. сумата 200 лв. /двеста лева / представляваща деловодни разноски.

 

            ОСЪЖДА К.И.С. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 114 лв. /сто и четиринадесет лева/, представляваща държавна такса.

                       

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Живко Желев

 

Вярно с оригинала!

КЯ